№ 401
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №24614/10.12.2021 г., по описа на частен
съдебен изпълнител Ш.Д., подадена от М. К., ирландска гражданка, родена на
08.01.1967 г., чрез адв. К.О. В., срещу Разпореждане от 25.05.2021 г. на
съдебния изпълнител по изпълнително дело /ИД/ №83/2021 г., изразяващо се
в отказ да бъдат редуцирани приетите разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1 955.83 лв., съгласно договор за правно
обслужване.
Жалбоподателката твърди, че на 26.03.2021 г. е получила покана за
доброволно изпълнение на сума в размер на 2 905.83 лева, от която 950.00
лева неолихвяема главница по изпълнителен лист, 1 955.83 лева
представляващо адвокатско възнаграждение, претендирано с молбата за
образуване на изпълнителното дело, 114.00 лева такси на ЧСИ и
присъединени публични вземания в полза на държавата. Навежда се в
жалбата, че на 18.03.2021 г. по изпълнителното дело е била вписана възбрана
върху апартамент на жалбоподателката-длъжник, като в поканата за
доброволно изпълнение било посочено, че е насрочен опис на апартамента на
07.04.2021 г. Твърди се, че на 29.03.2021 г. е изпратила по пощата молба до
ЧСИ, получена от последния на 30.03.2021 г., за редуциране на хонорара на
пълномощника на взискателя до размер, определен в Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, като в срока за
доброволно изпълнение и преди извършване на описа, на 06.04.2021 г. е
подала молба по чл. 454, ал. 1 от ГПК до съдебния изпълнител за спиране на
1
изпълнителното производство, като представила платежно нареждане за
платена сума в размер на 20 % от дълга, като от същия момент редовно
плащала вноските. Жалбоподателката посочва, че въпреки многократните
опити да разбере дали има произнасяне на ЧСИ по молбата за редуциране на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, не успявала
дълго време да получи информация. Едва през месец ноември 2021 г.
получила информация по телефона, че има произнасяне, както и че
съобщение за акта е изпратен на служебния адрес на пълномощника на
длъжника. Твърди, че пълномощникът не е получил препис от акта. Сочи, че
на 26.11.2021 г. на пълномощника й е изпратено разпореждането, което
обжалва и което е идентично с такова по изпълнително дело №84/2021 г., за
което прилага екранна снимка от кореспонденция с кантората на ЧСИ.
Твърди, че разпореждането не е мотивирано.
В процесната жалба се релевира още, че адвокатският хонорар е
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
изпълнителни действия, изразили се в подаване на първоначална молба за
образуване на изпълнителното дело, налагане на възбрана, искане за опис и
оценка. Твърди, че поисканите от взискателя изпълнителни действия-опис и
оценка, не са извършени, тъй като в срока за доброволно изпълнение
жалбоподателката-длъжник веднага започнала да погасява дълга. Твърди, че
по делото няма данни за реализиран конкретен изпълнителен способ за
принудително събиране на вземането, поради което неоснователно е
възлагане на разноски в тежест на длъжника за адвокатско възнаграждение за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Твърди,
че приетият от ЧСИ адвокатски хонорар е в размер на 1 955.83 лева, същият
надхвърля над два пъти размера на дълга и многократно размера на дължимия
съобразно Наредбата размер. Счита, че в случая ЧСИ е следвало да приложи
принципа на съразмерността, съобразно разпоредбите на чл. 441, ал. 2 и чл.
442а от ГПК. Твърди се в жалбата, че е налице очевидно несъответствие
между сочения от взискателя изпълнителен способ и размера на неговото
вземане, поради което ЧСИ е следвало да откаже да насочи изпълнението към
недвижимия имот на длъжника, вместо това и преди да изтече срока за
доброволно изпълнение е насрочил опис на апартамента, като по този начин е
натоварил длъжника с допълнителни и излишни такси. С изложеното
обосновава искане за редуциране на адвокатското възнаграждение по
процесното изпълнително производство, възложено в тежест на длъжника, до
размер на 200.00 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните разМ. на адвокатските възнаграждения /в редакция ДВ
бр.68/2020г., към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие/. Счита, че не е налице основание за приложение в казуса на чл.
10, т. 2 от Наредбата.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят не депозира писмени
възражения.
В писмено становище, ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие
като е посочил, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна. Твърди
2
се, че в кориците на изпълнителното дело се съдържат достатъчно
доказателства – молби, книжа и документи, удостоверяващи, че взискателят
не само е упражнил правото си да образува изпълнително дело чрез
подадената нарочна молба, но и е посочил и поискал извършване на
определени изпълнителни действия.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията, наведени в жалбата,
мотивите на ЧСИ, като взе предвид и материалите по изпълнителното дело,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, имаща
правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване
действия – изрично посочени в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – разноските по
изпълнението. Жалбата е подадена против разпореждане на съдебния
изпълнител, с който същият се е произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Изпълнително дело №83/2021 г., по описа на ЧСИ Ш.Д., рег. №796, с
район на действие Окръжен съд-Благоевград, е образувано по молба с вх.
№03503/18.02.2021 г., депозирана от „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. О.К. 4163, ул. „7-ма“ №1, общ. Бр., област П., представлявано
от П.И.И., и изпълнителен лист, издаден на 21.08.2020 г. по гр. д. №5663/2019
г. по описа на Районен съд-П. срещу М. К., ирландска гражданка, родена на
08.01.1967 г. в К., И., за сумата от 950.00 /деветстотин и петдесет лева/,
представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
волята, обективирана в молбата до съдебния изпълнител, взискателят е
направил искане за образуване на изпълнително дело срещу М. К., налагане
на възбрана върху ½ ид. част от недвижим имот, извършване на опис и оценка
на същия имот. С молбата е заявено и искане за присъждане на разноските,
сторени от взискателя по изпълнителното дело, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро, съгласно приложен към
молбата договор за правно обслужване от 16.02.2021 г. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.02.2021 г.
между „П.“ ЕООД и адвокат В.К. Д., по силата на който клиентът е заплатил
на изпълнителят адвокатски хонорар за процесуално представителство по
изпълнителното дело в размер на 1 000.00 евро. Съгласно договора клиентът е
заплатил уговореното възнаграждение в брой при сключване на сделката.
На 18.02.2021 г., ЧСИ е постановил разпореждане, с което е признал за
извършени заявените с молба с вх. №03503/18.02.2021 г. на взискателя „П.“
ЕООД, разноски по изпълнителното дело, а именно сумите: 243.00 лева
платена авансова такса за образуване на изпълнителното производство, 1
955.83 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правно
обслужване от 16.02.2021 г., както и всички следващи такси и разноски на
взискателя, сторени по делото.
На 18.02.2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. №02812/18.02.2021 г., връчена на адресата-длъжника К.,
3
чрез адв. К.В., на 26.03.2021 г., съгласно обратна разписка на /лист 18 в
изпълнителното дело/. В поканата са посочени дата, час и място на насрочено
принудително изпълнение–опис на недвижим имот, собствен на длъжника. В
изпълнение волята на взискателя, на 18.02.2021 г., ЧСИ е наложил възбрана
върху недвижим имот, собствен на длъжника М. К., а именно ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.155.126.1.37 по КККР
на гр. Б..
С молба с вх. №05069/15.03.2021 г. по описа на ЧСИ Д., е депозирана
молба от адв. Д., като процесуален представител на взискателя, с която са
представени платежни нареждания за внесени такси във връзка с исканите
изпълнителни действия.
На 30.03.2021 г. до съдебния изпълнител е подадена молба от адв. К.В.,
с искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на 120.00
лв., като на 06.04.2021 г. е депозирана молба за спиране на изпълнителното
дело на основание чл. 454 от ГПК.
На 06.04.2021 г., от страна на „П.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. В.Д. е
представено становище по гореописаната молба, с която се приема, че
размерът на претендирания адвокатски хонорар не е прекалено голям, както и
че делото се отличава с фактическа и правна сложност. От страна на адв. Д. е
депозирана и молба за издаване удостоверение за присъединяване на
вземането на кредитора по друго изпълнително дело, а именно по дело
№84/2021 г., по описа на ЧСИ Д.. Изразено е още и становище, относно
молбата на длъжника за спиране на делото. На 25.05.2021 г. е издадено и
процесното Разпореждане от 25.05.2021 г., с което съдебният изпълнител
отказва да редуцира приетите разноски за адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за
основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по –нисък размер на разноските в тази част, но
не по-малко от нормативно определения минимум съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи
на обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В тази връзка, на първо място, съдът съобрази, че с молбата, въз основа
на която е образувано процесното изпълнително дело, взискателят, действащ
чрез пълномощника си адвокат В.Д., е заявил искане за образуване на
изпълнително дело срещу М. К., налагане на възбрана, извършване на опис и
оценка на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Б., и
присъждане на сторените във връзка с изпълнителното производство
разноски, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 евро,
4
съгласно договор за правно обслужване от 16.02.2021 г. В хода на
образуваното изпълнително производство №20217960400083/2021 г., по описа
на ЧСИ Ш.Д. рег. №796 с район на действие Окръжен съд-Благоевград, ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. №02812/18.02.2021 г. до
длъжника, наложил е възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника,
и е насрочил опис. По делото други действия по изпълнението не са
извършени. Ето защо съдът счита, че по същество изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност. В рамките на изпълнителното
производство, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя по същество не е извършил други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. С молбата за
образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на частния
съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия по смисъла на чл. 18
от ЗЧСИ, поради което и не е дължимо възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200.00 лева.
На следващо място, съдът държи да отбележи още, че доводите на
жалбоподателя и позоваването на чл. 441, ал. 2 и чл. 442а от ГПК са
ирелевантни по делото. Разпоредбите на чл. 441 от ГПК сочат на
предпоставки за реализиране на отговорността на частния и държавния
съдебен изпълнител за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, какъвто не е настоящият случай. С разпоредбата
на чл. 442а от ГПК е въведено задължение за ЧСИ да вдигне съответната
обезпечителна мярка по искане на длъжника, когато същата е несъразмерна,
която хипотеза също не е налице.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна и като такава следва
да се уважи, а разпореждането на ЧСИ от 25.05.2021 година, с което е
отказано намаляване на размера на присъденото в тежест на длъжника
адвокатското възнаграждение следва да се отмени като размерът на
присъдените в тежест на длъжника разноски на взискателя по изпълнителното
дело, представляващи заплатен адвокатски хонорар бъде намален до размер
от 200.00 лева.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и чл. 435, ал.
2, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 25.05.2021 г. по изп. д. №83/2021 г., по
описа на ЧСИ Ш.Д., с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира
приетите по изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар
на процесуалния представител на взискателя – адв. В.Д. в размер на 1 955.83
лв., като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размерът на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя по изпълнителното дело „П.“ ЕООД,
5
ЕИК *******, на адв. В.Д. от 1 955.83 лв., на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр.
второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6