О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1133
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и трети юни
през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като
разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 649 по описа
за
2016 година.
С
определение № 205/ 13.06.2017г. постановено по гр.д.№ 185/ 2017г., състав на
Апелативен съд – Бургас прекрати производството и върна делото на ОС-Бургас с
указания, за произнасяне по молбата на И.С.с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото решение относно присъдените разноски.
Делото приключи с решение № 366/
10.08.2016г., като на основание чл.135 от ЗЗД съдът обяви за относително недействителен
спрямо Д.И.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез
адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от АК-Бургас,
издадения от В.Б.С.с ЕГН **********, с адрес: *** в полза на И.А.С.с ЕГН
**********, с адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, адв.С.Ц. *** запис на
заповед от 30.07.2012г. за сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г.,
въз основа на който са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/
05.06.2015г. и изпълнителен лист № 3005/
05.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас. На основание чл.78
ал.1 от ГПК, В.С. и И.С. бяха осъдени да заплатят в полза на Д.С. сумата от 10
900 лв. направени разноски в настоящото дело, включваща внесена държавна такса
и 6900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция следва да
се произнесе по постъпилата в срока за обжалване молба /жалба/ с посочено от
Апелативен съд – Бургас правно основание чл.248 от ГПК от И.С. вх.№ 14222/
20.09.2016г., да бъде изменено решението в частта за разноските, като жалбоподателката
бъде изцяло освободена от заплащане на разноски. Според И.С., уважаването на
ищцовата претенция по никакъв начин нямало да се отрази на задължението на В.С.
към нея. Не е дала повод за завеждане на иска и не било справедливо да понесе
разноските по делото. От края на жалбата може да се извлече искане, да бъде намален
размера на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в наредбата
минимум, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
В указания срок, постъпи
писмено становище от пълномощника на Д.С. съдържащо твърдения, че жалбата е
недопустима, след като не се обжалва решението по същество, а само по отношение
на присъдените разноски. По същество счита, че жалбата е неоснователна, тъй
като заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение от 6900 лв. не надвишава
минималното такова по Наредба № 1 два пъти, а е по-ниско. Правното основание на
уважените искове – чл.135 от ЗЗД, предполага фактическа и правна сложност на
производството поради необходимостта да се изследват и отношенията между
ответниците и т.н. Ответницата също е претендирала възнаграждение - 4200 лв.,
надвишаващо минималния размер.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното
искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства и
дадените от въззивната инстанция указания, приема за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване по чл.248 ал.1
от ГПК и от лице, което има правен интерес и следователно е допустима.
Мотивите на съда в решението в частта за разноските
разкриват и становището на съдията-докладчик, че присъденото в полза на Д.С.
адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Производството по чл.135 от ЗЗД
поради самия си характер, представлява такова с фактическа и правна сложност.
Атакувана беше сделка, напълно редовна от външна страна, поради специфични само
за страните обстоятелства, което наложи съобразяването на множество фактори.
Всички твърдения в исковата молба, с изключение качеството „кредитор“ на ищеца,
бяха оспорени от ответниците в нарочни писмени становища в срока по чл.131 от ГПК. Затова беше наложително, Д.С. да търси и представя допълнително
доказателства. От своя страна, В.С. и И.С. положиха значителни усилия да оборят
съществуващата според чл.135 ал.2 от ЗЗД и приложена по делото презумпция за
знание у тях, което също затрудни осъществяване доказването на застъпената от Д.С.
теза.
Твърдението, че с поведението си ответницата не е дала
повод за завеждане на исковата молба, е просто невярно. Знанието на И.С. за
задължението на В.С. към ищеца, беше установено по делото. Същата е участвала в
изпълнителните производства и увреждащия характер на действията й е бил добре
известен. Ясно е, че без предявяването на атакувания запис на заповед от И.С. в
образуваното по молба на Д.С. против В.С. изпълнително дело, не би се стигнало
до настоящото производство, тъй като ищеца нямаше да се налага да търси правата
си по съдебен ред. Затова и възлагането на разноските в тежест и на двамата
ответници, не е „несправедливо“. Колкото до това, по какъв начин ще се отрази
уважаването на иска на задължението на В.С. към И.С., този въпрос няма отношение
към разгледания спор, нито с връзката между поведението на ответницата и
действията на ищеца.
Позоваването от съда в решението на §.2 от Наредба №
1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се тълкува
превратно от жалбоподателката. Съдът го е сторил в края, след като е изложил
мотиви за неоснователност на възраженията за прекомерност и разбира се не като
задължителна разпоредба, предвид т.3 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС. В цит. ТР ясно е указано, че до намаляване на направени разходи за
изплатено адвокатско възнаграждение следва да се пристъпва при наличие на
определени предпоставки, нито една от които не е налице в настоящия спор. Впрочем
както уместно е отбелязано в отговора на пълномощника на Д.С., претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на И.С. от 4200 лв. /л.31 по делото/, също
е над определения в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер /3530 лв. според мотивите на съда
– л.70/. Това означава, че ответницата също е оценила необходимостта от
по-големи усилия от представляващия я адвокат конкретно в това дело.
Предвид изложеното,
молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна както за освобождаването на
И.С. изцяло от заплащане на разноски, така и по отношение искането да бъде
намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на И.А.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде изменено решение № 366/ 10.08.2016г. в
частта за разноските, като бъде освободена от заплащането им, респ. бъде намален
размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Д.И.С.с ЕГН **********,
с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от
АК-Бургас от 6900 лв. на 3530 лв., като неоснователна.
Определението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: