РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000164 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №21057/29.03.2021г., постановено по т.д. №41/2020г. по
описа на окръжен съд К., ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на Г. Я. Х., ЕГН ********** сумата в размер па 100 700лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие на 16.12.2019г., причинено от И.Ю.Б. при
управление на лек автомобил марка „С.”, модел „И.” с рег. №********** в гр.
К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.01.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
разликата над 100 700лв. до пълния му предявен размер от 180 000лв.
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Р.
И. М., САК, пълномощник на ищеца Г. Я. Х. ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 4 252.80лв., с ДДС, за оказаната на основание чл.
1
38 ЗА безплатна адвокатска правна помощ.
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд - К. държавна такса върху уважения иск в размер на 4 028лв.,
както и направените разноски за експертизи в размер на 680.08лв.
Г. Я. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД,
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 286,36лв.
С решение №22007/04.02.2022г., постановено по т.д. №41/2020г. на ОС
К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№21057/29.03.2021г., като в диспозитива на решението вместо „ПТП на
16.12.2019г.“, да се чете „06.12.2019г.“.
Срещу постановеното по делото решение №21057/29.03.2021г. е
постъпила въззивна жалба от ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, срещу тази част
от решението, с която исковата претенция е уважена над сумата от 40 000лв.
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, тъй като определеното от
съда обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди – 107 500лв.,
е изключително завишено. Въведено е оплакване, че при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е извършил правилен
анализ на депозираните в тази насока доказателства, а е извел правните си
изводи предимно въз основа на твърденията на самия ищец в исковата молба.
Коментиран е характерът на понесените от ищеца увреждания. Твърди се, че
съдът не е извършил правилна преценка относно характера на претърпяната
от ищеца операция, разяснен от вещото лице в съдебно заседание, като,
според жалбоподателя, се касае за несложна по своя характер процедура.
Акцентира се върху общия възстановителен период за всички травми – 2
месеца, като се твърди, че по-интензивни са били травмите в рамките на две
седмици след инцидента. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е извел
решаващите си изводи на база гласните доказателства /показанията на брата
на ищеца, който, според жалбоподателя, е заинтересован от изхода на спора/,
а не на база медицинските документи и изготвената по делото експертиза.
Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на последиците от
травматичните увреждания: необосновано е приел, че ищецът страда от
постравматично главоболие, без това да е съпоставено със заключението от
съдебномедицинската експертиза; необосновано е приел, че ищецът изпитвал
2
срам от лицевите си деформации, без това да е съобразено с показанията на
неговия брат – „че подобно състояние не му е за пръв път“; необосновано е
приел, че ищецът изпитва затруднения да стои прав, единствено на база
свидетелските показания; необосновано е приел, че ищецът е
нетрудоспособен като последица от настъпилото събитие без надлежни
доказателства в тази насока. Твърди се и че не е установена тежка
психологическа травма, като е коментирано заключението на вещото лице –
психолог – т.2 от същото, което заключение, според жалбоподателя, не е взето
предвид при преценката на съда, а по отношение на критериите, изведени от
психологичното състояние на ищеца не е съобразено възможно въздействие
на алкохолна зависимост, отношенията със собствените му деца. Освен това е
изразено несъгласие с определената от първостепенния съд степен на
съпричиняване от страна на ищеца – 5%, като се твърди, че приносът за
настъпване на вредоносния резултат е не по-малко, а дори и повече от 40%.
Във връзка с последното оплакване са наведени твърдения, че съдът
неправилно не е приел за основателно възражението на страната за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в предприети
действия – необезопасено пресичане на пътното платно под въздействие на
алкохол. В този смисъл във въззивната жалба е изразено становище, което е
възприето като доказателствено искане по чл.195 от ГПК – за допускане на
комплексна експертиза, която да установи дали движението на ищеца по
платното за движение е било повлияно от наличието на алкохол в кръвта и
какво влияние е оказало това повлияване по отношение на настъпването на
ПТП. Доказателственото искане е оставено без уважение от въззивната
инстанция, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.266 ал.2 и ал.3
от ГПК. Касае се за събиране на доказателства, които страната е могла да
поиска в първоинстанционното производство по смисъла на чл.266 ал.1 от
ГПК, а събирането му не е вменено в служебно задължение на съда.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по тази въззивна
жалба от насрещната страна - Г. Я. Х., като в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител, същата се оспорва.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – Г. Я. Х.. Насрещната въззивна
жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата над 100 700лв. до 180 000лв. Жалбоподателят счита,
3
че определеното от съда обезщетение за понесени неимуществени вреди е
занижено, като са изложени съображения и за неправилност на изводите на
съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Въведено е
оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен
болките и страданията и съпътстващите ги изключително негативни
емоционални преживявания, които е претърпял Г. Х. от причинените му
физически увреждания, животозастрашаващия характер на тези увреждания,
както и че при пострадалия липсва пълно възстановяване; не е отчетено
влошаването на констатирано преди инцидента заболяване – захарен диабет.
Коментирани са мотивите на обжалваното решение, както и направените от
съда изводи въз основа на събраните доказателства. Жалбоподателят счита,
че съдът не е оценил в достатъчна степен претърпените от пострадалия
увреждания, на установения продължителен и болезнен период на лечение и
невъзможността от пълно възстановяване. Коментирано е заключението от
СМЕ и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, както и
депозираните по делото гласни доказателства, и заключението от приетата по
делото СПЕ. Въведено е и оплакване, че при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди първоинстанционният съд не е съобразил
социалноикономическата обстановка в страната и съдебната практика по
сходни дела. Като процесуално нарушение е въведено лаконичност на
мотивите на обжалваното решение по отношение на приетия размер
обезщетение, липса на изчерпателност и липса на конкретни мотиви в тази
насока, водещи до немотивираност на съдебния акт. Жалбоподателят се
позовава и на допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, в
която насока са заявени и доказателствени искания.
С насрещната въззивна жалба също е заявено доказателствено искане по
чл.195 от ГПК – за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза,
която да отговори на формулирани въпроси. Предявено е и доказателствено
искане за допускане на гласни доказателства – разпит на един свидетел, който
да установи характера, продължителността и интензитета на болките и
страданията, които е претърпял ищецът в резултат на произшествието, които
доказателствени искания са уважени от въззивния съд при приложението на
чл.266 ал.3 от ГПК.
На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното
4
решение окръжният съд неправилно и в противоречие със съдебната практика
е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат и е определил степен на съпричиняване 5%. Твърди
се, че наличието на съпричиняване от страна на пострадалия е прието без по
делото да е установено по категоричен и несъмнен начин поведение на
пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите и което да е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Коментирано е заключението
от съдебноавтотехническата експертиза. Твърди се, че изводът на окръжния
съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия не е съобразен със
задължителната съдебна практика – т.6 от ТР №28/28.11.1984г.по н.а.
№10/1984г. на ОСНК. Цитирана е съдебна практика. Насрещната жалба
съдържа позоваване на чл.113 ал.2 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени
вреди да бъде уважен в пълен размер – 180 000, ведно със законната лихва
считано от 17.01.2020г.
С постъпилия отговор от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД подадената насрещна
въззивна жалба от Г. Х. се оспорва изцяло.
В хода на въззивното производство, поради настъпила смърт на ищеца
Г. Х. /на 22.05.2022г./, на основание чл.227 от ГПК, същият е заличен като
страна по делото и на негово място са конституирани неговите наследници
/синове/ - И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН **********, които, чрез
процесуалния си представител, поддържат подадената насрещна въззивна
жалба и оспорват въззивната жалба, подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
5
неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – Г. Я. Х., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 06.12.2019г., в град К., на бул. „Б.“ до дом №***, /пред „Д.-б.“/,
бил ударен от лек автомобил „С. И.“ с рег. №**********, управляван от
И.Ю.Б., докато пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
МПС. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е
образувано досъдебно производство №***/2019г. по описа на РУ - К.. След
пътнотранспортното произшествие ищецът е транспортиран от екип на
ЦСМГТ до Спешно отделение в гр. К., където му е направена КТ на главата и
след консултация с неврохирург е насочен за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
- П., поради тежките си увреждания. На 07.12.2019г. ищецът е приет в
Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П., с оплаквания за
липса на спомен за случилото се, поради загуба на съзнание, силно
главоболие, болки в назалната област, болки по лицето. Вследствие на
назначените прегледи и изследвания са установени:двустранни
периорбирални хематоми, конюнктивиален кръвоизлив в ляво; хематом по
фалкса и по тенториума в ляво; субдурален хематом в ляво париетално;
субарапоидна хеморагия в сулукси фронтопариетално в ляво; фрактура на
фронталната кост с продължение по фрактурната линия през дясната
париетална кост; депресия на костен фрагмент фронтално; фрактура на
голямото крило на сфеноидалната кост в ляво; фрактура на лявата
зигоматичната кост - тяло и дъга на две места; фрактура на дясната
зигоматична кост; фрактура на етмоидалната кост, на левия птеригоиден
израстък, на латералната стена на лявата орбита; фрактури през двата
фронтални синуса, етмоидалните синуси, предната стена на десния
максиларен синус, предна и латерална стена па левия максиларен синус;
хемосинуси - фронтални, етмоидални, максиларни и сфеноидални; фрактура
на носните кости; лумбални прешлени деформираща спондилоза от лицевата
проекция; вкалцяване на предния надлъжен лигамент на ниво ТХ8-10;
дегенеративна спондилолистеза за Л5 спрямо С1; заличено дисково
пространство и осгеосклеротични повърхности на същото ниво; ръбови
остеофити с оформен костен мост; фрактура на ребра в дясно по задна
аксиларна линия - 4то, 5то и 6то. След клинично обсъждане е взето решение
за консервативно лечение с влИ.ия и симптоматични средства. Ищецът е
6
консултиран и от лекари-специалисти - очни болести, лицево-челюстен, УНГ
и хирург. Констатирана е: асиметрия на двете очни ябълки, като лявата била
разположена по-ниско; брилен хематом; ретина и съдове - склеротично
променени; субконюнктвиална хеморагия. Ищецът е изписан на 16.12.2019г.,
с указания да спазва режим, щадящ централната нервна система и да
провежда контролна КТ на глава в амбулаторни условия след 2 месеца.
Насочен към ЛЧХ и УНГ за продължаване на лечението. Още на същия ден -
16.12.2019г., Г. Х. е приет в Клиника по Лицево-челюстна хирургия на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П. с оплаквания за продължаващи болки в главата,
горната челюст, различни кости по лицето, носа и ребрената област. Не
можел да отваря устата си нормално поради болки. На 18.12.2019г. ищецът е
подложен на оперативна интервенция, при която, под обща анестезия, е
осъществено закрито наместване на маларна и зигматична фрактура – описана
е оперативната интервенция. На 23.12.2019г. ищецът е изписан. Изложени са
подробно твърдения относно понесените от ищеца физически и психически
болки и страдания и понесените неудобства, които не отминавали. Ищецът
изпитвал притеснение и срам от лицевите си деформации. Преживеният стрес
рефлектирал върху общото му емоционално състояние. Получил метаболно
нарушение - от неинсулинозависим захарен диабет състоянието му преминало
към захарен диабет тип. Станал раздразнителен, често се сменяли
настроенията му. Тези емоции били породени от усещането, че болките и
травмите няма да отминат.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица, сключена със ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, с полица №*******************, валидна от 16.01.2019г. до 15.01.2020г.
Ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за
пътнотранспортното произшествие водач - ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с
искане да му бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение с молба вх. №268/17.01.2020г., но застрахователно обезщетение
не е определено и изплатено от застрахователя.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на
180 000лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законните лихви
върху главницата от датата на уведомяване на ответника - 17.01.2020г.
7
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД оспорва същата. Възраженията по
основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното
производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната
жалба, посочени по-горе и те касаят размера на обезщетението за
неимуществени вреди и степента на съпричиняване по отношение на
своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
06.12.2019г., неимуществени вреди от страна на ищеца – телесни увреждания,
изразяващи се в черепно-мозъчна и гръдна травми, изразяващи се в: счупване
на покрива и основата на черепа, кръвоизливи под твърдата и под меката
мозъчна обвивки на главния мозък, счупване на телата на лявата и на дясната
8
ябълчни кости и на дъгата на лявата ябълчна кост; счупване на решетъчната
кост и на криловидната кост в ляво, счупване на външната стена на лявата
очница, счупване на носната кост /счупване на горната челюст по Le Fort II/,
кръвоизливи в челните, решетъчните, горночелюстните и сфеноидални
синуси; кръвонасядания по лицето; счупване на четвърто, пето и шесто десни
ребра, наложили болнично лечение и наблюдение /съгласно заключението от
съдебномедицинска експертиза, прието в първоинстанционното
производство, в която част заключението не е оспорено, както и съгласно
съдебномедицинските експертизи, допуснати във въззивното производство,
изготвени от вещи лица – специалисти в съответната област/. Не е спорно, че
вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
водача на лек автомобил „С. И.“ с рег. №********** - И.Ю.Б. /докато ищецът
пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС/.
Установена е и не се спори причинната връзка между противоправното
поведение и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на
визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№*******************, валидна от 16.01.2019г. до 15.01.2020г.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
горе, като първи спорен, според предметните предели на въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник и насрещната въззивна жалба на жалбоподателя -
ищец, се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие тези увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
9
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от
съдебномедицинска експертиза /макар и оспорена от страна на ищеца/ и
психологична експертиза, както и заключенията от съдебномедицинските
експертиза приети във въззивното производство, изготвени от вещи лица
специалист – неврохирург, специалист – невролог и специалист – лицево-
челюстен хирург.
Относими към спора – характера и интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания, са показанията на свидетеля М.Я. Х. – брат на ищеца,
разпитан в първоинстанционното производство, както и показанията на
свидетеля Я.М. Х. – племенник на ищеца, депозирани във въззивното
производство. Показанията и на двамата свидетели са идентични – същите
притежават непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, както по
време на болничния му престой, така и през последващия период, тъй като
свидетелят М. Х. се е грижел за брат си, подпомаган от семейството си
/включително и от свидетеля Я. Х./. И двамата свидетели установяват, че
ищецът е бил със силно влошено физическо и психично състояние, особено
по време на двукратния болничен престой. Свидетелят М. Х. се е отзовал
непосредствено след инцидента в болницата в гр. К., като описва
изключително тежко състояние на пострадалия - очните му ябълки били сини,
тотално затворени, бил неадекватен, нищо не се разбирало, имал множество
охлузвания, цялото му лице било в кръв, бил почистен от кръвта по главата,
но се виждала някаква травма над челото от дясната страна, бил в шок, имал
включена система. Лекарите обяснили, че има множествено счупване,
множествена фрактура, поради което се наложило транспортирането му в
10
болница в гр. П.. В болницата в гр. П. на пострадалия бил направен скенер по
повод на черепната травма, като решението на специалистите било за
провеждане на консервативно лечение по отношение на тези травми.
Свидетелят придружавал пострадалия в болницата около 3-4дни, тъй като
пострадалият Г. Х. бил „неадекватен“ – не осъзнавал къде се намира, имал
нужда от придружител и от чужда помощ /не можел да ходи сам до
тоалетната, боляло го всичко, не можел да става, защото имал и деформация
на ребрата/. Пострадалият останал 10 дни в болницата, като за него се
грижели свидетелят М. Х. и децата на свидетеля, които били студенти в гр.
П.. Ищецът изпитвал постоянни болки в ребрата, в главата, не можел да яде,
пасирали му супите, но трудно ги преглъщал. Не различавал кой от
племенниците му отива, бъркал ги постоянно. След тези 10 дни бил
преместен в лицево - челюстна хирургия. Ищецът в момента живеел в
общинско жилище. Нямал семейство, бил разведен. Имал деца, но не
поддържали, връзка. След изписването му свидетелят го настанил в
общежитието, което бил наел и ремонтирал, за да може да живее там. В
следболничния период на лечение /в домашни условия/ пострадалият
продължавал да има нужда от чужда помощ, което наложило свидетелят М.
Х. да го посещава ежедневно - всеки ден му носел храна, обслужвал го, къпел
го, преобличал го, което продължило около година /свидетелят е изразил
предположение, че пострадалият би могъл и сам да се обслужва/. Разпитаният
във въззивното производство свидетел Я. Х. е по-конкретен в показанията си
– след изписването от болница състоянието на пострадалия е налагало да е
„на легло“ – за период от около два месеца, „но първият месец беше изцяло
неподвижен“. За период от около 1-2 месеца бил зависим изцяло то чужди
грижи за нужди от първа необходимост. Продължавал да се храни с пасирани
супи, не можел да си отваря челюстта, изпитвал болки дори като говори.
Преди инцидента поддържал връзка с близките си, ходел на работа, но след
инцидента изпитвал апатия. И двамата свидетели депозират показания, че
нцидентът се отразил негативно и на психиката му и на мисловния му процес.
И двамата свидетели депозират показания за предишно заболяване на ищеца
от диабет, което след инцидента се влошило значително. Според показанията
на свидетеля М. Х. пострадалият изпитвал неудобство от външния си вид.
Лицето му било изкривено от дясната страна, окото му било полузатворено,
лицевата кост била хлътнала по-навътре, носа бил изкривен съответно и
11
устата малко. Походката му била надясно, лицето му било надясно. Не бил
същият, като описаните деформации се получили след пътния инцидент. От
счупените ребра и счупения нос ищецът имал затруднение в дишането.
Показанията на свидетелите М. и Я. Х.и, преценени и съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и
убедителни, идентични и преди всичко, като подкрепящи се в
преобладаващата си част от останалите доказателства – от заключението от
съдебномедицинската експертиза, изготвена в първоинстанционното
производство, макар и оспорена от ищеца, но потвърдена относно
релевантните факти от допуснатите във въззивното производство
съдебномедицински експертизи, изготвени от вещи лица – специалисти в
съответната област на медицината, включително и от заключението на
допуснатата в първоинстанционното производство съдебнопсихологична
експертиза.
Както се посочи, с насрещната въззивна жалба е заявено
доказателствено искане по чл.195 от ГПК – за допускане на комплексна
съдебномедицинска експертиза, като допустимостта на това доказателствено
искане се обосновава с хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК – допуснати
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Преценявайки
искането за основателно, въззивният съд е допуснал съдебномедицинска
експертиза, която да се изготви от вещи лица – специалисти в съответната
област на медицината - неврохирургията, лицево-челюстна хирургия и
специалист – неврохирург. /С исковата молба ищецът е поискал допускане на
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист –
неврохирург, както и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице
специалист – лицево-челюстен хирург, които да представят заключения по
формулирани въпроси. Първоинстанционният съд обаче е определил вещо
лице с друга специалност – съдебен лекар. В съдебно заседание страна е
оспорила заключението, изготвено от вещото лице – съдебен лекар и е
поискала комплексна експертиза, изготвена от три вещи лица с познания в
съответните области от медицината, като отказът на окръжния съд да допусне
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица - специалисти
действително представлява нарушение на процесуалните правила/.
Съгласно приетото във въззивното производство заключение от
12
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д-р Кр. Ш. –
невролог, счупването на черепа и кръвоизливните усложнения от мозъчните
обвивки, както и мозъчната контузия, са довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Комбинацията от черепномозъчна травма и
травма на гръдния кош с фрактура на ребра е довела до разстройство на
здравето с нарушения на ефективната функция на дишането и движението на
снагата, което също може да се свърже с потенциална опасност за развитие на
животозастрашаващи усложнения. Счупването на лицевия череп се свързва с
временно затруднение в дъвкателните и гълтателните функции. Поради
естественото на черепномозъчната травма и оперативната интервенция на
лицевото счупване при пострадалия е проведено консервативно лечение по
отношение на мозъчната и гръдната травма – под наблюдение за усложнения.
Възстановителният период е вариабилен с оглед съчетанието на травмите, но
най-общо би траел от 6 до 12 месеца. В период най-малко от 2 до 4 седмици
ищецът е изпитвал интезивни болки в областта на главата и лицевия череп,
както и при дишане и движение на снагата.
Констатациите на вещото лице – невролог се допълват и подкрепят от
заключението на вещото лице Проф. Д-р Ж. – неврохирург. Съгласно същото,
травмите на черепа и мозъка са с характеристиката на средна по тежест и
протичане черепно-мозъчна травма, причиняваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота. В острия период, траещ около две седмици,
болките са били интензивни. В подобни случаи, след този период болките и
страданията постепенно намаляват и се очаква да стихнат до шестия месец –
счита се, че до тогава завършват възстановителните процеси в мозъка. При
подобни травматични увреждания шест месеца след травмата, единственото
възможно усложнение е развитието на следтравмена епилепсия, за каквато в
случая няма данни.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от
вещото лице Д-р Ст.Н. – лицево-челюстен хирург, се установява, че
медикобиологичният характер на уврежданията фрактура на горната челюст и
счупване на лява скула и носни кости с разместване е лицева асиметрия
вследствие хлътване в областта на лявата скула, костен праг в областта на
долен орбитален ръб, костна крепитация и болезнено и затруднено отваряне
на устата. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
изготвена в първоинстанционното производство, счупването на ябълчните
13
кости и на горната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за повече от един месец. В клиника по ЛЧХ е проведена
оперативна интервенция под обща венозна анестазия за наместване на
счупената скула и носни кости с неинвазивна методика, чрез повдигане с
елеватор и тампонада на носа. Възстановителният период след такава
интервенция е около 7-8 дни. През този период пострадалият се е нуждаел и е
бил под интензивни 24-ри часови грижи от персонала на клиниката.
Прилагани са интравеноен антибиотик и обезболяващи средства. Ищецът е
изписан с подобрение, с възстановена лицева симетрия и функции, както
говор и хранене. Физическите болки са били най-силни по време на самата
травма, с характер на затихване. Но след оперативната намеса са били
необходими и обезболяващи медикаменти. Констатацията на вещото лице Д-р
Н. е, че проведеното лечение е завършило с много добър естествен и
функционален ефект. Ищецът е изписан без оттоци и болки, с възстановена
лицева симетрия и възможност за хранене.
Съгласно заключението от приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдемномедицинска експертиза, изготвена от вещо
лице – съдебен лекар, счупването на четвърто, пето и шесто десни ребра е
довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един
месец.
При преценката на личния характер на претенцията за репариране на
неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди са негативни
промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора е и
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице – психолог, инцидентът, лечението и периодът на възстановяване са се
отразили негативно върху психологичното състояние на Г. Х..
Пътнотранспортно произшествие е преживяно от пострадалия Г. Я. Х. като
силен субективен стрес. Последващите събития - оперативна интервенция,
болничният режим, ограничителното поведение, вследствие на страховите
изживявания, са довели до нарушена адаптация и затруднения в обичайното
функциониране. Към момента на изследването /към края на 2020г./ - около
една година след инцидента, описаната симптоматика е претърпяла обратно
развитие, като персистира повишена ситуативна тревожност при разговори,
14
свързани с преживяното ПТП и поради наличие на остатъчна уплаха ищецът
все още има ситуативно ограничително поведение. Въпреки това, същият е
възстановил общото социално и личностово функциониране, т.е. справянето с
базисните социални роли и отговорности.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество комплексни средни телесни
повреди, фактът, че е извършена оперативни интервенции, пряко свързана с
уврежданията, понесени от ПТП-то, продължителността на оздравителния
процес, следва да се приеме, че сумата от 150 000лв. е справедлив паричен
еквивалент на понесените и понасяните от Г. Х. страдания. При определяне на
този размер на обезщетението се съобразява възрастта на ищеца – на 58
години към момента на ПТП – трудоспособна възраст. Несъстоятелни са
доводите на жалбоподателя – ответник, че не може да се приеме, че ищецът е
нетрудоспособен като последица от настъпилото събитие.
Медикобиологичният характер на описаните комплексни увреждания не сочи
на възможност за полагане на обществено полезен труд за значителен период
от време, независимо от причините, поради които, след инцидента ищецът не
е работил по трудов договор. А данните по делото – гласните доказателства
сочат, че при процесното ПТП ищецът е отивал на работа. Несъстоятелна е и
тезата на жалбоподателя – ответник, че претърпяната оперативна
интервенция е несложна по своя характер процедура. Както се посочи
оперативната интервенция е извършена под обща анестезия за наместване на
счупената скула и носни кости с неинвазивна методика, чрез повдигане с
елеватор и тампонада на носа. Отчита се преди всичко, че част от
уврежданията са с опасност за живота, макар и временна такава, както и че за
значителен период от време – около един – два месеца, пострадалият е бил
изцяло зависим от чужди грижи. Не се споделя тезата на жалбоподателя -
ответник, че възстанотелният период е бил кратък – от около 2 месеца.
Съгласно заключението на вещото лице – невролог – д-р Ш.,
възстановителният период е вариабилен с оглед съчетанието на травмите,
като би траел от 6 до 12 месеца, а в период най-малко от 2 до 4 седмици
ищецът е изпитвал изключително интезивни болки в областта на главата и
лицевия череп, както и при дишане и движение на снагата. А комбинацията
от травматичните увреждания - черепномозъчна травма и травма на гръдния
15
кош с фрактура на ребра, която е довела до разстройство на здравето с
нарушения на ефективната функция на дишането и движението на снагата, по
своята същност е потенциална опасност за развитие на животозастрашаващи
усложнения. Не на последно място, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не може да не бъде съобразен със социално-
икономическата обстановка в страната. Като база при определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите
условия. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да
бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените
неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с
еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на търпените
страдания. Що се отнася до позоваването от страна на жалбоподателя – ищец
на съдебната практика, следва да се посочи, че принципът на
пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост
изисква съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при
всеки конкретен случай – характера и вида на увреждането, интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние
в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Ето защо, оплакването на жалбоподателя – ответник, че окръжният съд
е извършил неправилна преценка на последиците от травматичните
увреждания, е неоснователно. А оплакването, че съдът необосновано е приел,
16
че ищецът страда от постравматично главоболие, че ищецът изпитвал срам от
лицевите си деформации, че ищецът изпитва затруднения да стои прав,
единствено на база свидетелските показания, не съответства на мотивната
част на обжалваното решение. Тезата на жалбоподателя – ответник, че
психологичното състояние на ищеца, не е резултат от инцидента, а е
възможно да е последица от въздействие на алкохолна зависимост,
отношенията със собствените му деца, е опровергана от заключението от
съдебнопсихологичната експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице –
психолог, е категорично в констатацията си, че психологичното състояние на
ищеца – силен субективен стрес, е именно последица от инцидента.
Неоснователно е оплакването и на жалбоподателя – ищец за липса на
конкретни мотиви в обжалваното решение относно определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, водещи до немотивираност на
съдебния акт. Но действително, при определяне на този размер, прилагайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в достатъчна степен
вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания, поради което
е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 106 000лв. /а не, както се твърди от
жалбоподателя – ответник 107 500лв./ ще бъдат репарирани последиците от
същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост,
намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
Неоснователността на иска до пълния поддържан с въззивната жалба
размер – 180 000лв., се обуславя от факта, че ищецът е претърпял само една
оперативна намеса и макар и комплексни, с разнороден характер,
уврежданията са със средна интензивност и тежест. Заключението от
съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещо лице – лицево-челюстен
хирург, опровергава гласните доказателства, които са в насока, че като
последица от ПТП-то ищецът е останал с лицеви деформации. Съгласно
същото заключение, след оперативната намеса, ищецът е изписан с
подобрение, с възстановена лицева симетрия и функции, както говор и
хранене. Не без значение за неоснователността на иска в претендирания
размер е и заключението от съдебнопсихологичната експертиза, съгласно
което около една година след инцидента, симптоматиката на преживения от
ПТП силен субективен стрес е претърпяла обратно развитие, ищецът е
възстановил общото социално и личностово функциониране, т.е. справянето с
17
базисните социални роли и отговорности. Недоказано е останало и
твърдението на ищеца, потвърдено само от гласните доказателства, че
вследствие на инцидента значително се е влошило съществуващо заболяване
от диабет. Както от заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза, така и от
съдебномедицинските експертизи, изготвени във въззивното производство, не
може да се направи категоричен извод, че заболяването диабет, констатирано
при ищеца още през 2017г., се е влошило значително след инцидента и
именно като конкретна последица от инцидента.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че сумата от
150 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Г. Х. страдания.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на двете въззивните жалби, е наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от
КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса, както и относно
степента на съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на
пострадалия, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба се
поддържа поведение, изразяващо се в предприети действия – необезопасено
внезапно пресичане на пътното платно, на място, което не е било разрешено и
то в близост до пешеходна пътека, под въздействие на алкохол. С отговора на
исковата молба ответникът се е позовал на нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл.108., чл.109, чл.110, чл.113 и чл.114 от ЗДВП, като
18
ищецът да е бил алкохолно повлиян към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, което алкохолно повлияване било
значително и самостоятелно и в съвкупност с допуснати от ищеца нарушения
при пресичане на платното за движение, е довело до реализиране на
застрахователното събитие.
По отношение на първото сочено поведение на съпричиняване,
свеждащо се до неспазване на правилата за движение за пешеходци, относим
е механизмът на ПТП и първоинстанционният съд правилно е обосновал
изводи от допусната при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебноавтотехническа експертиза, неоспорена от страните, за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Съгласно заключението на вещото лице, ПТП-то е настъпило при
следните условия: Районът на ПТП се намира в населено място, на бул. „Б.”,
гр. К.. Пътното платно е широко 12,00м, разделено е на четири ленти за
движение по две в двете посоки. Времето е било облачно и влажно,
видимостта обусловена от атмосферните условия, нормална и движението е
извършвано при условията на тъмнина - изкуствено улично осветление и
фаровете на автомобила. Нямало е други пешеходни преходи и пешеходни
парапети; светофарни уредби и крайпътни съоръжения; данни за извършвани
ремонти и препятствия към момента на ПТП, ограничаващи видимостта в
района на ПТП, или налагащи ограничения в движението на ППС. Скоростта
на л.а. „С. И.“ по време на удара и непосредствено преди ПТП е била 30.12
км/ч. Пряката видимост в района на пътното платно е била повече от 100м. В
конкретната ситуация водачът на л.а. е получил видимост към пешеходеца от
разстояние 25м. Пешеходецът Х. е пресичал пътното платно на бул. „Б.“
отляво надясно на автомобила след кръстовище, образувано между булеварда
и улица, и на което няма маркирана пешеходна пътека. Ударът на пешеходеца
в лекия автомобил е в предния ляв калник и лявата част на предното стъкло.
В резултат на взаимодействието между пешеходеца и лекия автомобил е
формиран завъртащ момент, който е завъртял пешеходеца по посока обратна
на часовата стрелка и го е отхвърлил напред, падайки на асфалта в близост до
двойната непрекъсната линия. Причината за настъпване на процесното ПТП е
в пресичане траекториите на движение на пешеходец и автомобил, и
попадане на пешеходеца в габаритите на автомобила. От техническа гледна
точка причината за настъпване на ПТП е от една страна загуба на контрол над
19
обстановката пред автомобила от страна на водача на автомобила Б.; а от
друга - неправилно пресичане на пътното платно на място необозначено за
тази цел от страна на пешеходеца Х.. Навлизането на пешеходеца Х. на
пътното платно няма внезапен характер, но това действие – пресичане, е
оценено от вещото лице като небезопасно. На мястото, на което пешеходецът
е пресичал пътното платно няма маркирана пешеходна пътека. Има
маркирана такава преди него, на разстояние 33м. назад от мястото на удара.
Ударът би бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил, ако в
момента на получаване на видимост към пешеходеца водачът па лекия
автомобил аварийно задейства спирачната уредба и при скоростта, с която се
е движил, би спрял на разстояние 18,86м от пешеходеца, който не е попадал в
„опасната зона“ за спиране.
При така описаното поведение на участниците в ПТП, неоснователно е
оплакването на жалбоподателя – ищец, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че пострадалият е допринесъл/съпричинил за настъпване на
вредоносния резултат. Посоченото поведение на пострадалия – пресичане
пътното платно небезопасно, на място, на което липсва пешеходна пътека,
при наличие на такава близко до удара /на 33м./, категорично сочи на
нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл.113 ал.1 от
ЗДвП, съгласно които, при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Именно небезопасното
пресичане на платното за движение, е онова конкретно действие на
пострадалия, което по безспорен начин обективно е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Преценката за наличие на съпричиняване се
извежда именно с оглед на това, че увреждането не би било причинено, ако
пострадалият не е пресичал платното за движение на небезопасно място, при
положение, че сравнително близко – на 33м., се е намирала пешеходна
пътека. От заключението от съдебноавтотехническата експертиза се извежда
категоричният извод, че инцидентът не би настъпил, не само ако водачът на
лекия автомобил се бе съобразил и контролирал пътната обстановка и би
реагирал своевременно, използвайки спирачки, но и ако ищецът не би
пресякъл пътното платно на място необозначено за тази цел. Налице са
категорични доказателства за причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на произшествието и конкретния
вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение. Т.е. – установено
20
е, че приносът на пострадалия е конкретен, тъй като релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Ето защо оплакването на жалбоподателя – ищец, че
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия е прието от
първоинстанционния съд без по делото да е установено по категоричен и
несъмнен начин поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за
настъпване на вредите и което да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат – се явява изцяло неоснователно и изводите на окръжния съд в тази
насока са изцяло съобразени със съдебната практика за сходни случаи.
Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност
за настъпването на вредата или е превърнал създадената от деликвента реална
опасност в действителност – което в случая е установено.
При определяне степента на съпричиняване следва да се съпостави
поведението на деликвента спрямо поведението на пострадалия – на
съпоставка подлежи тежестта на нарушението на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Посоченото
поведение на пострадалия, представляващо конкретен принос за настъпване
на увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка причинна
връзка. Съпоставимо с деликтното поведение на водача на лекия автомобил –
който е нарушил правилата за движение по пътищата на чл.5 ал.2, т.1 от
ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците;
на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; да съобразят
пътната обстановка и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, е в процентно отношение –
30%, а не само 5%, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Приносът на пострадалия не намира по-високо процентно съотношение – над
40%, както се твърди от жалбоподателя – ответник. Не е установено
нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия по чл.108.,
чл.109, чл.110 – които са неотносими към настоящия случай, като не се касае
и за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.114 от ЗДВП –
21
които са въведени с отговора на исковата молба.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност
на второто въведено от ответника поведение на пострадалия, релевирано като
възражение за съпричиняване - ищецът да е бил алкохолно повлиян към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие, което
алкохолно повлияване било значително и самостоятелно и в съвкупност с
допуснати от ищеца нарушения при пресичане на платното за движение, е
довело до реализиране на застрахователното събитие. Вярно е, че
заключението от съдебномедицинската експертиза, допусната в
първоинстанционното производство, съдържа констатация, че пешеходецът
Х. е пресичал пътното платно след употреба на алкохол - 1.79% . Правилно
първостепенният съд е приел, че не е доказано, че алкохолно повлияване при
ищеца, което да рефлектира върху възможността му да направи обективна
преценка за околната действителност и да го постави в риск, е допринесло до
вредоносния резултат. Както се посочи, приносът на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат следва да е конкретен и доказан от
носещата доказателствената тежест страна – страната релевирала възражение
за съпричиняване – ответникът. Тази страна следва при условията на пълно и
главно доказване, чрез предвидените процесуални способи и процесуален ред
да докаже твърдяното съпричиняване, тъй като приносът на пострадалия не
може да е хипотетичен и предполагаем. Както се посочи, едва с въззивната
жалба, под формата на становище, „че е нужно допускане на комплексна
експертиза, която да установи дали движението на ищеца по платното за
движение е било повлияно от наличието на алкохол в кръвта и какво влияние
е оказало това повлияване по отношение на настъпването на ПТП“, е
въведено относимо доказателствено искане, но същото е несвоевременно
въведено с оглед преклузията, изведена от чл.266 ал.1 от ГПК. А във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване по надлежния процесуален
ред от страната, която с позоваване на предпоставките по чл.51 ал.2 от ЗЗД,
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
При посочения размер обезщетение за неимуществени вреди от
150 000лв. и посочената степен на съпричиняване – 30%, дължимото
обезщетение се явява в размер на 105 000лв. Или, освен присъденото
обезщетение от окръжния съд 100 700лв., следва да се присъди допълнително
4 300лв. – по 2 150лв. за всеки от новоконституираните ищци /съобразно
22
наследствените им права/. В този смисъл въззивната жалба на жалбоподателя
– ответник се явява неоснователна, а насрещната въззивна жалба – частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 100 700лв. до
105 000лв. и да се присъди допълнително такова в размер на 4 300лв., ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2020г.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ищцовата страна е претендирано адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА. При исковия материален интерес – 180 000лв., минималното
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г./, е 5 130лв. Съразмерно с уважената част от
иска, същото е 2 992,50лв. и с ДДС – 3 591лв., като присъденото от окръжния
съд е в по-висок размер.
В първоинстанцинното производство ответникът е сторил разноски в
размер на 650лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължат
разноски в размер на 270,83лв. Или първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски
над сумата от 270,83лв. до 286,36лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА. Процесуалното представителство е осъществено по двете
въззивни жалби. При обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец – 79 300лв. и обжалваем материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 60 700лв. или общо 140
000лв., съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е 10 250лв. Съразмерно с обжалваемия материален интерес
по уважената част от насрещната въззивна жалба и неуважената въззивна
жалба на жалбоподателя - ответник се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 4 758,93лв., а с ДДС – 5 710,72лв. В молба вх.№1088/06.02.2024г.,
както и молба вх.№2426/19.03.2024г., подадени от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД,
страната възразява за наличие на предпоставките по чл.38 от ЗА, с оглед
изплатено обезщетение в размер на 45 455,50лв. /за което е представено
23
платежно нареждане от 20.05.2021г./. Възражението е неоснователно, тъй
като съдът не е задължен, нито компетентен, да преценява наличието на
предпоставките за оказване на безплатно процесуално представителство. В
същите молби се съдържа и позоваване на решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г., с искане адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА да
бъде определено под минимума, определен в Наредбата. Цитираното решение
е постановено по повод преюдициално запитване по приложението на
Наредбата. Приетото със същото е в смисъл, че националният съд не само
може, но е и длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Според посоченото
в решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., националният съд е
длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза,
като при необходимост сам взема решение да остави без приложение всяка
национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на
Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект има нормата на чл.101, пар.1
от ДФЕС. В случая, ако казусът се характеризира с фактическа сложност, то
не се касае за изключителна правна сложност, при което и с оглед
задължителната наднационална съдебна практика, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА под минимума, предвиден в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 2 000лв. /което включва и дължимия ДДС/.
От страна на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД се претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100лв. /молба вх.
№1088/06.02.2024г. и молба вх.№2426/19.03.2024г./. Възражението на
насрещната страна за прекомерност на претендираното юрискансултско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с
предвиденото в чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и
съответстващо по съразмерност на неуважената част от насрещната въззивна
жалба.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.6, ЗАД „Б.В.И.Г.” АД
следва да заплати допълнително държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 172лв., както и държавна такса за въззивното
производство в размер на 86лв., и разноски, сторени от бюджета във
въззивното производство в размер на 1 297,80лв.
24
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21057/29.03.2021г., постановено по т.д.
№41/2020г. по описа на окръжен съд К., ведно с постановеното по реда на
чл.247 от ГПК решение №22007/04.02.2022г., с което е отхвърлен
предявеният от Г. Я. Х., ЕГН ********** /с конституирани по реда на чл.227
от ГПК неговите наследници И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН
**********/ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* иск за сумата над 100
700лв. до 105 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на 06.12.2019г.,
причинено от И.Ю.Б. при управление на лек автомобил марка „С.”, модел
„И.” с рег. №********** в гр. К., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.01.2020г., както и в частта, с която Г. Я. Х., ЕГН
********** /с конституирани по реда на чл.227 от ГПК неговите наследници
И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН **********/ е осъден да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* разноски над сумата от 270,83лв. до
286,36лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* да заплати на И. Г. Х.
ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН ********** /конституирани по реда на чл.227
от ГПК на мястото на Г. Я. Х., ЕГН **********/ сумата от по 2 150лв. за
всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от Г. Я. Х.
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на 06.12.2019г.,
причинено от И.Ю.Б. при управление на лек автомобил марка „С.”, модел
„И.” с рег. №********** в гр. К., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.01.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21057/29.03.2021г., постановено по т.д.
№41/2020г. по описа на окръжен съд К., ведно с постановеното по реда на
чл.247 от ГПК решение №22007/04.02.2022г. в останалата обжалвана част, с
която ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. Я. Х.,
ЕГН ********** /с конституирани по реда на чл.227 от ГПК неговите
25
наследници И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН **********/ обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие описаното ПТП в размер на 40 000лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2020г. до
окончателното й изплащане и е отхвърлен искът над сумата от 105 000лв. до
180 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 172лв., както и държавна
такса за въззивното производство в размер на 86лв., и разноски, сторени от
бюджета във въззивното производство в размер на 1 297,80лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Р.
И. М., САК, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 2 000лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26