№ 10956
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101813 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ***********, ЕГН **********, с
адрес: ****************, срещу ************, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: *****************, представлявано от *************,
установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен
заем № ****************, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите
нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза,, както и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., предявен като частичен от 350 лв.
недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем №
****************, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.01.2023 г. до окончателното плащане.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да бъде
задължен да представи приложенията договора за заем и всички приложения към него,
както и счетоводна справка и платежни нареждания за извършените плащания.
Допустимо, относимо и необходимо за разрешаването на правния спор се явява
искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, поради което
същото следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред *************** за снабдяване с информация за всички сключени договори
между ищеца и ответника, както и данни за движенията по тях, следва да бъде
отхвърлено, тъй като информацията, с която иска да се снабди ищецът е неотносима
към предмета на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
1
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до датата на
съдебното заседание да представи Договор за паричен заем № **************** и
всички приложения към него, както и счетоводна справка и платежни нареждания за
извършените плащания.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши справка при ответното дружество, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 350
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ************, тел: ************ като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2023 г. – 09,30 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът *********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № **************, по
силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000
лв., които следва да бъдат върнати на 17 двуседмични вноски, а размерът на лихвения
процент не е посочен. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителството на две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 350 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като не е
2
представил исканите обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по
процесния договор за заем. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна
твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава
максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при изчисляването
му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Счита договора за
заем за нищожен и поради нищожност на уговорената лихва, излагайки съображения,
че в нейния размер се включва и уговорената неустойка, както и поради непосочване
на размера на лихвата, дължима за целия срок на договора и съотношението й с
остатъчната главница. Твърди, че към договора за заем липсва погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти на
погасяването. Сочи, че клаузата предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се
кумулира с обезщетение за забава, евентуално на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди също така, че по нищожната неустоечна
клауза е заплатил сумата от 350 лв., от която претендира 10 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска. Признава, че между страните е бил сключен договор за кредит, въз основа на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв. Излага съображения, че в
договора за заем е посочен правилно размера на ГПР и същият е в рамките на
допустимия максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно 49,91 % и е
изчислен по формулата, съгласно Приложение 1. Сочи, че договора за заем е съобразен
с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото сочената разпоредба не
изисква посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР и не
необходимо да се посочват всички разходи, а само допусканията, използвани при
изчислението му. Излага съображения, че предвидената неустойка не участва при
изчисление на ГПР, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя, и от друга страна разходите, които
кредитополучателят дължи при неизпълнение не се включват в ГПР по изричната
разпоредба на 19, ал.3, т. 1 ЗПК. Твърди, че по договора е уговорен фиксиран лихвен
3
процент, поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагане на
различни лихвени проценти. Излага съображения, че клаузите, с които са уговорени
ГПР и лихва са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Сочи, че процесната
неустоечна клауза е действителна, доколкото обезпечението на задължението е
съществен елемент при преценка на кредитния риск и непредставянето на обезпечение
води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от
невъзможност за събиране на необезпечено вземане. Твърди, че сключването на
договора от страна на потребителя при изначално знание, че няма да предостави
обезпечение, го прави недобросъвестен. Поради изложеното моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за паричен заем № **************, по силата на който са
му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., които следва да
бъдат върнати на 17 двуседмични вноски, както и, че в договора е предвидено
задължение за заемателя да предостави обезпечение, неизпълнението на което се
санкционира с неустойка в размер на 350 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД
и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че неустоечната клауза за
непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем №
************** противоречи на закона и добрите нрави, както и твърденията си за
нищожност на договора за заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за
4
паричен заем № ************** е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените
клаузи от договора за паричен заем.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
5
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на
исковата молба и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Вещите лица да се призоват с указания да работят след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Третото лице-помагач да бъде включено в списъка за призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6