Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети април през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 1074 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М.Х.А.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Д.С. е предявил против ЗД „Л.И.” АД, гр. София иск
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при ПТП на 23.03.2016 год. в размер на 40 000 лв. , ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди,
че е пострадал като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил марка „Мерцедес", ML 270 CDI с рег. № СА ******Н.П.Т.. За автомобила е имало
застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по з.п. № 22111891124302.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът ЗД „Л.И.” АД гр. София ЕИК********оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен, а също така и по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
тъй като не е изпълнил задължението по чл. 113, т. 1 ЗДвП да се съобрази с
разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение.моли съда да постанови
справедливо решение и претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2016 г., протокол за оглед от същата
дата с фотоалбум и присъда № 68/23.06.2016 г. по НОХД № 635/2016 г. по описа на Районен съд
гр.Кърджали се установява, че на 23.03.2016
г. около 19.00 часа в гр. Кърджали, в кв.“Възрожденци“ по бул.“Хр.Ботев“ в района
на кръстовището с ул.“ Неофит Рилски“ е настъпило ПТП, при което М.М.С. при управлението на лек автомобил
марка „Воксхол“ модел „Астра“ с регистрационен № ********по бул. „Васил Левски” с посока на движение към бл.13, със скорост от 61 км/ч е ударил , пешеходеца М.Х.А. на 74 години,
която в този момент пресичал булеварда на пешеходна пътека , в посока отдясно
наляво спрямо движението на автомобила.
По случая е
образувано наказателно производство и М.М.С. е бил признат за виновен за
процесното ПТП,тъй като е нарушил виновно разпоредбите на чл. 5,ал.1,т.1 и чл.
21,ал.1 от ЗДвП.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищецът,че за процесния автомобил е имало валидна
застрахователна полица № BG/22/11500204302
към датата на настъпване на
застрахователното събитие,като този факт се потвърждава и от справката от ГФ на
л.26 от делото и отбелязването в констативния протокол.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалия е получил пертрохантерна фрактура на лявата
бедрена кост,която се дължи на
внезапно нанесен директен удар от твръд ,тьп предмет в зоната на лявата бедрена
кост. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалия е получил в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“
гр.Кърджали. След проведена предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран на 29.03.2016г. Извършено е било
открито наместавне на счупената бедрена кост и стабилизация на фрактурата с
интрамедуларен пирон. Изписан е от болницата на 07.04.2016 г. и лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
лекарства.
Счупената бедрена кост е зараснала окончателно
за срок до 5 месеца, а с проведената рехабилитация- общо оздравителния период е
приключил за срок от 7 месеца,през които пострадалият е търпял - болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2 месеца, както и в продължение на 2 месеца
по време на провежданата активна рехабилитация. През останалите период ищецът е
търпял само периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата. Това е наложило
ищецът да приема седативни и обезболяващи средства. От злополуката вече са
изминали повече от 2 години, но напълно възможно е ищецът да търпи и спорадични
(единични) болки в областта на фрактурата и сега - при рязка промяна на
времето, но тези болки бързо отзвучават след прием на аналгетици.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата. Бул. „Христо Ботев“ в мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е съставен от две платна за движение, отделени едно от друго чрез
разделителна ивица. Всяко от тях е съставено от две еднакво широки пътни ленти,
разделени с „единична прекъсната линия“ M3. Пътят е прав, хоризонтален. Пътното
покритие е дребнозърнест гладък асфалт. По време на настъпване на
пътнотранспортното произшествие е валял силен дъжд и пътното покритие е било
мокро,било е тъмно. От двете страни на прехода в началото на разделителната
ивица върху двете платна за движение са нанесени пътни маркировки „Пешеходна
пътека“ тип „Зебра“ М8.1 с широчина 2,5 м, като тази в платното за движение, в
което е настъпило пътнотранспортното произшествие, се вижда добре.
Контактът е
настъпил между предния ляв край на лекия автомобил в областта на вътрешния край
на левия фар и лявата страна на левия крак на пешеходеца, който в мига на удара
е опорен.
От показанията
на св. Х.Д.се установява, че в болницата първоначално пострадалият бел
зле,неадекватен и изпитвал силни болки. До края на 2016 год. не можел да ходи
сам,да се обслужва,което налагало една жена да го обслужва и да му помага. Понастоящем
трудно ходи и вече не може да работи.
От показанията
на св. М.М.С. се установява,че времето при което станала катастрофата било
тъмно и валял дъжд.Няма спомени за ситуацията,знаел че на мястото има пешеходна
пътека и автобусна спирка.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За да се
приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на предвидените и
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връзка между тях.
Установен е
механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 21,ал.1 от ЗДвП, а
също правилата за специално внимание към пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП. В тази
връзка по силата на чл.300 ГПК съдът зачита присъда № 68/23.06.2016 г. по НОХД № 635/2016 г. по описа на Районен съд
гр.Кърджали относно противоправността на деянието и вината на дееца.
В резултат на
ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на М.Х.А.. В тази връзка
съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от
причинителя на вредите М.М.С. при управлението на лек автомобил марка
„Воксхол“ модел „Астра“ с регистрационен № ********противоправно деяние.
Установено е и
не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” сключена през 2015 год. и валидна към датата на
ПТП-то.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия поради това, че при пресичането на пътното платно е нарушил
разпоредбата на чл.113,ал.1 като не се е съобразил с разстоянията
до приближаващия се автомобил и с неговата скорост на движение. Съдът намира,че възражението е
неоснователно-пострадалият е пресичал правомерно на пешеходна пътека,а
автомобилът е бил на достатъчно голямо разстояние за да спре безроблемно, ако
се бе движил с допустима и съобразена скорост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и
страдания продължили около 2 месеца след злополуката и операцията, както и
фактът, че лечебният и възстановителен
период е приключил за срок около 7-8 месеца,през което време пострадалият М.Х.А. е изпитвал
неудобства и е имал непрекъсната нужда от помощ.
Като взе
всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за търпените
от ищецът неимуществени вреди по справедливост е в размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2016
г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед възрастта на пострадалия, търпените от него болки и
страдания, преживени след операцията и в периода на възстановяване и отговаря
на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 50 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските
в производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д.С. адвокатско възнаграждеие по реда на чл.38 от ЗА в размер
на 1580 лв. ,а по сметка на СГС държавна такса от 1400 лв. и разноски за
експертиза в размер на 175 лв.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъдена да заплати на ответника
направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 114
лв. и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД *** с ЕИК:******* да заплати на от М.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Д.С.,*** на основание чл. 226,ал.1 КЗ сумата от 35 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП
на 23.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от горната
дата до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до предявения такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД *** с ЕИК:******* да заплати на адв. Д.С. адвокатско
възнаграждеие по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1580 лв. ,а по сметка на СГС
държавна такса от 1400 лв. и разноски за експертиза в размер на 175 лв.
ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН ********** да заплати на З.
„Л.И.” АД *** с ЕИК:******* на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 114 лв. и сумата от 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: