Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Габрово, 18.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против
Решение № 59 от 04.05.2022 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 552 по описа за 2021 година. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-11 от 04.10.2021 година на Началник
сектор „Рибарство и контрол – Русе“, отдел „Рибарство и контрол - Централен
Дунав”, гр. Русе
към Главна дирекция „Рибарство и
контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.
Бургас, с което на Р.Й.С. /изписан в НП
като Радо И. С./*** на основание чл. 81, ал. а от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА е наложена глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е
постановено отнемане в полза на Държавата на мрежа с приблизителна дължина по
данни на водача около 300 метра и размер на окото 20 мм на 20 мм. С обжалваното
решение отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав”, гр. Русе към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас е осъден да заплати на Р. И. С. *** 300
/триста/ лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, процесуално незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена за съда фактическа обстановка по спора. Развиват се доводи против извода на съда, че възраженията на административнонаказаното лице не са обсъдени по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като касационният жалбоподател застъпва тезата, че нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е императивна относно продължителността на посочения в нея срок за подаване на писмено възражение; касационният жалбоподател счита за недоказан извода на въззивния съд за осъществен улов от язовир „Под стопански двор“, като изтъква, че водоемът не е собственост на дружеството – възложител на улова; изразява се несъгласие с извода на съда, че в процесния случай не е доказан превоз на мрежен риболовен уред без регистрация по чл. 17 и чл. 25 от ЗРА, а само „държане“, тъй като уредът е открит в превозно средство, намиращо се в покой на бензиностанция. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в селективно обсъждане и анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, безкритично кредитиране на твърдения на въззивния жалбоподател, а не на доказателства, мотивиращи необоснованост на обжалваното решение, постановено при неизяснена за съда и страните фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Р.С. срещу процесното НП ведно със законните последици.
В
депозиран от касационния ответник, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, писмен отговор се изразява становище за неоснователност
на касационната жалба, развиват се доводи в насока правилност на атакуваното
съдебно решение и се заявява искане за оставянето му в сила. Заявява се претенция за присъждане на
разноски за касационната инстанция.
Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт - молба се заявява, че се поддържа се жалбата, както и искането по същество; прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 17-18/.
Ответната по жалбата страна Р.Й.С. в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; оспорва се касационната жалба, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в депозирания по делото писмен отговор на касационната жалба /л. 8-9/. Претендира се присъждане на разноски, за които се представя списък /л. 21/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя краен резултат, макар настоящият съдебен състав да не споделя част от мотивите на въззивния съд за отмяна на процесното НП.
На Р.С. е наложено наказание за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, с която разпоредба е въведена забрана за пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди. Според ал. 3 на чл. 39а от с.з. забраната не се отнася за следните лица: 1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 и 2. регистрирани по реда на чл. 25. Противно на твърдяното в касационната жалба, срокът за подаване на възражение срещу АУАН, посочен в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /редакцията преди изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, е инструктивен, а не преклузивен. В случая С. е подал писмено възражение, в което е посочил, че мреженият риболовен уред му е бил предоставен от посочено във възражението търговско дружество по повод сключен граждански договор, приложен към възражението, с който договор му е възложено улавянето на риба и зарибителен материал. Без да обсъжда обстоятелствата, посочени в коментираното по-горе възражение, наказващият орган е издал процесното НП при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че С. е превозвал риболовния мрежен уред във връзка с възложена му работа съгласно представения граждански договор между него и търговско дружество, за което се установява, че е регистрирано по реда на чл. 25 от ЗРА, които факти не са оборени от административнонаказващия орган, поради което следва да се приеме, че случаят попада в хипотезата на чл. 39а, ал. 3, т. 2 от ЗРА. Ирелевантно за настоящия случай е дали е бил извършван, респ. къде е бил извършван риболов с процесния уред. Настоящият съдебен състав не споделя довода на въззивния съд, че в случая е констатирано държане на уреда, а не пренасяне и превозване, които са наказуемите изпълнителни деяния, но предвид посочените по-горе доводи за незаконосъобразност на НП, изводът на въззивния съд за констатираното в случая изпълнително деяние не се отразява на законосъобразността и обосноваността на крайния извод за отмяна на процесното НП. Правилен е и изводът на въззивния съд, че отнемането на мрежения риболовен уред на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата не се прилага за случаите по чл. 81а от ЗРА, какъвто е процесният.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил
валидно, допустимо и правилно по своя краен резултат решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски е своевременно
направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход
на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие /л. 9/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 04.05.2022 година на Районен
съд – Севлиево, постановено по АНД № 552 по описа за 2021 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да
заплати на Р.Й.С.
*** с ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.