№ 271
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора А. Ат. П.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600600 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИАКОРНФС и е
образувано по жалба на служебния защитник на засегнатото лице по финансови санкции Б.
Н. Д. – адв. В. Х. от АК- София, с която се иска отмяна на Решение №314/03.05.2023г. по
ЧНД №1875/2023 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав. В жалбата не са развити доводи във
връзка с обжалвания акт.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, не се явява засегнатото лице, нередовно
призовано. Същото не е намерено на известния и посочен адрес за призоваване, поради
което е даден ход на делото в негово отсъствие на осн. чл.32, ал.1, във вр. чл.16, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС. Явява се назначения му служебен защитник – адв.Х., който поддържа
жалбата.
Представителят на Апелативна прокуратура София намира жалбата за неоснователна и
предлага да бъде потвърдено атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно.
Сочи се, че е налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено нарушение по
законодателството на издаващата държава. Удостоверението е по образец и съдържа всички
изискуеми реквизити. Налице са всички основания за признаване и изпълнение на
решението за плащане на финансова санкция.
След като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на страните, прецени
събраните доказателства и съобрази закона, въззивният съд намери подадената жалба за
1
процесуално допустима, но по същество – за неоснователна.
С атакувания акт СГС, НО, 28-ми състав е признал Решение на административно–наказващ
орган – Централен орган на Кралство Нидерландия от 01.09.2022г., влязло в сила на
13.10.2022г., по преписка №EGS-*********, с което на Б. Н. Д., род. на ********год. в
гр.Сливен, български гражданин, с постоянен адрес – гр.***, ул.“***“ №**, ЕГН:**********
е наложена финансова санкция в размер на 400 евро, с левова равностойност 782,33лв. и са
присъдени административни разноски в размер на 9 евро, с левова равностойност 17,60лв. за
извършено на 08.02.2022год. нарушение по чл.2 от Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия. Решението е представено с постъпило в СГС с Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
За да признае и допусне изпълнение на наложената финансова санкция решаващият съд е
приел, че са налице всички изискуеми от закона материалноправни и процесуални
изисквания за това.
Изводът е правилен, обоснован на доказателствата по делото и съобразен със закона. Налице
е влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за
задължение за плащане на сума за наложено административно наказание и разноски по
административното производство. С решението Б. Н. Д. е осъден за извършено
административно нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал.
2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено копие и е
придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
Удостоверението е представено на български език, съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 4 от Рамковото решение на Съвета на Европа и в Приложение № 2 към
ЗПИИАКОРНФС, както и съответства на решението за налагане на финансова санкция. Не
са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.
35 от специалния закон.
В полученото удостоверение изрично е отразено, че производството в издаващата държава е
било писмено и засегнатото лице Б. Н. Д. е бил уведомен относно правото му да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване, според законодателството на решаващата
държава. Съдът е обвързан от информацията, съдържаща се в изпратеното удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕС, дало основание за образуване на това
съдебно производство и не може да постави под съмнение достоверността на направената от
издаващата държава констатация за надлежно уведомяване на засегнатото лице за
постановения спрямо него акт и правото да го обжалва. В тази връзка следва да се има
предвид, че основният принцип на Европейския съюз - този за взаимното признаване, се
2
основава на взаимното доверие между държавите-членки, стоящо в основата на
сътрудничеството между тях и предполагащо спазване на основните принципи по
прилагането на закона, в това число и принципа за справедлив процес. Поради това, при
извършено от страна на издаващата държава-членка позоваване на реализирано писмено
производство, в което са били гарантирани правата на засегнатото лице, националният съд
не може да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената санкция на
основание нарушено право на защита на лицето.
Водим от изложените мотиви, въззивният съд прие, че обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно, постановено е при липса на процесуални нарушения, поради което следва
да се потвърди.
В предвид на изложените до тук съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд, НО, 3 –ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №314/03.05.2023г., постановено по ЧНД №1875/2023 г. по
описа на СГС, НО, 28-ми състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3