Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1011 по описа за 2020г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 12.04.2017г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и
ответника Договор за паричен заем № 120033, по силата на който първия
предоставил на втория сумата от 1 000.00 лева, ведно с договорна лихва в размер
на 199.79 лева, а К.С. се задължил да върне тази парична сума в срок до
12.04.2018г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
99.98 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 12.05.2017г., а
последната е с падеж на плащане 12.04.2018г. Съгласно чл.8 от Общите условия
към него, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя поне две от посочените обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: издаването на запис на заповед; едно или
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната, а ако поръчителите са
двама, размерът на всеки от тях да е в размер на най-малко 4 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори
за паричен заем, сключени със „Сити кеш” ООД и да не са заематели по други
договори за паричен заем, сключени със „Сити кеш” ООД; да нямат кредити към
други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР
към БНБ да е „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения и да
представят служебна бележка от работодателя си или съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход; да представи залог върху движима вещ
надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора за заем; първа по ред
ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане
по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е предоставил на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно уговореното от
страните в чл.6 от договора за паричен заем и чл.8 от Общите условия към него,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 889.41 лева, която е
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74.12 лева, платими на
съответните платежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителните вноски, които следвало да заплаща заемателят станали в общ размер
на 174.10 лева. Заемателят дължи и обезщетение в размер на законната лихва за
забава, в случай, че забави плащането на погасителна месечна вноска, за всеки
ден просрочие за периода от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На това основание на ответника е начислено
обезщетение за забава за периода от 09.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2019г. По договора за заем С. е заплатил
сумата от 1 180.97 лева, с която са погасени, както следва: 456.92 лева –
главница; 142.96 лева – договорна лихва и 581.09 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. На 25.03.2019г. е сключено Приложение № 1
към договор за цесия от 25.03.2019г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото
търговско дружество на второто, вземанията по договор за паричен заем №
120033/12.04.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви. „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/120033 от 29.03.2019г., изпратено чрез Български пощи на посочения му
в договора постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че
получателят не е бил намерен на адреса. На 29.01.2020г. ищецът изпратил второ
уведомително писмо до ответника с изх.№ УПЦ-П-СТК/120033 чрез куриерска фирма
на посочения в договора постоянен адрес на длъжника, но до момента не се е
върнала неговата обратна разписка. Към настоящата искова молба ищецът е
представил това уведомително писмо за връчване на ответника заедно с препис от
исковата молба и приложенията към нея. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 5800/2019г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на К.С., че му дължи сумите от 543.08 лева, представляваща дължима главница по
Договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г. за периода 09.10.2017г. до 12.04.2018г.;
56.83 лева, представляваща договорна лихва за периода 09.10.2017г. до
12.04.2018г.; 308.32 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 08.12.2017г. до 12.04.2018г. и 233.37 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.10.2017г. до
29.09.2019г., ведно със законната лихва върху тези парични суми считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5800/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
К.Н.С. призован по регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит.
Назначения му особен представител
оспорва изцяло
предявения иск, като твърди, че
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 във вр.с
чл.19, ал.4 във вр.с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.23 от ЗПК и чл.143, т.5 от
ЗЗП, тъй като заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, поради което
ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвите, неустойките
и други разходи по него. С извършените плащания от страна на С. по договора за
заем, той изцяло е погасил задължението си за получената главница. Прави и
възражение за нищожност на клаузата за неустойка в чл.7, ал.4 от договора за
паричен заем, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП, както и възражение
за нищожност на договорните клаузи формиращи договорната лихва и ГПР по
договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
не отговаряща на изискването за добросъвестност.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2017г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и
ответника Договор за паричен заем № 120033, по силата на който първия
предоставил на втория сумата от 1 000.00 лева, ведно с договорна лихва в размер
на 199.79 лева, а К.С. се задължил да върне тази парична сума в срок до
12.04.2018г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
99.98 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 12.05.2017г., а
последната е с падеж на плащане 12.04.2018г. Съгласно чл.8 от Общите условия
към него, било предвидено, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя поне две от
посочените обезпечения на задълженията му по договора, а именно: издаването на
запис на заповед; едно или две физически лица – поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да има осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, а ако
поръчителите са двама, размерът на всеки от тях да е в размер на най-малко 4
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; да не са поръчители
по други договори за паричен заем, сключени със „Сити кеш” ООД и да не са
заематели по други договори за паричен заем, сключени със „Сити кеш” ООД; да
нямат кредити към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ да е „Редовен”, както по активни, така и по
погасени задължения и да представят служебна бележка от работодателя си или
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; да представи
залог върху движима вещ надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора
за заем; първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване
на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е
предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно
уговореното от страните в чл.8 от Общите условия към него, на същия е била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 889.41 лева, която е била
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74.12 лева, платими на
съответните платежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителните вноски, които следвало да заплаща заемателят станали в общ размер
на 174.10 лева. В договора е уговорено и че заемателят дължи и обезщетение в
размер на законната лихва за забава, в случай, че забави плащането на
погасителна месечна вноска, за всеки ден просрочие за периода от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На това основание на ответника е начислено обезщетение за забава за
периода от 09.10.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
29.09.2019г. По договора за заем С. е заплатил сумата от 1 180.97 лева, с
която кредиторът е приел, че са погасени, както следва: 456.92 лева – главница;
142.96 лева – договорна лихва и 581.09 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
На 25.03.2019г. е сключено Приложение № 1 към договор за
цесия от 25.03.2019г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви. „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/120033 от
29.03.2019г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора
постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят не е
бил намерен на адреса. На 29.01.2020г. ищецът изпратил второ уведомително писмо
до ответника с изх.№ УПЦ-П-СТК/120033 чрез куриерска фирма на посочения в
договора постоянен адрес на длъжника, но до момента не се е върнала неговата
обратна разписка. Към настоящата искова молба ищецът е представил това
уведомително писмо за връчване на ответника заедно с препис от исковата молба и
приложенията към нея, които са били връчени на назначения особен представител
на ответника, на 28.10.2020г. съгласно съоибщението приложено на л.50 от
делото.
Ищцовото дружество за дължими суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 5800/2019г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно уговореното в
чл.4, ал.1 от договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г., с полагането на
подписа си по процесния договор ответникът е удостоверил, че е получил в брой
заемната сума в размер на 1 000.00 лева. Първоначалният и настоящ
кредитори не са представили на вещото лице други първични счетоводни документи,
удостоверяващи изплащане на сумата от процесния кредит на ответника. Към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.09.2019г., зъдълженията на
ответника по договора за паричен заем от 12.04.2017г. са: 543.08 лева –
главница за периода от 12.11.2017г. до 12.04.2018г.; 56.83 лева – договорна
лихва за периода от 12.11.2017г. до 12.04.2018г.; 308.32 лева – неустойка по
чл.8 от договора за периода от 12.12.2017г. до 12.04.2018г. и 181.65 лева –
неустойка по чл.7, ал.4 от договора. Общият размер на дължимата лихва за забава
на плащането на падежиралите и неплатени суми на главницата и договорната лихва
по процесния заем, изчислена в размер на законната лихва за периода от
09.10.2017г. до 29.09.2019г. включително е на обща стойност 103.11 лева. Ищецът
претендира обезщетение за забава за периода от 09.10.2017г. до 29.09.2019г. на
обща стойност 233.37 лева, но вещото лице е установило, че от представените му
справки.извлечения от счетоводните системи на двамата кредитора, че тази сума
включва: 181.65 лева – неустойка по чл.7, ал.4 от договора, начислена на 01.04.2018г.
от първоначалния кредитор – 20% върху неплатения остатък от кредита 908.24 лева
и 26.28 лева – общ размер на начислената лихва за забава за периода от
09.10.2017г. до 29.09.2019г. от двамата кредитори. До датата на цесията
ответникът е направил плащания по процесния договор за заем през периода от
11.05.2017г. до 08.03.2018г. в общ размер на 1 181.00 лева. С платените
суми са погасени изцяло задълженията по погасителни вноски от № 1 с падеж
12.05.2017г. до № 6 с падеж 12.10.2017г., а по две вноски са направени частични
плащания на неустойка по чл.8 – по погасителни вноски № 7 с падеж 12.11.2017г.
е погасено в размер на 74.12 лева и по вноска № 8 с падеж 12.12.2017г. в размер
на 62.29 лева. От датата на цесията до датата на образуване на заповедното
производство, ответникът не е извършил никакви плащания към настоящия кредитор.
С извършените от К.С. плащания до датата на образуване на заповедното
производство в размер на 1 181.00 лева е прието, че са погасени следните
задължения по процесния договор за заем: 456.92 лева – главница; 56.83 лева –
договорна лихва и 308.32 лева – неустойка по чл.8. По данни на настоящия
кредитор – ищцовото търговско дружество, след датата на образуване на
заповедното производство – 30.09.2019г., ответникът е направил едно плащане на
задълженията си по процесния договор, като на 11.11.2020г. е платил сумата от
50.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Страните са обвързани от облигационно правоотношение,
като на 12.04.2017г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и ответника Договор за паричен заем
№ 120033, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 1 000.00
лева, ведно с договорна лихва в размер на 199.79 лева, а К.С. се задължил да
върне тази парична сума в срок до 12.04.2018г. на 12 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 99.98 лева. Първата погасителна вноска е
била дължима на 12.05.2017г., а последната е с падеж на плащане 12.04.2018г.
На 25.03.2019г. е сключено Приложение № 1 към договор за
цесия от 25.03.2019г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
клаузата на чл.21, ал.8 от Общите условия по договора за паричен заем № 120033/12.04.2017г.
По отношение на това дали цесията е редовно
съобщена от предишния кредитор на ответника
и дали тя поражда действие за последния и ищецът има качеството
на кредитор спрямо К.С., съдът намира за установено следното. „Сити кеш” ООД
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/120033 от 29.03.2019г., изпратено чрез
Български пощи на посочения му в договора постоянен адрес. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване, че получателят не е бил намерен на адреса. На
29.01.2020г. ищецът изпратил второ уведомително писмо до ответника с изх.№
УПЦ-П-СТК/120033 чрез куриерска фирма на посочения в договора постоянен адрес
на длъжника, но до момента не се е върнала неговата обратна разписка. Към
настоящата искова молба ищецът е представил това уведомително писмо за връчване
на ответника заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, които са
били връчени на назначения особен представител на ответника, на 28.10.2020г.
съгласно съоибщението приложено на л.50 от делото. Уведомление приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на
1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на
назначен от съда особен представител
на длъжника, тъй като получаване
на уведомлението не е разпореждане със спорното право
и влиза в обема на представителната власт на същия
по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква
изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че
ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо
ответника,
последният
е бил надлежно уведомен за извършената
цесия и тя е породила действие спрямо него.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че поместени в
индивидуалния договор с ответника и в общите условия към него, клаузите на
същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се
до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може
да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са
представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.
Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са
били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност –
аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клаузите, като уговорените в чл.8 и чл.7,
ал.4 от договора за заем, според които се дължи неустойка в размер на 889.41
лева при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза
на заемодателя и в размер на 181.65 лева при настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, се намират в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя,
както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа
на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора
за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз
основа на попълнен от ответника формуляр и след като му е разрешено е
неразбираемо защо от ответника се изисква да представя обезпечение и да заплаща
неустойка или неустойки, предварително определена по размер и разсрочена в
погасителните вноски, ако не осигури такова или допълнително при настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, вместо дължимата се лихва
за забава.
На следващо място неустойки за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойки, които излизат извън присъщите си функции и целят единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът
– чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Същото се отнася и за
предвидената в чл.7, ал.4 от договора за паричен заем неустойка при настъпила
автоматично предсрочна изискуемост на задълженията, която се начислява, без да
уведомява заемателя в размер на 20% от дължимата сума за главница, договорна
лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Подобни неустойки
всъщност обезпечават вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойки за забава с мораторна лихва
е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава
неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание
чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответника съгласно чл.16 от ЗКП, ищецът сам щеше да
стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за
кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с
оглед нищожността на клаузите по чл.7, ал.4 и чл.8 от договора за заем и чл.9,
ал.2 от Общите условия към него, съдът намира, че ответникът не дължи
уговорените неустойки в размер на 889.41 лева при неосигуряване в тридневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице или банкова гаранция в полза на заемодателя и в размер на 181.65
лева при настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по
договора. Поради гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем не е
недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.19, ал.4 във вр.с чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 и чл.23 от ЗПК и чл.143, т.5 от ЗЗП, както твърди особеният
представител на ответника, а съдържа само нищожни договорни клаузи по отношение
дължимостта на неустойките, поради което и възражението му е неоснователно в
тази му част.
В исковата молба се признава, а и
от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че през периода от 11.05.2017г. до 08.03.2018г.
ответникът е заплатил сумата от 1 181.00 лева. С оглед на гореизложеното, общият размер на задължението на
ответника по Договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г. възлиза на
1 199.79 лева, включващо 1 000.00 лева главница и 199.79 лева договорна
лихва, с краен срок на издължаване 12.04.2018г., разсрочено на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 99.98 лева. Съдът приема, че с платената
общо сума от 1 181.00 лева е платена изцяло дължимата се договорна лихва в
размер на 199.79 лева и част от главницата в размер на 981.21 лева. Останалата
непогасена част от заема е в размер на 18.79 лева – главница. Мораторната лихва
се дължи върху тази непогасена главница, считано от крайната дата на
издължаване на заема 12.04.2018г. до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.09.2019г. вкл. Липсват по делото
данни за размера на лихвата за забава за този период. Тъй като обаче искът е
доказан в тази му част по правното си основание, то съдът намира, че следва на
основание чл.162 от ГПК да го определи по своя преценка и след използване на
компютърна програма за изчисляване на лихва за забава, а именно в размер на
2.80 лева за периода 12.04.2018г. до 29.09.2019г. От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че след датата на образуване на заповедното производство – 30.09.2019г.,
ответникът е направил едно плащане на задълженията си по процесния договор,
като на 11.11.2020г. е платил сумата от 50.00 лева. С това си плащане той
изцяло е погасил задълженията си спрямо ищеца, като дори е надплатил. Ищцовото
дружество обаче въпреки това е предявило иск по чл.422 от ГПК без да е даден
повод за това от страна на ответника след цялостното погасяване на задълженията
му по договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск се явява изцяло неоснователен е като такъв същият
следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска ответникът
не дължи и направените по заповедното производство разноски в размер на 25.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, както пи разноските по настоящото исково
производство, които са за негова сметка.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен
установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на К.Н.С.,
с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг известен
адрес: гр.Р, ул.”Р” № 26, вх.1, ет.7, ап.9, че дължи на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 543.08 лева
/петстотин четиридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор за паричен заем № 120033/12.04.2017г. за периода
09.10.2017г. до 12.04.2018г.; 56.83 лева /петдесет и шест лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 09.10.2017г. до
12.04.2018г.; 308.32 лева /триста и осем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
08.12.2017г. до 12.04.2018г. и 233.37 лева /двеста тридесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 09.10.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху тези
парични суми считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.09.2019г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 5800/2019г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпрати на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: