Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2743
28.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На десети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 2673 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “СТАНДАРТ- ИНВЕСТ- ГРУП“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, против „ТРЕЙСИ
ЛИНК“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, с която се претендира установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
451/31.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 794/2019г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: 4 612. 33 лева, представляваща сбор от неизплатени
задължения по фактури с № **********/30.05.2018 г. на стойност 921. 65 лева, № **********/30.06.2018
г. на стойност 1285. 71 лева, № **********/15.07.2018 г. на стойност 237.91
лева, № **********/31.07.2018 г. на стойност 1 029.13 лева и № **********/30.08.2018
г. на стойност 1 137.93 лева и законната лихва върху сборната главница, считано
от подаване на заявлението в съда на 30.01.2019 г. до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществували между страните търговски правоотношения, свързани с покупко-продажбата на стоки, изпълнение на задължения на ищеца по тях за доставката на стоките и неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на уговорените и дължими суми за това.
Правното основание на исковете е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, като срокът за това вече е изтекъл. Същият изпраща
свой представител в съдебно заседание, който не е оспорил исковете, но заявил
за водени между страните преговори за постигане на спогодба, като такава в
крайна сметка не е постигната.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са представени процесните пет фактури с № **********/30.05.2018 г. на
стойност 921. 65 лева, № **********/30.06.2018 г. на стойност 1285. 71 лева, №
**********/15.07.2018 г. на стойност 237.91 лева, № **********/31.07.2018 г. на
стойност 1029.13 лева и № **********/30.08.2018 г. на стойност 1137.93 лева.
Отделно от това са представени и стокови разписки за предаването и получаването
на стоките по тях – перилни препарати и санитарни материали, които носят подпис
на представител на ответното дружество. Така представените книжа не са оспорени
от ответното дружество.
При това съдът приема, че между страните
са съществували валидно търговски правоотношения, свързани с покупко-продажбата
на перилни препарати и санитарни материали
Доказателства
за плащането на сумите по фактурите не са представени, като е настъпил и падежа
им, при все че съгласно чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.
С горните мотиви съдът намира, че
исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
При този изход и с оглед претенциите на страните
за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 658 лв., съобразно
представения списък на разноските.
При това се налага извода, че се дължат
и направените в заповедното производство разноски в размер на 592. 25 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски в
полза на ищцовото дружество възлиза на 1 250. 25
лв.
Съответно неоснователна е претенцията на
ответника за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че „ТРЕЙСИ ЛИНК“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, дължи на „СТАНДАРТ- ИНВЕСТ- ГРУП“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 451/31.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 794/2019г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: 4 612. 33 лева,
представляваща сбор от неизплатени задължения по фактури с №
**********/30.05.2018 г. на стойност 921. 65 лева, № **********/30.06.2018 г.
на стойност 1 285. 71 лева, № **********/15.07.2018 г. на стойност 237.91 лева,
№ **********/31.07.2018 г. на стойност 1 029.13 лева и № **********/30.08.2018
г. на стойност 1 137.93 лева и законната
лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението в съда на
30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда
„ТРЕЙСИ ЛИНК“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, да заплати на „СТАНДАРТ- ИНВЕСТ- ГРУП“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****,
сумата от 1 250. 25 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева и 25 ст./ за направените по делото разноски, от които 592. 25 лв. по ч.гр.д. № 794/2019 г. и 658 лв.
по гр.д. № 2673/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.