Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15707 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 09.05.2019 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 64783/17
г. е осъдил на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ Л.Л.Б. да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 101,46 лв., начислена по обща фактура, издадена на
31.07.2015 г.; сумата в размер на 21,41 лв.-сума за дялово разпределение за
топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк „Левски-зона Г“, бл.******, аб.№ 320420
със законната лихва от подаване на исковата молба-14.09.2017 г. до
окончателното заплащане на сумите, като е отхвърлил частично иска в останалата
част над сумата в размер на 101,46 лв.
до пълния предявен размер от 240,04 лв.-сума за потребена топлинна енергия и за
сумата над 21,41 лв.-главница за дялово разпределение до пълния предявен размер
от 49,97 лв., като погасен по давност; на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4,15 лв.-лихва върху сумата за дялово
разпределение и сумата от 18,73 лв.-лихва върху главницата за периода от 15.08.2015
г. до 08.06.2017 г. и сумата в размер на
18,73 лв.-лихва върху главницата за периода от 15.08.2015 г. до 08.06.2017 г., като
е отхвърлил частично иска в останалата част над сумата в размер на 18,73 лв. до
пълния предявен размер от 60,57 лв. лихва върху главницата, както и за сумата
над 4,15 лв. до пълния предявен размер на иска за лихва върху главницата за
дялово разпределение от 13,89 лв., като погасен по давност.Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззивникът твърди, че в
посочената част решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон.Твърди, че съдът неправилно е приел, че са погасени по
давност всички суми по фактури за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., тъй като
те са обективирани във фактура № **********/31.07.2014 г., изискуема едва на
15.09.2014 г., от който момент започва да тече давността, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е издадено на 14.09.2017 г.Позовава се на р-л
VII, чл.32, ал.1 от Общите условия /ОУ/ на дружеството за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно който купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят и съдът не е съобразил
обстоятелството, че сумите по фактури за м.07.2014 г. стават изискуеми едва
м.09.2014 г. и цялата сума по процесната фактура е непогасена.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по възизвната жалба-Л.Л.Б. оспорва
същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Твърди , че процесната
фактура касае период на отопление от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. и предвид
периодичния характер на вземането същото се погасява с 3-годишна
давност.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ давността е започнала да тече най-късно от
30.05.2014 г. и е изтекла на 31.05.2017 г. независимо от фактуиране на
вземането.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София”
АД твърди, че ответникът Л.Л.Б. е бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имот с адрес: гр.София, жк „Левски-зона Г“, бл.******, аб.№ 320420.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът
твърди, че в изпълнение на цитираната разпоредба за отоплителен сезон 2014 г.
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в
присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за топлинна енергия чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на дружеството.Ответникът е
ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасили задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 240,04 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., както и
стойността на реално доставена и незаплатена топлинна енергия по изравнителна
сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон
м.05.2013 г.-м.04.2014 г.; сумата от 60,57 лв.-лихва за забава върху главницата
за периода 15.08.2014 г.-08.06.2017 г.; сумата от 49,97 лв.-за извършена услуга
„дялово разпределение“ и сумата от 13,89 лв.-лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответникът е признал размера
на начислените суми, като е направил възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност.
С молба-декларация от 21.10.1998 г. А.Н.К.е поискал от директора на Т.Р.
„София“ да му бъде открита партида на адрес-гр.София, жк „Левски Г“, бл.******.Видно
от договор за продажба на частна общинска собственост на 27.11.2002 г. А.К.е
закупил описания апартамент от Столична община.
От представеното удостоверение за наследници на СО-р-н „Подуяне“ А.Н.К.е
починал на 25.12.2004 г. и е оставил за наследник Л.Л.Б..
На 29.11.2001 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „******е взело решение за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.На 11.03.2002 г. е подписан договор № 2077 между ЕС в
гр.София, жк „******и „Т.с.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Представени са и фактури /с нечетлив номер/ от 31.07.2014
г. за дължимите суми за доставена топлинна енергия за процесния период.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.1 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.Продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата
на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с
разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да
внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални
условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Между страните не се спори, че са били в облигационно правоотношение през
процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, процесните вземания са „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с 3-годишна давност.Позовал
се е на разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София задълженията
следва да се изплатят в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и е приел, че в случая давността е започнала да тече в най-късен момент
от 30.05.2014 г. и е изтекла на 31.052017 г.Приел е, че възприемането на
становището, че началният момент на давността започва да тече от момента на фактуриране
на вземането би означавало началният момент да се постави изключително във
власт на кредитора и е направил извод, че погасени по давност са вземанията за
периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и е уважил исковете за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
Настоящият състав
счита, че първоинстонционният съд неправилно е определил периода на погасените
по давност вземания.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по
т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, и че по аргумент
от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията за заплащане на топлинна енергия са периодични
плащания.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014 г., за всяка една от претендираните
главници за процесния период 3-годишният давностен срок тече от момента, в
който задълженията са възникнали, т.е. от първия ден след изтичане на месеца,
за който е осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 08.2014 г.
тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.09.2014 г. и е
изтекла на 01.09.2017 г.-преди датата на подаване на исковата молба на
14.09.2017 г.Поради изложеното вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. включително
са погасени по давност.Първинстанционният съд е уважил исковете за периода
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и е приел, че са погасени по давност вземанията за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., т.е. вземанията за периода м.05.2014
г.-м.08.2014 г. неправилно са присъдени като непогасени по давност.
Падежът за изпълнение
на задълженията за заплащане на топлинна енергия за периода м.05.2014
г.30.04.2015 г. е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.За заплащане на
задълженията за посочения период ответникът не е изпаднал в забава поради липса
на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на
ищеца да публикува фактурите за дължимите суми в страницата си в интернет.
По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана /чл.84, ал.2 ЗЗД/.По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенциите за
заплащане на лихва за забава върху главниците за стойността на доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение са неоснователни.
С оглед принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя в
обжалваната част решението не следва да се отменя.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези фактури са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху
дължимостта на ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на
вземанията.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 300 лв. -разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиденият
минимум на възнаграждението за подаване на отговор на въззивната жалба възлиза
на 300 лв. и договореният и заплатен от въззиваемия размер не го надвишава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 09.05.2019 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 64783/17 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Л.Б..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*****
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.Л.Б. с ЕГН ********** сумата
от 300 лв. /триста лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т. С.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.