Р
Е Ш Е Н И Е
София, 06.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2904/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Настоящото производство първоначално е образувано по
предявени искове от Ц.С.Н., ЕГН: **********, чрез адв.
С.Г. – САК, съдебен адрес ***, против ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, гр. Перник, ул. *****,
с правно основание чл.2 ЗОДОВ вр.
чл. 4,§ (3) ДЕС за признаване за установено, че Окръжен съд – Перник
неправомерно не е зачел възражението за нищожност поради неравноправност на
Договор за банков кредит и е приложил противоречиви на ПЕС национални материални
и процесуални правни норми и с постановеното си решение по гр.д. № 465/2012 г.
е нанесъл вреди на ищеца и за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени
и неимуществени вреди в размер на 252 155, 74 лв., от които 50 000
неимуществени и 102 155,74 лв. – имуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение и сторените разноски.
С определение от 10.10.2019 г. настоящият съдебен
състав е прекратил производството, като недопустимо.
С определение № 11901/16.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1925/2020 г.
на САС, Търговско отделение, 3-ти с-в определението за прекратяване е отменено
частично – досежно предявените осъдителни искове в
размер 252 155, 74
лв., от които 50 000 неимуществени и
102 155,74 лв. – имуществени вреди от допуснати нарушения на правото на ЕС
при постановяване на решение № 16727.07.2013 г. по гр.д. № 465/2012 г., като е отменено
и постановеното по реда на чл. 250 ГПК определение № 27466/21.11.2019 г. и делото
е върнато за разглеждане по същество в тази част по предявени искове с правно
основание чл. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 4, пар.
3 ДЕС.
Съдът, с оглед задължителните указания на САС, дължи
произнасяне по тези искове.
В исковата молба се твърди, че „на 18.07.2008 г. между ищеца и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с настоящо
име „Ю.Б.“ АД/, е сключен Договор за банков кредит № HL 40612, обезпечен със
законна ипотека № 296, том IV, вх.рег. № 53387, имм,
513779.
Ищецът твърди, че, въпреки уговорките в договора, банката –
кредитор многократно и едностранно вдигала лихвите и месечните вноски по
кредита, което довело до невъзможност за изпълнение на задължението от страна
на ищеца и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По заявление на банката – кредитор е образувано ч.гр.д. №
34/2012 г. по описа на РС – Брезник и е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 31/15.03.2012 г. за събиране на вземането й, срещу която ищецът е
депозирал възражение и от страна на банката е предявен иск за установяване на
вземането, като е образувано гр.д. № 465/2012 г. по описа на ОС – Перник.
В това производство Ц.Н. е навел доводи за нищожност на
договора за банков кредит, но първоинстанционният съд
е отхвърлил неговите възражения и е уважил иска на банката – кредитор.
Ищецът твърди, че е подал въззивна
жалба поради съществени нарушения на материални и процесуални норми на ПЕС.
Сочи, че жалбата му не е администрирана пред по-горна инстанция поради
неплащане на държавна такса в размер 3 365, 73 лв,,
въпреки многократните му молби за освобождаване от такава и прилагане на
писмени доказателства, съобразно чл. 83, ал. 2 ГПК. Такова освобождаване е било
отказано на ищеца и от въззивната и касационната
инстанции.
Релевира доводи в подкрепа на
твърдението за примат на европейското право спрямо националното право, като в
тази връзка се позовава на множество решения на Съда.
Твърди, че банките са адресат на европейските директиви.
Сочи, че ответникът, в качеството си на първоинстанционен
съд, не е изпълнил задължението си и, отказвайки незаконосъобразно да приложи
нормите на европейското право, е приложил противоречащи на тях национални
разпоредби, и му е причинил вреди в общ размер 252 155, 74 лв., от които:
50 000 лв. -неимуществени – морална травма, безпокойство, чувство за
несправедливост, непълноценност и безсилие, загуба на доброто име в обществото,
силен страх, смущение и срам, които повлияли на социалния, емоционалния,
семейния и професионалния му живот - болки и страдания, които са трайно
състояние, продължаващо и към настоящия момент, а останалите – имуществени
вреди във връзка с цитирания Договор за кредит, разноските по делото и тези,
сторени в изпълнителното производство.
Цитира множество решения от практиката на Съда в подкрепа на тезата си.
Претендира разноски и
адвокатски хонорар.
Представил е писмени
доказателства.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът Окръжен съд - Перник оспорва предявените искове.
На първо място, счита претенцията за недопустима. Според
него, съгласно нормите на европейското право и практиката на СЕС, отговорността
му следва да се разпростре само и единствено до евентуална налична хипотеза на
съдебен акт, постановен в очевидно нарушение на разпоредба от правото на ЕС, в
пряка причинна връзка с настъпилите за частноправния субект вреди.
Изтъква принципа на равностойност и ефикасност, по силата
на който, при липса на правна уредба на Съюза в дадена област, държавите –
членки следва да посочат компетентните, съгласно вътрешния си правен ред,
юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
осигурят пълната защита на правата на страните в процеса според правото на ЕС,
доколкото те не са по – неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешноправни
съдебни производства, от една страна, и, от друга - доколкото не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от правния ред на Съюза.
Отделно от това, се позовава на принципите на процесуална
и институционална автономия, като подчертава, че държавите членки разполагат с
автономия, съобразно държавното устройство, разпределението на компетенциите и
установените нормативни процедури, а единствената намеса, която може да се
осъществи от институциите на Съюза, е ограничена до гарантиране ефикасността и
годността на националните процедури за реализация на правата, които
частно-правните субекти черпят по силата на правото на ЕС
Ответникът заявява, също, че в настоящото производство
законосъобразността на решението на Пернишки окръжен съд по гр.д. №
167/27.06.2013 г. по гр.д. № 465/2012 г. въобще не може да бъде коментирана, а
стабилитетът на посоченото решение, настъпил със силата на пресъдено
нещо, не може да бъде засегнат.
Отделно от това той е релевирал
и доводи з неоснователност на претенцията, в случай че тя бъде допусната до
разглеждане.
След отмяната на определението за прекратяване при новото разглеждане на
делото е представил писмена защита, според която в конкретния случай не е налице нито една от трите предпоставки, изведени от СЕС за първи път в Решението от 30 Септември 2003 г. по
делото Коблер, С-224/01, а именно : а/ Съюзната норма, чието нарушение в съдебен
акт се твърди, да предоставя права на частно-правните субекти, б/ Нарушението да
е достатъчно очевидно и в/ Наличие на пряка причинна връзка между нарушението
на нормата и причинената вреда.
Заявява,
че ищецът не е посочил конкретна правна норма, за която да твърди, че е била
приложена от Окръжен съд - Перник при постановяване на Решение №
167/27.06.201Зг. по гр.дело № 465/2012г. в нарушение на първичното или
вторичното ПЕС, а са налице „отделни
цитати“ от съдебни актове на СЕС.
Не е
налице, според ответника, и вторият елемент от фактическия състав на
отговорността за вреди, а именно - очевидно нарушение на съюзна разпоредба.
По – нататък ответникът
заявява, че липсва и последната
предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди,
нанесени на частно-правни субекти от орган на публичната власт - наличието на пряка
причинно - следствена връзка между съдебния акт и настъпилите вреди, а никъде в своята практика СЕС не извежда
автоматизъм в отношението „нарушение на ПЕС от правораздавателен акт - вреда“. Причинно
- следствената връзка между нарушението на конкретна съюзна правна норма и
настъпилите вреди не се презюмира, а следва да бъде
доказана.
От друга страна ответникът
се позовава на практиката на националния съд относно фактическия състав на деликта, който включва кумулативната даденост на всички законоустановени предпоставки и, при липсата на една от
тях, въпросите за вредите, причинната връзка, противоправност
на деянието не се налага да бъдат обсъждани отделно и подробно. В частност,
според ответника, ищецът абсолютно неоснователно приравнява имуществените
вреди, настъпили за него вследствие на това, че банката е обявила за предсрочно
изискуем сключения помежду им договор за банков кредит, на евентуалните вреди
от съдебния акт, постановен от Окръжен съд - Перник по гр.дело № 465/2012 г.
Ответникът оспорва и размера
на претендираните от ищеца имуществени вреди, тъй
като, според него, не може да се приеме, че претендираните
от ищеца главница, лихви и такси по процесния договор
за кредит, съставляват реално претърпени вреди, които са в пряка причинна -
следствена връзка с твърдяното от него нарушение.
Ответникът заявява също, че следва да се има пред вид, че в производството по гр.дело № 465/2012 г.,
ищецът Ц.Н. е релевирал доводи за нищожност поради
наличие на неравноправни клаузи в договора на банков кредит, за което се е
обосновал със съществуващи норми на ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО – твърдения,
които ответната страна счита за абсолютно неоснователни. И това е така, защото
ищецът не е притежавал качеството „потребител“ нито по смисъла на закона, нито
по смисъла на Директивата. В Окръжен Съд Перник са били образувани 5 граждански
дела с ищец „Ю.Б.” АД - гр. София и ответник Ц.С.Н. по предявени установителни искове по чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК - за установяване дължимост на суми по
пет различни договора за банков кредит, всички с предмет отпускането на парични
суми за покупка на недвижими имоти и обезпечени с учредяване на законни ипотеки
върху закупените недвижими имоти. Според ответника от броя на договорите за
банков кредит и от броя на закупените недвижими имоти с отпуснатите от банката
кредити, категорично се налага изводът, че в конкретния случай става дума за
осъществявана от ищеца търговска дейност по занятие, съобразно задължителната
практика на ВКС. По тази причина ищецът, макар и в качеството си на физическо
лице, при сключването на тези сделки е осъществил търговска дейност по занятие
и не би могъл да се ползва нито от закрилата по ЗЗП, нито има основание да се
позовава на Директива 93/1 З/ЕИО.
Исковата претенция за
неимуществени вреди ответникът намира за изцяло недоказана.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 18.07.2008 г. между ищеца и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, понастоящем
„Ю.Б.“ АД, е сключен договор за банков
кредит № HL 40612, обезпечен със законна ипотека № 296, том IV, вх.рег. № 53387, имм, 513779.
Не се спори също и че по заявление на банката – кредитор е образувано
ч.гр.д. № 34/2012 г. по описа на РС – Брезник и е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 31/15.03.2012 г., като, след депозирано възражение от
кредитополучателя – настоящ ищец, банката е предявила иск за установяване на
вземането и е образувано гр.д. № 465/2012 г. по описа на ОС – Перник.
В хода на протеклото
съдебно производство по гр.д. № 465/2012 г. по описа на ОС – Перник ищецът е релевирал доводи за нищожност на договора за кредит, поради
наличие на неравноправни клаузи и противоречие със ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО, но съдът ги е намерил за неоснователни и е уважил
предявения срещу него и З.М.Н.иск с правно основание чл. 422 ГПК, като е
признал за установено, че те дължат сумите, произтичащи от процесния
договор за кредит и допълнителното споразумение към него, в размер 85 669,
40 евро, от която главница 81 098,53 евро, договорна лихва 4 325,49
евро, такси 245,38 евро и застраховка 276,50 лв., за които суми са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34/2012 г. по описа на РС – Брезник.
Решението на Пернишки
окръжен съд е постановено на 27.06.2013 г. и е било обжалвано от ищеца и З.Н.пред
САС.
Не се спори, че с
разпореждане от 15.08.2013 г. жалбата им е била оставена без движение, като им
е било указано да внесат дължимата се за производството пред въззивната инстанция държавна такса.
След уведомяване ищецът и
З.Н.са подали молба за освобождаване от държавна такса, което първоинстанционният съдв е
оставил без уважение с определение от 02.12.2013 г., което е било потвърдено от
САС с определение, постановено по ч.гр.д. № 1221/2014 г. № 957/28.04.2014 г. на
САС, ТО, 11-ти с-в.
Посоченото определение на
САС е било обжалвано с частна касационна жалба, която е била оставена без
движение поради невнасяне на дължимата държавна такса за производството пред
ВКС, за което Н.са били уведомени надлежно, но в предвидения в ГПК седемдневен
срок указанията не са изпълнени и държавна такса не е внесена. С определение от
07.07.2014 г., № 1665 САС, ТО, 11-ти с-в е върнал
частната касационна жалба, а с определение № 804/21.03.2015 г. е върнал
частната жалба на З. М. Н..
Срещу постановеното по ч.гр.д.
№ 1221/2014 г. на САС, ТО, 11-ти с-в определение
№ 804/21.03.2015 г. Зоя Начева е подала частна жалба до ВКС, по което по
образуваното ч.т.д. № 2390/2015 г. на ВКС, Първо отделение с определение № 573/02.11.2015
г. то е потвърдено.
По – нататък не се спори,
че с разпореждане по гр.д. № 465/2012 г. на Пернишки окръжен съд въззивната жалба на Ц. и Зоя Н.срещу постановеното по
делото решение отново е била оставена без движение, като на жалбоподателите са
дадени указания да представят в седемдневен срок от съобщението документ за
платена държавна такса за производството пред САС в размер 3 356,73 лв.
Срещу цитираното
разпореждане отново е подадена частна жалба, която с разпореждане на съда от
26.11.2015 г. е била оставена без движение, но указанията не са били изпълнени
и нередовностите не са били отстранени. По тази
причина с разпореждане № 123/22.01.2016 г. съдът е върнал подадената от Н.въззивна жалба вх. № 4954/14.08.2013 г. срещу постановеното
по гр.д. № 465/2012 г. решение и подадените две частни жалби: вх. №
6579/26.11.2015 г. и вх. № 6581/26.11.2015 г.
Решението на ответника –
Пернишки окръжен съд по гр.д. № 465/2012 г. е влязло в сила.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявените претенции намират
своето основание в нормата на чл. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 4,
пар. 3 от ДЕС и, след задължителните указания на САС,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе по тях.
Ищецът е предявил срещу ответника
искове за обезщетяване за причинените вреди – имуществени и неимуществени, в
резултат на постановеното от ответника, в качеството му на орган на съдебната
власт – съд, съдебно решение по гражданско дело. С посоченото решение е
признато съществуване на банка – кредитор по отношение на ищеца и З.Н.в посочените
по – горе размери, касаещи главница, лихви, застраховки и такси. Според ищеца,
постановявайки този съдебен акт и признавайки неизплатеното задължение на ищеца
към „Ю.Б.“ АД по сключения договор
за банков кредит № HL 40612, съдът, разглеждащ делото, не е зачел съществуваща
норма от европейското право, приложил е национална такава, с което е допуснал
нарушение и му е причинил посочените и търсени вреди.
Имуществените вреди ищецът е определил като равни на сумата, която следва да заплати на банката
– кредитор, а неимуществените е описал като морална травма, безпокойство,
чувство за несправедливост, непълноценност и безсилие, загуба на доброто име в
обществото, силен страх, смущение и срам, които повлияли на социалния,
емоционалния, семейния и професионалния му живот - болки и страдания, които са
трайно състояние, продължаващо и към настоящия момент.
СЕС, базирайки се на разпоредбата
на чл. 4, пар. 3 ДЕС, постановява, че на националните
правни системи е предоставена възможността да определят юрисдикциите и
процесуалните правила, по които ще се разглеждат претенциите за отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушаване правото на
ЕС и, съобразно съществуващата в РБ съдебна практика, компетентни да разгледат
такива спорове са общите съдилища, а претенциите намират своето основание в чл.
2 ЗОДОВ.
Ищецът заявява, че норма на чл.
4, пар. 3 ДЕС следва да намери пряко приложение и по
тази причина основава правната си претенция на нея.
Цитираната разпоредба
задължава държавите - членки да осигурят спазването на правото на ЕС, а
задължението за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират
върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС, което следва да се
изразява не само в стриктно спазване на общностното
право, не само в преустановяване на всякакви действия или бездействия, които го
нарушават, но и в поправяне на последиците от всяко такова нарушение,
включително и обезщетяване на вредите, претърпени от частноправните
субекти вследствие неправомерното поведение на държавата - членка.
В практиката си СЕС утвърждава
отговорността на всяка държава - членка за актовете на нейните органи /действия
или бездействия/, които влизат по съществен начин в противоречие с правото на
ЕС и причиняват вреди на частноправни субекти. СЕС не само провъзгласява принципа
за отговорността на държавата за вреди, но установява изрично и трите
предпоставки за нейното реализиране: 1) нарушение на норма на правото
на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти 2) това нарушение да е
достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно - следствена връзка
между него и претърпяната от частноправните субекти вреда.
Първата предпоставка изисква да се установи нарушение на норма на общностното
право, която има директен ефект, даващ възможност на частноправните субекти да
се позоват на нея пред националните съдилища, а те, от своя страна - да я
зачетат и приложат. Тази норма трябва да е ясна и безусловна и да предоставя
права на частноправни субекти, като тя може да се съдържа в учредителен
договор, регламент или директива /в случаите, когато европейските директиви
имат директен ефект - ако срокът за транспонирането им е изтекъл/. С други
думи, за реализиране отговорността на държавата – членка е необходимо
посочването на конкретната разпоредба от действащото право на ЕС, която е
нарушена, установяването дали тя има директен ефект и дали е налице твърдяното
противоречие.
В настоящия случай се твърди, че
от страна на ответника – Пернишки окръжен съд, е налице нарушение на общностното право, без да се посочва коя конкретна негова норма
е следвало да бъде приложена и, респективно, коя национална разпоредба
решаващият орган е приел, че следва да намери приложение. Както е посочено и в
писмената защита на ответника, цитирани са отделни фрагменти от актове и
решения на СЕС. Не е уточнено какви точно права конкретната норма от ПЕС
създава за ищеца /ответник по делото пред Пернишкия окръжен съд/ и с какво
националните норми, които са били приложени, го поставят в по – неблагоприятно
положение.
