Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 23.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело (АНД) № 568 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 596/2020 от 01.09.2020 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на Ф.Х.А.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3 616.40 лв. (пункт
II), на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата чай „Starlife” по 250 гр. – 40 броя, лед модул Р10 – 40 броя, лед
панел „Led premium slim” 1.20 W – 2 000 броя и ароматизатор за кола – 2 000 броя (пункт
I) и за
обезпечаване на
административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 2 925
лв., заприходена по набирателната
сметка
на Териториална дирекция Южна морска в „Банка ДСК” ЕАД (пункт
III).
Жалбоподателят
Ф.Х.А. чрез пълномощника си – адвокат А.Г., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като счита същия за необоснован, неправилен и
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със
закона – не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая, наложеното
наказание било несправедливо. Сочи, че жалбоподателят не бил извършил
процесното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ф.Х.А.
не се явява и не се представлява. С Молба-становище процесуалният му
представител - адвокат А.Г., пледира за отмяна на обжалвания акт поради липсата
на субективния елемент от състава на митническото нарушение. Претендират се
разноски по делото, включващи заплатени адвокатско възнаграждение и такса за
препис. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата
страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно
призовани на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина Попова, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на
разноските. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
08.06.2020 година, около 15.45 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни автобуси”, на път от
Република Турция за Република България пристига автобус на „Ефе тур”
ООД с български регистрационен номер Х 00 14 КН, управляван от българския
гражданин
– жалбоподателя Ф.Х.А.. В автобуса пътуват 18 пътника.
Преди започване
на физическата митническа проверка пътниците
и персоналът, включително водачът, са запитани устно от митническия служител –
свидетеля М.Н.Д. дали
имат нещо за
деклариране – лични вещи, стоки и валутни ценности. Водачът
Ф.Х.А. заявява, че носи рекламни материали.
В изпълнение на
служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите
служители М.Д. и В.Г. извършват митническа (физическа) проверка
на автобуса и багажа на пътниците и персонала, при което констатират,
че в багажното отделение на автобуса освен декларираните
рекламни материали (, които са върнати) има и недекларирани стоки
- чай „Starlife” по 250 гр. – 40 броя, лед
модул Р10 – 40 броя, лед панел „Led premium slim”
1.20 W – 2 000 броя и ароматизатор за кола –
2 000 броя, поставени в различни по големина кашони.
Върху посочените стоки няма лого на дружеството, за което работи жалбоподателя
- „Ефе тур” ООД.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 197 от 08.06.2020 година.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят А.,
сочи, че процесните стоки са натоварени от шефа му и той не знае нищо.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни
стоки,
на
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и
връчен лично Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 553/08.06.2020 година, в
който жалбоподателят не посочва възражения против констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани стоки са иззети с
Разписка № 0179463 от дата 08.06.2020 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 08.06.2020 година, процесните
стоки са
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
морска.
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 2 925 лв.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Според
даденото Становище с рег.№ 32-189448 от 02.07.2020 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването, митническата
стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 3
616.40 лв. съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година
на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е.
ползвани са наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използвани разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението
за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ
от последното и глава 3 от Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения
Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на стоките –
предмет на нарушението, както и за мястото на производство, репутация, свързани
лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка,
И.Д.
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска в качеството на
наказващ орган с делегирана компетентност, издава
процесното НП № 596/2020 на 01.09.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител (съгласно Пълномощно
от дата 11.06.2020 година, приложено към Молба с вх.№ 32 – 180435 от 25.06.2020
година)
на 08.09.2020 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената
на получателя му, а именно: Марияна Георгиева - секретар.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
Ф.А. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3
616.40 лв. (100 % от митническата стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения
по ЗМ.
Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП
е видно от Заповед № 3603 от 30.07.2020 година. Т.е.
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния
ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 19.10.2020
година свидетели М.Н.Д. и В.В.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на М.Н.Д. и В.В.Г., които са безпротиворечиви, логични
и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Териториална дирекция Южна морска, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни
противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те
не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Г., е и свидетел, присъствал
при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите М.Н.Д.
и В.В.Г., считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като
потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя Ф.Х.А.,
установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република
Турция, моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни стоки –
чай, лед модули, лед панели и ароматизатори за кола, респ. тяхното деклариране
при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество чай, лед модули, лед панели и ароматизатори
за кола, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата
личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
Съдебният
състав, възприема Становището на митническите органи относно митническата стойност на
процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по
делото доказателства. Становището е изготвено от митнически органи, поради
което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители с
необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост. Въз основа на Становището се установява митническа стойност на стоките – предмет на
нарушението към датата на деянието. Досежно приложимия способ за определяне на митническата стойност, ползван
от митническите
органи, Съдът намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на депозирането й в
Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати
процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се
пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно
чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от
митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 08.06.2020 година актосъставителят
М.Н.Д. е заемал длъжността „Инспектор”, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков е заемало
към момента на издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор на
Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на посочената Териториална дирекция.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху
правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно
изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира
правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с
оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация –
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите,
съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха
от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност
обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от
страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо
нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето Ф.А. не е обявило пред митническите органи, поради което не
е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи надлежното
им деклариране или задействане на митнически режим за тях.
Свидетелите,
са единодушни относно вида и естеството на процесните вещи,
представляващи чай, лед модули, лед панели и ароматизатори за кола и тяхното
количество. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема
за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 08.06.2020 година през МП
„Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят
Ф.А.
е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница
и въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществен състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през
държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение
на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия
на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република
България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо
е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
Европейските регламенти, които имат директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към
Европейския съюз (ЕС), приложими за конкретното
нарушение. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим,
като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране на процесните
стоки
в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република
България, пряко се установява от показанията на двамата свидетели –
митнически служители, които са категорични, че не са декларирани пренасяните процесни
стоки.
Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране
при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно съобразно видът и
количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Доколкото не е направено деклариране в дължимата
и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД),
то налице е липса на деклариране. Бездействието по отношение на задължението
за деклариране изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира
и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят Ф.А. е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира
при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като
те са били открити вече при митническата проверка. Поради това напълно
основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни,
като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на
митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед
изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода
на проверката, обективният факт на откриването им в процесния
автобус.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Съдът приема, че е налице и субективният
елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на укриването на процесните стоки. Т.е.
жалбоподателят Ф.Х.А. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От
тук се разкрива и пряко целеният резултат -
настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за
деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, Съдът приема, че жалбоподателят А. е бездействал
при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко
се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български език,
с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” и предвид факта, че това е ноторно известно, както и местоживеенето
му в страна от ЕС и предвид факта, че е преминавал през границата на страната
често, тъй като е шофьор на автобус. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно
е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. В
този ред на мисли твърдението на адвокат А.Г., изложено в Молбата-становище, че
процесните стоки представляват сувенири, подарявани в дейността на фирмата на
лоялните клиенти с рекламна цел е неподкрепено с доказателства – на първо
място, тъй като процесните стоки не са сувенири, на второ място – не са с
логото на „Ефе тур” ООД и на следващо място – въобще не е доказано, че са
предназначени за подаръци на лоялни клиенти. Последното – предназначението за
подаръци за лоялни клиенти, звучи нелогично с оглед голямото им количество. Съдът
намира за нужно да отбележи, че звучи нелогично твърдението, че жалбоподателят,
за който се установи, че често пътува през границата, не си е направил труда да
провери какво има в кашоните, които са му били предадени за да превози през
границата – нормално и логично е човек със стаж, свързан с преминаване пред
границата, да провери какво точно има в дадените му кашони та дори и да са
дадени от шефа му, тъй като при проблеми на границата както настоящия,
отговорността е негова, а не на шефа му. Т.е. нелогично и житейски неиздържано е
да подходи толкова лекомислено, което навежда на мисълта, че жалбоподателят е
извършил деянието с ясното съзнание за стореното. След като на процесните стоки
липсва логото на „Ефе тур” ООД не може да се приеми, че те са рекламни, поради
което обективно невярно е твърдението на адвокат Г., че те са от такова естество
че не подлежали на маркиране с логото на „Ефе тур” ООД.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен
състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата
на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя Ф.А. по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната
форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – чай,
лед модули, лед панели и ароматизатори за кола.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Ф.А. е наказан с обжалваното
НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не разкрива характеристиките на такъв.
Дори и само предвид голямото количество и разнообразие на контрабандирани
стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава.
Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото. Отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед
действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР)
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая,
следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице
предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа
контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно
съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от
100 % от
митническата стойност на недекларираните стоки. Така проведената
индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на
наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства –
смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени
са
конкретното количество и разнообразие на контрабандно
пренесените стоки – значително, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да
не е бил използван тайник или друг специален начин, се
установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения
и обстоятелството, че не е възпрепятствал или правил опити да осуети проверката. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 63
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си
по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Не
се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, налични са само смекчаващите обстоятелства, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от 100% от митническата стойност на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация
е правилна относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта по
пункт III, касаеща обезпечаването на наложеното
административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане
на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по
съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в
предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения
законов текст митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми
за обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура
по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В
случая Съдът приема, че митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел
и задържал сумата от 2 925 лв., тъй като размерът на предвидената Глоба е от
100 % до 200 % от митническата стойност на стоките, т.е. НП и в тази част
следва да бъде потвърдено.
НП е законосъобразно и правилно, и в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението – пункт І. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно,
приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно Съдът приема,
че е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно
разрешение не следва и предвид приетото за доказано извършване на конкретното
митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят Ф.Х.А. не се е противопоставил и не е посочил
доказателства за тяхното оборване.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство
възнаграждение. Посочената сума в Списъка на разноските, представен от
жалбоподателя, в размер на 1.30 лв. за такси за преписи, Съдът не приема, че е
разход на жалбоподателя, тъй като в Платежното нареждане, удостоверяващо
направата на този разход, е посочено, че наредител, т.е. платец, е
процесуалният му представител – адвокат А.Г., а липсва изявление че сумата е
била предоставена от жалбоподателя на защитника му.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното
следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е
искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания
и депозиране на Молба за събиране на доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството
й на юридическо лице съгласно чл.
3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”,
в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП.
По отношение на
Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй
като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна
страна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 596/2020 от 01.09.2020 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на Ф.Х.А.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3
616.40
лв. (пункт II),
на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата чай
„Starlife” по 250 гр. – 40 броя, лед
модул Р10 – 40 броя, лед панел „Led premium slim”
1.20 W – 2 000 броя и ароматизатор за кола –
2 000 броя (пункт
I) и за
обезпечаване на
административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 2
925 лв., заприходена по набирателната
сметка
на Териториална дирекция Южна морска в „Банка ДСК” ЕАД (пункт
III).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Ф.Х.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по настоящото
производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Ф.Х.А. с ЕГН ********** *** за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)