П Р И С Ъ Д А

№

 гр. Добрич, 09.03.2017 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Добричкият районен съд, шестнадесети съдебен състав, наказателна колегия, в публичното заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Данчо Димитров

                                                       Съд. заседатели: Г.П.

                                                                                       М.К.

                                                                            

Секретар: М.К.

Прокурор: К. М.

като разгледа докладваното от  съдия Д.  н.о.х.д. № 98 по описа за 2015 година на Добричкия районен съд

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.П.П. - **, ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА в това, че:

В периода 09.04.2014 г. – 22.04.2014 г. в гр. Добрич, с цел да набави за себе си и за друго, неустановено при разследването лице, имотна облага, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с неустановено при разследването лице:

- На 09.04.2014 г. поддържала у Ж.К.Г. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 5 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Министерство на вътрешните работи;

- На 17.04.2014 г. поддържала у В.И.Т. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Здравна каса;

- На 22.04.2014 г. поддържала у Н.С.П. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 750.00 лева, като деянието е останало недовършено в стадия на опита поради независещи от дееца причини, а общата стойност на причинените с деянието имуществени вреди възлиза на паричната сума от 7 750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ  ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимата е била задържана, считано от 10.10.2015 г. до 12.10.2015 г.

ОСЪЖДА подсъдимата Т.П.П., с гореснета самоличност да заплати на Ж.К.Г. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200.00 /двеста/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимата Т.П.П., с гореснета самоличност да заплати на Х.И.Т. с ЕГН ********** ***, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимата Т.П.П., с гореснета самоличност да заплати на Г.И.Т. с ЕГН ********** ***, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимата Т.П.П., с гореснета самоличност да заплати сторените по делото разноски в размер на 456.00 /четиристотин петдесет и шест/ лева по сметка на Районен съд - Добрич.

Приложеното по делото веществено доказателство – мобилен телефонен апарат марка „Nokia” с IMEI 359832/01/238835/4, ведно с батерия и СИМ-карта, след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им - подс. Т.П.П..

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

 

Председател:                            Съд. заседатели: 1.                     2.

 

                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Добрич, 09.03.2017 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Добричкият районен съд, шестнадесети съдебен състав, наказателна колегия, в публичното заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Данчо Д.

                                                      Съд. заседатели: Г.П.

                                                                                       М.К.

                                                                            

Секретар: М.К.

Прокурор: Красимира Минчева

разгледа докладваното от  съдия Д.  н.о.х.д. № 98 по описа за 2015 година на Добричкия районен съд

 

Съдът, на основание чл. 309 от НПК, служебно се занима с мярката за неотклонение на подсъдимата и като взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и данните за личността й,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимата Т.П.П. - родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана, ЕГН ********** мярка за неотклонение ПОДПИСКА до влизане в сила на присъдата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от присъдата.

 

         

Председател:                                Съд. заседатели: 1.                     2.

 

 

МОТИВИ

към присъда № 16/09.03.2017 г. по н.о.х.д. № 98 по описа на Добричкия районен съд за 2015 г.

 

         На 23.01.2015 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд – Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 401/2014 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Т.П.П. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Т.П.П. в периода 09.04.2014 г. – 22.04.2014 г. в гр. Добрич, с цел да набави за себе си и за друго, неустановено при разследването лице, имотна облага, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с неустановено при разследването лице:

- На 09.04.2014 г. поддържала у Ж.К.Г. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 5 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Министерство на вътрешните работи;

- На 17.04.2014 г. поддържала у В.И.Т. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Здравна каса;

- На 22.04.2014 г. поддържала у Н.С.П. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 750.00 лева, като деянието е останало недовършено в стадия на опита, поради независещи от дееца причини, а общата стойност на причинените с деянието имуществени вреди възлиза на паричната сума от 7 750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева.

Преди даване ход на съдебното следствие пострадалото от деянието, предмет на обвинителния акт лице – св. Ж.К.Г. предявява срещу подсъдимата Т.П.П. граждански иск за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието-09.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като заявява, че не желае да бъде конституирана в качеството на частен обвинител в процеса.

Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалата Ж.Г. е предявена своевременно и на осн. чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от  Ж.К.Г. срещу подсъдимата Т.П.П. граждански иск за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието- 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като конституира Г. в качеството на граждански ищец в процеса.

Преди даване ход на съдебното следствие пострадалото от деянието, предмет на обвинителния акт лице – св. В.И.Т. предявява срещу подсъдимата Т.П.П. граждански иск за сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като заявява, че не желае да бъде конституирана в качеството на частен обвинител в процеса.

Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалата В.Т. е предявена своевременно и на осн. чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от  В.И.Т. срещу подсъдимата Т.П.П. граждански иск за сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като конституира Т. в качеството на граждански ищец в процеса.

Видно от приложената по делото справка от Национална база данни „Население”, гр. ищец В.И.Т. с ЕГН ********** е починала на 12.02.2017 г. в град Добрич, като е издаден акт за смърт № 0195/12.02.2017 г., съставен в гр. Добрич. Съгласно удостоверение за наследници, В.И.Т. е оставила като наследници по закон Х.И.Т. с ЕГН ********** и Г.И.Т. с ЕГН **********. Във връзка с предявената гражданска претенция, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника, съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК.

С оглед изложеното, с протоколно определение от 09.03.2017 г. съдът е конституирал на мястото на починалия на 11.02.2017 г. граждански ищец В.И.Т., като граждански ищци в производството по делото неговите наследници Х.И.Т. и Г.И.Т..

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата Т.П.П. да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

По пренията гражданският ищец Х.Т. заявява, че поддържа гражданския иск и моли същият да бъде уважен.

 

         Подсъдимата Т.П.П. дава частични обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимата П. се защитава от адв. А.А. от Добричка адвокатска колегия, както и конституираните в съдебното производство защитници - П. П.П. и M. П. А., нейни низходящи, съответно син и дъщеря.

В хода на съдебните прения адв. А. сочи, че разследването от органите от досъдебното производство не било проведено по начин да се разкрие истинският извършител; разпитът на св. Ж.Г., в съдебното следствие не бил проведен съобразно изискванията на НПК; недопустимо било при разпит на свидетел да се задават въпроси, с които да се разпознава лицето, което е подсъдим; съдът не бил провел очна ставка между свидетеля Ж.Г. и подс. П., нито пък е провел разпознаване; прокурорът задавал провокативни въпроси на свидетеля, като й „слагал отговори в устата“; Ж.Г. не била способна да разпознае подсъдимата, поради намаления си слух, вследствие на напредналата и възраст; не било установено по безспорен начин Т.П. да е извършител на престъпното деяние; относно парите предмет на престъплението, органите не били установили кой е техен получател, както и „Относно паричните средства, те не са предоставени в ръката, а са пуснати в чанта, но не е ясно в каква чанта-пазарна ли е, торбичка ли е“; не бил установен и размерът на предоставените парични средства от Ж.Г.; разпитът на Ж.Г. пред съдия, в хода на досъдебното производство бил проведен при същественото процесуално нарушение, тъй като подсъдимата не била уведомена за провеждането му по надлежния ред; относно разпитът на св. Недка П. по никакъв начин не бил осъществен съставът на чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, като този състав бил неправомерен и не би следвало Районна прокуратура – Добрич да повдига обвинение по дадения случай; разследващите органи не били извършили действия по разследването, спрямо лицето Й.Б.А., управител на „Медия борса имоти“ ЕООД, което било собственик на карта с номер ***; действията на св. П.П. по задържането на подс. П. не били законосъобразни и в противоречие със законността и добрите нрави, тъй като само органите на МВР имали право да задържат нарушителите; съдът следвало да прекрати повдигнатото обвинение на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 НПК; от събраните доказателства се установявало, че съставът е несъставомерен; не било установено лицето, което е започнало деянието; видно от разпита на В.Т., изпълнителното деяние отново е било започнато от лице, различно от подсъдимата; прокуратурата била извършила опорочаващи действия, като е задавала подвеждащи въпроси; съдът е следвало в съдебно заседание да извърши разпознаване на лица или очна ставка; по отношение на деянието спрямо В.Т., въвеждането в заблуждение било извършено само по телефона от номер ***, отново собственост на „Медия Борса Имоти“ ЕООД, с управител Й. А.; от показанията на В.Т. ставало ясно, че лицето, което й се е обадило се е представило за д-р Д., и след като не бил извършен разпит и не било установено лицето А., не можело да бъдем сигурни, че обадилият се по телефона не е и доктор по професия; извършителят на престъпното деяние не бил открит и не се съдел правилният човек; В.Т. била разпитана пред орган на досъдебното производство, като за разпита не било съобщено на защитника на подсъдимата, което било задължително; разпознаванията в хода на досъдебното производство били извършени при съществени процесуални нарушения и не следвало да се приобщават към доказателствения материал; липсвали доказателства събрани по НПК; нарушено било правото на защита на подсъдимата; липсата на адвокат при извършване на процесуално-следствените действия, който по негово искане и настояване би следвало да участва там, било също процесуално нарушение, поради което на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 НПК, съдът следвало да върне делото на Районна прокуратура - Добрич за нови процесуални-следствени действия; Т.П. не била извършила деянието, тъй като не било установено с какво е извършена мотивацията; нямало извършено изпълнително деяние и по никакъв начин не бил установен предметът на извършеното действие; иска се съдът да признае подсъдимата за невинна по повдигнатото обвинение, като недоказано или да върне делото на прокуратурата.

Защитникът П. П., по пренията излага доводи, че подс. Т.П., поради влошеното си здравословно състояние, както и напредналата си възраст обективно не би могла да извърши престъплението, за което е обвинена. Сочи, че няма достатъчно доказателства, които да установяват, че подсъдимата е автор на престъплението.

По пренията защитникът M. П.-А. се придържа към казаното от брат си.

         По пренията подс. Т.П. заявява, че няма какво да каже.

На дадената й последна дума, подсъдимата заявява: „Надявам се на справедливо решение. Не съм съгласна с това, в което съм обвинена. Дано да има правосъдие в България”.

         След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

         На 09.04.2014 г. около 14:00 часа звъннал домашният телефон /абонатен № ***/ на 81-годишната тогава Ж.К.Г. *** Ж.Г. вдигнала телефонната слушалка и чула гласа на мъж, който се представил като „...П. от МВР...”. Непознатият за Г. мъж съобщил на последната, че дъщеря й и зет й били катастрофирали, като при случилото се пътнотранспортно произшествие загинало и 6-годишно дете. Непознатият мъж казал, че „...всичко ще се оправи...”, но за целта Г. трябвало да даде паричната сума от 10 000 лева. Разстроена от чутото и плачеща, Г. уведомила непознатия, представил й се за полицейски служител, че разполага с паричната сума от 5000 лева, като изразила съгласие да предаде парите „...щом е толкова сериозна работата”. След като възрастната жена обяснила на „полицейския служител” П. къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена, която „...също работи в МВР...” и на която трябва да бъде предадена паричната сума от 5000 лева. Жената, която също работела в МВР, щяла да чака Г. на „...завоя на „Старата баня”...”. След като съобщила какви пари /купюри/ ще носи, които трябвало да бъдат описани от П., и след като казала как ще бъде облечена, Ж.Г. увила сумата от 5000 лева, формирана от банкноти от по 20 лева и 50 лева във вестник и найлонова торбичка и отишла на уговореното за предаване на парите място. На уговорената среща, която се състояла в непосредствена близост до сградата на „Добруджански Агробизнес Център” ЕООД – гр. Добрич, намиращ се на адрес: гр. Добрич, бул. ***, от страна на „полицията” се явила подсъдимата Т.П.П.. Същата до този момент не била позната на Г., като последната я попитала „Ти ли си от МВР-то?”, и получила утвърдителен отговор: „Да, аз съм. Работя там”. Подсъдимата П. се засмяла и извадила от джоба на палтото си мобилен телефон и го подала на Г.. Видно от приложената по делото справка от „Космо България Мобайл” ЕАД, мобилен номер +*** е собственост на Т.П.П. с ЕГН ********** /л. 78 от ДП/. Доближавайки телефона до ухото си, възрастната жена чула гласа на мъжа, представил й се малко преди това по домашния й телефон като полицейски служител. Непознатият мъж казал: „Майор П. съм, давай парите и изчезвай, бягай!” Парите /5000 лева/, които носела увити във вестник и найлонова торбичка, Г. поставила собственоръчно в отворената чанта на подсъдимата П.. Като оставила парите в чантата на подсъдимата, Г. закопчала ципа на чантата й и изрекла: „Отивай веднага в МВР-то, за да не ти ги откраднат. Носи ги в МВР-то на П.”. Подсъдимата П. хванала чантата си с две ръце и се отдалечила, бързайки. Едва след като се прибрала у дома си, Ж.Г. се сетила да потърси дъщеря си и внучката си. Чувайки се с тях, възрастната жена разбрала, че е била измамена, като уведомила за това органите на МВР.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на гр. ищец Ж.Г. за полицейски служител, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между Г. и подсъдимата П..

         На 17.04.2014 г. в часовете преди обяд звъннал домашният телефон /абонатен № ***/ на 75-годишната тогава В.И.Т.. Гр. ищец Т. вдигнала телефонната слушалка и чула гласа на мъж, който се представил като „...д-р Д....”. Непознатият за Т. мъж съобщил на последната, че синът й Х. бил „...прегазен от кола...”, бил доведен в болницата, където било установено, че е необходимо да му бъде направена операция на гръбначния стълб и да му бъдат поставени „...златни пирони...”, защото и „...кракът му бил счупен...”. „Докторът” уведомил гр. ищец В.Т., че „...здравната каса няма пари...”, а операцията щяла да струва 6000 лева. Притеснена от чутото, Т. уведомила непознатия, представил й се за медицинско лице, че разполага с паричната сума от 2000 лева, като изразила съгласие да даде парите. След като възрастната жена обяснила на „доктора” къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена, която била „...счетоводителката на здравната каса П.а...” и на която трябва да бъде предадена паричната сума от 2000 лева, за да започне операцията. Жената, която била представена като счетоводителката П.а, щяла да чака Т. пред входа на жилищния й блок. След като съобщила номерата на банкнотите, които ще носи, които трябвало да бъдат описани от „доктора”, за да „...влязат в касата...”, и след като казала как ще бъде облечена, В.Т. поставила сумата от 2000 лева, формирана от банкноти от по 50  лева в хартиен плик, върху който изписала имената и адреса си, и слязла от апартамента си пред входа на жилищния си блок, намиращ се в гр. Добрич, ***, където в непосредствена близост до жилищната сграда я чакала подсъдимата Т.П., която съгласно показанията на Т. имала косми по брадата и устните. Възрастната жена доближила и попитала подсъдимата П.: „Вие ли сте счетоводителката на Здравната каса?” и получила утвърдителен отговор: „Да, аз съм П.а”. Гр. ищец Т. предала на подсъдимата П. плика с намиращите се в него 2000 лева и й казала: „Ето ви 2000 лева”. Подсъдимата взела плика с парите и преди да си тръгне изрекла: „Аз съм П.а. Идвам за парите за операцията”, след което се отдалечила с бърз ход. Във вечерните часове на 17.04.2014 г. Т. била посетена от другия си син – Г. и от него разбрала, че синът й Х. е здрав и че е била измамена.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на гр. ищец В.Т. за медицинско лице, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между Т. и подсъдимата П..

         На 22.04.2014 г. в часовете след обяд звъннал домашният телефон /абонатен № ***/ на 69-годишната тогава Н.С.П. ***. Св. П. вдигнала телефонната слушалка и чула гласа на мъж, който се представил като „...д-р Илиев от Бърза помощ гр. Добрич”. Непознатият за св. П. мъж съобщил на последната, че синът й М. го била „...блъснала кола с пиян шофьор...” и автомобил на Бърза помощ в гр. Добрич щял да го транспортира в болница в гр. Бургас, тъй като бил „...в много тежко състояние...”, като операцията щяла да струва 10 000 лева, защото трябвало да му сложат „...златни гвоздеи...”. „Докторът уведомил св. П., че „...операцията се поема от здравната каса...”, но за започването й били необходими 2000-3000 лева като гаранция. Силно притеснена от чутото, св. П. уведомила непознатия, представил й се за медицинско лице, че разполага с паричната сума от 750 лева, като изразила съгласие да даде парите. След като възрастната жена обяснила на „доктора” къде живее, последният й казал, че ще изпрати жена, който да вземе парите за „операцията” на сина й. Уговорена била срещу пред автомивка „Р.”, намираща се по ул. „Ген. Столетов” в гр. Добрич. „Докторът” не дал описание на жената, с когото трябвало да се срещне П., но казал на последната да не затваря телефона си, докато не се срещне с изпратената от него жена и след като й предаде парите, да се върне вкъщи и да му каже, че е предала парите. Св. П. поставила паричната сума от 750 лева в хартиен плик, написала върху него имената си и тръгнала към мястото на уговорената срещу. Излизайки от дома си обаче, П. първо потърсила своя съсед и свидетел по делото П.Т.П., споделила му за телефонния разговор, който провела малко преди това, и го помолила да я придружи. Св. П., чувайки казаното му от св. П., се досетил, че в случая става въпрос за „телефонна измама” и тръгнал със съседката си, като взел от нея плика с парите. По пътя двамата срещнали друг свой съсед – Д. /останала неразпитана на досъдебното производство/, като й разказали за разговора с „доктора” и я помолили да се обади в полицията. Свидетелите П. и П. изчаквали на мястото, но никой не идвал. Докато чакали, св. П. се свързал по телефона със свой познат от Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Добрич и от него научил, че там не е постъпвала информация за катастрофа с пострадало лице. Също така, след като св. П. дала мобилният номер на сина си М., П. успял да се свърже с него и установил, че нищо лошо не се е случило с него. Не след дълго, покрай свидетелите П. и П. преминала подсъдимата Т.П., която след като подминала автомивката се спряла, като започнала да говори по мобилния си телефон. Свидетелят П. доближил подсъдимата Т.П. и я запитал: „Ела тука да те видя, ти ли дойде тука за парите?” Като чула въпроса на свидетеля П., подсъдимата П. пъхнала телефона в джоба на палтото си и без да продума, каквото й да е било, тръгнала да се отдалечава с бърз ход. Свидетелят П. осъществил граждански арест и задържал подсъдимата, която се опитвала да се отдалечи. Подсъдимата, видимо уплашена започнала да вика „Пусни ме, нищо не знам, пусни ме, нищо не знам...”, като се дърпала, опитвайки се да се отскубне от ръцете на П.. С помощна на Г., собственика на автомивка „Р.”, останал неразпитан на досъдебното производство, подсъдимата била задържана до пристигането на полицейски екип, изпратен на място по сигнал, подаден в Първо РУ на МВР – Добрич от лицето Д., споменато по-горе. На място пристигнали полицейски служители от Първо РУ на МВР – гр. Добрич, един от които бил и свидетелят С.И. ***, които отвели задържаната от граждани подсъдима Т.П.П.. Паричната сума от 750 лева, която св. П. имала намерение да предаде, за да бъде лекуван синът й, така й останали във владение на последната.

При разследването не е могла да бъде установена самоличността на мъжа, представил се на св. П. за медицинско лице, съвпадащ с мъжа, уговорил срещата между св. П. и подсъдимата П..

При разследването се установило, че непознатите мъже, представили се съответно като „П. от МВР”, „д-р Д.” и „д-р Илиев от Бърза помощ – Добрич”, провеждали телефонни разговори с Ж.Г., В.Т. и Н.П. чрез СИМ-карти с абонатни номера *** и ***, регистрирани на името на едно и също лице – св. М.Р. ***.

Съдът изведе тези фактически изводи на базата на събрания по делото доказателствен материал, като счита, че с оглед прегледност и яснота, същият следва да бъде анализиран поотделно за всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление.

Относно осъщественото на 09.04.2014 г. деяние:

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на гражданския ищец Ж.К.Г., чийто показания са безпротиворечиви, последователни и логични. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, относно осъщественото на 09.04.2014 г. престъпно деяние.

На първо място, както в показанията си дадени в съдебно заседание, така и в показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.  281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, гр. ищец Ж.Г. безпротиворечиво описва установената фактическа обстановка. Единственото констатирано противоречие и липсата на спомен в показанията на Г. е относно точният час, в който е позвънил мнимият служител на МВР – г-н П. и е съобщил за катастрофата /на досъдебното производство Г. сочи около 12:30 часа /л.л. 30 от ДП/, а в съдебно заседание – около 14:00 часа /л. 127 от делото/. В случая, съдебният състав намира за съвсем нормално Г. да не си спомня такива обстоятелства с оглед от една страна на изминалия период от време, като от друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че въпросът кога е постъпило обаждането е обстоятелство, което е нормално да не бъде отчетено като значимо от Г., с оглед новината, която й е съобщена за настъпилата катастрофа и последствията за нея и близките й. При конкретните обстоятелства е нормално и логично, вниманието на Г. да е насочено към действията, които й е казано да извърши, а не към странични детайли.

Ето защо, съдът намира, че липсата на регистриран трафик за периода от 12:00 ч. – 13:30 ч. на 09.04.2014 г. относно абонатен номер ***, съгласно справката от „БТК-Виваком” ЕАД /л.л. 69-70 от ДП/, кореспондира с показанията й, дадени в съдебно заседание, че обаждането се е състояло около 14:00 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 251б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, поради което с оглед изминалия период от време е налице обективна невъзможност да бъде извършена справка за проведените разговори около 14:00 часа на 09.04.2014 г. от и към абонатен № ***

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на гр. ищец Ж.Г., която еднозначно посочва, че е постъпило обаждане от лице от мъжки пол, представило се за служител на МВР, като лицето, което е дошло да вземе парите е жена. От една страна Г. няма мотив да дава неверни показания. От друга страна показанията, които дава Г., досежно механизма на престъплението – обаждане от мъж, който съобщава за настъпил инцидент с близки и искането на пари, за да се „оправят” нещата, като се уговаря среща за предаването на парите в брой, а жена идва на уговореното място, за да ги вземе, от името на институция на държавен орган, напълно съвпадат с показанията на гр. ищец В.Т. и св. Н.П.. Следва да се отчете, че гр. ищец Г., гр. ищец Т. и св. П., до момента на инкриминираните деяния не са имали връзка помежду си, като в същото време разкриват подробно механизма на престъпните деяния, който е изключително сходен. От това обстоятелство, макар и косвено, след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, може да се извлече правно обоснования извод, че именно подс. Т.П.П. е била и на трите „срещи” с Г., Т. и П., именно с целта да получи инкриминираните суми.

Съдът намира възражението на адв. А.А. *** за допуснати съществени процесуални нарушения при разпита на гр. ищец Ж.Г. на досъдебното производство пред съдия, както и в съдебна фаза за неоснователно, по следните съображения:

В досъдебното производство Ж.К.Г. е била разпитана в качеството на свидетел пред съдия на 10.12.2014 г., видно от протокола за проведеното процесуално следствено действие /л. 29 от ДП/. От теорията е известно, че дадено лице придобива качеството на обвиняем с факта на привличането му като обвиняем и предявяването на постановлението. Към този момент – 10.12.2014 г. по делото не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подс. Т.П. е била привлечена в качеството на обвиняем на 17.12.2014 г., на която дата е и било предявено и постановлението за привличане на обвиняем /л. 22 от ДП/. Безспорно, разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от НПК вменява в задължение на органите на досъдебното производство да осигурят явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. Съвсем логично, тази разпоредба намира приложение единствено, когато има конституиран обвиняем. При положение, че към датата на провеждане на това процесуално следствено действие няма привлечено лице в качеството на обвиняем, то няма как да възникне и задължение за неговото уведомяване. От друга страна, чл. 223, ал. 1 от НПК, който урежда предпоставките за провеждане на разпит на свидетеля пред съдия не предвижда като предпоставка наличието на конституиран обвиняем. Следователно, той може да бъде провеждан и без да е налице фигурата на обвиняем, отчитайки, че разпитът е един от способите на доказване по НПК, с който се събира доказателствен материал. Разпитът на свидетел пред съдия е негова разновидност, с която се предвижда съдебен контрол по спазване на процесуалните правила от органите на досъдебното производство и се провежда при опасност показанията на свидетеля да не могат да се приобщят към доказателствения материал по делото на по-късен етап, както и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Нелогично би било да не може да бъде използван този способ на доказване, когато не е конституиран обвиняем, след като се отчете и обстоятелството, че една от предпоставките за привличането му по чл. 219, ал. 1 от НК е да са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер.

Не са основателни и възраженията на адв. А., че са били задавани провокативни въпроси на гр. ищец Ж.Г. от прокурора и съда, като недопустимо бил зададен въпрос от прокурора: „На тази госпожа ли /сочи подсъдимата/ дадохте парите? Тя ли Ви каза, че е от МВР?” /л. 128 от делото/, както и, че съдът не бил провел очна ставка между гр. ищец Г. и подс. П.. На първо място, НПК предвижда разпознаването като способ на доказване, когато е необходимо да се провери идентичността на лица и предмети. Резултатите от действието се отразяват в протокол, който е писмено доказателствено средство - арг. чл. 127, ал. 1 от НПК. След като този способ е проведен, това не преклудира възможността на страните и съда да проверяват така събраното доказателство, чрез други способи на доказване, в случая чрез разпит. С оглед това обстоятелство и съдът е допуснал въпроса на представителя на държавното обвинение не за да „заобиколи” провеждането на разпознаване, а напротив – за да се проверят обстоятелствата, отразени при това действие. Впрочем, по тази причина се разпитват в съдебното следствие и поемните лица, участвали при съответното разпознаване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебното следствие извършването на повторно разпознаване би било процесуално недопустимо, отчитайки, че между разпознаващия /гр. ищец Ж.Г./ и разпознавания /подс. Т.П.П./ вече е бил осъществен непосредствен визуален контакт. Т.е., евентуално провеждане на това процесуално следствено действие в съдебно заседание би било опорочено, поради което и не би могло да бъде включено в доказателствената съвкупност.

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимата П., въпреки предоставената й от съда неограничена възможност да дава обяснения, се е възползвала от правото си да не дава такива. Вече в последното съдебно заседание, в което е обявена и присъдата, подсъдимата дава обяснения единствено по факти и обстоятелства, оставащи извън предмета на доказване по делото /л.л. 361-364/. Така например същата с охота и готовност разказва в детайли за събития, развили се между нея и съседа й К.В.М. през далечната 1995 г., както и относно осъществения граждански арест и задържането й на 22.04.2014 г. За правнозначимите факти и обстоятелства обаче, подсъдимата се възползва от правото си да не дава обяснения, задавайки въпроса: „Може ли да не отговарям?”, както и заявявайки, че не си спомня. Така например, в съдебно заседание подс. П. се възползва от правото си да не отговаря на въпросите на съда: „Срещали ли сте се с Ж.К.Г. и В.И.Т. и ако сте се срещали, получавали ли сте от тях пакети с парични суми?” и „Да пренасяте пакети от едно лице до друго, извършвали ли сте такава дейност?”

В действителност, Т.П. на досъдебното производство е направила изявления, относими към предмета на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, като е дала пространни показания относно участието и съпричастността й в престъпното деяние. Тези твърдения обаче са заявени от нея в качеството на свидетел, поради което правилно прокурорът е посочил в обвинителния акт, че същите не биха могли да бъдат приети като доказателство и не следва да бъдат коментирани. След като вече Т.П. е била привлечена в качеството на обвиняем, същата е заявила единствено, че разбира обвинението, че не се признава за виновна и че не желае да дава обяснения, както и че желае материалите от разследването да бъдат предявени само на нейния защитник /л. 23 от ДП/.

За яснота съдът намира за нужно отново да отбележи, че показанията на подс. Т.П., дадени на досъдебното производство нямат доказателствена сила, тъй като са дадени в друго й процесуално качество, а именно – в качеството на свидетел.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НПК, при съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка. Отчитайки в случая, че относно релевантните факти и обстоятелства подсъдимата П. се е възползвала от правото си да не дава обяснения, съдът намира, че между нея и гр. ищец Ж.Г. не би могла да бъде проведена очна ставка, така както счита адв. А..

Не е основателно и възражението, че поради напредналата възраст и влошен слух, показанията на Ж.Г. не следва да се кредитират. Това обстоятелство само по себе си не изключва способността й да възприема факти от действителността, а и от показанията й, по аргументите изложени по-горе може съвсем обосновано да се приеме, че те отговарят на обективната действителност. В такъв случай, за съда възниква задължение да провери дали е било възможно, гражданският ищец Г. да възприеме фактите, за които дава показания, което беше и сторено в съдебно заседание. На първо място, съдът установи, че напредналата възраст на Г. не й е попречила да възприема факти от обективната действителност, доколкото при непосредствения й разпит пред съда тя показа добра памет за значимите събития, макар и изминалия дълъг период от време. От друга страна, намаленият й слух не е от такова естество, че да й попречи да възприеме, какво й се говори от телефонната слушалка, която естествено е била допряна до ухото й. Относно срещата й с подс. Т.П., съдът отчита, че двете са били в непосредствена близост една до друга, доколкото такава се изисква, за да пусне Г. собственоръчно парите в чантата на П..

Обстоятелството, че именно подсъдимата П. е жената, отишла на „срещата” с Г., състояла се в непосредствена близост до сградата на „Добруджански Агробизнес Център” ЕООД – гр. Добрич, намиращ се на адрес в гр. Добрич, бул. *** е и фактът, че в интервала 13:55:20 часа – 20:01:27 часа същата е провела 30 /тридесет/ разговора, инициирани /набрани/ от мобилен № ***, регистриран на името на М.Р. ***. Видно от приложената по досъдебното производство справка /л.л. 80-81/, разговорите са с различна продължителност /от 10 до 480 секунди/, като са осъществени през различни клетки на територията на град Добрич /включително и през клетки в близост до инкриминираното място/, като впоследствие и през клетки, разположени на Аерогара Варна, в гр. Каспичан, в гр. Шумен и отново в гр. Добрич.

