Определение по дело №825/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.243,ал.1,т.1 НПК и е образувано по жалба на Т. и С. Димитрови от Б. срещу Постановление от 02.12.2013г. на прокурор при О. П. –гр.Б. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12/11г. по описа на ОСлС-Б., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б.”в”, във връзка с чл.342,ал.1 НК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразността на атакуваното постановление на прокурора, като се акцентира на това, че разследването е проведено некомпетентно и непълно, че събраните по делото доказателства за опорочени, манипулирани, противоречиви и сочат на умишлени действия, бездействие, неоказана помощ, извършена манипулация и причинена смърт на сина им от полицейски служители и медицински лица. Твърди се още от Димитрови, че действията на последния наблюдаващ прокурор, постановил атакуваното постановление, са в посока осуетяване на наказателното преследване и избягване на наказателна отговорност. С жалбата не се правят искания за събиране на други доказателства или за конкретни указания на прокурора, като се застъпва становище, че „назначаването на експертиза след експертиза е удобен ход на прокурорите…а се затаява факта, че в досъдебното производство е налице натрупан доказателствен материал, който е източник за съдебен процес и е недопустимо да се задържа в досъдебен стадий”. В изключително подробната жалба /мотивирана на 25 страници/ се прави детайлен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като се навеждат твърдения, че: - аутопсията на труп и първоначално изготвената СМЕ не е направена от специалист- д-р Гошев и целта е била заличаване на следи, като в тази връзка се сочи от жалбодателите, че преди аутопсията не е заснет трупа отляво, за да се прикрият там следите по екипа, оставени от причинителя на ПТП, че при снимките пък от аутопсията се виждат наранявания по тялото на момчето от ляво, че в аутопсията не е посочен час на смъртта, за да се прикрие масивната кръвозагуба в корема и да се омаловажи бездействието и неоказаната помощ, както и за да се прикрие, че Д.Д. е „влачен и оставен в мъчително положение, губейки кръв и вдишвайки собствената си кръв”, че същият /д-р Гошев/ не е взел проби за хистологично изследване, за стомашно-чревно съдържание и за изследване на урина, че при изземане от д-р Г. на кръв от трупа на Д. Д. не е посочен час за това и не са спазени от него и следващите лица /служители на НТЛ-Б./ изискванията на Наредба № 30 /27.06.2001г., поради което не е установено по надлежен начин и средства наличието на алкохол в кръвта на починалия Д., като се твърди, че пред свидетелите Б. и А. непосредствено след аутопсията д-р Г. е заявил, че за него ”момчето е чисто”; - че протоколът за оглед също е манипулиран – за поемни лица не са посочени и вписани очевидци, а полицейския служител П. и фелдшера К., че данните в него се разминават с изготвения фотоалбум, че в него /протокола за оглед/ не са вписани мерки, че положението на пострадалия е посочено по начин, различен от приложените към него фотоси, че протоколът не е съставен на място, за което свидетелстват използваните различни химикалкови пасти, липсата на подписи на всяка страница на поемните лица и на уведомяване на прокурор, което също целяло манипулиране на факти и заличаване на следи; - че на място не е извикан лекар, за да окаже помощ, че показанията на фелдшера К. относно извършените от него действия по установяване състоянието на сина им са противоречиви, за което свидетелстват и по-късно извършените от него поправки във възрастта на пострадалия и часа на повикването в книгата за това и в книга за ПТП /съгласно експертиза №33 от 08.07.2010г./; - че резултатите от допълнителните огледи- според жалбодателите- не са използвани при последвалите ги експертизи, в които /експертизи/ се съдържат противоречиви данни относно местоположението и повредите по мотоциклета, получаването нараняванията на мотоциклетиста, механизма на станалото ПТП, като не е даден с тях отговор на поставени от Д. въпроси /формулирани на стр.11 и 12 от жалбата им/;- че има ефективно спиране и адекватна реакция от страна на сина им и че той е бил принуден да отиде към мантинелата, а не е „започнал да се блъска в нея”, че мотоциклетът е с незначителни щети за удар в мантинелата, както и следите по тревата, асфалта, мантинелата навеждат на извод за удар от лек автомобил, в случая - полицейски такъв, като в тази връзка се излагат съждения относно противоречиви показания на свидетелите- полицейски служители /относно това кой и кога е пристигнал на местопроизшествието първи, кой, как, кога и от кого е получил сигнал за станало ПТП, действията им, последвали сигнала и относно местоположението на мотоциклета при пристигането им на местопроизшествието/, извършените поправки в „Книгата за получени сигнали” от св.Ж., манипулиран и несверен- според жалбодателите- „Д., както и несъответстващи на справка № ДН- 2417/26.04.2010г. на ГД „ДП”- София, графологична експертиза № 64/14.12.2010г. на подписите в „Наряден дневник на ПП-1 Е-79 при ГПП” и трафичните данни на „Виваком” относно подаден сигнал на тел.166 в 01,20ч. показания на свидетелите К. Ч.К. /подстрекавани –според жалбодателите- към лъжесвидетелстване от прокурор Г., за да се създаде алиби на полицейските служители/, противоречиви справки /обективирани в писмо № 33183/04.08.11г. на ОДМВР, писмо с изх. № 493/02.12.2011г. на д-р „Сервизно обслужване”- София Ауто ГД” и писмо от същото дружество с изх. № 118/19.03.2012г./ за извършвани ремонти на полицейския л.а. марка „Опел” с рег. № към инкриминираната дата С 0438 ХМ.

Впоследствие /четири дни по-късно/ е получена допълнителна жалба от сем.Д. чрез повереника им- адв.Б.от САК, в която се сочи, че атакуваното постановление на прокурора за прекратяване на НП е незаконосъобразно и необосновано. Застъпва се тезата, че фактическата обстановка, изложена в постановлението, не само, че не е безспорна, но е базирана на взаимопротиворечащи си доказателства за едни и същи факти, че в хода на разследването са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като изводите на всички експертни заключения се базират на два основни документа –протокола за оглед и за извършена аутопсия, като отразеното в тях не съответства на обективната действителност. Твърди се, че неправилно са поставяни въпросите към вещите лица, че подходът на прокурора и следователя са формални, тъй като въпросите не са зададени конкретно, не са посочени изрично кои доказателства да ползват експертите, както и че в състава на последната разширена петорна комплексна експертиза са участвали лица, които вече са давали отговори на поставяни задачи и са се отвели първоначално от участие в същата. В този смисъл се иска от адв.Б. съдът да отмени обжалвания прокурорски акт и върне делото на прокурора със задължителни указания - съобразно чл.243,ал.5,т.3 НПК- относно прилагането на закона.