Следва да се има пред вид, че в
конкретния случай ищецът /и ответник в производството по чл. 422 ГПК/ е
твърдял, че спрямо него са били приложими разпоредбите на Закона за защита на
потребителите и, в частност, че договорът за кредит е нищожен, като съдържащ
неравноправни клаузи – теза, която решаващият състав при ответника не е
възприел. Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло тезата на ответната страна
и счита, че в конкретния случай ищецът не е притежавал
качеството „потребител“ нито по смисъла на ЗЗП, нито по смисъла на Директива
93/1 З/ЕИО. Доказа се в настоящото производство, че Н. е сключил процесния договор за кредит /както и още няколко други –
всички обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти/, като физическо лице, осъществявайки
търговска дейност по занятие, съобразно тълкуванието, дадено в задължителната
практика на ВКС, поради което не би могъл да се ползва от разпоредбите на, нито
и да се позовава на Директива 93/1 З/ЕИО.
По тази причина съдът приема, че, въпреки че в
конкретния случай, касаещ правоотношението между
ищеца и банката – кредитор по образуваното дело пред Окръжен съд Перник
съществува норма от общностен порядък, която защитава
права на потребителите /каквато съществува и във вътрешното ни право/,
решаващият при ответника съдия, разглеждащ гр.д. № 465/2012 г., правилно не е
приложил тази норма, тъй като тя е неприложима спрямо конкретния казус и спрямо
ищеца. Следователно не е налице първата предпоставка, която да води след себе
си ангажиране отговорността на ответника, съобразно чл. 4, пар.
3 ДЕС. Наистина цитираната съюзна норма на Директивата /както и ЗЗП/ предоставя права на частно-правните субекти,
но тази норма е неприложима към ищеца, защото на него не може да бъде признато
качеството на потребител по смисъла на посочените правни инструменти.
С
оглед изложеното, при този извод на настоящия съдебен състав, се формира и
изводът за липсата и на втората предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата, в случая в лицето на правораздавателния орган – достатъчно очевидно
нарушение в резултат на неприлагане на норма от общностното
право.
Що
се касае до третата предпоставка - наличие на пряка причинна връзка между
нарушението на нормата и причинената на ищеца вреда, съдът намира, че, при
липсата на първите две предпоставки, тя не следва да бъде обсъждана.
Въпреки
това, обаче, съдът намира за необходимо да посочи, че що се касае до претендираните от ищеца неимуществени вреди в
резултат на постановеното съдебно решение на Пернишкия окръжен съд, по делото
не се събраха никакви доказателства в тази насока.
Претендираните
имуществени вреди, според ищеца, са в размер признатото от съда негово
задължение към банката – кредитор, съобразно влязлото в сила решение, което
дори не е било разглеждано по същество от въззивна
или касационна инстанция по причина, че самият ищец /ответник по делото/ не е
внесъл дължимата държавна такса. В този смисъл автоматично приравняване на
причинените му със същото това решение имуществени вреди на сумите, които той е
осъден да заплати на своя съконтрахент по едно частно
гражданско правоотношение, не може да доведе като последица доказване на тези
вреди. Ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати определени суми. Това
решение не е обжалвано, респ. дължимата държавна такса за обжалването не е
внесена, и решението е влязло в сила, след като две инстанции /след ответника/
са преценили, че държавната такса по обжалването е дължима и този въпрос е
решен изцяло в съответствие с националното ни законодателство, което единствено
следва да намери приложение тук. Знак на равенство между сумите по влязлото в
сила решение на Пернишки окръжен съд и претендираните
вреди не може да има.
С
оглед изложеното съдът приема, че в настоящия случай и третата предпоставка не
е налице – липсват причинени вреди, както и доказателства за такива, липсва и
наличие на пряка причинна връзка между нарушение /каквото няма/ и вреди.
По тези съображения съдът намира,
че предявените претенции на ищеца са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Пред вид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокат – с ДДС, съобразно представен
списък и, пред вид възражението на ищцовата страна по
техния размер, в размер 8 717,61 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.С.Н., ЕГН: **********, чрез адв.
С.Г. – САК, съдебен адрес ***, искове против ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, гр. Перник,
ул. *****, с правно основание чл.2 ЗОДОВ вр.
чл. 4,,§ (3) ДЕС за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди в резултат на постановеното решение по гр.д. № 465/2012 г. на
Пернишки окръжен съд, в общ размер 252 155, 74 лв., от които 50 000
неимуществени и 102 155,74 лв. – имуществени вреди, ведно със законна
лихва и сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.С.Н. да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК разноски по
делото – адвокатско възнаграждение в размер 8 717,61 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: