№ 65151
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110118418 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по заявление вх. №
679/26.02.2024г., подадено в РС Пирдон, на „ААПС Б. Б. ЕООД, чрез
пълномощника юрисконсулт Е. Ц. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Д. А. с ЕГН ********** въз
основа на договор за кредит и договор за поръчителство, като за част от
сумите, претендирани по договор за кредит № ... от 09.05.2022г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За част
останалата част от сумите, които се претендират като дължими по договор за
поръчителство, сключен между същите страни на 09.05.2022г., за който се
твърди, че обезпечава вземането по договора за кредит, искането следва да се
остави без уважение, поради следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да
прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със
закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да
отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието
на самото заявление и приложения към него договор.
В случая съдът счита, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
1
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Съдът счита, че въведените в договора за поръчителство условия като
изисквано обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават
значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора за кредит.
Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в
размер от 221,67 лева до 246, 80 лв., като „К. АД е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението по този договор.
Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и
е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР,
доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Поради изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните
2
вземания за сумите от: 2453, 10 лв. – главница по договор за поръчителство
от 09.05.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението
– 26.02.2024г. до изплащане на вземането и 110, 85 лв. законна лихва за
забава от 09.05.2022г. до 21.02.2024г.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявление на
„ААПС Б. Б. ЕООД с вх. № 679/26.02.2024г., подадено в РС Пирдон, чрез
пълномощника юрисконсулт Е. Ц., по което е образувано настоящото ч.гр.д.
№ 18418/2024г. по описа на СРС, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Д. А. с ЕГН ********** въз
основа на договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2022г., в частта
относно: сумата от 2453, 10 лв. – главница по договор за поръчителство от
09.05.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението –
26.02.2024г. до изплащане на вземането и 110, 85 лв. законна лихва за забава
от 09.05.2022г. до 21.02.2024г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителят , че за
посочените по – горе суми, за които е отказано да се издаде заповед за
изпълнение /заявлението е отхвърлено/ може да предяви осъдителен иск в
едномесечен срок от съобщението за настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3