Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София
04.06.2018г.
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на 26
февруари 2018 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при
секретаря ВИКТОРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора ИВАН АВРАМОВ изслуша
докладваното от съдия Петър Сантиров ВНОХД № 5078 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда на СРС, НО, 111-ти състав от 05.07.2017г. по НОХД
№ 7805/2017г. подсъдимият А.А.А. е признат за ВИНОВЕН в това, за времето от
12.11.2016г. до 27.11.2016г. от апартамент № 10, в бл.******, гр.София,
ж.к.„Люлин-6“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
разбил балконска ПВЦ дограма на тераса, чрез използване на техническо средство -.
отвертка, отнел чужди движими вещи - един бр. телевизор марка „Тошиба“, 32 инча
на стойност 300лв., един бр. монитор „Филипс“ на стойност 198лв., 2 бр.
тонколони „Едифедър“ на обща стойност 75.00лв., външен хард-диск на стойност
100.17лв., раница на стойност 9лв., 2 бр. ключове за жилище на обща стойност 6
лв. и сумата от 350лв. от владението на Г.Г.К.,
собственост на Г.Г.К., и мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 26лв. от
владението на М.П.С., собственост на М.П.С., като общата стойност на отнетите
вещи е 1064.17лв. /хиляда шестдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, без
съгласието на владелците с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението е извършено в условията на опасен рецидив - извършено е след
като А. А.е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66
от НК, както и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общо характер, като поне за едното от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК е осъден, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият
е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 22.12.2016г. до влизане в сила на
настоящата присъда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК е
осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 126,03лв. разноски по делото, както
и на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така постановената присъда е обжалвана
от защитника на подсъдимия в законния срок. Твърди се, че присъдата е
необоснована и незаконосъобразна, че са допуснати съществени процесуални
нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. С въззивната жалба се
иска присъдата да бъде изменена в частта на наложеното наказание, като същото
бъде намалено.
Жалба е подадена и от самият подсъдим, с
която се иска налагане на по-малко наказание.
В закрито заседание от 04.01.2018г.
настоящият съдебен състав е приел, че не се налага събирането на нови
доказателства и разпит на подсъдимия и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Пред въззивният съд прокурорът от СГП
счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и моли жалбата
да бъде отхвърлена.
Защитника на подсъдимият смята, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като наложеното наказание е явно
несправедливо. Според същия подсъдимия няма лоши характеристични данни и е
съдействал на съда, като е приел делото му да се гледа по реда на чл.371, т.2
от НПК., което не било отчетено от първостепенния съд. Иска се изменение на
присъдата и налагане на по-малко наказание „лишаване от свобода“. Същото иска и
подсъдимият в последната си дума.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, не
констатира основания за нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна. Съдът е положил всички усилия, за да изясни правилно всички
обстоятелства по делото. Проведено е съдебно следствие, по което страните нямат
възражения. При постановяване на присъдата са спазени основните принципи на НПК,
залегнали в нормите на чл.13 /разкриване на обективната истина по реда и със средствата
на НПК/, чл.14 /по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото/, чл.18 /непосредственост/.
Изяснени са обстоятелствата по чл.102 от НПК. Съдът е възприел фактическа
обстановка, правилно изведена от доказателствената съвкупност по делото.
Доказателствата и доказателствените източници са обсъдени подробно и
задълбочено, при спазване нормите на НПК и правилата на формалната логика.
Анализирани са свидетелските показания и липсата на съществени противоречия в
тях. Посочени са писмените доказателства и въз основа на кои от тях съдът е
формирал съжденията по фактите и правото. Позовал се е на извършените и приети
експертизи. В резултат на цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал до правилно
установена фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко изводими от
тази фактическата обстановка и са съобразени нормите на НК, теорията и
практиката.
Независимо от това, че се солидаризира
с всички изводи на първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши
самостоятелен анализ на всички материали по делото, което е нейно задължение
съгласно нормата на чл.314, ал.1 от НПК. При този анализ съдът достигна до
следните изводи:
от
фактическа страна:
Подсъдимият, със снета по делото самоличност
е осъждан както следва:
1.
По НОХД № 5660/2010г. по описа на СРС,
НО, 2-ри състав с протоколно определение от 13.10.2010г., влязло в сила на
същата дата, с което е одобрено постигнатото споразумение, с което А.А. се
признава за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, б.„А“ и б.„Б“ от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, за деяние извършено
на 14.12.2006г.;
2. По
НОХД № 10039/2013г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с присъда от 01.04.2014г.,
влязла в законна сила на 17.04.2014г., с която е осъден за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„А“ и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години за деяние, извършено в
периода 03.09.2012г. - 06.09.2012г., като със същата присъда са групирани
наказанията по НОХД № 2722 по описа на СРС, НО, 1 състав и по НОХД №
10039/2013г. по описа на СРС, НО, 103 състав, като е определено едно общо
най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 години.
Деянието по НОХД № 2722/2013г. е
извършено на 02.02.2013г.
Производството пред първостепенния съд е
протекло по реда на гл.27, чл.371, т.2 от НПК
Г.Г.К. и М.П.С. живеели на семейни
начала. Същите живеели в апартамент №10, находящ се в бл.******, гр.София,
ж.к.„Люлин-6“. Двамата заминали на екскурзия в Тайланд. Прибрали се от същата
на 27.11.2016г.
В периода от 12.11.2016г. до
27.11.2016г., на неустановена дата подсъдимият бил пред блока на пострадалите и
забелязъл, че апартамент няма признаци за обитание. Покатерил се на балкона и с
помощта на техническо средство - отвертка разбил балконската врата от ПВЦ и
проникнал в апартамента. Върху балконската врата останали четири подбитости
върху рамката и касата, които били получени вследствие въздействието от страна
на подсъдимия с отвертката. От
вътрешната страна на стъклото на балконската врата и в долната част на рамката
на вратата на балкона подсъдимият оставил два броя дактилоскопни следи.
След проникването в апартамента подсъдимият взел инкриминираните вещи,
собственост на пострадалите лица. Общата стойност на тези вещи възлиза на
1064.17лв., видно от заключението на изготвената по делото СОЕ.
След като взел вещите и с помощта на
намерените в жилището 2 бр. ключа, подсъдимият отключил входната врата и
напуснал същото.
На неустановена дата св. А.Й.Д.се
намирал в гр.София, ж.к.„Люлин-6“ на последна спирка на автобус № 310. На
спирката спряло такси, в което на предна дясна седалка до шофьора се возел
подсъдимият. Двамата се познавали от съвместният им престой в местата за
лишаване от свобода. А. предложил на Д.да се качи в таксито и да го откара,
като предложението било прието и Д.се настанил на задната седалка на
автомобила. На същата седалка свидетелят забелязал, че се намират телевизор,
монитор, тонколони и чанта, пълна с вещи. Свидетелят бил запитан от подсъдимия
дали може да го заведе до заложна къща. Д.отговорил положително, като заявил,
че има такъв познат, работещ в заложна къща, намираща се в гр.София на
ул.„Пиротска“ и тогава таксито се насочило натам.
След пристигането свидетелят Д.завел
подсъдимият в заложна къща „К.Ф.“ ООД, намираща се на ул.„******. По това време
там се намирал, работещия в къщата, свидетел Ж.И.П.. На същия подсъдимият
продал телевизор марка „Тошиба“ 32 инча, 1 бр. монитор Филипс, 2 бр. тонколони,
външен хард-диск и 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“, които бил взел преди това от
жилището на пострадалите за сумата от 140лв. Вещите били продадени от св. П.на
неустановени по делото лица.
След
напускането на заложната къща подсъдимият и св.Д.напуснали заложната къща.
Тогава Д.запитал подсъдимия откъде има продадените вещи, като същият обяснил,
че ги взел от апартамент в бл.625, находящ се в гр.София, където проникнал.
по
доказателствата:
Фактическата обстановка, приета от съда
се установява от съвкупният доказателствен материал по делото, като съдът
обсъди доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Гласни: Показания на св. Л.М., св. А.Ц.,
св. Д.С., св. Г.К., св. М.С., св. Ж.П., св. А.Д..
Писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване на
лица и предмети, заключение на СОЕ, заключение на дактилоскопна експертиза,
справка за съдимост на подсъдимия.
По
делото е изготвена и приета СТЕ от в.л. Е. Ц. и СЧЕ, изготвена от в.л. Б.,
както и приетите по делото писмени доказателства.
от
правна страна:
При така установената фактическа
обстановка следва от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК и на основание
чл.58а, ал.1 от НК.
От обективна страна се установява, че
подсъдимият за времето от 12.11.2016г. до 27.11.2016г. от апартамент № 10, в
бл.******, гр.София, ж.к.„Люлин-6“, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот - разбил балконска ПВЦ дограма на тераса, чрез
използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи - един
бр. телевизор марка „Тошиба“, 32 инча на стойност 300лв., един бр. монитор
„Филипс“ на стойност 198лв., 2 бр. тонколони „Едифедър“ на обща стойност
75.00лв., външен хард-диск на стойност 100.17лв., раница на стойност 9 лв., 2
бр. ключове за жилище на обща стойност 6лв. и сумата от 350лв. от владението
на Г.Г.К., собственост на Г.Г.К., и
мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 26лв. от владението на М.П.С., собственост
на М.П.С., като общата стойност на отнетите вещи е 1064.17лв. /хиляда шестдесет
и четири лева и седемнадесет стотинки/, без съгласието на владелците с
намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив - извършено е след като А.А. е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, както и след като е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общо
характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял същите. Същият е съзнавал и факта
на миналите си осъждания и техния характер.
по
наказанието:
При определяне на наказанието
първостепенния съд правилно е отчел липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства и наличието на отегчаващи такива, а именно: обремененото съдебно
минало на подсъдимия, стойността на отнетите вещи, механизма на извършване на
деянието, предварителната подготовка.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на защитата, че след като липсвали лоши характеристични данни, то
съдът следва да отчете това като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Напротив, по делото няма никакви основания, които да са от категорията на
смекчаващите. Миналите осъждания на подсъдимия освен, че влияят на правата
квалификацията, говорят и за един трайно осъществен начин на престъпен живот,
проява на престъпна упоритност, които се явяват и лоши характеристики.
Обстоятелството, че подсъдимият е приел делото да се гледа по реда на гл.27,
чл.371, т.2 не се явява смекчаващо. Това е право на подсъдимия, което той е
упражнил и което само по себе си предвижда облекчаване на положението му чрез
прилагането на правилото на чл.58а от НК, като наказанието му е намалено с една
трета. Възрастта му в никакъв случай не е млада, а такава, която предполага
трудова и семейна ангажираност, но такива липсват от страна на подсъдимия.
Това, че е безработен, след като се намира в активна трудоспособна възраст и в
добро здраве, се явява по скоро лоша характеристика, отколкото добра. Липсата
на работа следва да води до мотивация за намиране на законна такава, а не за
упражняване на престъпна дейност. Освен това е очивидно, че въпреки миналите си
осъждания не е постигната целта на генералната и специалната превенция и
подсъдимия не е променил престъпния си начин на живот.
Ето защо и настоящият състав споделя
становището на СРС, че предвид всички тези обстоятелства и целите на
наказанието, предвидени в нормата на чл.36 от НК на подсъдимия следва да се
определи наказание „лишаване от свобода“ за четири години, като след прилагане
на нормата на чл.58а от НК и намаляване с една трета окончателното наказание
следва да бъде „лишване от свобода“ в размер на две години и осем месеца.
Правилно и на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на така определеното наказание.
Присъдата следва да бъде потвърдена и в
частта за разноските.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав на СГС намери за неоснователни жалбите на защитник и подсъдимия за
промяна на първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, СГС, НО, 17-ти въз. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присада от 05.07.2017г., постановена от Софийски Районен Съд, НО, 111-ти състав
по Н.О.Х.Д. № 7805/2017г. като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1.
2