Относно това, дали подс. П. се е представила за длъжностно лице – служител на МВР, съдът счита, че това се е осъществило така, отчитайки показанията на Ж.Г.. Няма никаква логика, Г. да е говорила с мъж, представил се за служител на МВР, да се уговорят за среща с жена, друг служител на МВР, на която да бъде предадена значителната сума от 5000 лева, и след това, когато Г. е отишла на мястото, да предаде сумата на лице, без да се увери, че това е лицето, което „г-н П.” е изпратил, за да ги прибере.

С оглед изложеното, съдът намира, че разпитът на Ж.Г. на досъдебното производство пред съдия, както и в съдебна фаза са проведени съобразно изискванията на закона и при липса на процесуални нарушения.

Относно извършеното процесуално-следствено действие разпознаване на лица по снимки /л.л. 63-64 от ДП/:

Разпознаването от свидетел очевидец по своята правна същност се явява процесуален способ за събиране на преки доказателства относно главният факт на предмета на доказване. Именно и поради доказателствената си стойност, законодателят е предвидил строги правила за закрепването на извършеното следствено действие като доказателствен способ.

Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от НПК разпознаването на лица се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на подсъдимата, поради което правилно разследващият орган е приел в конкретния случай, че е наложително. При проведеното разпознаване, органът на досъдебното производство е спазил процедурата за него, предвидена в чл.чл. 169-171 от НПК. Спазени са изискванията за предварителен разпит на лицето, което участва като разпознаващо – Ж.Г., за присъствие на поемни лица, като няма данни да е нарушена забраната за среща между разпознаващото и разпознаваното лице. Налице е и сходство във външността на съпоставените лица.

Видно от протокола за разпит на Ж.Г. в качеството на свидетел /л. 33 от ДП/, проведен непосредствено преди разпознаването на 23.04.2014 г. от 10:20 часа до 10:40 часа, същата е изложила последователни и убедителни данни за всички белези на подсъдимата, по които би я разпознала, ако го види отново – коса, очи, цвят на кожата, овал на лицето, възраст, косми по брадата. Тези нейни възприятия са били еднопосочни и убедителни, доколкото Г. е имала възможност от изключително близко разстояние да възприеме подсъдимата – тя е разговаряла известно време с нея в непосредствена близост, а срещата им не е била внезапна и изненадваща за Г., за да се касае за мимолетно възприятие за външността на извършителя, което да бъде подложено на съмнение.

Независимо от възрастта на гр. ищец Ж.Г., както вече бе посочено за съдебния състав не възникна ни най-малко съмнение относно възможността й да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за наказателния процес, и правилно да ги възпроизвежда. Заявеното от Г. при проведеното на досъдебното производство разпознаване на лица по фотоснимки „Разпознавам тази жена по лицето и по косата. Тази е жената, на която предадох парите, макар и да не съм напълно сигурна, тъй като беше сресана по друг начин” не заличава категоричността на нейните показания пред съдебния състав, в които е заявила несъмнено, че подсъдимата е жената, която се е представила за служител на МВР и на която е предала сумата от 5000 лева /л. 128 от делото/. Отделно от това, при самия разпит на Г. в съдебно заседание, подсъдимата П. е заявила: „Не съм казвала да съм от МВР-то”, т.е. последната не е отрекла факта на срещата си с Г., както и на получаването на инкриминираната сума.

С оглед твърденията на адв. А., че подсъдимата към настоящия момент нямала брада следва да се отбележи, че от инкриминираната дата до настоящия момент е изминал голям период от време, през който период от време, подсъдимата би могла да промени външния си вид, отчитайки, че се касае за нетрайни белези, като окосмяване по лицето.

В съдебно заседание, след като на основание чл. 284 от НПК съдът е предявил на гр. ищец Ж.Г. приложеният по делото мобилен апарат „Нокия” /син на цвят/, предаден доброволно от подсъдимата, Г. е заявила, че това не е телефонът, който й е бил даден от подсъдимата, за да разговаря, тъй като даденият й телефон бил четвъртит и син на цвят /л. 128 от делото/. Или, в случая възниква съмнение във възможността на Г. да различава цветовете. Това обстоятелство обаче не поставя под съмнение възможността й да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за наказателния процес, и правилно да ги възпроизвежда, по изложените вече съображения, отчитайки и че самото разпознаване е проведено по черно - бели снимки.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие поемни лица – свидетелите М.Д.Ч. и И.К.К. /л.л. 220-222/ е видно, че и двете са присъствали при извършването на разпознаването от Ж.Г.. Съдът отчете противоречие, относно обстоятелството дали Г. е била в стаята за разпознаване, когато поемните лица са влезли или не е била. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, защото еднозначно и двете посочват, че снимките на разпознаваното и сходните лица са били наредени и показани на разпознаващия по-късно, поради което съдът счита, че извършеното процесуално-следствено действие не е опорочено. Не е процесуално нарушение и обстоятелството, че Ж.Г. е имала придружител-роднина, с оглед напредналата си възраст. Лицето-придружител не е станало свидетел на събития, имащи отношение към престъпното деяние, както и няма качеството „участник” в настоящото производство. С оглед на това и нейното присъствие не може да окаже влияние върху преценката на Г.. Освен това, с оглед принципа на непосредственост, съдебният състав имаше възможност лично да се убеди, че лицето, което придружава гр. ищец Г. не оказва влияние върху показанията й, а изпълнява само функции на неин помощник.

Обстоятелството, че е извършено разпознаване по снимки, а не в присъствието на самото лице, в случая не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Това е така по следните съображения:

Действително, извършеното от Ж.Г. разпознаване е проведено при условията на чл. 171, ал. 4 от НПК, съгласно която разпоредба, когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.  В случая, към момента на провеждане на разпознаването, по описа на Първо РУ на МВР – Добрич са били образувани три досъдебни производства, съответно ДП № 350/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице Ж.Г.; ДП № 401/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице Н.П. и ДП № 406/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице В.Т.. Видно и по трите досъдебни производства не е бил конституиран обвиняем. Тези производства са били обединени с постановление на районен прокурор в ДП № 401/2014 г. на 02.10.2014 г., значително време по-късно от извършване на разпознаването – 23.04.2014 г. Към момента на извършване на действието по разпознаването, разследващите органи не са били събрали достатъчно доказателства, че подс. П. е извършител на деянията, респективно са разследвали всички възможни следствени версии. С оглед изложеното, съдът счита, че към датата на провеждане на разпознаването не е било възможно да се покаже самото лице, поради което и разпознаването е било извършено по снимки. Това е било възможно вече към един по-късен момент, когато разследващите са били събрали достатъчно доказателства за привличането на Т.П. в качеството на обвиняем. В тази връзка следва да се отбележи, че на досъдебното производство подсъдимата Т.П. е била обявена за общодържавно издирване с телеграма № 20044/23.05.2014 г. на ГД „НП” /л. 143 от ДП/, поради което не могат да бъдат споделени доводите на адвокат А., че същата е била винаги на разположение на органите на досъдебното производство.

За това, като е предприето разпознаване по снимки не е допуснато нарушение по чл. 171, ал. 4 от НПК. Извън това, протоколът за разпознаване в случая съвсем не е единственото доказателствено средство за авторството на деянието.

Ето защо, съдът намира, че наред с гласните доказателствени източници, авторството е безспорно установено и от протоколите за разпознаване /л.л. 63-64 и л.л. 60-62/. Както Ж.Г., така и В.Т. независимо една от друга са разпознали именно подсъдимата Т.П., като един от извършителите, като са посочили и устойчивите белези, по които са направили това, а те напълно съвпадат със заявеното от тях в проведените непосредствено преди разпознаванията разпити.

С оглед изложеното съдът намира доводите на адв. А. за процесуална негодност на разпознаването като процесуално-следствено действие за неоснователни.

Относно осъщественото на 17.04.2014 г. деяние:

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на гражданския ищец В.И.Т., чийто показания са безпротиворечиви, последователни и логични. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, относно осъщественото на 17.04.2014 г. престъпно деяние.

На първо място, както в показанията си дадени в съдебно заседание, така и в показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.  281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, гр. ищец В.Т. безпротиворечиво и последователно описва установената фактическа обстановка. Единственото констатирано противоречие в показанията на Т. е относно обстоятелството как се е представила подсъдимата при срещата им. Така например, в съдебно заседание Т. твърди, че подсъдимата е казала: „Аз съм от социалните, изпратена съм да взема парите, за да започнат операцията, иначе на сина Ви ще му изтече кръвта” /л. 181 от делото/, а в досъдебното производство е заявила, че подсъдимата се е представила като „счетоводителката на Здравната каса П.а” /л.л. 35-36 и л. 38 от ДП/. Също така в съдебно заседание на въпрос на защитата на подсъдимата „По телефона мъжки глас ли Ви се обади?”, Т. отговаря: „Да, мъжки, доктор каза, че е. Каза името си Д. ли, не знам, бях заблудена, забравих какво му беше името. Беше към 10-10:30 ч., април беше, но не помня точно коя дата. Великден беше на 17-ти, значи по-рано е било”. С оглед констатираните противоречия, както и с оглед липсата на ясен спомен относно името, с което се е представил обадилият й се по телефона непознат мъж, както и относно датата на телефонното обаждане, след приобщаването по надлежния ред към доказателствения материал по делото на показанията, дадени пред орган на досъдебното производство, Т. категорично е заявила, че потвърждава, казаното при разпита пред орган на досъдебното производство, както и че подсъдимата се е представила за „счетоводителката на Здравната каса П.а”.

В случая, съдебният състав намира за съвсем нормално Т. да не си спомня такива обстоятелства с оглед от една страна на изминалия дълъг период от време, като от друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че въпросът кога е постъпило обаждането и с какво име се е представил мъжът, идентифицирал се като „доктор” са обстоятелства, които е нормално да не бъдат отчетени като значими от Т., с оглед новината, която й е съобщена за настъпилата катастрофа и последствията за нея и близките й. При конкретните обстоятелства е нормално и логично, вниманието на Т. да е насочено към действията, които й е казано да извърши, а не към странични детайли. Същото важи с пълна сила и относно обстоятелството като каква се е представила подсъдимата П., отчитайки както изминалия дълъг период от време, така и факта, че обикновеният, при това възрастен човек трудно би могъл да направи разграничение между социален работник и служител в Здравната каса.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на гр. ищец В.Т., която еднозначно посочва, че е постъпило обаждане от лице от мъжки пол, представило се за „доктор Д.”, като лицето, което е дошло да вземе парите е жена. От една страна Т. няма мотив да дава неверни показания. От друга страна показанията, които дава Т., досежно механизма на престъплението – обаждане от мъж, който съобщава за настъпил инцидент с неин близък и искането на пари, за да се бъде „опериран” той, като се уговаря среща за предаването на парите в брой, а жена идва на уговореното място, за да ги вземе, от името на институция на държавен орган, напълно съвпадат с показанията на гр. ищец Ж.Г. и св. Н.П.. Следва да се отчете, че гр. ищец Т., гр. ищец Г. и св. П., до момента на инкриминираните деяния не са имали връзка помежду си, като в същото време разкриват подробно механизма на престъпните деяния, който е изключително сходен. От това обстоятелство, макар и косвено, след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, може да се извлече правно обоснования извод, че именно подс. Т.П.П. е била и на трите „срещи” с Т., Г. и П., именно с целта да получи инкриминираните суми.

Съдът намира възражението на адв. А.А. *** за допуснати съществени процесуални нарушения при разпита на гр. ищец В.Т. на досъдебното производство, както и в съдебна фаза за неоснователно, по следните съображения:

В досъдебното производство В.И.Т. е била разпитана в качеството на свидетел от орган на досъдебното производство на 23.04.2014 г. /л.л. 35-36 от ДП/ и на 30.10.2014 г. /л.л. 37-38 от ДП/. От теорията е известно, че дадено лице придобива качеството на обвиняем с факта на привличането му като обвиняем и предявяването на постановлението. Към датата на провеждането на разпитите на Т. в качеството на свидетел по делото не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подс. Т.П. е била привлечена в качеството на обвиняем на 17.12.2014 г., на която дата е и било предявено и постановлението за привличане на обвиняем /л. 22 от ДП/. Безспорно, обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие /чл. 55, ал. 1 от НПК/. Съвсем логично, тази разпоредба намира приложение единствено, когато има конституиран обвиняем. При положение, че към датата на провеждане на процесуално-следствените действия с В.Т. не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, няма и как да възникне и задължение за уведомяване на защитника му.

Не са основателни и възраженията на адв. А., че са били задавани подвеждащи въпроси на гр. ищец В.Т. от прокурора, като недопустимо бил зададен въпрос от прокурора: „На подсъдимата, вижте я, на нея ли дадохте парите” /л. 179 от делото/, както и че съдът не бил провел очна ставка между гр. ищец Т. и подс. П.. На първо място, НПК предвижда разпознаването като способ на доказване, когато е необходимо да се провери идентичността на лица и предмети. Резултатите от действието се отразяват в протокол, който е писмено доказателствено средство - арг. чл. 127, ал. 1 от НПК. След като този способ е проведен, това не преклудира възможността на страните и съда да проверяват така събраното доказателство, чрез други способи на доказване, в случая чрез разпит. С оглед това обстоятелство и съдът е допуснал въпроса на представителя на държавното обвинение не за да „заобиколи” провеждането на разпознаване, а напротив – за да се проверят обстоятелствата, отразени при това действие. И тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебното следствие извършването на повторно разпознаване би било процесуално недопустимо, отчитайки, че между разпознаващия /гр. ищец В.Т./ и разпознавания /подс. Т.П.П./ вече е бил осъществен непосредствен визуален контакт. Т.е., евентуално провеждане на това процесуално следствено действие в съдебно заседание би било опорочено, поради което и не би могло да бъде включено в доказателствената съвкупност.

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимата П., въпреки предоставената й от съда неограничена възможност да дава обяснения, се е възползвала от правото си да не дава такива. Вече в последното съдебно заседание, в което е обявена и присъдата, подсъдимата дава обяснения единствено по факти и обстоятелства, оставащи извън предмета на доказване по делото /л.л. 361-364/. Така например, както вече бе посочено, същата с охота и готовност разказва в детайли за събития, развили се между нея и съседа й К.В.М. през далечната 1995 г., както и относно осъществения граждански арест и задържането й на 22.04.2014 г. За правнозначимите факти и обстоятелства обаче, подсъдимата се възползва от правото си да не дава обяснения, задавайки въпроса: „Може ли да не отговарям?”, както и заявявайки, че не си спомня. Така например, в съдебно заседание подс. П. се възползва от правото си да не отговаря на въпросите на съда: „Срещали ли сте се с Ж.К.Г. и В.И.Т. и ако сте се срещали, получавали ли сте от тях пакети с парични суми?” и „Да пренасяте пакети от едно лице до друго, извършвали ли сте такава дейност?”

В действителност, Т.П. на досъдебното производство е направила изявления, относими към предмета на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, като е дала пространни показания относно участието и съпричастността й в престъпното деяние. Тези твърдения обаче са заявени от нея в качеството на свидетел, поради което правилно прокурорът е посочил в обвинителния акт, че същите не биха могли да бъдат приети като доказателство и не следва да бъдат коментирани. След като вече Т.П. е била привлечена в качеството на обвиняем, същата е заявила единствено, че разбира обвинението, че не се признава за виновна и че не желае да дава обяснения, както и че желае материалите от разследването да бъдат предявени само на нейния защитник /л. 23 от ДП/.

Както вече бе посочено, показанията на подс. Т.П., дадени на досъдебното производство нямат доказателствена сила, тъй като са дадени в друго й процесуално качество, а именно – в качеството на свидетел.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НПК, при съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка. Отчитайки в случая, че относно релевантните факти и обстоятелства подсъдимата П. се е възползвала от правото си да не дава обяснения, съдът намира, че между нея и гр. ищец В.Т. не би могла да бъде проведена очна ставка, така както счита адв. А..

Не е основателно и възражението, че поради влошеното си зрение, показанията на В.Т. не следва да се кредитират. Това обстоятелство само по себе си не изключва способността й да възприема факти от действителността, а и от показанията й, по аргументите изложени по-горе може съвсем обосновано да се приеме, че те отговарят на обективната действителност. В такъв случай, за съда възниква задължение да провери дали е било възможно, гражданският ищец Т. да възприеме фактите, за които дава показания, което беше и сторено в съдебно заседание. На първо място, съдът установи, че влошеното зрение на Т. не й е попречило да възприема факти от обективната действителност, доколкото при непосредствения й разпит пред съда тя показа не само добра памет за значимите събития, макар и изминалия дълъг период от време, но и описа същите в детайли, които обективно е била възприела със зрителните си сетива. От друга страна, намаленото й зрение не е от такова естество, че да й попречи да възприеме подсъдимата П., отчитайки, че самата Т. заявява в съдебно заседание, че използва очила, с които вижда добре /л. 181 от делото/. Относно срещата й с подс. Т.П., съдът отчита, че двете са били в непосредствена близост една до друга, доколкото такава се изисква, за да може Т. да подаде, а подсъдимата П. да вземе парите.

Обстоятелството, че именно подсъдимата П. е жената, отишла на „срещата” с Т., състояла се в непосредствена близост до блок № 29 в ж.к. „Дружба” е и фактът, че в интервала 8:37:02 часа – 17:57:16 часа същата е провела 29 /двадесет и девет/ разговора, инициирани /набрани/ от мобилен № ***, регистриран на името на М.Р. ***. Видно от приложената по досъдебното производство справка /л.л. 82-83 от ДП/, разговорите са с различна продължителност /от 10 до 105 секунди/, като са осъществени през различни клетки на територията на град Добрич /включително и през клетки в близост до инкриминираното място/, като впоследствие и през клетки, разположени по пътя Добрич – Варна /в района на с. Любен Каравелово, обл. Варна/, в гр. Варна и отново в гр. Добрич.

Относно това, дали подс. П. се е представила за длъжностно лице – служител на Здравната каса, съдът счита, че това се е осъществило така, отчитайки показанията на В.Т.. Няма никаква логика, Т. да е говорила с мъж, представил се за д-р Д., да се уговорят за среща с жена, служител на Здравната каса, на която да бъде предадена сумата от 2000 лева, и след това, когато Т. е отишла на мястото, да предаде сумата на лице, без да се увери, че това е лицето, което „д-р Д.” е изпратил, за да ги прибере.

С оглед изложеното, съдът намира, че разпитите на В.Т. на досъдебното производство, както и в съдебна фаза са проведени съобразно изискванията на закона и при липса на процесуални нарушения.

Относно извършеното процесуално-следствено действие разпознаване на лица по снимки /л.л. 60-62 от ДП/:

Разпознаването от свидетел очевидец по своята правна същност се явява процесуален способ за събиране на преки доказателства относно главният факт на предмета на доказване. Именно и поради доказателствената си стойност, законодателят е предвидил строги правила за закрепването на извършеното следствено действие като доказателствен способ.

Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от НПК разпознаването на лица се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на подсъдимата, поради което правилно разследващият орган е приел в конкретния случай, че е наложително. При проведеното разпознаване, органът на досъдебното производство е спазил процедурата за него, предвидена в чл.чл. 169-171 от НПК. Спазени са изискванията за предварителен разпит на лицето, което участва като разпознаващо – В.Т., за присъствие на поемни лица, като няма данни да е нарушена забраната за среща между разпознаващото и разпознаваното лице. Налице е и сходство във външността на съпоставените лица.

Видно от протокола за разпит на В.Т. в качеството на свидетел /л.л. 35-36 от ДП/, проведен непосредствено преди разпознаването на 23.04.2014 г. от 11:30 часа до 12:05 часа, същата е изложила последователни и убедителни данни за всички белези на подсъдимата, по които би я разпознала, ако я види отново – възраст, височина, коса, форма на лицето, косми по брадата и устните. Тези нейни възприятия са били еднопосочни и убедителни, доколкото Т. е имала възможност от изключително близко разстояние да възприеме подсъдимата – тя е разговаряла известно време с нея в непосредствена близост, а срещата им не е била внезапна и изненадваща за Т., за да се касае за мимолетно възприятие за външността на извършителя, което да бъде подложено на съмнение.

Независимо от възрастта на гр. ищец В.Т. и обстоятелството, че същата ползва очила, при това с голям диоптър, както вече бе посочено, за съдебния състав не възникна ни най-малко съмнение относно възможността й да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за наказателния процес, и правилно да ги възпроизвежда. Заявеното от Т. при проведеното на досъдебното производство разпознаване на лица по фотоснимки „Разпознавам я по физиономията, това е жената, която се представи като П.а от здравната каса и на която предадох 2 000 лева” уличава именно подсъдимата като автор на престъпното деяние, които показания са в синхрон с показанията й, дадени на съдебното следствие.

С оглед твърденията на адв. А., че подсъдимата към настоящия момент нямала брада и мустаци, отново следва да се отбележи, че от инкриминираната дата до настоящия момент е изминал голям период от време, през който период от време, подсъдимата би могла да промени външния си вид, отчитайки, че се касае за нетрайни белези, като окосмяване по лицето.

Видно от съдържанието на протокола за разпознаване на лица по фотоснимки /л. 60 от ДП/, в присъствието на поемните лица – М. В. Б. с ЕГН ********** и И.М.М. с ЕГН ********** са били наредени 5 броя фотоснимки, номерирани с номера от 1 до 5, след което е било въведено разпознаващото лице – св. В.И.Т., която след като внимателно е огледала снимките, по категоричен начин е разпознала като извършител на престъплението лицето на снимка № 5 – подсъдимата Т.П.П..

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел, Б. заявява, че подписът в протокола не е негов, както и че не е присъствал на „такова нещо” и не може да си спомни /л. 250 от ДП/. От своя страна, М. също заявява, че не си спомня да са го разпитвали или да са му показвали снимки, като подписът в протокола не приличал на неговия /л. 250 от ДП/. 

Видно от заключението на вещите лица по назначената, неоспорена и приета от съда тройна съдебно графическа експертиза, подписът, положен в графа „Поемни лица” под т. 1 в протокола /л. 60 от ДП/ е положен от М. В. Б. с ЕГН **********, а подписът, положен в графа „Поемни лица” под т. 2 в протокола /л. 60 от ДП/ е положен от И.М.М. с ЕГН **********.

С оглед категоричното заключение на вещите лица, че подписите в графа „Поемни лица” са положени именно от вписаните в протокола като поемни лица М. В. Б. и И.М.М., съдът намира, че протоколът е съставен при условията и по реда, предвиден в НП, поради което представлява годно доказателствено средство за извършеното действие и за реда на неговото извършване.

Обстоятелството, че е извършено разпознаване по снимки, а не в присъствието на самото лице, в случая не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Това е така по следните съображения:

Действително, извършеното от В.Т. разпознаване е проведено при условията на чл. 171, ал. 4 от НПК, съгласно която разпоредба, когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.  В случая, към момента на провеждане на разпознаването, по описа на Първо РУ на МВР – Добрич са били образувани три досъдебни производства, съответно ДП № 350/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице Ж.Г.; ДП № 401/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице Н.П. и ДП № 406/2014 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с пострадало лице В.Т.. Видно и по трите досъдебни производства не е бил конституиран обвиняем. Тези производства са били обединени с постановление на районен прокурор в ДП № 401/2014 г. на 02.10.2014 г., значително време по-късно от извършване на разпознаването – 23.04.2014 г. Към момента на извършване на действието по разпознаването, разследващите органи не са били събрали достатъчно доказателства, че подс. П. е извършител на деянията, респективно са разследвали всички възможни следствени версии. С оглед изложеното, съдът счита, че към датата на провеждане на разпознаването не е било възможно да се покаже самото лице, поради което и разпознаването е било извършено по снимки. Това е било възможно вече към един по-късен момент, когато разследващите са били събрали достатъчно доказателства за привличането на Т.П. в качеството на обвиняем. Следва отново да се отбележи, че на досъдебното производство подсъдимата Т.П. е била обявена за общодържавно издирване с телеграма № 20044/23.05.2014 г. на ГД „НП” /л. 143 от ДП/, поради което не могат да бъдат споделени доводите на адвокат А., че същата е била винаги на разположение на органите на досъдебното производство.

За това, като е предприето разпознаване по снимки не е допуснато нарушение по чл. 171, ал. 4 от НПК. Извън това, протоколът за разпознаване в случая съвсем не е единственото доказателствено средство за авторството на деянието.

Ето защо, съдът намира, че наред с гласните доказателствени източници, авторството е безспорно установено и от протоколите за разпознаване /л.л. 63-64 и л.л. 60-62/. Както В.Т., така и Ж.Г. независимо една от друга са разпознали именно подсъдимата Т.П., като един от извършителите, като са посочили и устойчивите белези, по които са направили това, а те напълно съвпадат със заявеното от тях в проведените непосредствено преди разпознаванията разпити.

С оглед изложеното съдът намира доводите на адв. А. за процесуална негодност на разпознаването като процесуално-следствено действие за неоснователни.

Относно доводите на адв. А., че органите на досъдебното производство е следвало да разследват Й.Б.А. – управител на „Медия - борса имоти” ЕООД – гр. София, чиято собственост била СИМ-карта с № ***, както и да разкрият истинския извършител на деянието:

Видно от приложената по делото справка от „БТК-Виваком” ЕАД – София /л. 74 от ДП/, за периода 08:00 часа на 17.04.2014 г. – 16:00 часа на 17.04.2014 г. са регистрирани 7 /седем/ разговора с избиращ № *** /собственост на „Медия – борса имоти” ЕООД - гр. София/ към абонатен № ***, собственост на В.Т..

В настоящия случай, представителят на държавното обвинение е повдигнал обвинение с обвинителния акт на Т.П.П. за престъпление измама, извършено в съучастие, като съизвършител с неустановено при разследването лице. С обвинителния акт няма повдигнати обвинения и на други лица, поради което и съдебния състав дължи произнасяне по въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимата Т.П., извършено ли е виновно, както и съставлява деянието престъпление и правната му квалификация /чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/. 

Ето защо, обстоятелството дали Й. А. се явява „явният извършител на деянието” или не, както и кое е неустановеното при разследването лице, явяващо се съучастник на подс. Т.П., пък било и то лекар по професия, са все обстоятелства, които остават извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.

Относно осъщественото на 22.04.2014 г. деяние:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.С.П., чийто показания са безпротиворечиви, последователни и логични. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, относно осъщественото на 22.04.2014 г. престъпно деяние.

На първо място, както в показанията си дадени в съдебно заседание, така и в показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.  281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, св. Н.П. безпротиворечиво и последователно описва установената фактическа обстановка. Единствената липса на спомен в показанията на П. е относно датата на извършване на деянието. С оглед липсата на спомен относно датата на телефонното обаждане, след приобщаването по надлежния ред към доказателствения материал по делото на показанията, дадени пред орган на досъдебното производство, П. категорично е заявила, че потвърждава, казаното при разпита пред орган на досъдебното производство.

В случая, съдебният състав намира за съвсем нормално П. да не си спомня това обстоятелство с оглед изминалия дълъг период от време от датата на обаждането, до разпита й в съдебно заседание.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. Н.П., която еднозначно посочва, че е постъпило обаждане от лице от мъжки пол, представило се за „доктор Илиев от Бърза помощ гр. Добрич”, като лицето, което е дошло да вземе парите е жена. От една страна П. няма мотив да дава неверни показания. От друга страна показанията, които дава П., досежно механизма на престъплението – обаждане от мъж, който съобщава за настъпил инцидент с неин близък и искането на пари, за да бъде „опериран” той, като се уговаря среща за предаването на парите в брой, а жена идва на уговореното място, за да ги вземе, напълно съвпадат с показанията на гр. ищци Ж.Г. и В.Т.. Следва да се отчете, че св. П., гр. ищец Т. и гр. ищец Г., до момента на инкриминираните деяния не са имали връзка помежду си, като в същото време разкриват подробно механизма на престъпните деяния, който е изключително сходен. От това обстоятелство, макар и косвено, след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, може да се извлече правно обоснования извод, че именно подс. Т.П.П. е била и на трите „срещи” с П., Т. и Г., именно с целта да получи инкриминираните суми.

Съдът намира възражението на адв. А.А. *** за допуснати съществени процесуални нарушения при разпита на св. Н.П. на досъдебното производство, както и в съдебна фаза за неоснователно, по следните съображения:

В досъдебното производство Н.С.П. е била разпитана в качеството на свидетел от орган на досъдебното производство на 22.04.2014 г. /л.л. 39 от ДП/. От теорията е известно, че дадено лице придобива качеството на обвиняем с факта на привличането му като обвиняем и предявяването на постановлението. Към датата на провеждането на разпита на П. в качеството на свидетел по делото не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подс. Т.П. е била привлечена в качеството на обвиняем на 17.12.2014 г., на която дата е и било предявено и постановлението за привличане на обвиняем /л. 22 от ДП/. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК, обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие. Съвсем логично, тази разпоредба намира приложение единствено, когато има конституиран обвиняем. При положение, че към датата на провеждане на разпита на св. Н.П. не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, няма и как да възникне и задължение за уведомяване на защитника му. Спазени са и изискванията за провеждане на разпита на св. П. в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира, че разпитът на св. Н.П. на досъдебното производство, както и в съдебна фаза е проведен съобразно изискванията на закона и при липса на процесуални нарушения.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.св. П.Т.П. и С.И.С., тъй като същите са логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондиращи с показанията на св. Н.П., като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимата П. относно това деяние дава обяснения, твърдейки, че няма нищо общо с престъпното деяние, както и че случайно се е озовала на мястото, където св. П.П. я е задържал и впоследствие предал на органите на полицията.

В случая съдът не дължи произнасяне относно действията на св. П.П. по задържането на подсъдимата Т.П., тъй като тези действия излизат извън предмета на доказване по делото. Независимо от това, с оглед твърденията на адвокат А., че само „органите на МВР имат право да задържат нарушителите”, съдът намира за нужно да отбележи, че св. П. е осъществил т.нар. „граждански арест”, съобразно чл. 12а от НК.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.

В настоящия случай съдът намира, че следва да кредитира обясненията на подсъдимата единствено в частта, относно обстоятелството, че същата е била задържана от св. П. и впоследствие предадена на органите на полицията. Съдът намира обясненията й в останалата си част за недостоверни и като израз на защитната й позиция, тъй като те се оборват по категоричен начин от показанията на св. С.. Така например в съдебно заседание св. С. дава следните показания: „На място проведохме беседа с госпожата, която беше изключително притеснена. В началото не ни даде адекватни отговори и няколко пъти си смени версиите, докато накрая стигна до версията, че отишла да вземе едни пари, които една госпожа е дължала на неин роднина. Докато пътувахме към Районното, телефонът на госпожата не спираше да звъни. Казах й да го извади, за да можем да го виждаме. Прозвъняванията бяха от различни номера, които не бяха записани с имена” /л. 183 от делото/. На въпроса на адв. А.: „Казахте, че тя няколко пъти си е сменила версиите?”, свидетелят отговаря: „Да. Отначало твърдеше, че не знае изобщо за какво става въпрос. После, че отишла там да вземе едни пари и в крайна сметка, че тези пари били за неин роднина” /л. 183 от делото/.

Анализирайки показанията на св. С.И.С. се установява, че подс. Т.П. не е била случайно на мястото, където е била задържана, както тя твърди, а е отишла там именно с целта да вземе от св. Н.П. инкриминирата сума от 750 лева. Показанията на св. С., пред когото подсъдимата е заявила, че е „отишла там, за да вземе едни пари” в случая следва да се ценят като годно доказателствено средство и в тази им част, тъй като св. С. преразказва заявеното пред него извънпроцесулно „самопризнание”. Показанията на свидетеля С. в тази им част следва да се ценят като източник на косвени, производни доказателствени факти, които при наличието на преки доказателства-показанията на св.св. Н. и П., потвърждаващи категорично и безусловно факта, свързан със задържането на подсъдимата и предаването й на органите на полицията, водят до единствения възможен извод за доказаност на деянието.

Обстоятелството, че именно подсъдимата П. е жената, която е следвало да се срещне с Н.П., до автомивка „Р*.” е и фактът, че на 22.04.2014 г. в интервала 7:27:56 часа – 15:17:49 часа същата е провела 11 /единадесет/ разговора, инициирани /набрани/ отново от мобилен № ***, регистриран на името на М.Р. ***. Видно от приложената по досъдебното производство справка /л.л. 83 от ДП/, разговорите са с различна продължителност /от 16 до 150 секунди/, като са осъществени през различни клетки на територията на град Добрич, включително и през клетки в близост до инкриминираното място.

От друга страна, описанието на подс. Т.П. към момента на задържането, дадено от св. П., изцяло съвпада с описанието, извършено от гр. ищци Ж.Г. и В.Т..

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Р.Е.Р., П.Г.П. и В.Й.П., дотолкова, доколкото същите пресъздават факти и обстоятелства, оставащи извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.

Относно доводите на адв. А., че органите на досъдебното производство е следвало да разследват Й.Б.А. – управител на „Медия - борса имоти” ЕООД – гр. София, чиято собственост била СИМ-карта с № ***, както и да разкрият истинския извършител на деянието:

Видно от приложената по делото справка от „БТК-Виваком” ЕАД – София /л. 76 от ДП/, за периода 12:00 часа на 22.04.2014 г. – 16:00 часа на 22.04.2014 г. са регистрирани 4 /четири/ разговора с избиращ № *** към домашен абонатен № ***, с адрес на поста: гр. Добрич, ул. „Ген. Столетов” № 23, собственост съпруга на Н.П. - Н.П..

Съгласно приложената по делото справка от „БТК-Виваком” ЕАД – София /л. 86 от ДП/, телефонен № *** е собственост на „Медия – борса имоти” ЕООД - гр. София.

В настоящия случай, представителят на държавното обвинение е повдигнал обвинение с обвинителния акт на Т.П.П. за престъпление измама, извършено в съучастие, като съизвършител с неустановено при разследването лице. С обвинителния акт няма повдигнати обвинения и на други лица, поради което и съдебния състав дължи произнасяне по въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимата Т.П., извършено ли е виновно, както и съставлява деянието престъпление и правната му квалификация /чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/. 

Ето защо, обстоятелството дали Й. А. се явява „явният извършител на деянието” или не, както и кое е неустановеното при разследването лице, явяващо се съучастник на подс. Т.П., пък било и то лекар по професия, са все обстоятелства, които остават извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.

Относно доказателствените искания на адвокат А.А., направени в съдебно заседание:

Съгласно разпоредбата на чл. 251б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. В случая, телефонният разговор, за който св. П. твърди, че е бил проведен със снаха й е с дата 22.04.2014 г. Към датата, на която е било направено доказателственото искане – 10.07.2015 г. е бил изтекъл 6 месечният срок за съхранение на информацията, съгласно чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, поради което такава справка не би могла да бъде изготвена. Отделно от това, дали св. Н.П. е била набрала телефонният номер на снаха си, или не, е правно ирелевантно обстоятелство, поради което съдът с протоколно определение е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимата Т.П. за изискване на справка за проведени разговори от домашния телефонен номер на св. Н.П. на дата 22.04.2014 г., в която насока се е произнесъл и с протоколно определение в съдебно заседание /л. 329 от делото/.

На същото основание, съдът не е уважил и искането на адвокат А. за изискване на разпечатка от „Теленор България” ЕАД – гр. София на входящите и изходящи повиквания за периода 01.04.2014 г. – 31.04.2014 г. за абонатни номера *** и ***, в която насока се е произнесъл в съдебно заседание /л. 249 от делото/.

Също така, съдът е оставил без уважение и искането на адвокат А. за разпит в качеството на свидетел на съпруга на гр. ищец Ж.К., приемайки, че обстоятелствата, за които се иска събиране на гласни доказателства са вече установени посредством показанията на гр. ищец Ж.К.Г. /протоколно определение – л. 329 от делото/.

Видно от доказателствата по делото св. М.Р.М. е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 7676/20.02.2015 г. на ГД „НП” /актуализирана на 10.03.2016 г./, като към датата на последното съдебно заседание – 09.03.2017 г., т.е. повече от две години свидетелят не е бил открит. С оглед изложеното, отчитайки искането на представителя на държавното обвинение за заличаване на св. М. от списъка за призоваване, съобразявайки изискването за разглеждане на делото в разумен срок, съдът е заличил от списъка на лицата за призоваване М.Р.М. /протоколно определение – л. 364 от делото/.

Относно искането на адвокат А. по пренията за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК /когато деянието не съставлява престъпление/:

Дали деянието съставлява престъпление или не, е въпрос по съществото на делото, като в съдебна фаза съдът не би могъл с определение да прекрати наказателното производството. Този извод следва от разпоредбата на чл. 289, ал. 1 от НПК, съгласно която съдът прекратява наказателното производство в съдебно заседание в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4, тоест точка 1 е изключена от приложното поле на чл. 289, ал. 1 от НПК.  Въпросът дали деянието съставлява престъпление или не, е въпрос по съществото на делото и по него съдът дължи произнасяне единствено и само с крайния съдебен акт – присъдата. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК, съгласно която при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава въпроса съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация, както и разпоредбата на чл. 304 от НПК, видно от която съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не съставлява престъпление.

С оглед изложеното, съдът не би могъл да прекрати наказателното производство, така както счита адвокат А., в която насока и отново по искане на адвокат А., съдебният състав се е произнесъл в съдебно заседания на 10.07.2015 г., като е оставил без уважение искането му за прекратяване на наказателното производство по настоящото дело /л. 122 от делото/.

Не са налице и основанията за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на прокурора на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, съобразно изложените вече по-горе съображения. 

Относно доводите на адвокат А., че не били извършени достатъчно процесуално-следствени действия за откриване на истинския извършител на престъплението:

В настоящия случай, представителят на държавното обвинение е повдигнал обвинение с обвинителния акт на Т.П.П. за престъпление измама, извършено в съучастие, като съизвършител с неустановено при разследването лице.

Тук следва да се отбележи, че е процесуално недопустимо, съдът да дава задължителни указания на прокуратурата, срещу кого и за какво престъпление да повдига обвинение. Този извод следва от изключителното правомощие на прокуратурата по чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България, на която е възложено да разрешава въпросите дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление. С други думи – процесуално недопустимо е съдът да връща делото на прокурора за откриване на „действителните извършители на престъпното деяние”, така както иска адв. А.. Въпросът, доказано ли е обвинението по един несъмнен начин, в съответствие с чл. 303, ал. 2 от НПК е въпрос, който може да бъде решен единствено и само с крайния съдебен акт по делото, а именно – с присъда, в която насока, съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 10.07.2015 г. /л. 124 от делото/.

Относно доводите на защитника на подсъдимата Т.П. – нейният син П. П.:

Сама по себе си, възрастта на подсъдимата Т.П. не би могла да бъде факт, от който да се съди, би ли могла същата да извърши вмененото й престъпление. В случая, с оглед събраните по делото доказателства, съобразно извършения вече анализ, съдебният състав намира, че участието на подсъдимата в престъплението е безспорно установено. Няма спор, че приложеният по делото като веществено доказателство мобилен телефонен апарат, предявен на страните в съдебно заседание, съобразно чл. 284 от НПК е собственост на подсъдимата П., както и че същият е бил използван именно от нея с поставена СИМ карта с № ***, като липсват данни през инкриминирания период, телефонът да е бил ползван от друго лице. Т.е. подсъдимата се е намирала там, където е бил телефонът й. При това положение, отчитайки трафичните данни, съдържащи с в приложената по делото справка/л.л.79-84/ и съобразявайки местоположението на клетките, през които са били осъществявани проведените разговори от подсъдимата, се налага извода за нейната изключителна  мобилност през инкриминирания период от време 09.04.2014 г. – 22.04.2014 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените съображения, включващи обясненията на подсъдимата в кредитираната им част; показанията на гр. ищец Ж.К.Г., дадени в съдебно заседание, както и тези, дадени пред съдия в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на гр. ищец В.И.Т., дадени в съдебно заседание, както и тези, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Н.С.П., П.Т.П. и С.И.С., както и показанията им, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М.Д.Ч. и И.К.К. кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Справка за съдимост № 1219/06.06.2014 г.; Справка за съдимост № 1588/28.07.2014 г.; Справка от УИС на Прокуратура на Република България; Характеристика; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 23.04.2014 г.; Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 23.04.2014 г.; Справка от Виваком с рег. № 11927/08.05.2014 г.; Справка от Глобул с рег. №10085/15.05.2014 г.; Справка от Виваком с рег. № 13842/28.05.2014 г.; Справка от Виваком с рег. №13393/23.05.2014 г.; Справка от Глобул с рег.№ 10301/16.05.2014г.; Справка от МТЕЛ с рег. № 16126/07.07.2014 г.; Справка от Глобул с рег.№ 13067/17.06.2014 г.; Справка от Виваком с рег. № 17763/07.07.2014 г.; Данни от Търговски регистър; Справка от УИС на Прокуратура на Република България; Протокол за снемане на сравнителни образци в съдебно заседание - 2бр.; Тройна съдебно графическа експертиза; Справка за съдимост № 154/27.01.2017г.; Удостоверение за наследници №11-03.204/20.02.2017 г.; справка от Търговски регистър за „Медия-борса имоти” ЕООД, които прецени от съда в своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

         С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимата Т.П.П. от обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като,

В периода 09.04.2014 г. – 22.04.2014 г. в гр. Добрич, с цел да набави за себе си и за друго, неустановено при разследването лице, имотна облага, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с неустановено при разследването лице:

- На 09.04.2014 г. поддържала у Ж.К.Г. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 5 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Министерство на вътрешните работи;

- На 17.04.2014 г. поддържала у В.И.Т. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 000.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – служител на Здравна каса;

- На 22.04.2014 г. поддържала у Н.С.П. *** заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 750.00 лева, като деянието е останало недовършено в стадия на опита поради независещи от дееца причини, а общата стойност на причинените с деянието имуществени вреди възлиза на паричната сума от 7 750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния. 

От обективна страна:

-         Относно предмета на измамата и изпълнителното деяние:

Предмет на посегателството по чл. 209 от НК е имуществото, оценено в състоянието, в което са намира към момента на извършване на деянието /Решение № 261/5.VІ.1976 г. І н.о. на ВС/.

Освен имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено или поддържано заблуждение или е използвана неговата неопитност и неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда. Според съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е възможна само по отношение на физическо лице, т.е. заблуденият не може да бъде юридическо лице.

В настоящия случай, съдът въз основа на събраните гласни и писмени доказателства намира за безспорно установено, че подсъдимата Т.П. е осъществила една от формите на изпълнителното деяние, визирани в чл. 209, ал. 1 от НК, а именно – “поддържане”.

Характерно за тази форма /както и за изпълнителното деяние “възбуждане”/ е, че чрез нея се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства. Безспорно е установено, че подсъдимата Т.П. е поддържала заблуждение у Ж.Г., В.Т. и Н.П.. Това е така, защото у изброените лица, подсъдимата е формирала неправилна представа относно условията, при които се извършва акта на имущественото разпореждане с паричните суми, както и че имотната вреда е настъпила, като пряко следствие от това имуществено разпореждане.

От обективна страна, подсъдимата П., действайки като посредник между неустановено при разследването лице и гр. ищец Ж.Г., гр. ищец В.Т. и св. Н.П., и най-вече, представяйки се на Г. и Т. за длъжностно лице /служител на МВР и служител на Здравна каса/, което ще получи пари, за да се „оправи” случай, свързан със смърт при пътнотранспортно произшествие с участието на сина на Г. и за да се лекуват синовете на Т. и П., е поддържала заблуждение у посочените лица, т.е. затвърдила е у тях неверни представи относно съществуването на определени факти и обстоятелства /мними пътнотранспортни произшествия и липсваща необходимост от парични средства за прикриване участието на сина на Г. в пътнотранспортно произшествие и за лекуване на пострадали лица, родственици на Т. и П./, които вече са били създадени /възбудени/ дистанционно /по телефон/ от друго лице, неустановено при разследването. Поддържането на заблуждение у Ж.Г., В.Т. и Н.П. относно създадените от друго лице неверни представи е мотивирало всяка една от тях, да направи имуществено разпореждане, като предостави на подсъдимата П. различни по размер суми, които съдът намира за безспорно установени въз основа на показанията на Г., Т. и П.. Ако невярната представа относно действителната необходимост от парични средства, създадена от неустановено при разследването лице, не е била поддържана от подсъдимата Т.П., то Г., Т. и П. не биха се разпоредили със свое имущество /пари/. Гр. ищци Ж.Г. и В.Т. са били допълнително мотивирани да направят фактическо /имуществено/ разпореждане и поради обстоятелството, че подсъдимата им се е представила за длъжностно лице, качество, каквото в действителност не е притежавала и което определя квалифициращият признак по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

Отношенията между подсъдимата Т.П., която е поддържала заблуждение у пострадалите лица, и неустановеното при разследването лице, което по телефон е възбудило /създало/ това заблуждение у същите лица, представляват отношения между съизвършители на едно и също наказуемо от закона деяние. Подсъдимата П. е извършила деянието в съучастие като извършител с друго лице – извършител, тъй като самостоятелно е осъществила всички елементи на изпълнителното деяние поддържане на заблуждение. Т.е., престъплението е извършено при особена форма на извършителство, а именно – съизвършителство.

Налице е и форма на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като множеството деяния /три/ осъществяват състава на едно и също престъпление /по чл. 209 и сл. от НК/, деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

- Относно престъпния резултат – причиняване на имотната вреда:

Поддържането на заблуждение от подсъдимата и настъпилите за Ж.Г. и В.Т. имуществени вреди са били в причинно-следствена връзка. Мотивирани от погрешната представа, формирана от подсъдимата Т.П., Ж.Г. и В.Т. са извършили акт на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и престъпния резултат – имотната вреда. Тя може да настъпи както в имуществото на измаменото лице, така и в това на трето лице. В практиката се приема, че за съставомерността на деянието не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. При това без правно значение е обстоятелството, подсъдимата Т.П. облагодетелствала ли се е или не. С други думи – изразходвала ли е подсъдимата получените суми за свои нужди или не, както и предала ли ги е на трети лица или не, са правно ирелевантни обстоятелства.

При св. Н.П. имуществена вреда не е настъпила, но причините за това са били извън поведението на подсъдимата П. /в този случаи деянието е останало в стадия на опита предвид осъществения по отношение на подсъдимата граждански арест/.

От субективна страна:

         Съдът намира, че подсъдимата П. е извършила деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК - същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Това е така, защото подсъдимата е действала с ясното съзнание, че поддържа заблуждение и че създадените от друго лице и поддържани от нея неверни представи са мотивирали пострадалите лица да се разпоредят със свое имущество /пари/ и това е довело да настъпване на имуществени вреди за последните.

         Освен с пряк умисъл, подсъдимата П. е действала и с користна цел – да набави за себе си и за друго лице, останало неустановено при разследването, по неправомерен начин имотна облага.

Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежа й за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.

            За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за личността й и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на П..

Т.П.П. е ***, ЕГН **********

         Деянието е извършено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, липса на образувани други наказателни производства и добрите характеристични данни по местоживеене.

         Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете големия брой на осъществените деяния – три, включени в продължаваното престъпление.

Относно наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

         Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата Т.П. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е лишаване от свобода от една до осем години.

                Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимата не следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

         Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от П. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата определи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на дееца.

Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.

В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.

Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че общо превантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимата П. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимата е била задържана, считано от 10.10.2015 г. до 12.10.2015 г.

Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимата ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

По отношение на гражданските искове:

Фактът, че подсъдимата Т.П. е осъществила вмененото й престъпление, налага основателността на предявената от Ж.К.Г. гражданскоправна претенция, поради което, съдът с присъдата осъди подсъдимата Т.П.П., да заплати на Ж.К.Г. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200.00 /двеста/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Фактът, че подсъдимата Т.П. е осъществила вмененото й престъпление, налага основателността на предявената от В.И.Т. гражданско правна претенция, поради което, съдът с присъдата осъди подсъдимата Т.П.П., да заплати на:

- Х.И.Т. с ЕГН ********** ***, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

- Г.И.Т. с ЕГН ********** ***, съобразно дела му от наследството на починалата В.И.Т. (1/2) сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 17.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимата Т.П. за виновна, съдът я осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 456.00 /четиристотин петдесет и шест/ лева по сметка на Районен съд – Добрич.

С присъдата, съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство – мобилен телефонен апарат марка „Nokia” с IMEI ***, ведно с батерия и СИМ-карта, след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика му - подс. Т.П.П..

На основание чл. 309 от НПК, съдът потвърди наложената на досъдебното производство спрямо подсъдимата мярка за неотклонение “Подписка” до влизане в сила на присъдата.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

 

 

Районен съдия:                           .

                                                                                               /Данчо Димитров/