Решение по дело №107/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от С. С. И., с адрес в [населено място], [улица], чрез пълномощника- адвокат Н. К. от АК-Бургас.

Предявен е осъдителен иск против ОД на МВР-Бургас за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт, отменен от съда- заповед за задържане на лице до 24 часа. Сочи се, че вредите са търпени от момента на задържането – 23.08.2024г. до подаване на исковата молба- 22.01.2025г. вредите съставляват изключително силен страх, срам и неудобство пед близки и приятели, накърняване на доброто име и достойнство, затвореност към околните, чувство на несправедливост от органите на реда, поради осъщественото незаконно задържане, с отменена от съда заповед. Претендира се обезщетение в размер на 700 /седемстотин/ лева, ведно със законната лихва, което да бъде заплатено от Областна дирекция на МВР – Бургас (ОД на МВР – Бургас). Иска се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, в писмено становище чрез процесуалния си представител заявява, че предвид отменения административен акт, от който се твърди да произтичат вредите искът е процесуално допустим. Оспорва обаче исковата молба, като неоснователна както по основание, така и по размер и прави искане да бъде оставена без уважение. Излага доводи за липса на всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на исковата претенция, доколкото приложените към исковата молба доказателства не доказвали наличието на вреди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Със Заповед за задържане на лице, с рег.№ УРИ 346з-178 от 23.08.2024г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Созопол, ищецът С. И. е бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради данни за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а именно, за това, че извършва непристойни действия и нарушава обществения ред в [населено място], [улица], до дюнери „Густо“. Видно от съдържанието на административния акт И. е задържан на 23.08.2024г. в 18.00 часа, а е освободен на 24.08.2024г. в 17.00 часа.

Индивидуалният административен акт е оспорен пред РС-Бургас, а с решение № 956 от 28.11.2024г., постановено по а.н.д. № 3639 по описа за 2024г. заповедта е отменена, като незаконосъобразна. Решението на РС-Бургас не е оспорено и същото е влязло в сила на 24.12.2024г., съобразно данните от приложеното съдебно дело, удостоверяващи този факт. Съдебното дело на БРС е изискано в цялост и приложено към настоящото до приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт.

В хода на настоящото съдебно производство бе допуснат в качеството на свидетел П. Х. Щ., която живее на семейни начала с ищеца С. И.. Видно от показанията на свидетеля, в първите месеци след задържането през м. август 2024г. ищецът спрял да общува с хора, дори с майка си и сестрите му, които живеят в същата къща. Ходел на работа, но не излизал с приятели, защото се срамувал от осъщественото задържане. Притеснявал се и станал много нервен. Често изпитвал главоболие. Не можел да спи през нощта и от нервно напрежение, като заспивал едва към 4 часа сутринта. За известно време дори не искал да се храни. От това негово състояние се случвало често да се скарат. Отделно от това, когато били навън и минават с кола покрай полицейски служители, последните гледали на него като на престъпник. Впоследствие, останал без работа, тъй като някакви полицаи са говорили против него на работодателя му. Свидетелят сочи, че преди това задържане съжителят й не е изпитвал подобни проблеми.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно НП, отменено от съда с влязло в сила решение.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Заповед за задържане на лице, с рег.№ УРИ 346з-178 от 23.08.2024г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Созопол, от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменена от РС Бургас, с влязло в сила решение описано по-горе, поради което са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото отмяната на заповедта с влязъл в сила съдебен акт, е условие за допустимост на настоящата искова претенция.

В настоящото производство фактите, послужили като основание за издаване на заповедта не могат да се обсъждат, тъй като същите са били част от предмета на доказване в производството по нейното оспорване.

Единственият меродавен факт е наличието на незаконосъобразен акт, който е отменен по надлежния законов ред.

Разгледана по същество претенцията е и ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Дейността на служителите на МВР несъмнено е административна дейност, а безспорно задържането на лица е правомощие, регламентирано от закона за МВР. Същата е свързана с охрана на обществения ред и при определени обстоятелства, полицейските служители имат правомощието да задържат лица за срок до 24 часа, с надлежно издадена заповед на съответното правно основание. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по съответния ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена компетентност. По същество, самото задържане съставлява принудителна административна мярка, ограничаваща правото на свободно придвижване на гражданите за посочения срок в закона. В случаят, несъмнено ищецът е бил задържан за срок от 18.00 часа на 23.08.2024г. до 17.00 часа на 24.08.2024г., което се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства. Безспорен е и факта, че заповедта за задържането му е отменена, като незаконосъобразна.

От ангажираните по делото гласни доказателства става ясно, че месеци наред след задържането си ищецът И. е изпитвал страх, неудобство и психически дискомфорт от осъщественото през м. август 2024г. задържане от органите на МВР. Трудно заспива нощем, станал нервен, затворил се и не общувал дори със свои близки роднини, които живеят в същата къща. Не са налице причини, поради които ангажираните гласни доказателства да не се кредитират с доверие. Няма доказателства, които ги опровергават, а наред с това, макар в качеството на свидетел да е изслушано лице, с което ищецът съжителства, тези показания следва да бъдат взети предвид и поради факта, че подобни лични възприятие от психичното състояние на човек могат да имат именно негови близки лица. В този смисъл, въпреки факта, че свидетелят Щиплийска е в близки отношения с ищеца, липсват отрицателни предпоставки за кредитиране с доверие на изслушаните показания. При така заявеният в исковата молба диапазон, в който са търпени вредите, ищецът е изпитвал стрес в периода от задържането си на посочената дата /23.08.2024г./ до подаване на исковата молба- 22.01.2025г. несъмнено, засягане на личността от осъщественото задържане, обявено от съда за незаконосъобразно обосновава извода, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка- причиняването на неимуществени вреди, съставляващи описани от свидетеля състояния, които са резонанс от незаконосъобразното задържане на ищеца.

При така направените констатации, налице е и третата предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издадената заповед за задържане за срок до 24 часа и претърпяните от ищеца неимуществени вреди, за които липсват данни да са причинени от друг източник. Вярно е, че в показанията на свидетеля се заяви и последващо освобождаване от работа на ищеца, поради разговори на полицаи с работодателя на С. И., но същите не са предмет на обсъждане по делото, доколкото в исковата молба въобще не са заявени подобни факти, от които произтичат вредите, обект на обезщетяване по този ред и в този смисъл заявените показания в тази част няма да се обсъждат, като неотносими към спора.

В случаят, налице е причинна връзка между претърпените неимуществени вреди /страх, срам, напрежение, главоболие, нервност, затваряне и ограничаване на общуването/, поради осъщественото задържане, впоследствие обявено от съда за незаконосъобразно и при това положение е налице пряка връзка между задържането, основаващо се на отменената заповед и осъществения вредоносен резултат спрямо психичния мир на ищеца.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е основателен, както по основание, така и по размер. Изводът дали претенцията следва да бъде уважена изцяло, т.е. за пълния претендиран размер или не се обуславя от анализа на обстоятелствата по конкретния казус.

За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца, но в случаят това е сторено.

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразната заповед за задържането му, ищецът е имал негативни психически изживявания, изразяващи се в претърпени стрес, дискомфорт, притеснения и неудобства.

Обезщетяването на неимуществени вреди следва да почива на принципа на справедливостта, по аргумент от чл.52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството,че ЗОДОВ не уточнява как се определя техният размер. Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Безспорно в конкретния случай се установява, че в резултат на заповедта за задържане, ищецът е претърпял негативни емоции, изживявайки притеснения, стрес и неудобства. Тяхната продължителност не е само за период до 24 часа /времето на задържането, което с точност възлиза на 23 часа при съпоставяне на часа на освобождаване на следващия ден/, но е продължило и месеци наред при така установените от показанията на свидетеля факти. В този смисъл, съдът приема, че обективно тези негативни последици действително са продължили и до датата на заведената искова молба- 22.01.2025г., както е заявено в уточнението на исковата претенция, макар и във времето да е логично намаляване на техния интензитет. Така посочените факти са релевантни именно към преценката за "справедливост" чл. 52 от ЗЗД, а от значение е и техният интензитет. В случая, релевантни към тази преценка са и фактите, свързани със сравнително младата възраст на ищеца, липсата на каквито и да е данни за предишни провинения, мястото, за което ответникът не е ангажирал доказателства, фактът, че задържаният се е намирал съвместно с други лица, а освен това живее в малък град и случаят с неговото задържане е станал достояние за много хора, включително на неговия работодател. При така описаните състояния, съдът счита, че този интензитет обосновава уважаване на исковата претенция в пълен размер. Ето защо, съдът намира, че обезщетение в размер от 700 лв е справедливо, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение искането за присъждане на законната лихва, следва да се отбележи, че съгласно чл.86 от ЗЗД. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2022г. на ВАС по т.д. № 4/2020г.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящото съдебно производство, съобразно представени по делото доказателства за осъществените разноски (л.33) от ищецът са направени разноски в общ размер на 510,00 лева, от които 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство. Държавната такса и платеното адв. възнаграждение в настоящото исково производство следва да се присъдят изцяло, с оглед нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, в хода на настоящото съдебно производство е направено възражение за прекомерност, което също е НЕОСНОВАТЕЛНО. Пълномощникът на ищеца участва идвете проведени открити заседания по делото, като е изготвил исковата молба и уточнение към нея, респективно ангажира писмени и гласни доказателства, при което реално положеният труд от адвоката отговаря на претендираното адвокатско възнаграждение и същото не следва да бъде редуцирано.

Мотивиран от изложеното, Административен съд -[населено място], трети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на С. С. И., [ЕГН], сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 23.08.2024г. до подаване на исковата молба- 22.01.2025г., вследствие на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице, с рег.№ УРИ 346з-178 от 23.08.2024г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Созопол, отменена от РС –Бургас по а.н.д. № 3639 от 2024г., ведно със законната лихва, считано от 24.12.2024г. /влизане в сила на Решение на БРС № 956 от 28.11.2024г./ до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на С. С. И., [ЕГН], разноските по настоящото дело в производството пред АдмС-Бургас в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред ВАС на РБ с касационна жалба /протест/, в 14-дневен срок от съобщението до страните.