М О
Т И В И
към Присъда № 59
от 22.02.2018 година,
постановена по
НОХД № 1326/2017 г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Производството е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен
акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против Я.Ж.Г. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК - за това, че на 24.06.2017г. в гр.Бургас,к~с
„Славейков“ до бл.*, дал дар - парична сума от 27.00
лева, състояща се от 2 банкноти по 10 лева със серии и номера БС 7948407 и ББ
7051106,1 банкнота от 5 лева със серия и номер БИ 1501965 и 1 банкнота от 2
лева със серия и номер БЧ 4539227, на длъжностни лица - полицейски органи - Х.И.Д.
- „Старши полицай“ и Г.И.Т. - „Командир на отделение“ , като и двете длъжности
са към група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при
Второ РУ на МВР-Бургас, за да не извършат действия по служба, а именно: да не
уведомят служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас относно
необходимостта от съставяне на акт за установяване на административно нарушение
във връзка с обстоятелството, че водачът на лек автомобил «Нисан» peг. № ***** Й.Н.Б. е
управлявал същия без съответно свидетелство за управление на МПС, съставляващо
нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата.
След проведено разпоредително заседание,
по искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното производство е разгледано
по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
поддържа обвинението, което счита доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна. С оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 от НПК,
пледира подс. Г. да бъде признат за виновен по обвинението, да бъде отчетено
наличието на множество смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, и на
основание чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ предл. първо от НК
предвиденото за престъплението наказание
„Лишаване от свобода“ без специален минимум да бъде заменено с по-леко по вид
наказание „Пробация“, с приложение на пробационните мерки по чл.42а ал. 2 т.1 и
т.2 от НК за срок от 10 месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично, и мярката по чл.42а ал.2 т.6 от НК в
размер на 100 часа годишно, за срок от 1 календарна година. На основание чл.55
ал.3 от НК прокурорът предлага на подсъдимия да не се налага кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, а предметът на престъплението да бъде отнет в
полза на държавата.
Подсъдимият и защитникът му не оспорват фактическата обстановка по
обвинението, подсъдимият Г. признава изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тях,
признава и вината си при извършване на инкриминираното деяние – предмет на
обвинението. Защитникът изцяло се солидаризира с вида, размера и начина на изтърпяване
на наказанията, предложени от прокурора, за които изразява становище, че
съответстват на престъплението и на личността на подсъдимия.
В последната си дума, подс. Г. се признава за виновен по обвинението,
изразява съжаление за стореното и осъзнаване на престъпния му характер, заявява
ангажимент да преосмисли живота си и да започне работа, и моли да бъде
санкциониран с наказанието, предложено от прокурора.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият Я.Ж.Г. ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия град, ж.к. „****“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, и е ****, *** гражданин, ** образование, неженен, ***, ****.
Към 24.06.2017г. свидетелите Х.Д. и Г.Т. били държавни служители в щатния състав
на МВР. Първият от тях заемал длъжност „Старши полицай”, а вторият – длъжност „Командир
на отделение“, двете длъжности в група „Охрана на обществения ред”, сектор
„Охранителна полиция“ при ІІ РУ на МВР – Бургас. Предвид заеманите длъжности,
двамата свидетели обладавали качество на „полицейски орган” по смисъла на
Закона за министерството на вътрешните работи.
На 24.06.2017г. свидетели Д. и Т. били на работа дневна
смяна за времето от 07.00 часа до 19.00 часа, в състав на автопатрул със
служебен лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****, управляван от свид.Т., Около 09.00 часа на същата
дата двамата се установили на пункт в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл.*, където
осъществявали правомощията си по охрана на обществения ред и сигурност. Около
09.10 часа свид. Т. подал сигнал със стоп-палка и спрял за проверка л. а. „Нисан
Микра“ рег. № ***, управляван от свид.Й.Б., в който като пътник на предната
дясна седалка се возел подс.Я.Г.. Свид.Б. се подчинил на подадения му сигнал и спрял
автомобила в непосредствена близост до полицейския автомобил. Свидетелят Т. се
приближил до водача на спрения автомобил и поискал да му бъдат представени документи
за автомобила и документи за самоличност на водача Б. и пътника Г.. Свид. Х.Д.
се приближил към мястото на проверката и застанал на около 2-3 метра зад свид. Т..
Свид.Б. заявил
на полицейските служители, че свидетелството му за управление на МПС не е у
него, тъй като било временно отнето. Б. и Г. обявили, че не носят документи за
самоличност. С оглед този развой на проверката, свид.Т. разпоредил на Б. да
изгаси двигателя, и двамата с Г. да излязат от автомобила и да предоставят
данни за самоличността си. Свид. Б. се представил с името И. И.Г., което лице познавал
и бил запознат и с рождената му дата, а подс.Г. посочил коректно и точно
имената си и единния си граждански номер. Свид.Т. записал продуктуването от
двамата лични данни и им разпоредил да се върнат обратно в автомобила си. Свид.
Д. на свой ред влязъл в служебния автомобил и се заел да провери продиктуваните
му данни чрез дежурния на ІІ РУ на МВР-Бургас. В резултат от проверката
установил, че лицето с име И. И.Г. (както представил себе си свид. Б.) е обявено
за общодържавно издирване, докато за подс. Я.Г. не били открити данни за
криминални прояви и същият не бил обект на издирване. Свид.Д. запознал свид.Т.с
резултата от проверката. Докато полицейските служители разговаряли в близост до
служебния автомобил, подс.Я.Г. се приближил към тях с думите: „Момчета, само
това имам“, веднага след което посегнал с дясната си ръка и пуснал банкноти на
обща стойност 27 лева през отворения прозорец на предна дясна врата на
полицейския автомобил. След поставянето на банкнотите в полицейския автомобил,
подс.Г. казал на свидетелите Д. и Т.: „Оставям ви тези пари, за да се почерпите
и да оправим нещата. Недейте да пишете акт на водача, пуснете ни да си ходим“. Служителите,
които следели поведението на подсъдимия, възприели пуснатите от него банкноти
смачкани и сгънати върху предната дясна седалка на служебния автомобил, и
веднага пристъпили към задържането на Г.. Своевременно докладвали за случилото
се на оперативния дежурен в ОД на МВР - Бургас и на дежурния на ІІ РУ на МВР - Бургас,
поискали съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ и сигнализирали за
необходимост мястото на проверката да бъде посетено от дежурната оперативна
група.
Свидетелите Д. и Т. задържали и свид. Б., който се
представял с имената И. И.Г., тъй като според справката това лице било обявено
за издирване. Докато очаквали идването на служители от Сектор „Пътна полиция“,
свид. Б. съобщил действителното си име -
Й.Н.Б., ЕГН и адрес. Признал, че е излъгал за данните си, защото свидетелството
му за управление на МПС било отнето, ав момента на проверката той управлявал
автомобила. При пристигането на служители от Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
сред които и свид. П. Г., била извършено нова справка, от която се установило,
че свид.Б. действително е с отнето свидетелство за управление на МПС. По този
повод свид. Г. съставил срещу Б. Акт за установяване на административно
нарушение на чл.150 от ЗСвП (л.47 от досъдебното производство). Пристигналият
на мястото на проверката разследващ полицай извърш оглед на местопроизшествие
(огледен протокол и фотоалбум на л. 21-26 от досъдебното производство). При
огледа на патрулния автомобил, на предната дясна седалка били открити и
съответно иззети сгънати на две и смачкани общо четири банкноти – две банкноти с
номинал от по 10 лева, със серии и номера БС 7948407 и ББ 7051106, една
банкнота с номинал 5 лева със серия и номер БИ 1501965, и една банкнота с
номинал 2 лева, със серия и номер БЧ 4539227.
Подс. Я.Г. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24
часа със Заповед № 434зз- 206/24.06.2017г. (л.73 от досъдебното производство).
Съгласно заключението на изготвената в досъдебното
производство експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа (Протокол
№102/ 27.06.2017г. - л.28 и 29 от досъдебното производство), банкнотите -
предмет на подкупа са истински.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият
е направил самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрено от съда с
определение по чл. 372 ал.4 от НПК, и се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството на обвиняем, показанията на свидетелите Й.Б., Х.Д., Г.Т. и П. Г., протоколът
за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, заключението на
експертизата по техническо изследване на документи и ценни книжа, актът за
установяване на административно нарушение, заповед за задържане на подсъдимия
по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, справката за съдимост на подсъдимия и
писмените доказателства, отнасящи се за длъжностното качество на свидетелите Д.
и Т. и относно обстоятелството, че при извършване на деянието същите двама са
били на работа и са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения
ред. Изолирани от доказателствената съвкупност остават само обясненията на
подс.Г. в частта, с която отрича да е давал на полицаите пари, за да осуети
проверката и евентуално съставянето на акт срещу свид. Б., както и че при
обиска на подсъдимия полицаят Х.Д. бил сложил в джоба на панталона му чужда
лична карта, която до този момент се намирала в автомобила, управляван от Б.. В
тази части, съдът възприема обясненията на Г. само като проявление на правото
му на лична защита срещу обвинението, но не и като източник на достоверни и
относими към предмета на делото факти, поради което не ги кредитира.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед възприетата фактология съдът счете, че подсъдимият Я.Г. е осъществил фактическия състав
на престъплението по чл.304а предложение трето алтернатива шеста, във връзка с
чл.304 ал.1 предложение трето от НК, за което е обвинен.
От обективна страна, подс. Г. дал подкуп, т.е. чрез пускане в купето на
служебния автомобил, предоставил във фактическата власт на полицейските
служители - свидетелите Д. и Т., дар под формата на парична сума в размер на 27
лева, образувана от 2 банкноти с номинална стойност 10 лева, 1 банкнота с
номинал 5 лева и 1 банкнота с номинал 2 лева, за да не извършат действие по
служба – да не уведомят служители от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас относно необходимостта от съставяне на
акт за установяване на административно нарушение на свид. Й.Н.Б., който в
нарушение на чл.150 от Закона за
движение по пътищата управлявал л. а. «Нисан» peг. № ***** без съответно свидетелство за управление на
МПС. С пускането на процесната сума в служебния автомобил,
подс. Г. се разпоредил с нея окончателно, и довършил изпълнителното деяние
„даване“ на подкуп. Поведението на подсъдимия е адресирано към длъжностни лица
по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК, които са и полицейски органи по смисъла
на чл.57 ал.1 от ЗМВР, съгласно приложените в досъдебното производство
длъжностни характеристики за длъжностите „полицай/старши полицай“ и „командир
на отделение“ в районно управление при областна дирекция на вътрешните работи.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“
като форма на умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено, подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, което съставлява посегателство срещу дейността на
държавните органи, предвиждал и искал настъпването на неговите общественоопасни и противоправни
последици. Г. действал с ясното съзнание, че полицейските служители вече са
открили извършеното от спътника му Й.Б. административно нарушение – управление
на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление, и предприел
действията по даване на подкупа преди те да уведомят компетентните органи на
Сектор „Пътна полиция“-Бургас, които да съставят надлежен акт за установяване
на това нарушение. Деянието преследва единствена и непосредствена цел да осуети
уведомяването на компетентните служители и съставянето на акт, което би било
възможно само ако свидетелите Д. и Т. не изпълнят служебните си задължения.
Наред с това, Г. съзнавал, че полицейските служители са служебно задължени да уведомят
органите за контрол по ЗДвП винаги, когато са налице данни за нарушение на
правилата за движение, а даденият подкуп бил предназначен да ги мотивира именно
към неизпълнение на това тяхно задължение по служба. Освен от еднозначните
фактически действия, свързани с поставянето на парите в служебния автомобил,
умисълът на подсъдимия ясно личи и от изявлението, сторено паралелно с даване
на подкупа, цитирано по-горе във обстоятелствената част на изложението.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.304а предложение трето алтернатива шеста, във връзка
с чл.304 ал.1 предложение трето от НК са предвидени кумулативно наказание „Лишаване
от свобода“ до десет години, и „Глоба“ до 15 000 лева. Разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК задължава съда при осъдителна присъда да определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато той е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл.372 ал.4 НПК. Съгласно
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, когато едновременно са налице условията на
ал.1-3 и на чл.55 от НК, съдът следва да приложи само чл.55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
В конкретиката на настоящия случай съдът споделя становищата на прокурора
и на защитника, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, годни
да обосноват приложение на привилегията по чл.55 ал.1 т.2 б.„б” предл. първо от НК. Доказателствата по делото не разкриват каквито и да е отегчаващи вината и
отговорността на Г. обстоятелства. Едновременно с това, подсъдимият не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, липсват твърдения и доказателства да е осъществявал
не само престъпни, но и въобще неправомерни прояви преди настоящото деяние. Г.
е млад човек, със средно образование и добри характеристични данни, оказал е
съдействие при разследването и така е спомогнал за установяване на обективната
истина. Пред съда признава еднозначно и категорично вината си, демонстрира
пълно осъзнаване на извършеното като престъпно и общественоопасно, изразява
съжаление за поведението си и желание да започне работа, както и да съблюдава
съобразен със закона и обществените порядки живот. При така установените факти
за деянието и дееца съдът се съгласява, че и най-лекото предвидено в закона
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца (минимума по чл.39 ал.1 от НК), би се явило несъразмерно тежко, и поради това несправедливо по отношение
на осъщественото престъпление. По делото са налице основанията на чл.58а ал.4 от НК, а без съмнение приложението на чл.55 от НК в случая би било по-благоприятно
за дееца.
За наказанието „Лишаване от свобода”, с което се наказва престъплението
по чл.304а предложение трето алтернатива шеста, във връзка с чл.304 ал.1
предложение трето от НК, не е установена долна граница, поради което приложима се
явява разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” предложение първо от НК, т.е. подс. Г.
следва да бъде наказан с по-леко по вид наказание - „Пробация”. Предвид всички
установени по делото факти, решаващият съд намира, че целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати в пълен обем, като на
подсъдимия бъде наложено наказание „Пробация”, включващо следните пробационни
мерки: 1.„Задължителна регистрация по
настоящ адрес”*** - за срок от
една година при периодичност два пъти седмично, на основание чл.42б, ал.1, вр.
чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК; 2.„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една
година, на основание чл.42б, ал.2, вр. чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК, и 3.„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150
часа за срок от една календарна година, на снование чл.42б, ал.5 вр. чл.42а,
ал.2 т.6 и ал.3, т.3 от НК.
Наред с наказанието „Пробация“,
индивидуализирано по реда на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.„б” предложение
първо от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото по-леко
наказание „Глоба“, чийто размер отмери в минималната стойност според чл.47 ал.1
от НК - 100 лева. Предложението на страните на Г. да не се налага наказанието
„Глоба“ на основание чл.55 ал.3 от НК, съдът намира за твърде снизходително и
неподходящо за постигане целите на наказанието, като отчита, че подсъдимият е
предпочел да даде всички пари, с които е разполагал в момента на полицейската
проверка – 27 лева, за да остане приятеля му Й.Б. ненаказан за извършеното
административно нарушение. С оглед конкретните обстоятелства, при които е
извършено престъплението, налагането на глоба в минималния според закона размер
– 100 лева, при липсата на данни подсъдимият да притежава каквото и да е
имущество, би усилила интензивността на пенитенциарното въздействие, тъй като
би подпомогнало поправянето на дееца и осъществяването на обществената
превенция, а в съчетание с по-тежкото наказание „Пробация“ - да обезпечи
реализацията на целите на наказанието в пълнота.
Така индивидуализираните и отмерени
кумулативни наказания, по мнението на съда точно съответстват на характера и
интензитета на престъплението, както и на личните характеристики и опасност на
подсъдимия. Съвкупният ефект от двете наказания е достатъчен за постигане на предупредително,
възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо подс.Г., който с поведението вече
е дал индикация, че осъзнава престъпния характер на стореното и ангажимент да
не го повтаря занапред, както и да действа възпитателно и предупредително
спрямо останалите граждани.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
В досъдебното производство като веществени доказателства са приобщени 2
банкноти с номинал от по 10.00 лева със серии и номера БС 7948407 и
ББ 7051106, една банкнота с номинал от 5.00 лева със серия и номер БИ 1501965, и една банкнота с
номинал от 2.00 лева със серия и номер БЧ
4539227, на обща стойност 27 лева – предмет на престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл. 307а от НК, те следва да бъдат отнети в полза на
държавата.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за престъплението, неговия автор, вината и
отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подс.Г. следва да понесе
тежестта на сторените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на
19.38 лева, които следва да бъдат заплатени в
полза на Държавата по сметка на ІІ РУ на МВР-Бургас, а по сметка на Окръжен съд Бургас – държавна такса в
размер на 10.00 лева за служебно издаване на два изпълнителни листа за събиране
на разноските и наложената глоба.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: