Р Е
Ш Е Н И Е
№ 109/20.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№394/2017г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.27
от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс
(АПК)
Образувано е по жалба на Община Монтана,
представлявана от Златко Живков в качеството му на Кмета на Община Монтана срещу
Решение №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София, с което на основание чл.20а, ал.2 от Закон
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.34, ал.1 от Наредба
№22/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и §4, ал.3 от ДР ЗУСЕСИФ във
вр. с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ на оспорващия са наложени финансови
корекции в стойността на субсидията, както следва: 1. За разход „Разходи за
попълване – първа година” – 37292, 61 лева, при заявен размер на субсидията
40787, 08 лева, поради неспазване на разпоредбата на т.4.24 от Договор
№12/223/00287 от 14.10.2014г.; 2. За разход „Разходи за отглеждане – първа
година – 2 пъти” – 807, 38 лева, при заявена субсидия 19354, 53 лева, поради
неспазване на разпоредбата на т.4.15 във вр. с т.1.3.4 от договор №12/223/00287
от 14.10.2014г., констатирано при извършена проверка на място; 3. 38099,99 лева
във връзка с допълнителна редукция, съгласно чл.63 от Регламент за изпълнение
(ЕС) №809/2014г. В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт
е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В нарочно заявление
вх.№252/01.02.2018г., пълномощника на оспорващия адвокат Д. моли да бъде
уважена жалбата и да се присъдят разноски по воденото производство.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт М. оспорва жалбата и претендира
присъждане на разноски по делото като в писмени бележки развива обстойни доводи,
че административния акт е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Встъпилия
по делото прокурор излага мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и
моли да бъде потвърден оспорения административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като видно от разписка на л.12по делото,
връчването на оспорения административен акт е станало чрез куриер на 12.04.2017г.,
а видно от приетия на л.10 по делото регистрационен опис, жалбата е била подадена
до Министъра на земеделието и храните по пощата, като е регистрирана като
получена на 25.04.2017г. Въпреки, че не е адресирана директно до
Административен съд Монтана, който е компетентен да я разгледа, след като жалбата
е подадена в рамките на преклузивния 14-дневен срок тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Решение №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София, с което на основание чл.20а, ал.2 от Закон
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.34, ал.1 от Наредба
№22/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и §4, ал.3 от ДР ЗУСЕСИФ във
вр. с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ на оспорващия са наложени финансови
корекции в стойността на субсидията, както следва: 1. За разход „Разходи за
попълване – първа година” – 37292, 61 лева, при заявен размер на субсидията
40787, 08 лева, поради неспазване на разпоредбата на т.4.24 от Договор
№12/223/00287 от 14.10.2014г.; 2. За разход „Разходи за отглеждане – първа
година – 2 пъти” – 807, 38 лева, при заявена субсидия 19354, 53 лева, поради
неспазване на разпоредбата на т.4.15 във вр. с т.1.3.4 от договор №12/223/00287
от 14.10.2014г., констатирано при извършена проверка на място; 3. 38099,99 лева
във връзка с допълнителна редукция, съгласно чл.63 от Регламент за изпълнение
(ЕС) №809/2014г. За да мотивира издаването на оспорения административен акт, след
извършена административна проверка и проверка на място, административния орган
е приел, че в случая е налице неизпълнение на условията на разпоредбите на
т.4.24 и т.4.15 от Договор №12/223/00287 от 14.10.2014г., което му е дало
основание да наложи финансова корекция за разход „Разходи за попълване – първа
година” в размер на 37 292,61 лева, за разход „Разходи за отглеждане –
първа година 2 пъти” в размер на 807,38 лева, като на основание чл.63 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2017г. е определил допълнителна редукция в
размер на 38 099,99 лева.
Между страните по делото не се
спори по отношение на следното:
Държавен фонд „Земеделие” и
Община Монтана са сключили Договор №12/223/000287 от 14.10.2014г. (приет на
л.11-27 от том II по делото), като условията по така сключения договор са изменени
с Анекс I от 28.09.2015г. (приет на л.25-27 от том II по делото) и Анекс II от
27.11.2015г. (приет на л.28,29 от том II по делото). Със Заявление за плащане
по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” по програма за
развитие на селските райони (2007-2013), прието на л.1-10 от том II по делото, което
е подадено на 19.10.2016г., от Община Монтана е заявено искане за изплащане по
Договор №12/223/000287 от 14.10.2014г. С Уведомително писмо изх.№01-0800/3246
от 11.11.2016г. (прието на л.43,44 от том III по делото) на Община Монтана е указано
да представи допълнителна информация по заявлението за плащане, като писмо
вх.№01-0800/3246 от 02.12.2016г. (прието на л.45 от том III по делото) са
представени изисканите документи. Със
Заповед №329811/15.11.2016г. (приета на л.12 от том III по делото) в периода
15.11-29.11.2016г. на длъжностно лице от Държавен фонд „Земеделие” е възложена
проверка на място по отношение на изпълнение по сключения договор, като с
Уведомително писмо №01-122-0800/411 от 02.12.2016г. (приета на л.37 от том III
по делото), Община Монтана е уведомена за извършената проверка на място с
указания, че има възможност да представи възражения в 14-дневен срок.
С Уведомително писмо
изх.№01-0800/3678 от 20.12.2016г. за изплащане на средства чрез безлихвен заем
БЗ-40/223 (прието на л.8,9 от том III по делото), е открито производството по
налагане на финансова редукция в размер на 83188,93 лава, като то е получено от
Община Монтана на 22.12.2016г., както се установява от известие за доставяне
прието на л.10 том III по делото. Община Монтана е подала възражение
вх.№01-0800/3678 от 06.01.2017г. (прието на л.40-42 от том III по делото), с
което е оспорила констатациите за налагане на финансови корекции по договора. С
оспорения административен акт след съобразяване на възраженията на оспорващия е
определен общ размер на финансовата корекция от 76199,97 лева.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приетите съдебно-лесотехническа и съдебно-икономическа
експертизи, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1
ЗУСЕСИФ финансовата корекция
се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта. По
силата на чл.2б, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, Разплащателната агенция извършва всички плащания на
територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския
фонд за рибарство. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП
изпълнителния директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на РА, като след като със сключването
на договора с Община Монтана следва да се приеме, че е одобрен проекта,
респективно налице е компетентност за издаване на оспорения административен акт,
тъй като той изхожда от лице с компетентност по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ.
Настоящият съдебен
състав служебно установява, че оспорения административен акт е издаден при
спазване на необходимата форма и съдържа необходимите реквизити, като фактическите
и правните основания за издаването му са изложени в самият акт.
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това
е така, тъй като в случая са налице посочените в административния акт фактическите
и правните основания, което дава основание да се приеме, че оспорения
административен акт е законосъобразен.
За изясняване на релевантни за спора
въпроси по делото е назначена и приета Съдебно-лесотехническа експертиза
изготвена от вещото лице инж. С.Ц., която не се оспорва от страните и която се
кредитира изцяло от настоящият съдебен състав като пълна, обективна и
изчерпателна. Вещото лице инж. С.Ц. изрично изяснява, че в случая не е налице
пълно попълване на описаните горски култури, като в ОСЗ на 01.02.2018г. изрично
прави уточнение, че е при попълването не са спазени изискванията на чл.34,
ал.2, т.2 от Наредба №2/07.02.2013г. за условията и реда за залесяване на
горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални,
защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на
създадените култури, тяхното отчитане и регистриране (Наредбата). Вещото лице
инж. Ц. изрично установява и сочи в т.4.7.2 от приетата съдабно-лесотехническа
експертиза, че реално са попълнени 59,872 дка, като 12, 966 дка са имоти с
наклон по-голям от 10% и 46,906 дка с наклон по-малък от 10%. С оглед
изясняване на релевантни за спора въпроси по делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Х.Д.-Т., която не се
оспорва от страните и се кредитира изцяло от настоящият съдебен състав като
обективна и изчерпателно. Вещото лице Х.Д.-Т. изрично изяснява в т.1 от
заключението си, като същото заявява изрично и в ОСЗ на 01.02.2018г., че при
изпълнени условия за подпомагане на 59,872 дка, колкото е установено от
административния орган и колкото е реално изпълнено според вещото лице инж. С.Ц.,
размера на разхода е 4992,11 лева. При наличието на тези установявания следва
да се приеме, че законосъобразно административния орган е приел, че в случая е
налице неспазване на т.4.24 от Договор №12/223/00287 от 14.10.2014г., съгласно
която „Ползвателя се задължавада използва и да не се отклонява от одобрените и
предоставени от Фонда технически спецификации и/или количествени сметки, както
и от одобрените технологични планове за залесяване, които са неразделна част от
проекта” и на чл.17, ал.1, т.1 от Наредба №22/07.07.2008г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мяра „Първоначално
залесяване”, което му е дало основание да наложи финансова корекция в размер на
3292, 31 лева, който се следват от неизпълнение на поетите задължения по
договора. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен състав кредитира
свидетелските показания на свидетеля Г*** Г*** само в частта им относно
установяването на методите и начина на залесяването, но не приема същите по
отношение на изявлението, че е извършено надлежно попълване, тъй като този
свидетел е работил по попълването в качеството на наето лице от фирмата с която
е бил сключен договор за изпълнение. Следва да се отбележи, че изявлението на
свидетеля Г*** Г*** в ОСЗ на 01.02.2017г. „Има един доклад, който е изготвен в
последствие, съчинихме го така, че да отговаря на наредбата и да даде основание
на фирмата, която извършва попълването да получи пари за извършените дейности”,
дава ясно представа за начина на изпълнение на поетите задължения и оформяне на
документацията, която е представена на ДФЗ за покриване на разходите.
От т.4.11.4 на
приетата и неоспорена съдебно-лесотехническа експертиза изготвена от вещото
лице инж. С.Ц., се установява, че реално поддържаните и залесени площи са в
размер на 670,774 дка, като вещото лице изрично прави уточнение, че разликата
от 0,008 дка, с установените от административния орган 670,783 дка, е в
следствие на използваните различни мерни единици. При наличието на това
установяване по делото следва да се приеме, че законосъобразно административния
орган е приел, че е налице неизпълнение на разпоредбата на т.4.15 от Договор
№12/223/00287 от 14.10.2014г., съгласно която „Ползвателя се задължава да
извърши изцяло ободрената инвестиция- предмет на договор в съответствие с
посочените в чл.1.3 от настоящия договор”. Това е така, тъй като се установява,
че оспорващия е заявил 699,983 дка като поддържани и залесени, а при проверката
на място са констатирани 670,783 дка, тоест законосъобразно е извършена
финансова корекция в размер на 807, 38 лева, която е на основание на описаното
неизпълнение на задължение по договора.
Законосъобразно,
при наличието на горните констатации, административния орган е приложил
разпоредбата на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014г., като е при
наличието на безспорно установена разлика надхвърляща 10% е наложил финансова
корекция в размер на 38099, 99 лева. Това е така, тъй като в случая заявените
по заявка за плащане №12/223/000287/302 разходи са в размер на 85916,59 лева
при заявен размер на субсидията 60141,61 лева. След като при извършените
административни проверки и проверка на място е установен допустим размер на
разходите от 31488,03 лева, съответно 22041,62 лева допустим размер на
субсидията, констатираната разлика е в размер надхвърлящ 10%, тоест налице са
предпоставките за налагане на финансова корекция в посочения размер от 38099,99
лева, която представлява разликата между заявения размер на субсидията и
установения допустим размер на субсидията.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт М. за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващият Община Монтана представляван от Кмета на Община Монтана Златко Живков,
следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавен
фонд „Земеделие” разноски по
делото изразяващите се в разноски за изпълнение на съдебно-икономическа експертиза в размер
на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
осъществено от юрисконсулт М., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско
процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в
размер на 100 лева или общо разноски в размер на 250 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №12/223/00287/302/401 от
24.03.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Монтана, представлявана от Златко Живков в качеството му на Кмета на Община
Монтана, подадена срещу Решение №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София.
ОСЪЖДА Община Монтана, представлявана от Златко Живков в
качеството му на Кмета на Община Монтана да заплати на Държавен фонд „Земеделие” разноски по воденото съдебно производство в размер на
250 (двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: