Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260078
гр.Свищов,
9.08.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 9.07.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 947 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „В.и к.Й.“ООД гр. В.Търново, представляван
от управителя Д.И.В.твърди, че дружеството извършва търговска и експлоатационна
дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води и канализация на територията на област Велико Търново. За отчетния период
от 12.04.2017г.. до 05.04.2020г. били приложими Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК Й. ООД В.Търново, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.. – точка 9 и публикувани в централен и местен
ежедневник Новинар, бр. 196/21.08.2014г.. и вестник Янтра днес, бр.
178/18.09.2014г… Сочи, че съгласно чл. 33 от тях, ВиК операторът издавал
фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по
рпечистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за отчетния
период дължимата сума била 1415,87 лева, от които 1190,37 лева главница и
225,50 лева мораторна лихва . За доставената вода и извършените ВиК услуги, на
ответника бии издадени описаните в молбата фактури, а ответникът не заплатил
дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ.
Съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, за незаплатените суми е начислена мораторна лихва. Възражения в
месечния срок от влизане в сила на ОУ в сила не били правени от потребителя.
Заявява, че стойността на ползваната, но неизплатена питейна вода и услугите по
пречистване на отпадни води и канализация от длъжника, на обект находящ се в *с
абонатен № **за периода от 12.04.2017г. до 05.04.2020г.. по изброени общо 29
фактури възлизало на сумата 1190,37 лева главница и лихва 225,50 лева. Сочи, че
съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите за незаплатените суми е начислена мораторна лихва за забавено
плащане на сумите по фактурите, считано 30 дни след датата на издаването им до
подаване на заявлението. Сочи, че при
осъществяване предмета на облигационната връзка потребителя е поел задължение
към оператора имащи отчетен характер –
плащане на всяка фактура 30 дни след датата на издаване, на до омомента нямало
плащания от отевтника. Същият изпаднал в състояние на еизправност поради
неизпъленине на поетите задължения. Това обуславяло правото на оператора като
изправна по договор астрана да
претендира вземането си, като е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.дело № 651/2020г. на РС
Свищов. Твърди, че ответникът бил отчитан от инкасатор при оператора по кочан и
ел.карнет. Ищецът като продавач –
доставчик е доставил процесното количеството вода и е издвършил за цитирания
период останалите услуги, което се установявало от приложените карнетни листи
на кочан и електронни фактури. В качеството си на купувач ответникът приел
доставката и услугата, но не бил заплатил цената им и бил в неизпълнение на
основното си договорно задължение по чл. 200 ЗЗД. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата 1190,37 лева – главница и 225,50 лева –
лихва , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът С.А.П., в
законоустановения срок е подала
отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска, тъй като
липсвали доказателства за ползването на услугата. Прави възражение, че
ответницата не е била уведомена по надлежиня ред относно дължимото парично
задължение, не е подписвала общите условия и не била запозната с тях. Твърди,
че претенцията за лихва била завишена, като част от сумите били погасени по давност. Ответницата не била уведомена, че има
непогасени задължения. Част от
претендираните задължения не били дължими. В хода на устните състезания не
взема становище. В писмено становище по делото преди съдебно заседание излага
съображения за неоснователност на иска -
не били изяснени обстоятелствата за пораждане на задължнеия по предоставената
от ищеца услуга, не било установено, че ответника е ползвал услугите на
дружеството и е подписал договор за предоставяне на услуга от дружество, а и
част от претендираните суми били погасени по давност.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „В.и к.Й.“ООД ***
осъществява дейност по извършване на
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на
територията на област Велико Търново. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВИК-Й.“ООД гр. В.Търново, в които
в чл. 2 ал. 1 т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги
са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33
ал. 2 от същите е уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на
фактуриране, а в чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение №
ОУ -09 от 11.08.2014г.. , като същите са публикувани във вестник Янтра днес –
областен всекидневник в бр. 178 от
18.09.2014г. , като не се спори, че са публикувани и във вестник Новинар в броя от 21.08.2014г..
Ищецът е представил карнетен
лист, в който са отразени
показания относно консумирана от абонат С.А. - № **вода, който включва периода м. април
2017г. до м. март 2019г., като за някои от месеците има подпис срещу
записа за показания, а за други липсва такъв срещу записа на показания .
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат С.А.П., на адрес *** за периода от 12.04.2017г. до 05.04.2020г. суми, по която дължимите суми са в размер на
1415,87 лева, от която главница – 1190,37 лева и 225,50 лева лихва. Приложена по делото е и
справка от електронен карнет , отчет на абоната **С.П. от електронен карнет отчитани в периода от
01.04.2017г. до 30.04.2020г.. , с крайна дата 05.04.2020г., в която е отразено
за кои периоди има служебна консумация начислена, за които отчитането е от
инкасатор.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 651/2020г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
Разпитан
по делото беше св. Минков – отчетник измервателни уреди при ищеца. Видно от
показанията му, познавал абоната С.П., като лично посещавал адреса. Заяви, че
вече имало нови собственици, тъй като ответницата напуснала и вече партидата не
била на нейно име от миналата година, но за периода до април 2020 г.
ответницата била на адреса. Заяви, че карнетните листове той ги давал за
подпис, а тя се подписвала, но когато е нямало никой на адреса, били служебно
записвани показания, след което били изравнявани и тя се разписвала. При
предявяването на този свидетел на приложения по делото карнетен лист, същият
заяви, че след изравняването имало подпис, а записите на карнета били негови.
Обясни, че отчитането ставало, като оставяли съобщение на блока кога ще минава
да се отчитат водомерите и молба живущите да осигурят достъп. Допълни, че или
ответницата или снаха й са били по време на отчитането, като подписите не били
само на ответницата, а и на други лица от домакинството, а в случай, че ги
нямало, се записвали служебно и следващия месец се изравнявало. Тези неща й били обяснени на ответницата и
същата не била правила възражения, а и това се виждало, че е подписала
карнета когато служебно били приспадано
в следващ месец.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за основателен.
В производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответницата С.А.П. дължи сумата 1190,37 главница, представляваща незаплатена
консумирана вода, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 407/6.07.2020г. по
ч.гр.дело № 651/2020г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от
заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването
на ищеца, че заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Ищецът е
оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК на крайни
потребители, а ответникът е лице, срещу което е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал.1 от
ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Област Велико
Търново. Не се
спори и че ответницата е собственик на процесния имот в гр. Свищов, който имот е водоснабден и като
собственик на водоснабден имот, същият се явява "потребител" на ВиК
услуги В настоящият случай беше установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, подавани към този
имот. Действително обстоятелството, че партидата е записана на
името ответника не доказва качеството на потребител на ответника. Това е така,
защото основанието за плащането е предоставянето на услугата, а задължено е
лицето потребител на тази услуга. Партидата е само средство за идентификация на
отделни потребители - собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже
наличието на облигационни отношения между него и ответника. По делото не беше представен договор за предоставяне на
ВиК услуги до имота на ответницата, същата по силата на закона като собственик
на имота се явява потребител на Вик услуги, но както се установи и от показанията на св.
Минков до април 2020 година партидата е била на нейно име за посочения адрес,
лично той е посещавал адреса, а ответницата е подписвала карнета срещу
показанието, а при неоткриване на лице на адреса, били служебно начислявани
показания, като през следващ месец било извършвано приспадане и изравняване и
ответницата се подписвала. Представените
справка-извлечение на дължимите суми, в която са посочени номера на фактури със
посочени главница и лихва, и справка от електронния карнет, не са оспорени от ответника. След като
се доказа, че ответникът
е ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, същия дължи на оператора възнаграждение за тези
услуги, за целия претендиран период.
Представиха се по делото доказателства, които удостоверяват
реално доставеното количество ВиК услуги за периода
от м. Април 2017г. до м.април 2020г., като
по отношение на задълженито за главница от ответницата не е направено
възражение за изтекла погасителна давност. Искът за установяване вземане за главница в размер на
1190,37 лева се явява основателен и следва да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 1190,37 лева главница,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издававане на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422 ал. 1
от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Поради
основателността на обуславящата искова претенция, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, основателна се явява и обусловената исковата претенция, за
присъждане мораторна лихва върху главниците, считано от датата, следваща
изтичането на 30 дни от издаването на всяка фактура до 27.05.2020 г. Възражението за изтекла погасителна давност за
част от задълженията е основателно. Фактурираното задължение по една от фактурите – за отчетния период 12.04.2017г. до
10.05.2017г.. в размер на 8,82 лева е
погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 2.07.2020г., повече от 3 години след изискуемост на задължението
по фактура 28553251 от 31.05.2017г..
Съгласно чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положено, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., в срока от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положнеие спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
или по време на извънредното положение не тече погасителна давност. Спирането
на давностния срок означава, че срокът изтекъл до 13.03.2020г. се запазва и
продължава да тече след отмяна на извънредното положение – от 21.05.2020г.. В случая, с оглед и на датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с оглед и
на цитираната разпоредба, задълженията по тази фактури на обща стойност 8,82
лева е погасено по давност на
22.06.2020г..Макар по отношение на главницата да не е направено възражение за
изтекла погасителна давност, а такова да е направено само по отношение на
вземането за лихва, след като вземането по тази фактура е погасено по давност, съобразявайки,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
02.07.2020г.., повече от три години след изискуемост на задължението по
посочената фактура за сумата 2,42 лева лихва, същото задължение е погасено по
давност. Предвид изтеклата
погасителна давност, за която своевременно е направено възражение, иска за установяване вземане за лихва в частта му за
сумата 2,42 лева-лихва, следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По отношение на останалите фактурирани
задължения за лихва по справката, в общ размер на 223,08 лева , същите не са
погасени по давност и възражението на ответника за изтекла погасителна давност
се явява неоснователно по отношение на тях. Искът за установяване вземане за
лихва в размер на 223,08 лева се явява основателен, като ответникът не оспорва представената
счетоводна справка, с отразен размер на задължението за лихва, а прави
единствено възражение за изтекла погасителна давност. Следва да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 223,08 лева лихва, като
до пълната
претендирина сума в размер на 225,50 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, съответно за сумата 2,42 лева – лихва – задължение по фактура №
28553251
/31.05.2017г., като погасен по давност
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство – уважаване на иска за главница, частично отхвърляне на иска за лихва поради изтекла погасителна
давност, дължимите
разноски в заповедното производство не следва
да бъдат редуцирани и в размер на 179 лева следва да се
присъдят на ищеца.
Ищецът претендира разноски за исковото
производство в размер на 587,18 лева, от които 27,63 лева ДТ, 395 лева
– адвокатско
възнаграждение и 164,55 лева – възнаграждение на особения представител. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца за главницата е уважен, а иска за лихва е частично уважен. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата
586,18 лева – направени съдебни разноски в хода на
производството, съобразно уважената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.П. с ЕГН ********** *** , че
дължи на „ВИК -Й.“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от инж. Д.И.В.–управител сумата 1190,37 лева /хиляда сто и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/
главница – неплатено задължение за
водоснабдителни услуги , ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 407 от 6.07.2020г. по ч.гр.дело № 651/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.П. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „ВИК -Й.“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от инж. Д.И.В.–управител сумата 223,08 лева/двеста двадесет и три лева и осем
стотинки/ лихва, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 407 от 6.07.2020г. по ч.гр.дело № 651/2020
г. по описа на Районен съд Свищов, като до
пълната
претендирина сума в размер на 225,50 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, съответно за сумата 2,42 лева – лихва – задължение по фактура №
28553251
/31.05.2017г., като погасен по давност
ОСЪЖДА С.А.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на „ВИК -Й.“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от инж. Д.И.В.–управител сумата 179,00 лева –
направени разноски в хода на заповедното
производство.
ОСЪЖДА С.А.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на „ВИК -Й.“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от инж. Д.И.В.–управител сумата 586,18 лева –
направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 651/2020
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: