Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 825 04.06.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети май две
хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, в присъствието на
прокурора Д. Христов, като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2238 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), и е образувано по повод
исковата молба на И.Г.Я. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода 04.12.2009 г. - 23.12.2015 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода, считано от 04.12.2009 г. Твърди се, че по време
на изтърпяване на наказанието същият е понесъл неимуществени вреди, изразени в
чувство на малоценност, беззащитност, безпомощност и хронично главоболие,
настъпили в резултат на „постоянно хапане от страна на инсекти“. Претендира се
обезщетение за причинените вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който е заявено становище за неоснователност на претенцията,
поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставки. Твърди
се, че са предприети от администрацията на териториалните служби на ответника
мерки и действия по борба с паразити. Отбелязано е, че не са регистрирани жалби
и оплаквания на ищеца от условията в спалните помещения по време на престоя му
в ареста в гр. Ямбол. Относно престоя на същия в затворите в гр. Стара Загора и
гр. Бургас се сочи, че са закупени дезинфектанти и е възложено на изпълнители
изпълнението на дезинсекции, като възложените дейности са извършени. Направено
е възражение за изтекла 5- годишна погасителна давност за периода от пет години
назад от момента на депозирането на исковата молба в съда. Приложени са писмени
доказателства.
В съдебното заседание ищецът поддържа предявения иск. Ангажира
доказателства. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати претендираната сума.
Пълномощникът на ответника заявява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не сочи нови доказателства. Подробни
доводи излага в писмени бележки.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за основателност на претенцията и моли тя да бъде уважена в
размер, съгласно установената практика. Не сочи доказателства.
Предявеният иск е допустим, с
оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултат на противоправно бездействие
на длъжностни лица от затворническата администрация.
Бургаският административен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
През
периода от 05.12.2009 г. до 01.07.2010 г. ищецът И.Г.Я. е пребивавал в следствения арест в гр. Ямбол, за
изпълнение на взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, след
което е постъпил в Затвора Бургас за изтърпяване на наложено наказание „лишаване
от свобода“. Считано от 07.04.2014 г. до освобождаването му на 23.12.2015 г.
същият е изтърпявал наказанието в Затвора Стара Загора.
В
показанията си пред съда свидетелят Н.Ж. сочи, че през периода от 2010 г. до
2013 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, заедно с
ищеца Я.. Заявява, че в помещението в Затвора Бургас, в което са били настанени
с ищеца, имало множество дървеници, хлебарки и плъхове. Заявява също, че са
били изпълнявани в мястото за лишаване от свобода дейности за премахване на
вредителите, но без резултат. В този смисъл са и показанията на свидетелите К.Т.
и М.К. за периода 2013 г. - 2015 г., като последният споделя за случай, в който
попаднала хлебарка в ухото на ищеца през нощта и се наложило да бъде отстранена
с пинсета.
По
делото е представен договор от 04.01.2010 г., сключен между Областна служба
„Изпълнение на наказанията“- гр. Ямбол и „Дезинфекционна станция“ ЕООД, с
предмет обработка срещу битови насекоми и вредни гризачи на следствените арести
в гр. Ямбол и в гр. Елхово за срок от една година, считано от датата на
подписването му.
Приложени
са фактури за извършени в Затвора Стара Загора дейности по дезинсекция и дератизация
от лицензирани изпълнители, ведно с протоколи за извършените дейности, както
следва: фактура № 138 от 24.02.2014 г. за извършени дейности по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация (ДДД) на стойност 120 лева с ДДС и протокол за
извършена ДДД обработка от 10.02.2014 г.; фактура № 4262 от 07.10.2014 г. за
дезинсекция на стойност 742 лева с ДДС и протоколи за извършена ДДД обработка
от 03.06.2014 г., от 05.06.2014 г.09.06.2014 г., 10.06.2014 г., 25.06.2014 г.;
фактура № 2106 от 09.10.2014 г. за извършена услуга дезинсекция- дървеници на
стойност 2016 лева с ДДС; протоколи за извършена ДДД обработка от 04.09.2014 г.
и от 19.08.2014 г.; фактура № 2192 от 25.11.2014 г. За извършени услуги
дезинсекция, дератизация и „Rat Bait“, на стойност 630 лева с ДДС; фактура № 2302
от 04.02.2015 г. за извършена услуга дезинсекция и „Rat Bait“ на стойност 444 с
ДДС и протокол от 10.02.2015 г. за извършена дезинсекция; фактура № 2514 от
23.06.2015 г. за извършена услуга дезинсекция- дървеници на стойност 1008 лева
с ДДС; фактура № 16 от 17.07.2015 г. за извършена услуга дезинсекция и „Rat
Bait“ на стойност 1746 лева, протоколи от 24.06.2015 г., 19.05.2015 г. и
18.05.2015 г., 24.04.2015 г. за извършена дезинсекция- дървеници; фактура №
2565 от 29.07.2015 г. за „Rat Bait“ на стойност 150 лева; фактури № **********
от 05.08.2015 г., № 436 от 19.08.2015 г., № 438 от 24.08.2015 г., № 455 от
09.09.2015 г., № 471 от 08.10.2015 г. и № 477 от 13.10.2015 г. за закупен
препарат „Айкън“; фактура от 02.11.2015 г. за извършена услуга дезинсекция; протоколи
от 17.07.2015 г., 04.08.2015 г., 05.08.2015 г. за извършена дезинсекция.
По
отношение на извършените дейности по дезинсекция и дератизация в Затвора Бургас
са представени писмени доказателства, както следва: фактура № 2137 от
09.09.2010 г. за дезинсекция срещу хлебарки на затворнически килии по
еднократна заявка, на стойност 1161 лева с ДДС; протокол от 10.06.2010 г. за
извършена ДДД обработка; фактура от 02.02.2011 г.; складови разписки за
дезинфектант; фактура № 2009 от 10.05.2011 г.; фактури от 08.04.2013 г. и от
17.04.2013 г. за закупен препарат „Айкън“; фактура № ********** от 27.09.2013
г. за извършена услуга дезинсекция срещу пълзящи инсекти на стойност 1134 лева
с ДДС, протоколи за извършване на ДДД обработка от 18 и 19 септември (без посочена
година) и от 17.09.2013 г.; фактура № ********** от 29.10.2013 г. За
дезинсекция срещу пълзящи инсекти в ЗО Строител и ЗО Ветрен на стойност 702
лева с ДДС; протоколи от 03.10.2013 г. и от 09.10.2013 г. за дезинсекция в ЗО
Строител и ЗО Житарово (Ветрен); фактура № ********** от 10.09.2014 г. за
децинсекция срещу пълзящи инсекти в централен затвор, ЗО Строител и ЗО Ветрен,
на стойност 1836 лева с ДДС; протоколи за извършване на ДДД обработка от 22.07,
23.07, 24.07 и 30.07.2014 г.; фактура № 1 ********* от 31.10.2014 г. за
дезинсекция срещу пълзящи (дървеници) в корпуса на затвора и в общежитията Строител
и Ветрен; протоколи от 16.10.2014 г., 17.10.2014 г. и 27.10.2014 г. за
дезинсекция срещу дървеници.
Според
настоящия съдебен състав претенцията
за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на
затворническата администрация, е частично основателна. Според нормата на чл. 2,
т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на
неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В
чл. 3 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение на осъдените лица, а за такова се смята унизителното
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност (т. 3). По силата на ЕКПЧОС и ЗИНЗС държавата е
длъжна да гарантира, че наказанието лишаване от свобода се изпълнява при
адекватни условия, съвместими с човешкото достойнство. Установените по делото
факти, преценени в тяхната съвкупност, сочат неизпълнение на това задължение
през периода от 01.07.2010 г. до 06.04.2014 г., в резултат на което ищецът е търпял
негативни преживявания, унижаващи човешкото достойнство, поради поставянето му
под въздействието на инсекти в продължителен период от време. Липсата на
елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, в
което има множество хлебарки и дървеници, е от такова естество, че предизвиква
във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство,
което не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при
изпълнение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и при изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“. Ирелевантно е обстоятелството, че не са регистрирани жалби и
оплаквания на ищеца от условията в спалните помещения. Налице са елементите на
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно:
незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и
настъпила за ищеца вреда, която е в пряка причинна връзка с това бездействие. Не
е оборена въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС презумпция. Приложените писмени
доказателства- фактури и протоколи за извършени дейности по дезинсекция в
Затвора Бургас действително сочат предприемане на известни действия, но
спорадични и крайно недостатъчни (два пъти годишно).
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. В случая с оглед данните относно характера на увреждането, степента
и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита,
че следва да бъде присъдено на ищеца обезщетение в размер на 1800 лева за
претърпените по време на изтърпяване на наказанието в Затвора Бургас (от 01.07.2010
г. до 06.04.2014 г.) неимуществени вреди. Доказателства за претърпени вреди в
по-голям размер не са ангажирани, поради което в останалата част претенцията
следва да се отхвърли, като неоснователна.
Не е оборена презумпцията на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС за настъпване на неимуществени вреди по време на изпълнение
на мярката за неотклонение в следствения арест на гр. Ямбол. В тази връзка е представен
от ответната страна единствено договор от 04.01.2010 г., с който е възложена на
„Дезинфекционна станция“ ЕООД обработка срещу битови насекоми и вредни гризачи
на следствените арести в гр. Ямбол за срок от една година, но не са приложени каквито
и да било доказателства за изпълнение на така сключения договор. Поради това
съдът приема, че за периода от 05.12.2009 г. до 01.07.2010 г. претенцията е
доказана по основание и следва да бъде присъдено на ищеца обезщетение в размер
на 280 лева. Ето защо, следва да се присъди на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер 2080 лева за вредите, понесени от последния по
време на изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас. Неоснователно
е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, доколкото
ищецът е освободен от мястото за лишаване от свобода на 23.12.2015 г. и едва от
този момент започва да тече 5- годишният давностен срок, който към датата на
предявяване на иска- 03.11.2020 г. не е изтекъл.
Според настоящия съдебен състав
за периода от 07.04.2014 г. до 23.12.2015 г. не е налице твърдяното от ищеца
бездействие. През посочения период наказанието е изтърпявано от последния в
Затвора Стара Загора, като по делото са представени множество писмени
доказателства, неоспорени по надлежния процесуален ред, за извършена от
лицензирани изпълнители дезинсекция- на 03.06.2014 г., 05.06.2014 г., 09.06.2014
г., 10.06.2014 г., 25.06.2014 г.; на 19.08.2014 г. и 04.09.2014 г., на
10.02.2015 г.; на 24.04.2015 г., 18.05.2015 г. и 19.05.2015 г., на 23.06.2015
г., на 24.06.2015 г., на 17.07.2015 г., 04.08.2015 г., 05.08.2015 г.; 02.11.2015
г., както и за закупени препарати за изпълнение на такива дейности от
специалисти, работещи в медицинския център на затвора- на 29.07.2015 г.,
05.08.2015 г., 19.08.2015 г., 24.08.2015 г., 09.09.2015 г., 08.10.2015 г. и
13.10.2015 г. Поради това, в тази част предявеният иск следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на
правосъдието да заплати на И.Г.Я. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, сумата от 2080.00 (две хиляди
и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
по време на изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ през периода 04.12.2009 г. -
23.12.2015 г., в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при
ГДИН, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до претендирания размер
от 50 000 лева.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд- Бургас, тричленен състав, в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: