№ 2673
гр. С., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110131207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Фирма“ ЕАД предявява против ответното „Фирма“ АД искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува правото на парично
вземане за сумата 342,86 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот в адрес, шести надпартерен етаж-ателие, за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 01.12.2020 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 57,61 лв. за периода от 03.03.2019 г. до 24.11.2020
г., сумата от 19,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 01.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,89 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
24.11.2020 г.,удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. №
60130/2020г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисква сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че
поради липсата на облигационна договорна връзка през процесния период ответникът се
обогатил неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-
стойността на доставената топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не възразява по твърдението на
ищеца, че между страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. Оспорва имотът да е топлоснабден и извършена доставка на топлинна
1
енергия, както и сключен договор по чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ. Счита, че ОУ, на които се позова
ищеца не обвързват ответника. Оспорва получаването на писмата, приложени към искова
молба, в т.ч. от служител на ответното дружество. При евентуалност счита, че предявените
парични вземания са покрити с давност.
Третото лице-помагач на страна на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства – Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 18.01.2016 г., в който документ ответникът е
признал писмено, че притежава правото на собственост върху посочения в пункт А-8
недвижим имот, а именно Ателие, находящо се на шести надпартерен етаж в сграда в гр. С.,
, р-н „О.“, ул. „Б.“ №8, с идентификатор №68134.409.160.3.21 по КК и КР на гр. С..
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С
оглед на това и предвид липсата на изложени от ответника твърдения за използване на
доставената до процесния имот енергия за битови нужди, в отношенията между ответника и
топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ.
Доколкото страните не спорят и доказателствата не установяват друго- наличието на
писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Следователно за
ищцовото дружество не съществува правно основание, въз основа на което да претендира
договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение
друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не
представлява пречка за приложението на института на неоснователното обогатяване и не
изключва задължението на ответника да заплати действително потребената от него
топлинна енергия, доставена от ищеца до процесния имот. Правният мир не допуска
неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект
за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се
ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването
е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил
продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Съдът намира, че от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства
– договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на
сградата и фирмата за дялово разпределение, приложения протокол от ОС на етажната
собственост, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, съответно и процесния
имот е топлоснабден, като видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и
индивидуална справка за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния
имот, са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство
2
кореспондира и с изводите на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се
установява, че за периода от 01.01.2019-30.04.2019 г., за имота е начислявана топлинна
енергия за доставка на битова гореща вода и за енергия, отдадена от сградна инсталация.
Отчитането е извършено посредством 1 брой изправен и сертифициран водомер за топла
вода. Реално потребено/доставено количество топлинна енергия възлиза на сумата 195,04 лв.
В нея не са включени лихви или стари задължения. В този размер искът за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия е доказан и основателен, а в
останалата част – отхвърлен.
Искът за съществуване правото на парично вземането, удостоверено в оспорена
заповед за изпълнение, се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено
на 01.12.2020 г., когато спират да текат давностните срокове, на осн. чл. 116, б. б от ЗЗД. За
предявеното парично вземане за неоснователно обогатяване е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случаите на първия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията – 01.01.2019г., съгласно т. 7 от Постановление № 1/ 28.05.1979
Г., Пленум на ВС, предвид което към датата на подаване на искова молба – 01.12.2020г.
вземането не е покрито с давност, а възражението на ответника за това неоснователно.
Претенцията на ищеца за заплащане на цената за услуга за дялово разпределение,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно от чл. 1 от раздел III „Цена и начин на
плащане“ от Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответника, е предвидено, че
дължимите от потребителите такси за дялово разпределение се заплащат от ищцовото
дружество в полза на дружеството за дялово разпределение. По делото липсват
доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради
което не може да се приеме нито, че ищецът е обеднял, нито ответникът се е обогатил със
спестяване на такъв разход. Предвид това явява се неоснователен и акцесорният иск за
лихва за забава, претендирана за неплатена в срок главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение.
Ищецът представя покана за плащане на задължения за потребена топлинна енергия за
ателието, находящ се в гр.С., ул. „Б.“ № 8, с № П-10859/11.11.2020 г., получена на 12.11.2020
г. от Ралица Иванова-секретар, и покана за плащане № П-5314/21.05.2018 г., като последната
не касае претендираните за процесния период задължения, поради което и не следва да бъде
обсъждана. Доколкото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че получилото
покана № П-10859/11.11.2020 г. лице е служител на ответника и предвид, че същото не
фигурира като работник в ответното дружество, видно от представените от ответника за
насрещно доказане справки за актуално състояние на трудовите договори (в т.ч. и към
датата на получаване на поканата), съдът счита, че не е налице основание да се приеме, че
поканата е достигнала до длъжника и същият е изпаднал в забава. С оглед изложеното,
съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за мораторна лихва върху цената
потребена топлинна енергия.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на
разноски за сумата общо 227,51 лв. – сбор от 193,04 лв. разноски за исково производство за
платена държавна такса, възнаграждение на вещо лица и възнаграждение на юрисконсулт, и
34,47 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското възнаграждение
3
е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от иска, но доказателства, че е сторил такива не се представят,
включително, че е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Фирма“ АД, с ЕИК:....., дължи на „Фирма“
ЕАД, с ЕИК: ...., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, сумата 195,04
лева за главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански
нужди, ползвана без правно основание, за имот в гр. С., р-н „О.“, ул. „Б.“ № 8, вх. А, шести
надпартерен етаж-ателие, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна
лихва от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 60130/2020 г. по
описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ...., срещу „Фирма“ АД, с
ЕИК:....., искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че „Фирма“ АД, с ЕИК:....., дължи на „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ....,
сумата над уважения размер от 195,04 лева до пълния предявен размер от 342,86 лева за
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди,
ползвана без правно основание, за имот в гр. С., р-н „О.“, ул. „Б.“ № 8, вх. А, шести
надпартерен етаж-ателие, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна
лихва от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането, със сумата 57,61 лева за мораторна лихва
за периода от 03.03.2019 г. до 24.11.2020 г.; сумата 19,98 лева за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2019
г. ведно със законна лихва от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането, със сумата 03,89 лева
за мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 24.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 60130/2020 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Фирма“ АД, с ЕИК:....., дължи на „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ...., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 227,51 лева за съдебни разноски по ч. гр. дело № 60130/2020 г. и
по гр.дело № 31207/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Фирма ЕООД на
страната на „Фирма“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4