№ 185
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 22.01.2021г. по НЧД №25/2021г. по описа на ОС-
Враца, НО съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Г.
С. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД №367/2012г. по
описа на РС-Козлодуй, НО, с определение от 04.03.2013г.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба
от осъдения Г. С. М., с която се иска отмяна на определението на първата
инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване. Твърди се, че определението на съда е незаконосъобразно и
неправилно. Излагат се доводи за продължително пребиваване в местата за
лишаване от свобода и липса на необходимост това да продължава.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
1
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Липсват предпоставките на чл.70, ал.1 НК за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Г. С. М. от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Формално осъденият М. е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял повече от две трети от
наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпления, извършени в
условията на опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Г. С. М.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Жалбоподателят Г. С. М. е бил осъден на тринадесет години и
четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим с
определение от 04.03.2013г., постановено по НЧД №367/2012г. на РС-
Козлодуй, НО, влязло в сила на 20.03.2013г.
2
С това определение са групирани наложените на осъдения М.
наказания за:
- извършено при условията на опасен рецидив престъпление по
чл.199, ал.1, т.3 и т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК по присъда по
НОХД №439/2010г. на ОС-Враца, влязла в сила на 12.12.2011г.;
- извършено при условията на опасен рецидив престъпление по
чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а“ НК по
присъдата на РС-Козлодуй по НОХД №142/2011г., влязла в сила на
11.11.2011г. и възобновена от ВКС с намаляване на наказанието на
12.06.2012г. по НД №998/2012г. на I н.о. и
- за престъпление по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.1 НК по присъдата на
ОС-Враца, НО по НОХД №26/2010г., влязла в сила на 10.06.2011г.
като е определено посоченото общо наказание от тринадесет години
и четири месеца при прилагане на чл.24 НК.
Наказанието е с начало на изтърпяване от 27.09.2010г., като към
датата на съдебното заседание на първата инстанция - 22.01.2021г. са били
изтърпени фактически 10 години, 3 месеца и 25 дни, от работа 1 година, 5
месеца и 8 дни, а остатъкът за изтърпяване е бил 1 година, 6 месеца и 27 дни.
Настоящият пореден престой на осъдения Г. С. М. в местата за
лишаване от свобода не разкрива никакви положителни промени в неговото
поведение - рискът от рецидив продължава да е в горните граници на средния
размер - 79 точки и е увеличен спрямо първоначалния риск от рецидив при
постъпване в Затвора-Враца, който е бил в размер на 71 точки, което показва
липсата на положително въздействие от престоя в пенитенциарното
заведение върху осъдения М..
След 2018г. осъденият Г. С. М. е започнал работа и е награждаван по
предложение на своите преки ръководители, но това не е достатъчно, за да се
приеме, че са изпълнени целите на наказанието по чл.36 НК.
Напротив - увеличеният риск от рецидив, отказът на осъдения М. да
учи и да повиши своето образователно и интелектуално ниво, лошите
3
характеристични данни от лицата, които имат най-пряко наблюдение върху
неговото ежедневно поведение - ИСДВР и ръководството на Затвора-Враца,
неблагоприятната прогноза за ресоциализация поради липса на подкрепа, а и
обстоятелството, че проявите, за които е осъден се явяват продължение на
предходни негови прояви, както и слабостта на осъдения към алкохола -
всички тези обстоятелства сочат на необходимост от изтърпяване в цялост на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, за да се постигнат целите поне
на генералната превенция.
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага
лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето
поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил
достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като
условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият Г. С. М. се е поправил и
превъзпитал, неговата неспособност да осъзнае напълно своята отговорност
за извършените от него престъпления с тежко засягане на личността на лица
на преклонна възраст и на изключително малки деца, рецидивиращата
престъпна дейност - всичко посочено не позволява да се приложи институтът
на условното предсрочно освобождаване. Постигането на целите на
наказанието по чл.36 НК предполага осъденият Г. С. М. да изтърпи изцяло
наложеното му наказание за извършените изключително тежки престъпления.
С оглед изложените съображения определението на ОС-Враца
трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определението от 22.01.2021г.‚ постановено по
НЧД №25/2021г. по описа на ОС-Враца, НО, с което е оставено без уважение
искането на лишения от свобода Г. С. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НЧД №367/2012г. по описа на РС-Козлодуй, НО с
определение от 04.03.2013г., в сила от 20.03.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на
ръководството на Затвора-гр.Враца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5