Ведно с жалбата в съда са изпратени и сл.д. № 12/20011г. на ОСлС-Б. и атакуваното постановление на прокурора при ОП-Б..

След като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора за прекратяване и доказателствата по делото, съдът установи следното:

Производството по делото /ДП/ е образувано на 27.07.2008г. срещу НИ, затова че на 27.07.2008г. около 01,30ч. на главен, сух асфалтов път Е 79 в района на жп-спирка “Пейо Яворов” в близост до гр.К., управлявайки мотоциклет марка “Хонда” с рег.№ , собственост на Д. Т. Д., движещ се в посока Б.-К., е нарушил правилата за движение по ЗДвП, изгубва управлението на мотоциклета, като е предизвикал ПТП- мотоциклетът изхвърча вляво и навлиза в насрещното платно за движение, при което по непредпазливост е причинена смъртта на Д. Т. Д. от Б., който е пътувал сам с мотоциклета- престъпление по чл.343,ал.1,б.”в”, във връзка с чл.342,ал.1 НК.

С постановление от 04.02.2009г. на О. П. /ОП/ гр.Б. наказателното производство е прекратено. С Определение от 26.02.2009г. Окръжен съд гр.Б. е отменил прокурорския акт и е указал извършването на допълнителни действия по разследването. След връщане на делото на прокурора са назначени и изпълнени комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица А. и М., комплексна съдебно-медицинска, автотехническа и трасологична експертиза, извършена от вещите лица П., Д., С., които впоследствие са изготвили още три допълнителни експертизи, а на 23.11.2012г. е назначена и изготвена от експертите К., С., П., Д. и У. петорна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза; изготвена е СМЕ на веществени доказателства от експерта при НИКК –Г. С., както и комплексна химико-трасологична експертиза от експертите М. и Ж. изготвени са и три графологични експертизи, изпълнени от вещите лица Ц. и С.; извършени са допълнителни разпити на свидетелите-полицейски служители Л., Ч., Ц. и П., вкл. и пред съдия от БлОС, както и разпити на свидетелите С., В. и Ц. /дежурен ръководител, ръководител движение и съотв.- стрелочник при жп-гара „Пейо Яворов”/, на свидетелите К., К. /на които в инкриминирания времеви период са съставяни фишове от полицейските служители/ и Ч. /с когото св.К. е пътувал/, на К. и Г. /санитар и респ.шофьор на линейка при ЦСНМ- филиал К./, на свидетелите Б. /санитар/, В. /младши експерт при РУП-Сандански/, В. Г., Р. и И./приятели на пострадалия/, Б. и К. /близки на сем.Д./, както и сестрата на пострадалия –св.М. Д.; изискани са множество справки; извършени са допълнителни огледи на местопроизшествието, както и направен следствен експеримент, иззети образци за сравнително изследване от лек автомобил марка „Опел” с рег. № и процесния мотоциклет, направени са нови фотоснимки на последния и на местопроизшествието. Следва да се отбележи, че извършването на голяма част от следствените действия /експертизите, следствения експеримент, допълнителните огледи и фотоси, разпити и справки/ са по инициатива и във връзка с подадени молби, заявления или изявления, направени по време на извършен разпит, на жалбодателите, в който смисъл неоснователно се явява застъпеното в жалбата им, че „назначаването на експертиза след експертиза е удобен ход на прокурорите”, още повече, че по-голяма част от въпросите и задачите към вещите лица по всички експертизи са били поставяни именно от Димитрови. Несъмнено и безспорно е, че решаването на подобен род дела /касаещи пътно-транспортно произшествие/ е немислимо без използването на експертните знания на специалисти в областта на съдебната медицина, трасологията, химията, автомеханиката и пр., като същите са длъжни да разполагат и се запознаят с целия събран доказателствен материал, за да имат общ поглед към същността на разглеждания казус и така да допринесат за изясняване и на обстоятелства, за които не са им били поставяни конкретни въпроси. Тук е мястото да се отбележи и че във връзка с възникнали противоречия /в показания на свидетели, между такива и писмени доказателствени средства и пр./ от разследващия дознател, респ.- следовател и съответния наблюдаващ делото прокурор са изисквани справки, назначавани експертизи, извършвани допълнителни разпити, което е целяло изясняване на казуса, а не прикриване на нечии престъпни действия. В настоящото производство съдът не е компетентен да се произнася по образувани и приключили наказателни производство във връзка с извършени или не престъпления от св.Ж.и от св.К. /като за поведението им и за това на свидетелите Ч. П., Ц. и Л. жалбодателите са сигнализирали и са извършвани съответни проверки от компетентни органи по линия на МВР, респ.- на св.Ж. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание/, както и да коментира качествата и пристрастността на участвалите по делото прокурори /актовете им са проверявани по жалби на Д. по линия на инстанционния контрол, като част от тях са се самоотвели/.

Така, отчитайки съществуващите –както по всяко дело- противоречия и посочвайки кои доказателства приема за достоверни и въз основа на кои доказателствени средства изгражда фактологията, прокурорът в своя, обжалван от Д., акт приема за установено следното, възприето –поради изложени по-долу съображения и допълнено и от настоящия докладчик:

Пострадалият Д. Т. Д. е бил правоспособен водач, категория „В" от 11.11.2005г., категория „А" от 19.06.2006г. и категория „М" от 09.07.2004г. Пред 2008г. притежавал мотоциклет, марка „Хонда", модел „CBR 900-RR" с рег.№ , закупен от родителите му.

На 26.07.2008г. около 18.30 часа Д. Д. се прибрал вкъщи от работа /работел в автосервиза на баща си/. Вечерял, след което излязъл. Отишъл в заведение „С." в гр.Б.. Там били неговите приятели – свидетелите С. Р. и М. И. По време на престоя си в заведението, Д. употребил неустановено количество алкохол. Около 23.30 часа казал на свид.Р., че ще си тръгва, но ще се върне бързо /след около двадесетина минути/. Пренасочил обажданията си към неговия телефон, за което св.Р. не дава логично обяснение в показанията си /като и двамата със св.И. имат амнезия относно това употребил ли е нея вечер приятеля им алкохол/. Пострадалият отишъл в дома си, облякъл мотоциклетния си екип и тръгнал в посока от гр.Б. за гр.С., управлявайки собствения си мотоциклет. По същото време и в същата посока със служебен автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рег.№ се движели свид.Л. и свид.П. - служители на ОД на МВР- гр.Б., група „Престъпления по пътищата". Последните били на работа и извършвали обход на посочения в часовия график маршрут гр.С. - гр.К. В района на хотел „М.", преди тунела на с.Ж., били изпреварени от управлявания от Д. мотоциклет, който според свидетелите се движел с висока скорост.

Преди 01,20 часа (в хода на разследване не е установен точния час) Д. се движел в района на ж.п. гара „П.Я.", находяща се в близост до гр.К.. В този район платното за движение било двулентово със сухо асфалтовото покритие и с широчина 7,50 метра. Двете пътни летни били отделени с бяла, непрекъсната, единична линия. Движейки се със скорост около 130 км/ч., в условията на ограничена видимост (тъмната част на денонощието) и след употреба на алкохол - 1,76 %о етилов алкохол в кръвта, Д. навлязъл в кривата на ляв закрит завой, използвайки класическия начин за преодоляването му с наклоняване на мотоциклета наляво. Създалата се висока центробежна сила изтласкала мотоциклета надясно, към банкета. Последвал удар на мотоциклета с вертикален стълб № 16 на еластичната ограда, последователно с предната джанта, картера на двигателя и задна джанта на мотоциклета. Поради инерционните сили мотоциклетът се изправил и започнал да се търка с дясната си страна по външната ламаринена част на мантинелата, оставяйки жълта боя. През това време дясната ръка на Д. била отпусната надолу и се плъзгала по външната страна на мантинелата, като с гръбната страна на лакътя се ударила в светлоотразителя на колона № 18. Вследствие на това настъпило счупване на предмишницата на ръката. Междувременно се получило и триене на десния крак на мотоциклетиста с мантинелата. След колона № 18 тялото на Д., под действието на центробежните сили, се откъснало от мотоциклета, преминало зад мантинелата и се ударило с гръб в оградна мрежа на имот, отстояща на около 2,5 метра от мантинелата. При този удар тялото отскочило от мрежата и се ударило в задната повърхност на мантинелата, в секция 20 и 21. Плъзнало се по нея и с глава се ударило в колона № 21. От този удар е получено нараняването на главата вляво, косо охлузване и кръвонасядане на гърдите. След този удар последвал контакт на тялото със земята, което продължило плъзгането си по затревена и неравна повърхност на терена най-вероятно с краката напред по посока на движението и с лице към земята /което се потвърждава и от „загребването” на стръкчета трева от терена и набиването им под стъклото на шлема/ до крайното положение на покой.

От падането върху асфалта до мястото, където е намерен по време на огледа, мотоциклетът се плъзнал на разстояние 102 метра. Скоростта на мотоциклета в момента на падането върху асфалта е била 113,88 км/ч. Мотоциклетът се е установил на лявата си страна, опиращ се на няколко точки, в лявата лента на платното за движение, с предно колело насочено към гр.Б. или обратно на посоката на движението му и с кормило насочено нагоре.

Около 01,15-01,20 часа на същата дата свид.Ж. - дежурен при ОДЧ - РУП -гр.С.получил сигнал за станало ПТП в района на ж.п. гара „Пейо Яворов". В хода на разследването, въпреки извършените проверки по линия на МВР, образувано ДП за евентуално извършено от същия престъпление, изисканите и изготвени справки- писма от Виваком и другите два мобилни оператори, трафични данни, предоставени от първия оператор, копия и оригинали на Книгата за сигнали и съобщения на РПУ-Сандански, показания на свидетели, графична експертиза- не е установено по какъв начин свид.Ждрапански е получил сигнала. Установено е обаче – с показанията на свидетеля Калоянов /като са несъстоятелни в тази насока твърденията /по-скоро обвинения/ на жалбодателите, че този свидетел е „подстрекаван към лъжесвидетелстване” от прокурор Г., тъй като същият е издирен по записа в бордовия дневник на РПУ-Сандански от комисия при МВР в състав Т.и М. /във връзка с извършвана от тях проверка по сигнал на Д. и в хода на същата/ и изслушан като такъв три години преди това да стори прокурора, като в хода на полицейската проверка –както се установява от справката, приложена л.54-68, т.III от ДП, този свидетел е изложил и пред полицейските служители, потвърденото от него по-късно в разпита му от прокурора/, че по времето, по което свид.Б. Ц. и свид.Д. Ч., служители на РУП гр.Сандански, група „Престъпления по пътищата", му извършвали проверка с Алкотест 7410 с № 0282, което станало към 01,17ч. /съгласно разпечатка на дрегера, при отчитане на обстоятелството, че същият е бил по зимно часово време и след преместване на всички часове на техническото средство с един час напред за изравняване с реалното такова –лятно часово, а съгласно нарядния дневник -01,19ч., като обстоятелството, че подписът под „провел инструктажа” не е на св.Ж., е ирелевантно, след като се установява – със заключението на в.л.Ц.- л.23-л.29, т.IV- че ръкописния текст, от който се изясняват релевантни обстоятелства, е изписан от свидетелите Ч. и Ц./ и до автобусна спирка в с.С. в близост до хотел „К." /на разстояние 15,600 км. до жп-гара „Пейо Яворов –съгласно писмо на Областно пътно управление -Б. с изх.№ 766 от 30.09.201Зг./. След приключване на проверката /която им отнела около минута-според показанията на самите полицейски служители/, свид.Ц. и свид.Ч. с управлявания от тях служебен автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рег.№ се насочили към мястото на произшествието. Съобщението от свид.Ж.било чуто по радиостанцията и от свид.П. и свид.Л., тъй като ползвали една честота. В този момент те се намирали в началото на Кресненско дефиле /на разстояние до посочената жп-спирка 13,200 км.-пак съобразно цитираното писмо на ОПУ/. Свързали се с колегите си Ц. и Ч. и ги уведомили, че те също ще се насочат към мястото на произшествието, тъй като се намират на около 12 км. от него. Първи на място пристигнали свид.Л. и свид.П. /за което свидетелстват и св.К.и св.Ч. като за това, че по-рано същата нощ- около 01,00ч. на първия е съставен фиш от свидетелите Ч. и Ц. освен техните показания, са и приложените писма /вж. включително писмо от началника на РПУ-Сандански на л.111, т.V от ДП/ и изложеното в съответните справки от извършените проверки по линия на МВР, цитирани по-горе, които опровергават твърденията на жалбодателите за съставен по-късно фиш на св.К. с цел създаване алиби на посочените полицейски служители/. Установили, че на пътното платно има мотоциклет без водач, поради което започнали да го търсят. Намерили същия на мястото, посочено по- горе. Тялото било по корем и с глава, сочеща към р.С. Двамата свидетели проверили чрез опипване на пулса на сънната артерия и на китката дали водача има признаци на живот, но не установили такива. Веднага уведомили свид.Ж., който позвънил на тел.150 и поискал екип на спешна медицинска помощ да посети местопроизшествието. Малко след това на място пристигнали свид.Ч.. Ц., които паркирали автомобила в лентата си за движение, но с предна част към гр.С.около 10-15 метра от мотоциклета, за да обезпечат движението /така и св.К./ Сигналът на свид.Ж.бил регистриран в 01.30 часа в ФСМП-К. /въпреки отбелязаното в него 01,50ч., за което се установи- чрез графологична експертиза и показанията на св.К. че последният е извършил впоследствие поправка в журнала за повикванията, като горното се установява и отразеното в пътна книжка на спешен автомобил с рег. № , т.IV, л.106-107, а също и фиш за спешна медицинска помощ и рапорт за нощно дежурство на дежурния екип- т.V, л.119-120/, от където и в този час тръгнал екип на този спешен център /медицински фелдшер К. и св.Г.- шофьор на линейката/. Последният пристигнал на място около 01.40 часа /установява се както от гласните доказателства, така и от посочената пътна книжка- л.106, т.IV, ДП/, като медицинския фелдшер К. установил липсата на сърдечна дейност на пострадалия Д. чрез напипване на пулс на сънната артерия и артериите на китките, след което разкопчал мотоциклетния гащеризон и промушил под него слушалката си, за да прислуша сърцето и белия дроб на последния, а после проверил и зеничните му рефлекси, в резултат на което установил трайно разширени зеници без рефлекси, липса на пулс и дишане и констатирал, че Д.Д. е починал. В това време свидетелите Ц. и Ч.регулирали движението на платното за това, като както те, така и останалите разпитани в хода на ДП свидетели /К., Г., Л. и П./ са категорични, че са взели необходимите мерки да не бъдат заличени следите по местопроизшествието. Следва да се посочи, че разпитаните свидетели –жп-служители /Ц., В. С./ не сочат за някаква суматоха на пътното платно и са категорични, че полицаите на им търсили лопата за опесъчаване на платното за движение.

След установяване от св.К. смъртта на Д. Д. била уведомена /от св.Ж. / дежурната оперативна група от РПУ-С., в състав дознател П. и мл.експерт –НТЛ- св.В., които незабавно посетили местопроизшествието. В рамките от 02,00ч. до 02,50ч. бил извършен оглед на същото, обективиран в протокол за това, като за поемни лица в него са посочени Д. П. /оперативен работник при РПУ-С./ и св.К. /като основание да не бъдат ангажирани за поемни лица други такива-очевидци на местопрестъплението, свидетелите Ц., Ч., П. и Л. сочат, че първоначално там е имало само тежкотоварни камиони с шофьори-чуждестранни граждани, които са отказали да се ангажират със замерване и свидетелстване на останалите действия по огледа/, а специалистът-технически помощник –св.В. направил фотоснимки на местопроизшествието, мотоциклета и трупа на Д.Д., както по време на огледа, така и на следващия ден- в светлата част на денонощието, „за да се виждат добре следите” /съгласно показанията на същия, като следва да се отбележи-във връзка с направени от жалбодателите възражения за това- че този свидетел е категоричен- а установява се и от други доказателства, че не е взиман или отстраняван предмет от местопроизшествието, а мотоциклетът и трупът са преместени след извършване на огледа- първият, за да не пречи на движението, а вторият- с оглед транспортирането му в МБАЛ-Сандански/. Тук е мястото да се посочи- пак във връзка с отразеното в жалбата на сем.Д., че съдържанието на протокола за оглед /като реквизити и отразяване на дата и място действията по разследването, времето, през което са започнали и завършили следствените действия, участвалите лица, извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства/ отговаря на изискванията на чл.129 НПК. В същия липсват поправки, изменения и допълнения, като обстоятелството, че същият е попълнен с две химикалкови пасти не го опорочава /а и дори с графологична или друга експертиза не може да се установи дали отразеното в протокола с едната химикалкова паста е извършено вечерта на огледа, а другото впоследствие, не на място, а в полицейското управление, най-вероятно през деня, тъй като се касае –съобразно твърденията на жалбодателите – за кратък времеви период на поставяне, използване на две химикалкови пасти/, нито обстоятелството, че липсват подписи на всяка страница на участниците в огледа /разследващия полицай Попиванова, поемните лица и експерта Вангелов/, предвид, че законодателят не им вменява такова задължение, а само- аргумент от ал.2 на чл.129 НПК- да подпишат същия /за което на бланката има определено място/. Същият /протокол/ е подписан без възражения и бележки от присъстващите лица, за съставянето му е уведомен незабавно дежурен прокурор /макар че липсва отбелязване в самия протокол за това, същото се установява от уведомлението на разследващия на л.1, т.1 и писмото на наблюдаващия прокурор от 31.07.2008г. –л.4 от същия том/, като не отговаря на истината твърдението на жалбодателите, че в протокола за оглед не посочени метри /мерки/, че положението на трупа е посочено като успоредно на мантинелата /посочено е като перпендикулярно разположено/, както и че отразеното в него се разминава с направените по време на огледа фотоснимки на произшествието, трупа и мотоциклета. Както се посочи –при огледа нищо не е премествано до приключването му и е изследвано, описано и фотографирано, както е заварено, като същият е извършен в присъствието на специалист-технически помощник /св.Вангелов/ и през нощта, тъй като случаят не е търпял отлагане /т.е. изпълнени са визираните в нормата на чл.156 НПК изисквания по извършването му/. Очевидно е, че избраните от разследващия за поемни лица П. и К. нямат друго процесуално качество и липсват основания да се считат заинтересовани от изхода на делото /твърденията на родителите на починалия за манипулиране от св.К. на следи и факти, за лъжесвидетелстване и за документно престъпление са разглеждани от наблюдаващите прокурори, като в тази връзка е образувана преписка, но е отказано образуването на НП за престъпление от общ характер срещу това лице, поради липса на достатъчно данни за извършено такова, които прокурорски постановления са проверявани по реда на инстанционния контрол и потвърдени, с което обстоятелство съдът е длъжен да се съобрази и да приеме, че липсва влязъл в сила съдебен акт срещу К. за извършено от него престъпление във връзка с настоящия казус/. Във връзка и с гореизложеното, споделям становището на прежденаблюдаващия прокурор М. /набеден в престъпление от жалбодателите, а именно- че прикрива умисъла в действията на фелдшера К.- л.23, горе от жалбата им/, че данните /относно възрастта на пострадалия и часа на получаване на съобщението в центъра СНМП-К./ се съдържат и в други официални документи, находящи се във ФСМП-К. /посочени по-горе/, че за установяване часа /а именно- 1,31ч./ на полученото обаждане от РПУ-С. във ФСМП-К. има писмо от директора към Д „Сигурност” на БТК и СД архив трафични данни, че същите /преправени данни/ не са от единствено и съществено значение за разкриване на обективната истина по делото и че този свидетел дава житейски логично обяснение за извършената от него поправка в книгата за получени сигнали и повиквания.

След приключване на огледа, тялото на пострадалия било транспортирано с линейката на ФСМП-К. до МБАЛ „С. В.” ЕООД – гр.С., където в 03,00ч. е прието от служителя при това болнично заведение Я. Т. и аутопсирано от патолого-анатома, работещ на трудов договор в отделение по съдена медицина-Б., д-р Г. /вж. за това копие от допълнително споразумение към трудов договор, писмо и копие от журнал на л.16, л.42 и 43, т. III, ДП/. Последният в присъствието на санитаря в отделението- св.Б. извършил аутопсия на трупа на Д. Д., по време на която направил и фотоснимки на същия, а впоследствие във връзка с постановление за това от 27.07.2008г. на разследващия и съдебно - медицинска експертиза на трупа. Съгласно заключението на тази експертиза по трупа на пострадалия Д. е установено следното:

Трупът е бил облечен със спортен черно-сиво-бял пистов мотоциклетен екип /ботуши, панталон, яке, червена тениска, бели чорапи, тъмносин слип/. На главата му имало шарен мотоциклетен шлем. Якето било разкопчано и зацапано с кръв по яката и раменете. Панталонът бил разкъсан на дясното бедро, отстрани. Каската била зацапана с кръв отвътре, а отпред в ляво, под и над стъклото боята била отслоена и излющена, под стъклото са били подпъхнати сламки трева.

На страничната част на лявата вежда е установена повърхностна рана с неправилна форма, неравни и охлузени ръбове и големина в диаметър около 1,5 см. Носът и горната устна били леко оточни и бледосинкаво кръвонаседнали, Костите и хрущялите на носа са опипани здрави, носните проходи и околността били зацапани с меко съсирена кръв. Левият слухов проход е бил зацапан с мекосъсирена кръв. Лигавицата на устните била розова, без кръвонасядания. Долната челюст - здрава, зъбите били на място, без разклащания.

Косо през гърдите от средата на лявата ключица ръба на дясната подбедрена дъга отпред е установено кафеникаво засъхнало охлузване с неправилна лентовидна форма, с дължина около 40 см. и ширина до 4-5 см.В горния му край охлузването се простирало надясно до яремната ямка.

Дясната предмишница била счупена малко над гривнената става. Под задно - страничната повърхност на предмишницата, под и на мястото на счупването имало напречно разположени кафеникави,засъхнал и, неправилни лентовидни охлузвания, съчетани с бледосинкаво кръвонасядане.

В лявата челно-теменна област имало ограничено червеникаво кръвонасядане, линейно счупване, започващо от лявата теменна кост, преминаващо последователно през люспите на слепоочната и челната кости в ляво, след това преминаващо по черепната основа от предната до задния край на средната черепна ямка в ляво. Ръбовете на счупването са били кръвонаседнали. Под меките мозъчни обвивки в областта под счупването е констатирано разлят пленеобразен кръвоизлив. На срез мозъчното вещество издавало лека миризма на етилов спирт. В левите челен и слепоочен дялове имало обширно контузионно огнище, пропито с кръв. Мозъчните стомахчета съдържали кървав ликвор. Средното ухо в ляво било с кръвоизлив.

Лигавицата на устната кухина и глътката била обилно зацапана с кръв. Лигавицата на трахеята също била зацапана с кръв, а на главните бронхи и с кръвениста пяна.

Отпред на гърдите, под описаното охлузване подкожието и мускулатурата били масивно кръвонаседнали, костите на гръдния кош били здрави.

Коремницата била влажна, гладка, прозрачна, горе в дясно зацапана с кръв. На предния ръб на десния дял на черния дроб имало вертикално неравно разкъсване с кръвонасядане в околния паренхим.

Стомахът съдържал около 150 мл. белезникаво мътно течно съдържимо, издаващо лека миризма на етилов алкохол.

Прието от вещото лице Г. е, че смъртта на Д. се дължи на тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразила се в горепосочените увреждания. Вещото лице е заключило, че описаните травматични увреждания се дължат на силни удари на тялото с или върху твърди и тъпоръбести предмети. Нараняванията добре отговарят да са резултат от падане от движещ се с висока скорост мотоциклет, от силни удари в части на мотоциклета и в различни предмети на и в страни от пътя. Травматичните увреждания са получени приживе, смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна, поради установените тежки увреждания.

Вещото лице Г. при аутопсията е взело кръв от дълбоките вени на горните крайници на трупа, която /кръв/ запечатал и надписал в пеницилиново шишенце за определяне наличието на алкохол и занесъл /действително, не се установява кога/ в НТЛ на ОДМВР –Б. /като –съгласно писмо на началника на НТЛ-Б.- л.35, т.VII- няма практика в тази лаборатория кръвните проби, донесени от съдебен лекар да се записват в дневника за получаване на такива/. До извършване на изследването й, кръвта, иззета от трупа на Д., била съхранявана в НТЛ-Б. /поставена в парафинираното, пеницилиново, стъклено шишенце/ в хладилник при температура по-ниска от 4 градуса. Във връзка с постановление за това на разследващия, на 05.08.2008г. е извършено изследване на кръвта с газхроматограф, при което- съгласно заключението по химическата експертиза на експерта К. – е установено, че в кръвта, иззета от трупа на Д. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 1,76 на хиляда.

След получаване на резултатите от това изследване, в.л. Г. е отбелязало в експертизата си, че тази концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, определя състоянието му непосредствено преди инцидента като такова в средна степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с подчертана емоционалност, снижена самокритичност, неправилно възприемане на околната обстановка, неадекватни и забавени реакции и нарушена координация и равновесие.

Оспорва се многократно- като в тази връзка са се произнасяли не само наблюдаващите прокурори, а и такива от по-горестоящи прокуратури- че д-р Г., бидейки невписан в списъка на вещите лица /съгласно Наредба № 1/16.01.2008г., сега Наредба № 3 от 30.11.2012г./ няма право да извършва съдебно-медицински експертизи. Нормата на чл.147 НПК не въвежда изисквания за условията и реда за назначаване на експертизи. Вярно, че такава регламентация се съдържа в устройствения закон- ЗСВ, като в ал.2 на чл.396 от същия е посочено, че като вещо лице може да бъде назначаван и експерт, който не е включен в списъка на вещите лица по цитираната наредба. Служебно известен факт е, че д-р Г. е със специалност „съдебна медицина”, т.е. притежава необходимите специални знания, няма друго качество в процеса и липсват обективни данни /освен голословните твърдения на жалбодателите „за умисъл и цел на аутопсията, възложена на лекар без специалност и правомощия/, че същият е заинтересован от изхода на делото. На следващо място –съобразно нормата на чл.291 НК –носи наказателно отговорност, когато съзнателно даде невярно заключение.

Що се отнася до останалите възражения в жалбата за неспазване на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001г. /при вземане на кръв, изпращане на същата в НТЛ, получаването й там и отразяването на това/, както самите жалбодатели са посочи –същата наредба се отнася до реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, които са живи при вземане на такава кръвна проба. Въпреки това както от д-р Г., така и от химика К. са взети необходимите мерки кръвната проба да е поставена в пеницилиново стъклено шишенце, надлежно запечатано и съхранено при определени условия, които да не опорочат изследването, предадена в НТЛ-Б. и изследването е извършено двукратно по газхроматографския метод, като резултатите са вписани в лабораторната книга. Липсват доказателства за твърденията на жалбодателите за умисъл в действията на тези експерти, целяща да прикрие „престъпление”, тъй като „наличието на алкохол е задължително, при липсваща друга възможност за причина за възникналото ПТП…, тъй като целта е остане „нещастен случай”. Още при извършване на аутопсията д-р Г. е забелязал, че „стомахът /на трупа на Д. Д./ съдържа около 150 мл. белезникаво мътно течно съдържимо, издаващо лека миризма на етилов алкохол”. Изявленията му пък пред свидетелите А. и Т. Д., че „тялото на момчето е чисто”, може да се тълкува разнопосочно, като същото, дори и в смисъла, правен от жалбодателите, е ирелевантно, тъй като има налични годни доказателства, установяващи горния факт /дори въпреки липсата на спомен у свидетелите Р. и И. за употребата на алкохол от починалия им приятел същата нощ/.

Както се посочи и по-горе, за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, в случая, освен от областта на медицината и химията /анализираните по-горе експертизи/, така и такива от други области на науката /динамика, механика и пр. на автомобила, трасологията/, което е наложило назначаването на няколко автотехническа и комплексни автотехнически и медицинска и автотехническа, медицинска и трасологична експертизи. Така, първоначално, още на 27.07.2008г. е назначена автотехническа експертиза, изпълнена на 26.10.2008г. от инж.М. Видно от заключението на вещото лице, механизма на протичане на ПТП е следния: На 27.07.2008 год. около 01,30 часа на ПП-1 Е-79 в района на жп-гара „П. Я." в условията на ограничена видимост с установената скорост се е движил мотоциклет марка „Хонда", модел "CBR", с ДК № , с водач Д.Т. Д. от Б., с посока Б. — гр. К. След навлизане в крива на ляв завой, вследствие движение с несъобразена скорост с пътните условия и ограничена видимост не успял да премине през завоя, поради което е навлязъл в десния банкет, след което е последвал удар в еластичната метална преграда. След първоначалния контакт с мантинелата мотоциклетът се е движил, хлъзгайки се по хоризонталната шина. Така след около 25 метра от началото на навлизане в банкета вследствие на пореден удар в отвесна колонка тялото на мотоциклетиста е прелетяло над мантинелата по тангентата на кривата и се е хлъзгало по ската, установявайки се в покой в мястото - на 7,5 метра извън пътя и на 53-ти метър след о. т. На 36 метра след о.т., поради загуба на равновесие мотоциклетът е паднал настрани и диагонално на пътя от дясно на ляво (по напречния наклон) се е плъзнал по асфалтовата настилка на разстояние 104 метра, след което окончателно е спрял в левия край на пътя. Според изчисленията на инж.М., мотоциклета се е движил с 131 км.ч по кривата на левия завой.

На 21.12.2008г. е назначена автотехническа експертиза, изпълнена на 05.01.2009г. от две вещи лица - гл.ас.инж. Ч. и д-р Г. - съдебен медик. Според заключението на тези вещи лица механизма на ПТП в резюме е следния: Водачът на мотоциклета се движил по Е-79, при навлизане в ляв завой, поради движение със скорост 127 км.ч., е занесъл странично. Излязъл е от пътното платно за движение, навлязъл е в десния банкет и е последвало триене в предпазната еластична ограда. Началото на плъзгането по мантинелата е започнало на около 5 метра след ориентира. Вследствие на триенето на мотоциклета в областта на дясното бедро е и разкъсването на екипа му в областта на дясното бедро. Триенето по оградата е продължило около 20 метра, след което е последвал удар на предната част на мотоциклета в отвесна стойка на мантинелата. Вследствие на това, тялото на мотоциклета се е отделило от мотоциклета, прелетяло е над предпазната ограда и е паднало встрани от пътя, където е последвало търкаляне по тревата до окончателното му установяване. Разстоянието на отхвърляне на тялото е 7,5 метра встрани, надясно от пътя и около 29-30 метра напред. От своя страна мотоциклета е паднал на лявата страна и след около 104 метра прекосявайки платното за движение се установява в левия му край.

След отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство с постановление от 01.07.2009г. е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изпълнена от д-р К. А. и инж.М. От тези вещи лица е посочен следния механизъм: Мотоциклетистът се е движел по прав участък от пътя, със скорост около 130 км.ч. С приблизително такава скорост е навлязъл в кривата на завоя с наклоняване на мотоциклета наляво. Преценявайки, че няма да може да преодолее завоя, водача се е опитал да задейства спирачна уредба и да намали скоростта. Въпреки това е последвал удар във вертикалния стълб на еластична ограда, последователно с предна джанта, кратера и задна джанта. Според вещите лица този удар е причина за загубването на устойчивостта, изправянето на мотора и моториста от наклонено наляво положение във вертикално положение и плъзгане по еластичната ограда. Мотористът е продължил да е върху мотора, но се хлъзнал с дясно бедро, дясна ръкохватка и дясна ръка с облечена на нея ръкавица върху предната повърхност на еластичната преграда. Това хлъзгане продължава до закачане с тръбната си страна за надигнат от повърхността болт от еластичната ограда (на около 17 метра от мястото на първоначалния удар във вертикалния кол намантинелата). Поради здравината на материала, от който е направена ръкавицата и закачането й в болта на мантинелата, гръбната повърхност на дланта и ръкавицата, която е закачена в тази част, стават точка, около която се завърта тялото на моториста и пада по лице, върху горния ръб на мантинелата, а мотоциклетът продължава самостоятелно движението си напред.

На 31.08.2010г. с постановление на водещия разследването е назначена комплексна съдебно-медицинска, автотехническа и трасологическа експертиза с участието на експертите С.- съдебен медик, П.- трасолог и Д.-автотехнически експерт, като на 09.03.2011г., 29.06.2011г. и 27.01.2012г. са назначени три допълнителни експертизи, изпълними от същите вещи лица, с оглед необходимостта да се разшири обхвата на изследване на определени обстоятелства от предмета на доказване, като всичките са по инициатива на жалбодателите, а задачите на експертите –формулирани основно въз основа на техни въпроси. Независимо, че тези заключения не са будили съмнения относно тяхната правилност и обоснованост, на 23.11.2012г. прокурорът е назначил разширена /по своя смисъл отново допълнителна колективна такава/ петорна комплексна експертиза, в състава на която са включени вещите лица от предходните тройни такива /чийто самоотвод не е бил уважен от прокурора, поради липса на основания за това/, както и проф.Карапетков и д-р Узунов. Несъмнено е, че всички тези вещи лица са утвърдени специалисти в съответните области, като твърденията в жалбата за тяхна некомпетентност и за някаква тяхна предубеденост, не е подкрепена с доказателства. Що се касае до възражението в допълнителната жалба за неяснота на формулираните задачи към експертите и за необходимостта разследващия следовател/прокурора да им посочат конкретно какви доказателствени материали да използват, съдът отговори по-горе. Така, законосъобразно, в атакуванато постановление прокурорът е приел, че изводите на вещите лица по назначените и описани по-горе експертизи не са в сериозно противоречие и е възприел, заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска, автотехническа и трасологическа експертиза и разширената такава, тъй като същите са дали отговор на всички зададени въпроси, включително и тези от пострадалите. От тези вещи лица е изследвана възможността за удар с друго МПС. Освен категоричните и еднозначни отговори на причините и механизма за настъпване на инкриминираното ПТП, вещите лица са дали отговор и на други въпроси, свързани с начина на получаване на травматичните увреждания, като освен първоначалната експертиза на д-р Г. на труп, са ползвали и снимковия материал и не са заключили, че смъртта на пострадалия се дължи на масивна кръвозагуба, нито че той е „влачен и оставен в мъчително положение…”. От вещите лица е прието, че разкъсването на гръбната страна на ръкавицата и подлежащото охлузване на гръбната повърхност на дланта на дясната ръка се дължи на действието /закачането/ на надигнатият от повърхността болт от еластичната ограда. Усукването на ръката от тежестта на тялото при продължаващото му движение напред по посока на движение на мотоциклета обяснява счупването и охлузването в долната трета на дясната предмишница. Охлузването и счупването съвпада с мястото на закрепване на ръкавицата над китката, в долната трета предмишница. Констатираните увреждания, както по шлема на пострадалия, така и по главата и тялото са в една линия с приблизително еднаква тежест и характеристика, което им е дало основание да заключат, че са причинени именно по този механизъм - от един удар на главата и тялото на водача върху задната страна повърхност на мантинелата, при което се е получило косото охлузване от лявата слепоочна част на главата до дясната ребрена дъга. Тялото на Д., след удара върху задната страна на мантинелата пада върху терена по лице. Последвало е плъзгане на тялото по затревената част на терена с лице към земята, което се потвърждава от „загребването" на стръкчета трева от терена и набиването им под стъклото на шлема.

Движението на мотоциклета след удара в мантинелата, съответно до крайното положение на покой е при пълна загуба на управление и при плъзгване по мантинелата и асфалта. Той пада на лявата си страна, оставяйки жълта боя и остъргване по ръба на асфалта. Докато се е плъзгал с предно колело напред, силата на триене е дърпала лявата ръкохватка назад, поради това остъргването е отпред на лявата ръкохватка. По този начин се остъргва и предната му гума, тъй като триенето на лявата ръкохватка отпред-назад държи предното колело с най-предната си част към асфалта.

От вещите лица, с оглед многократните твърдения на наследниците на Д. е изследвана и възможността за удар между мотоциклета и лек автомобил, какъвто може да бъде служебния автомобил на автопатрула при РУП гр.С. Вещите лица сочат, че разположението на тялото и мотоциклета напълно кореспондират с динамиката на ударния процес и не е възможно удар между него и лек автомобил „Опел,,, модел „Астра". В тази връзка излагат следните съображения:

При контакт между автомобила и мотоциклета биха се получили характерни протривни следи, деформации, счупване и разкъсване на отделни елементи. При огледа на мотоциклета не са констатирани такива. Характерни белези на деформация биха били:

-лявата ръкохватка, която е една от издадените части на мотоциклета и разположена на височина 1000 мм би оставила протривна следа на това ниво по автомобила, хоризонтално разположена;

- лявата степенка, която е на височина 275 мм би оставила протривна следа на това ниво по автомобила, хоризонтално разположена;

-по лявата или съответно по дясната страна на автомобила биха се получили протривни следи от жълта боя , хоризонтално разположени с възможни деформации в контактуващите елементи;

-възможно счупване на челно или странични стъкла на автомобила, което предполага попадане на ситни парченца от тях върху терена в зоната на контакта. Такива не са констатирани по цялата траектория на движение на мотоциклета.

-по лявата страна на мотоциклета биха се получили протривни

следи от бяла боя, хоризонтално разположени, с възможни деформации в контактуващите елементи-спойлери окачване;

- установените травми в медицинската експертиза биха имали различен характер-очаквано е значително увреждане в областта на лявата странична повърхност на тялото, възможни фрактури на долния крайник и силни наранявания на горната част на тялото. Възможен е значителен удар на главата в лявата странична повърхност. Такива увреждания не са констатирани.

В подкрепа на този извод е извършения следствен експеримент и изпълнената трасологична експертиза /която жалбодателите изобщо не коментират/, от заключението на която по категоричен начин се установява, че по капака на мотоциклета не са установени отривания от бяла боя, каквото е тази на служебните автомобили /посочени по-горе/, нито върху изследвания от експертите М. и Ж. капак на мотоциклета същите са установили побитости на материала, които да са причинени от съприкосновение с твърде предмет /удар/. Горното се подкрепя и от приложените в кориците на делото справки за регистрация на л.а. марка „Опел” с рег. № от началник сектор „ПП”-Б., за изплатени щети от директора на „Е.” , за извършване ремонти в „София Ауто ГД” , работна карта /л.91 до 97 и л.19 от т.VII, ДП/.

Вещите лица сочат, че Д. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение - 130 км./ч., но е имал техническа възможност да намали скоростта до нивото на критичната и по-ниска от нея, при което би запазил движението по дясната лента задвижение. Приема се от експертите, че Д. не е употребил спирачната система преди удара, тъй като изминалото разстояние от мотоциклета от момента на отклоняване от дясната лента до мястото на първия удар е около 20-25 метра. Това разстояние се изминава за 0,69 секунди, т.е то е значително по-малко от времето за реакция от 2 секунди, имайки предвид психичното състояние на водача, който е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол. Това според тях означава, че той не е имал техническа възможност да задейства спирачната система до ефективно спиране. По делото не е отразена спирачна следа, а следа от намачкана трева и пръст, което отговаря на движението на мотоциклета в тази зона, без ефективно спиране и отлагане на автомобилна гума върху асфалта и протриване на банкета.

Фиксираните пръски от черна мазна течност, наподобяваща двигателно масло обясняват да са получени след счупване на парче от картера на двигателя, като интензивността на пръските съответстват на динамиката на движението. Ударната сила е с начално действие при първоначалния контакт с мантинелата и опорите й, както и при падането на мотоциклета върху терена. В процеса на това движение са действали и силите на триене, които са насочени обратно на посоката на движение и са в областта на контакта на дясната странична повърхност с мантинелата и след това на лявата странична повърхност с асфалта. В процеса на това движение са настъпили деформации, протривания и отчупвания на елементи от мотоциклета. Те са повлияли в известна степен на промяна на направлението на движение, както и промяна на скоростта на движение, но не са имали решаващо действие за пълно спиране на мотоциклета.

По отношение на настъпилата смърт вещите лица са дали заключение, че имайки предвид установените травматични увреждания, водеща в патогенезата на смъртта е черепно-мозъчната травма, която е причинила смъртта не мигновено /секундно/, а в продължение на минути, което се потвърждава от наличието на вдишана кръв в белите дробове, на кръвотечение в коремната кухина, на контузия на белите дробове, на оформено кръвонасядане на меките тъкани.

Приемайки за доказана горната фактическа обстановка прокурорът е стигнал до обоснования извод, че липсва извършено престъпление, като до смъртта на пострадалия Д. се е стигнало поради нарушаване от него на разпоредбите на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП; чл.20,ал.2,изр.1 пр. последно от ЗДвП и чл.21 ал.1 и от ЗДвП, т.е. изцяло по негова вина се стигнало до ПТП. Неоснователни са възраженията в допълнителната жалба за неизясняване механизма на ПТП, участието на други лица в него и пр. обстоятелства. Събрани са всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина, като с оглед противоречията в показанията на свидетелите-полицейски служители /доколкото същите не са значителни и доколкото-с оглед твърденията на родителите на починалия- същите биха се уличили в извършване на престъпление, т.е. за установяване на техните показания/, са разпитани свидетели, назначавани графологични експертизи, извършвани повторни огледи, назначавани различни проверки, включително и прокурорски /като за констатираните нарушения по ЗМВР е наложено наказание на св.Ж./, изследвани са с помощта на експертни знания и писмени доказателства /коментирани по-горе/ възможността за удар или засичане от лек автомобил на процесния мотоциклет. Предвид активността /похвална/ на жалбодателите по делото, същите не са посочили име/на свидетели-очевидци в подкрепа на тезата им /съответно- не са се явили такива доброволно предвид шумното коментиране на казуса в медиите и социалните мрежи/. Твърденията на жалбодателите за предубеденост и умисъл в действията на разследващия полицай Попиванова и на аутопсиращия лекар д-р Г., с цел да прикрият нечие престъпление, са били проверявани и подложени на проверка, като не е установени извършено престъпление от когото и да е от тях. Впрочем такива обвинения от страна на жалбодателите са отправени не само към посочените лица и полицейските служители, но и към останалите разследващи /следовател, прокурори, експерти/, упреквани, че участват едва ли не в конспирация, имаща за цел да замаскира истината по делото.

Въпреки че дознанието е водено по чл.343,ал.1,б.”в”, във връзка с чл.342,ал.1,пр.1 НК, следва да се отбележи, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че е осъществено друго престъпление по смисъла на НК, например –такова по чл.123,ал.1 НК /с оглед твърденията на жалбодателите за настъпила смърт на сина им поради неоказана своевременно помощ или поради професионална немарливост/. Преценката обаче дали има извършено друго престъпление по НК, за което да бъде образувано друго досъдебно производство, е изцяло в прерогативите на прокурора и горното съдът маркира за пълнота на изложението. Тук е мястото да се отбележи- във връзка с посоченото в жалбата, че не се иска от жалбодателите извършване на още някакви процесуално-следствени действия, тъй като фактическата обстановка по делото е изяснена, а внасяне на делото от прокурора в съда, че правомощията на съда в това производство са регламентирани в чл.243,ал.5 НПК, като ако реши да отмени прокурорското постановление и върне делото на прокурора, той дава указания относно прилагането на закона, но извън правомощията му е да указва какво обвинение и срещу кого прокурора да повдигне и съответно- внесе в съда.

С оглед на събраните в хода на предварителното производство доказателства съдът намира за състоятелен извода на прокурора, обективиран в обжалваното постановление и последното като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243,ал.5,т.1 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 02.12.2013г. на прокурор при О. П. – гр.Б. по ДП № 12/2011г. по описа на ОСлС- Б., за прекратяване на наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” НК, във връзка с чл.342,ал.1,пр.1 НК.

Определението може да се протестира от ОП-Б., респективно- обжалва от пострадалите Т. и С. Д.– в 7-дневен срок от съобщаването им - чрез ОС –Б. пред АС-гр.София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: