№ 16
гр. Сливница, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100057 по описа за 2021 година
Г. Ч. В., чрез адв. Д. М. Б. е предявил иск, с който моли да бъде
прогласено за нищожно решение от 27.10.2006 г. по гр.д. № 623 по описа на
Районен съд — гр. Костинброд за 2006 г. по отношение на Й. К. Д., Т. К. Т.
/наследници на М. К. С./, В. К. П., М. К. И. и В. Д. В. /наследници на С. Л. С./.
Твърди в исковата молба, че постановеното решение е нищожно по
няколко съображения: липса на каквато и да е правна квалификация на иска и
липса на описание на самия правен спор; не е индивидуализиран ищецът, С.
С. - липсва неговото ЕГН; не е посочена правна норма, която да очертае
правната квалификация на спора и дори чрез тълкуване не може да се разбере
какъв е той.
Твърди се, че дори и чрез тълкуване, не може да се изведе волята на
съда, тъй като в решението няма фактическа квалификация на иска, няма
описание на фактите, няма правна квалификация на иска. Ищецът твърди, че
неяснотата на диспозитива, която не може да се преодолее по тълкувателен
път, влече след себе си нищожността на решението, още повече, че в
атакуваното решение липсват мотиви, изложение и описание на фактите и
каквато и да е правна квалификация на спора. Посочва, че съдът е използвал
„разваля“ в диспозитива си, което е относимо към двустранните договори,
какъвто договорът за дарение не е.
Отделно посочва, че по това дело Г. В. не е бил призоваван. Посочва, че
практически не е възможно решението да е постановено на 27.10.2006 г., а да
е влязло в сила хем на 13.11.2006 г., хем на 15.11.2006 г., каквото показват
двата печата, поради което счита, че отново има неяснота на волята на съда,
който сам не знае кога актът му влиза в сила. Посочва, че практически е било
1
невъзможно да е бил уведомен за постановеното решение и да е изтекъл
срокът за обжалването му, т.к. от постановяване на решението до влизането
му в сила са изтекли 18 дни.
Представени са писмени доказателства под опис и са направени
доказателствени искания.
Ответникът, Т. К. Т., не е представил писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК.
Ответникът Й. К. Д., чрез адв. Н. С. – САК, е представила в срока
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който взема становище, че
предявената искова претенция е неоснователна, като в подкрепа на
твърдението си се аргументира, цитирайки установената съдебна практика.
Не изразява становище по отношение на представените от ищеца писмени
доказателства. Не представя доказателства.
Ответникът, В. Д. В., в представения от нея писмен отговор по чл. 131
ГПК, признава иска. Излага твърдения, че тя и синът й, Г. Ч. В. са живели на
един адрес и никога не е достигало до тях известие, че е водено дело в РС-
Костинброд, по което е постановено процесното решение. Твърди, че синът й
се е грижел за С. С. и М. С. до смъртта им, като им е помагал в обслужването
на имота. Твърди, че С. С. и М. С. са имали собствени доходи и не са се
нуждаели от издръжка, поради и което такъв въпрос не е бил повдиган. Не
изразява становище по отношение на представените от ищеца писмени
доказателства. Не представя доказателства.
Ответниците, В. К. П. и М. К. И., чрез адв. К. Т., са представили писмен
отговор по чл. 131 ГПК, с който считат предявения иск за неоснователен и
молят същият да бъде оставен без уважение, като излагат подробно
съображенията си, подкрепяйки ги с препратки към съдебна практика. Не
изразяват становище по отношение на представените от ищеца писмени
доказателства. Не представят доказателства. Претендират разноски за
производството.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
С решение от 27.10.2006 г. по гр.д. № 623/2006 г., Костинбродският
районен съд е развалил склочения между С. Л. С. и М. К. С., от една страна, и
Г. Ч. В., от друга страна, договор за дарение на недвижим имот, склочен с
нотариален акт № 28, том II, дело № 228/1993 г. на Костинбродски районен
съд, на следния недвижим имот: дворно място с площ 910 кв.м., съставляващо
парцел VII-795 в кв. 1999 по плана на гр. Костинброд, заедно с построените в
него къща, гараж и стопанска постройка. Посочено е, че решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните - чл. 197 ГПК
/отм./. Върху решението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 13.11.2006
год., като заверката е с подпис на съдия и секретар, и печат на съда.
На 05.09.2019 г. е постъпила въззивна жалба против горното решение от
2
Г. Ч. В., чрез адв. Д. Б., по повод на която е образувано гражданско дело №
806/2019 г. по описа на СОС. С разпореждане от 26.11.2019 год. Софийският
окръжен съд е изискал от Костинбродския районен съд, в едноседмичен срок
от съобщението, да предостави информация за това кога е свършено гр.д. №
623/2006 год. по описа на КРС, кога е влязло в сила решението по делото и
предадено в архив; след внасянето му в архив унищожено ли е делото по реда
на Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните,
административните, военните и апелативните съдилища /отм./ и ако да - кога
е унищожено, налице ли са запазени материали по делото и ако такива са
налице - да се изпратят в СОС, ведно със заверени копия от описната и
архивната книги относно отбелязванията по посоченото дело. В изпълнение
на указанията е представено удостоверение изх. № 623/17.01.2020 г. на КРС,
според което гр.д. № 623/2006 г. по описа на КРС е унищожено, поради
изтичане на срока за съхранение с акт за унищожаване от 17.07.2015 г.,
одобрен с писмо № 498/28.07.2015 г. Видно от представеното копие от
описната книга, решението не е обжалвано преди предаването му в архив на
27.12.2006 г., като е представен официално заверен препис на същото с
отбелязване, че е влязло в сила на 13.11.2006 г. В тази връзка жалбата е
върната, поради недопустимост на същата.
На 21.12.2020 г. пред Районен съд – Костинброд е заведен иск по чл.
270, ал.2 от ГПК, от Г. Ч. В., чрез адв. Д. Б., за установяване на нищожност на
решение от 27.10.2006 г. по гр. дело № 623/2006 г. по описа на Районен съд –
Костинброд, като след самооотводите на всички съдии от съда, съобразно
определение № 260048/19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 32/2021 г. на СОС, делото е
изпратено на Районен съд – Сливница, като най-близкия, равен по степен съд.
В хода на производството е разпитан един свидетел на ищцовата страна
/свидетелката С. Ц./, според чиито показания от 2002 г. до 2010 г., както и към
настоящия момент ищецът живее с нея и родителите си на адрес: гр. София,
ж.к. „........, като в процесния период не е получавал никакви съобщения
относно водено дело срещу него или за дело с негово участие, както и че не
са научили за такова дело по друг начин.
По делото е представено от ищцовата страна удостоверение рег. № RяБ
4374/04.07.2022 г., издадено от Отдел „Български документи за самоличност“
към СДВР, издадено в уверение на това, че за Г. Ч. В. има регистрирани данни
за адрес по издадена лична карта, валидна от 16.06.2000 г. до 16.06.2010 г.,
където като адрес на лицето е вписан: гр. София, ж.к. „Н........ IV“ бл. ...........
По делото е представено от ищцовата страна и писмо от началник
служба „ВПСК“ при Софийски градски съд с изх. № 19800/28.07.2022 г., от
което е видно, че същите не могат да предоставят информация относно това
били ли са връчвани съдебни книжа на лицето Г. Ч. В. по гр. дело № 623/2006
г. по описа на Костинбродски районен съд, тъй като при направена справка в
деловодната програма САС „Съдебно деловодство“ при Софийски градски
съд, по критерий: номер на дело и година, не са били открити записи, като
уточняват, че деловодната програма САС „Съдебно деловодство“ при СГС е
3
въведена през 2009 г., а първите записи на получени от другите съдилища
съобщения и призовки са от 10.02.2010 г. Преди този период съдебните книжа
са описвани в книги, които съгласно разпоредбите на ПАС /съответно
ПАРОАВАС/ се съхраняват пет години.
Други релевантни за изхода на спора доказателства по делото не са
ангажирани.
Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
270, ал.2, във вр. чл. 124 от ГПК.
Разгледан по същество същият се явява неоснователен.
Основателността на иска с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124
от ГПК предполага установяването на една от следните материални
предпоставки, а именно: че решението е постановено от незаконен състав на
съда, че същото излиза извън пределите на правораздавателната власт на
съда, че решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, или че
волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост.
Нищожността, която е най-тежкият порок на съдебния акт, не е
дефинирана в закона. Както в доктрината, така и в съдебната практика (напр.
Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК,
Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., ГК,
Решение № 119 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 182 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2014 г., I ГО, ГК),
включително задължителната такава (в този смисъл Тълкувателно решение №
1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК), обаче, се приема,
че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена
форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Касае се за наличие на особено съществени пороци, като постановяване на
съдебния акт от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му
право да го издаде - например с участие на лице, което не е било избрано за
съдия; с участие на лице, избрано за съдия, което не е от състава на съда,
постановил съдебния акт) или в ненадлежен състав - напр. еднолично вместо
от съдебен състав; от лице, правораздаващо в съда, постановил решението,
което обаче не е взело участие в състава, провел публичното заседание, с
което е завършено разглеждането на делото; от лица, правораздаващи в съда,
постановил решението, които не са определени за членове на съдебния състав
на принципа на случайния подбор на постъпващите в този съд дела; извън
пределите на правораздавателната власт на съда - когато е постановено срещу
лице, което не е подчинено на властта на българския съд; когато не е
подписано от мнозинството на съдебния състав или не е съставено в писмена
форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да
бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато съдържанието на решението
противоречи на българския правов ред или повелява изпълнение на нещо,
което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на
съвременната цивилизация. Във всички тези хипотези решението е нищожно,
4
а нищожният съдебен акт не поражда правни последици.
В случая ищецът е навел твърдения за нищожност на съдебното
решение, поради абсолютната неразбираемост на волята на съда, с оглед на
което и съгласно чл. 6 от ГПК съдът е ограничен в обсъждането само до
евентуалното наличие на този порок за нищожност.
Ищецът твърди, че процесното решение е нищожно, поради липса на
описание на правния спор и липса на правна квалификация. Настоящият
съдебен състав не споделя тези доводи на ищцовата страна. Правната
квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите
твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания във връзка с тях петитум /в този смисъл Определение №
672/27.11.2015 г. по т.д. № 3772/2014 г. на ВКС, II ТО/. В Решение от
27.10.2006 г., постановено по гр. дело № 623/2006 г. по описа на РС-
Костинброд е описано съществото на спора и претенцията на ищцовата
страна. Дори и да се приеме, че липсва правна квалификация на спора, то това
е порок на съдебния акт, касаещ неговата правилност, но не и неговата
валидност /в този смисъл Решение № 139/25.08.2015 г. по гражданско дело №
1493/2015 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Освен това, ищецът посочва, че друга причина, обуславяща искането му
съответното решение да бъде прогласено за нищожно е, че липсва ЕГН на
ищеца по процесното дело – С. Л. С.. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и тези доводи на ищцовата страна. Изброените в разпоредбата
на чл. 236 от ГПК реквизити на съдебното решение не включват данни за ЕГН
на която и да било от страните.
Измежду твърдените от ищеца пороци на процесното съдебното
решение, обуславящи, според него, нищожност на процесния съдебен акт, е и
използваният от съда в процесното решение термин „разваля“, вместо
термина „отменя“. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай е налице фактическа грешка, която по никакъв начин не засяга
правните изводи, обективиращи действително формираната воля на съда по
съществото на спора, а именно: да унищожи правната връзка между
дарителите и дарения, поради непредоставянето от страна на последния на
необходимата на дарителите издръжка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С. Ц., според чиито
показания от 2002 г. до 2010 г., както и към настоящия момент ищецът живее
с нея и родителите си на адрес: гр. София, ж.к. „........, като в процесния
период не е получавал никакви съобщения относно водено дело срещу него
или за дело с негово участие, както и че не са научили за такова нещо по друг
начин. Съдът намира, че свидетелката Ц., като живуща на семейни начала с
ищеца, е заинтересована от изхода на делото, поради което нейните
показания не са достатъчни, за да удостоверят твърдяното от ищеца, а
именно: че същият не е бил уведомен за воденото срещу него гражданско
дело № 623/2006 г. по описа на РС-Костинброд, нито за постановеното по
същото решение. За удостоверяване на тези си твърдения ищецът не успя да
събере други доказателства.
5
Нито едно от посочените от ищеца основания за порочност на
решението не води до неговата нищожност. Изтъкнатите основания за
нищожност касаят неприлагане или неправилно прилагане на
материалноправни и процесуалноправни норми, което в никой случай не
може да доведе до нищожност на съдебното решение, а само евентуално да
обоснове неговата неправилност, която се проверява от горестоящия съд по
пътя на инстанционния контрол или в производството по отмяна на влезли в
сила решения, но не и в производството, образувано по предявен иск с правно
основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
Ето защо, искът с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124 от
ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение от 27.10.2006 г.,
постановено по гр. дело № 623/2006 г. по описа на Костинбродски районен
съд, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците. От тях,
списък с разноски по чл. 80 от ГПК и заявена претенция за присъждане на
същите, е направил единствено ответникът В. К. П., чрез адв. К. Т.. Предвид
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника В. К. П. сумата в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горепосоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124 от
ГПК, предявен от Г. Ч. В. – ЕГН ********** срещу Й. К. Д. – ЕГН
**********, Т. К. Т. – ЕГН **********, В. К. П. – ЕГН **********, М. К. И. –
ЕГН ********** и В. Д. В. – ЕГН **********, за прогласяване нищожност на
Решение от 27.10.2006 г., постановено по гр. дело 623/2006 г. по описа на
Костинбродски районен съд, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА ищеца Г. Ч. В. – ЕГН
********** да заплати на ответника В. К. П. – ЕГН **********, сумата в
размер на 1200 /хиляда и двеста лева/, представляваща направените от
ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6