Обвинението е против подсъдимите И.И.К. и С.П.Д. - за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и против подсъдимата Н.А.К. - за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК.

С обвинителния акт от 07.08.2013г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора подсъдимия И.И.К. е обвинен в това, че в периода 01.06.2011г. – 15.08.2011г. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.П.Д. и Н.А.К., като извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 97,718.90 лв. на „Н.” ЕООД – гр. С.З. като приспаднал неследващ се данъчен кредит по инкриминираните фактури, СД и дневници за покупки, представени пред ТД на НАП- Стара Загора- престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт подсъдимия С.П.Д. е обвинен в това, че в същия период в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с И.И.К. и Н.А.К., като извършител в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „ „Н.”” ЕООД – гр. С.З., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- общо 97,718.90лв. на „НАП 3” ЕООД – гр.Стара Загора като приспаднал неследващ се данъчен кредит по посочените фактури, престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Подсъдимата Н.А.К. е обвинена за участието и в горното престъпление, но само за един данъчен период, а именно: че в периода 01.06.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Стара Загора в съучастие със С.П.Д. и И.И.К., като помагач, умишлено улеснила същите чрез изготвяне и подаване по електронен път в ТД на НАП - Пловдив офис С.З. на СД по ЗДДС вх. № 24001281431 /14.07.2011г. и съответния дневник за покупки с включени в нея фактури за покупки от доставчици, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения на „ „Н.”” ЕООД – гр. С.З. в особено големи размери - в размер на 73,713.54лв.,, като приспаднат неследващ се данъчен кредит, по инкриминираните фактури с доставчици, по които сделки не са били извършени.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- гр. С.З. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, намира същото за изцяло обосновано и доказано с оглед събраните по време на ДП и съдебното следствие доказателства. Счита, че от същите по един безспорен и категоричен начин се установява както извършването на самото престъпление, така и извършването му от подсъдимите. Намира, че защитната теза на подсъдимия К., че е осъществил сделките по инкриминираните фактури и съответно е начислил ДДС по тях, е недоказана. Заявява, че и след проведеното съдебно следствие същата не се подкрепя от събраните допълнително доказателства, включително от самопризнанията на другите двама подсъдими. Поддържа тезата си, че и тримата подсъдими са знаели, че фирмите „А.”ЕООД и „Д.”ЕООД са „кухи” фирми с фиктивни собственици, които са били създадени единствено и с цел да осигуряват данъчно предимство, чрез издаване на документи с невярно съдържание без да са имали каквато и да е кадрова обезпеченост, както и възможности да закупуват стоки и извършват СМР в такъв размер, какъвто е заявен. Предвид множеството категорични косвени доказателства дори намира, че и да не бъдат ползвани самопризнаята на подсъдимите обвинението е безспорно доказано. Освен това счита, че тъй като в самопризнанията на подс.К. и подс.К. се съдържат доказателства и за много други фирми извън предмета на обвинението, на които по същия начин е водено счетоводството и е приспадан неследващ се данъчен кредит, това обстоятелство следва да бъде третирано като оттегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието на подсъдимия К.. Като такова намира, че следва да бъде отчетено от съда и обстоятелството, че подсъдимия Костов е осъждан преди това, както и че е реабилитиран по друго осъждане за извършено данъчно престъпление. При определяне на наказанието на този подсъдим счита, че следва да се отчете като такова и особено високия размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредит – сумата от 97,718.90 лв., който надхвърля повече от пет пъти установения в закона размер на „особено големи размери” по чл.93, т.14 от НК. Предвид което предлага на подсъдимия К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, което наказание да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо заведение от „закрит” тип при първоначален „строг” режим. Що се отнася до другите двама подсъдими, предвид желанието им за провеждане на съкратено съдебно следствие по т.371, т.2 от НПК, а и с оглед по-малкото им участие в престъпното деяние /в значително по-малка степен от това на подсъдимия Костов/,както и предвид чистото им съдебно минало, намира, че наказанията им следва да бъдат определени под минималния размер от три години „Лишаване от свобода”, като изтърпяването им да бъде отложено в подходящ изпитателен срок. Намира, че предвид липсата на установено имущество на подсъдимите не следва да бъдат налагано кумулативно предвиденото наказание „Конфискация на имуществото”. По отношение на подсъдимата Колева счита, че тъй като за самото престъпление не е предвидено наказание „лишаване от права”, на същата не следва да бъде налагано такова наказание.

Защитникът на подсъдимия И.К. – адв.Ч. прави довод за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна като намира, че подзащитния му не може да носи отговорност едновременно за избягване установяването и плащането на данъчното задължение. Освен това прави довод, че поради липсата на приключило все още ревизионно производство, е налице една непълна картина на извършеното от подзащитния му престъпление. Счита, че при липса на влязъл в сила ревизионен акт поради възобновяването на процедурата по обжалването му, не може да се твърди, че са налице установени по съответния ред данъчни задължения. С оглед на което моли подсъдимия И.К. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Подсъдимият И.И.К. поддържа казаното от защитника си, като представя подробно писмено становище в своя защита, /приложено по делото в папка – черен класьор/. В последната си дума моли да бъде оправдан като заявява, че дали ревизионния акт е обоснован или доказан, това ще го реши Административния съд.

Защитникът на подсъдимия С.П.Д. – адв.Д., макар и формално да се позовава на изявлението им за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, по същество изразява становище, че тъй като подзащитният му се е предоверил на подс.К., не е категоричен дали инкриминираните фактури касаят действителни или фиктивни сделки. Поради което алтернативно взема становище, че ако съдът прецени, че се касае за фиктивни сделки, да приложи предвидената в закона санкция за това му деяние. Счита, че участието на подзащитния му в извършване на деянието е съвсем незначително предвид това, че той само е подписвал документи, изготвени от друг, без да познава съдържанието им. Заявява, че това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при определяне на степента на неговото участие в деянието. Поради което моли за налагане на наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Моли за отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл.66 от НК, както и неналагане на кумулативно предвиденото наказание „Конфискация”.

Подсъдимият С.Д. поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че всичко е плод на неговото предоверяване и моли за постановяване на справедлива присъда.

Защитникът на подсъдимата Н.А.К. – адв.М. прави довод във връзка с недоказаност на формата на съучастие и общността на вината на подзащитната му с останалите подсъдими по делото. Намира, че от обвинителния акт не става ясно в коя хипотеза на ал.4 попада обвинението спрямо подсъдимата К. /дали е давала съвети, разяснения, обещания, да се даде помощ след деянията и пр…/, т.е. не е ясно с какво точно е подпомогнала тя двамата подсъдими да извършат деянията. Счита, че с обвинителния акт не се вменява на същата вина, за това че „е водила цялостната счетоводна отчетност”, поради което нейната роля трябвало да бъде очертана с фактически констатации в какво точно се изразява невярното отразяване, и с какво точно е съдействала подсъдимата К.. Прави довод, че според него тя е отразявала само определени стопански операции, а не е водила комплексна счетоводна отчетност на дружеството. Другият довод който прави, че по делото не е доказано дали подсъдимата К. е съставяла документи, посочени от обвинението, въз основа на други, които са и носени, и които тя само е осчетоводявала. Поради което намира, че субективната страна на деянието не е доказана, още повече при неясно очертаната в обвинителния акт хипотеза, при която тя е подадена на съд, а именно чл.20, ал.4 от НК. Алтернативно в случай на признаване на вината моли наказанието на подзащитната му да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. при условията на чл. 54 от НК като при индивидуализирането му бъде отчетен самия характер на нейните действия. Относно изтърпяването на наказанието моли за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като изтърпяването му бъде отложено в минимален изпитателен срок.

Подсъдимата Н.А.К. се солидаризира с казаното от защитника си като в последната си дума заявява, че е осчетоводявала механично документи, които са и били представени, но не е водила счетоводство. Моли за едно справедливо решение.

По делото е предявен, но не е допуснат за съвестно разглеждане граждански иск от Министъра на Финансите на Република България, като представляващ Държавата, и същият не е конституиран като граждански ищец по делото.

Подсъдимият И.И.К. е роден на ……….г. в гр. С.З., обл. С.З., българин, български гражданин, женен, средно-специално образование, управител на „Л.Л.” ЕАД-гр. П., осъждан, ЕГН – ……….

Подсъдимият С.П.Д. е роден на ……г. в гр. Х., обл. Х., българин, български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, неосъждан ЕГН – …….

Подсъдимата Н.А.К. е родена на …..г. в гр. С.З., обл. С.З., българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, неосъждана, управител на „Т.т.” ЕООД – гр. С.З., ЕГН – …………..

Подсъдимите И.К. и С.Д. преди извършване на деянието са се познавали и са били приятели. В края на 2010г. по молба на подсъдимия И.И.К. подсъдимият С.П.Д. регистрирал фирма на свое име, която според обясненията им, им била необходима за да кандидатстват за кредит пред банка за закупуване на имот. Впоследствие такъв бил действително закупен.

Била регистрирана фирма „ „Н.”” ЕООД - гр. С.З., вписана в ТР на 22.10.2010г. със собственик и управител С.П.Д.. Последната е регистрирана по ЗДДС на 11.05.2011г.. Последният издал нотариално заверено пълномощно на подс. К., за да работи с фирмата, но въпреки това продължил и сам да я представлява. В началото двамата започнали да извършват реален бизнес като купували и продавали череши и диворастящи плодове. Плодовете били купувани от физически лица - селскостопански производители /които по закон са нерегистрирани по ДДС лица/, и после се продавали на фирми /регистрирани по ДДС/. Макар по документи подс.Д. да се водел единствен собственик и управител на фирмата, дейността я извършвали съвместно с подсъдимия К.. Подс.Д. действал под прякото ръководство на подс. К. като изпълнявал всички негови нареждания, които били необходими и във връзка с нуждите на бъдещия кредит. Последният можел да бъде разрешен от банката само след като фирмата действително натрупа оборот. Уговорката между двамата била след като се изтегли кредита, Д. да прехвърли фирмата на К.. В ДП се съдържат доказателства и за много други лица, които като подсъдимия Д. са действали пряко под ръководството на подсъдимия Костов, бидейки собственици на фирми, с които в действителност не се извършвала реална дейност. Във връзка с това с постановление на ОП – гр. С.З. са отделени материали за друго производство /л.14-л.38, том ІV от ДП/.

В изпълнение на горната цел /вземане на кредит от банка/ в края на м.май 2011г. двамата подсъдими решили да осчетоводяват фиктивни покупки, като по този начин да приспадат неправомерно неследващ се данъчен кредит на „ „Н.””ЕООД в особено големи размери.

В края на м.май 2011г. подсъдимите Д. и К. наели подсъдимата Н.К. – счетоводител по професия да им помага в счетоводството на фирмата „Н.” ЕООД. Двамата уведомили К. за намеренията им да осчетоводяват фиктивни обороти чрез фиктивни сделки и така да приспадат неследващ се данъчен кредит на фирмата в особено големи размери. Последната се съгласила да оформя счетоводно необходимите документи и да подава чрез нейния електронен подпис съответните СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби пред данъчните власти в офиса в гр. С.З., и по този начин и да им помага в укриването на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери.

За данъчен период м.05 2011г. била подадена от подсъдимата Колева нулева справка –декларация.

За данъчен период м.06.2011г. била подадена СД №: 24001281431/ 14.07.2011г. с данъчна основа на покупките – 368 567,68 лв., ДДС покупки – 73 713,54 лв., данъчна основа на продажбите - 370 215,40 лв., ДДС продажби - 74 043,08 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 329,54 лв. / вж.т.Х, л. 36 от ДП/.

В Дневника за покупки – т.Х, от л.38 до л.55 били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

В обвинителния акт, който почива изцяло върху направените на ДП много подробни детайлни самопризнания на подсъдимите К. и К., се твърди, а и съдът приема за установено, че по тези включени в СД и Дневника за покупки фактури с издател фирмите „А.”ЕООД и “Д.” ЕООД, не са били извършвани сделки/покупки/, поради което дружеството е нямало право да приспада по тях данъчен кредит. Включвайки ги в СД и дневника за покупки за м.06.2011г. двамата подсъдими /с помощта на подс.К./ са приспаднали неправомерно неследващ се данъчен кредит на „Н.” ЕООД в размер на 73 713,64 лв., по фактури, издадени от „Д.” ЕООД в размер на 44 253,00 лв., и по фактури издадени от „А.” ЕООД в размер на 29 460,54 лв., и по този начин са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 73 713,64 лева.

От обясненията на подс.К. и К. на ДП, както и отпоказанията на всички свидетели, разпитани по ДП, се установява, че фактурите за тях са били осигурявани от подс.К., който диктувал на лицата, които представлявали фирмите– фиктивни доставчици – св.П.С. – представител на “Д.” ЕООД и св. Й. В. – представител на „А.”ЕООД, какви фактури с какви суми в тях да бъдат издадени. После тези фактури били предавани на счетоводителката К. да ги оформя в съответните счетоводни документи, необходими за водене на счетоводството на фирмата и представянето им пред НАП – С.З.. След като били изготвяни тези документи подс.Д.като управител и едноличен собственик на капитала на „Н.” ЕООД ги подписвал. Впоследствие – на 14.07.2011 г. подс.К. с нейния електронен подпис подала необходимите документи в ТД на НАП, офис С.З.. По този начин фирмата неправомерно приспаднала неследващ й се данъчен кредит.

След подаване на справката –декларация за м. юни на 14.07.2011г., поради неразбирателство в размера на полагащото й се възнаграждение, подс. Колева отказала да води счетоводството на фирма „Н.” ЕООД за следващите месеци. По време на делото обаче се установи, че същата от м. ноември 2012г. отново е подновила отношенията си с подс.К. /вече като собственик на фирмата/ и отново е започнала да оформя документите за данъчното и отчитане.

За следващия данъчен период- м.07.2011г. подс.К. подал лично СД №: *********536829/15.08.20011г. с данъчна основа на покупките – 120 026,80 лв., ДДС покупки – 24 005,36 лв., данъчна основа на продажбите - 120 652,80 лв., ДДС продажби - 24 130,56 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 125, 20 лв. вж. т.Х, л. 60 от ДП/.