РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 2022500**716 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260084 от 20.07.2022 година, постановено по т. дело №
169/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено С. „Н.“, със
седалище и адрес на управление гр.С., **, ул. „Г.“ №2, ет.2, да заплати на А.
Ю. П. и на Л. Й. П. суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, по предявени частични искове с обща цена от по 220
000 лв., заради смъртта на дъщеря им К. А. П., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 05.08.2019 г. с участието на л.а. „Ф.“ с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ от немската компания „А.“,
собственост на Б.А.К., който в нарушение на чл.96 ЗДП, не взел мерки против
неговото привеждане в движение или самостоятелно потегляне, вследствие на
което и в резултат на действията на малолетния внук на собственика,
посоченият автомобил потеглил на заден ход и блъснал К. А. П., вследствие
на което тя получила несъвместими травми с живота и починала, ведно със
1
законната лихва върху сумите от по 100 000 лв., считано от 22.08.2019 г., до
окончателното им изплащане.Предявените от А. Ю. П. и от Л. Й. П. искове са
отхвърлени за разликата над сумата от по 100 000 лв. до предявения размер
от по 200 000 лв., претендиран частично от общия размер на вземането от по
220 000 лв., като неоснователни.
Осъдено е С. „Н.“ да заплати на адвокат П. К. от АК-С., с адрес гр.С.,
ул. „Л.“ №1, ап.9, сумата от общо 7060 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищците безплатна адвокатска помощ по делото.
Осъдено е С. „Н.“ да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд
сумата от 8000 лв. дължима по делото държавна такса върху уважения размер
от исковете, както и платените от бюджета на съда разноски в размер на
346,50 лв. за съдебно-психологическа експертиза.
Осъдени са А. Ю. П., ЕГН ********** и Л. Й. П., ЕГН**********,
двамата с адрес с.Р., обл. С.З., ул. „С.“ № 6, да заплатят на С. „Н. сумата от
общо 6636 лв. с ДДС разноски по делото за адвокатски хонорар, 849,50 лв.
разноски за експертизи, 40 лв. депозит за свидетели и 2,50 лв. за съдебно
удостоверение, като е отхвърлено искането на ответника за присъждане на
разноски от 520,64 лв. за командировъчни разходи.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното производство А. Ю. П. и Л. Й. П.,
чрез процесуалния си представител адвокат П. К., са обжалвали решението в
частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове за обезщетения за
неимуществени вреди за разликата над от по 100 000 лева до по 200 000 лева,
предявени като частични от общата сума от по 220 000 лева, ведно със
законната лихва от 22.08.2019 година до окончателното изплащане на сумите.
Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
ново по същество, с което на всеки един от двамата ищци се присъди
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
дъщеря от по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 22.08. 2019 година.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата за представителството пред въззивната
инстанция, ведно с включен ДДС.
Във въззивната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел
наличие на съпричиняване от страна на родителите на починалото дете и е
2
определил неговия размер на 50%, както и че присъденото обезщетение е в
занижен размер, който не може да репарира в пълен обем неимуществените
им вреди. Посочено е, че във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване са ценени само едната част от събраните по делото
доказателства, а другата част, сочеща на упражнен постоянен надзор върху
малолетното дете, са игнорирани напълно, което е процесуално нарушение на
съда, довело до неправилни изводи относно съпричиняването. Според
жалбоподателите не било установено по делото по безспорен начин
наличието на съпричиняване. Освен това неправилно била определена
степента на съпричиняване - 50% с оглед на установения по делото
механизъм на настъпване на ПТП и вина на собственика на автомобила от
една страна, а от друга – на предположенията за евентуален принос на
родителите. Становището на жалбоподателите е, че съдът неправилно е
приел съпричиняване, а дори да имало такова, то било в незначителен
размер, поради което и с оглед действителния размер на неимуществените
вреди следвало да им се присъди обезщетение от по 200 000 лева, при
положение, че исковете били предявени като частични от общата сума от по
220 000 лева.
Срещу въззивната жалба на ищците А. и Л. П.и е подаден писмен
отговор от С. „Н.“, чрез адвокат Т. Я., с изразено становище за нейната
неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част и за присъждане на разноски съобразно съдържащ се в отговора списък
по чл. 80 от ГПК. Поддържа се, че съпричиняването, изразяващо се в
неупражняван постоянен надзор над детето, е установено със събраните
доказателства и съдът е определил правилно степента му. По отношение на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че
общият размер от по 200 000 лева за всеки един от двамата ищци, преди
намаляването му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е завишен, несъобразен с
действително претърпените неимуществени вреди по вид и тежест,
установени със събраните по делото доказателства, както и със съдебната
практика по сходни случаи.
Ответникът в първоинстанционното производство С. „Н.“ , чрез
адвокат Т. Я. от упълномощеното Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“, е
обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която на всеки един от
двамата ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в
3
размерите над по 70 000 лева до по 100 000 лева. Оплакванията са за
неправилност, нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, на принципа
за справедливост и неправилно приложение на задължителната съдебна
практика – ППВС 4/1968 година. Изложени са доводи, че размерът на
обезщетенията за всеки един от двамата, съобразен с доказателствата по
делото и със задължителната съдебна практика, отнасяща се до определянето
на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, е по 140 000
лева. Посочено е, че с оглед установения принос, изразяващ се в неупражнен
постоянен родителски надзор над детето, наличието и степента на който са
приети правилно от първоинстанционния съд, обезщетението следва да бъде
намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 50%. Дължимото обезщетение за
всеки един от ищците според жалбоподателя следвало да бъде в размер на по
70 000 лева, поради което първоинстанционното решение следвало да се
отмени над тези размери до присъдените размери от по 100 000 лева и
исковете следвало да се отхвърлят.
Ответникът е обжалвал решението и в частта, с която началният
момент на законната лихва върху обезщетенията е определен от 22.08.2019
година, вместо от датата 04.01.2020 година, на която изтичал срокът по чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Неправилно обезщетението било присъдено от
22.08.2019 година - датата на отправеното от ищците към ответника
запитване за наличието на застрахователен договор на причинилия ПТП
автомобил с немска регистрация, което не представлявало искане за
изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това съдът неправилно
приложил разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ при решаване на въпроса за
изпадане на ответника в забава, като в случая според него била приложима
специалната разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.
С въззивната жалба е претендирано присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции съобразно изхода на спора.
Срещу въззивната жалба на ответника е подаден писмен отговор от
адвокат К. като процесуален представител на ищците А. и Л. П.и с изразено
становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
решението в обжалваните от ответника части и за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ведно с
ДДС. Посочено е, че обезщетението от по 200 000 лева за всеки един от
4
ищците е съобразено с болките и страданията, установени по делото със
събраните по делото доказателства, включително със съдебно
психологическата експертиза, която не била оспорена от ответника освен в
частта, в която вещото лице поставило диагноза „посттарвматично стресово
разстройство“. Размерът бил справедлив, съобразен със съдебната практика,
както и с непрекъснато нарастващите лимити на отговорността на
застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“. С отговора са
оспорени доводите във въззивната жалба, касаещи началния момент, от който
се дължи законната лихва върху обезщетенията.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от
лица, имащи правен интерес да обжалват, като е спазен предвиденият в чл.
259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на
обезщетенията за неимуществени вреди на двамата ищци, до наличието
или липсата на съпричиняване, изразяващо се в неупражнен постоянен надзор
върху починалото малолетно дете, евентуално до размера на това
съпричиняване, както и до началния момент, от който се дължи законната
лихва върху обезщетенията.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира следното:
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 169/2020 година по описа на Окръжен съд - С.З., са изложени
следните обстоятелства:
Двамата ищци – А. П. и Л. П. твърдят, че тяхната четиригодишна
5
дъщеря К. П. е починала на 05.08.2019 година вследствие на ПТП, причинено
от оставено без надзор от родителите си малолетно дете С.Я.О., което успяло
да приведе в движение паркиран автомобил „Ф.“ с рег. № ***, който
причинил смъртта на малолетната К..
Тези обстоятелства, както и фактът, че автомобилът е с немска
регистрация и е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП, сключена с немската застрахователна компания „А.“ са
установени в първоинстанционното производство и са безспорни между
страните на настоящия етап. Безспорно е също, че в тази хипотеза и с оглед
разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ процесуално легитимирано да отговаря
по предявения иск пред съда е С. „Н.“, доколкото става дума за настъпило на
територията на България застрахователно събитие, причинено от автомобил,
който обичайно се намира в Г. и е застрахован пред немска застрахователна
компания. Установено е, че немският застраховател има кореспондент на
територията на Република България и това е З., пред когото е заявена от
ищците претенция на 03.10.2019 година и е заведена щета № ***. До
заплащане на извънсъдебно обезщетение по тази щета не се е стигнало. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл. 511 ал. 3 от КЗ и чл. 513 ал. 1 от
КЗ предявеният иск пред съда е процесуално допустим, като процесуално
легитимирано да отговаря по този иск е С. „Н.“, а не кореспондентът.
Неимуществените вреди, за които ищците са претендирали
обезщетение, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, са
следните:
Посочено е, че ищците изключително тежко преживяват неочакваната
смърт на своята четиригодишна дъщеря, че детето е било много жизнено и
енергично, отглеждано с много любов, било радостта и надеждата на
родителите си, давало и получавало много обич, родителите и детето били
много привързани помежду си. След смъртта на детето ищците изпаднали в
дълбока и непреодолима тъга и скръб, случилото се им причинило огромни
физически и психически страдания, те били отчаяни, загубили смисъла на
живота си, говорели само за детето, изпълнявали всички необходими ритуали,
свързани със смъртта му, вече не празнували никакви празници и не се
радвали на нищо, до момента изпитвали силни негативни емоционални
болки и страдания, които не намалявали.
6
Установяването на конкретните болки и страдания, свързани със
смъртта на тяхната дъщеря, за които ищците претендират обезщетения за
неимуществени вреди, е извършено с разпита на свидетелите Ж.М.М. и Т.Р.К.
в съдебно заседание на 15.06.2021 година, както и с приетата по делото
съдебно психологична експертиза, изготвена от вещото лице клиничен
психолог В.З..
От разпита на двамата свидетели се установява, че починалата К. е
била много жизнено, будно и весело дете, играела народни танци, свирела
на пияно, посещавала детска градина, където се проявявала като контактно и
подготвено дете. Двамата родителите родители непрекъснато се занимавали
с детето, обгрижвали го и го обучавали. Те заедно ходели на почивки, на
разходка в паркове и в зоологическата градина, на излети извън града. И
двамата родители проявявали интерес към заниманията на детето в детската
градина и се отзовавали на свързаните с тях ангажименти, водели го и го
забирали.
Непосредствено след смъртта на К. ищците били неадекватни, не
осъзнавали какво се случва, ищецът А. отслабнал драстично в рамките на
една седмица, не можел да се справя със задълженията си, поради което
напуснал работа. И двамата ищци били на успокоителни лекарства в
продължение на месеци. Те се променили, били съсипани емоционално, не
контактували с други хора, непрекъснато плачели, все още не били
преодолели случилото се. От показанията на свидетеля М. е видно, че след
смъртта на К. двамата ищци се затворили, сплотили се един с друг и се
концентрирали около малкото си дете. Свидетелката К. установява, че след
случилото се с К. ищците отказвали да дадат втората си дъщеря на детска
градина, не искали да се отделят от нея.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са в съответствие с
приетата съдебно психологична експертиза. Преди обсъждането й съдът
следва да посочи, че изводите на тази експертиза не са оспорени от
ответника. Видно от отразеното в протокола от съдебно заседание на
07.12.2021 година, в което е изслушано вещото лице З., процесуалният
представител на ответника адвокат Я. е заявила, че оспорва заключението и
прави искане същото да не бъде приемано само в частта, с която вещото лице
е извлякло диагнозата „посттравматично стресово разстройство“.
7
Становището на съда във връзка с това оспорване, както и с
въведените с въззивната жалба на ответника доводи, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди на Л. П. не следва да бъде
съобразявано заболяването „ посттравматично стресово разстройство“ е
следното: Безспорно е, а и при изслушването си в съдебно заседание на
07.12.2021 година вещото лице З. е изяснило, че посттравматичното стресово
разстройство е психиатрично заболяване, като диагнозата се поставя от
психиатър. В случая при предявяването на иска ищцата не е основала
претенцията си за неимуществени вреди на настъпило психиатрично
заболяване, а на породени от смъртта на детето и непреодолени негативни
психически изживявания и емоции. Тяхното установяване е от
компетентността на вещото лице – психолог. Вещото лице в рамките на
своята компетентност е установило и описало състоянието на ищцата,
конкретните изживявания и емоции, които ще бъдат обсъдени и преценени от
съда при определяне на размера на обезщетението. Посочено е от психолога,
че въз основа на клиничните данни може да се приеме, че най-вероятно се
касае за посттравматично стресово разстройство. Това не е поставяне на
диагноза за психиатрично заболяване, а обсъждане на клиничните данни,
което е от значение по настоящия спор.
От заключението на психолога е видно, че при изследването на
ищците, извършено повече от две години след смъртта на дъщеря им, е
установено, че при ищцата са налични данни, кореспондиращи със
симптомите, определящи посттравматичното стресово разстройство.
Посочено е, че персестират психични промени като нарушение на съня, бърза
уморяемост, отпадналост, напрегнатост и безпокойство, потиснато
настроение, понижено самочувствие, често появяващо се чувство на
несигурност и нерешителност, емоционална притъпеност, спомени за
травмиращата ситуация, страх и очакване за неприятна случка с другата й
дъщеря, затруднения в концентрацията, намаляване на активността и
инициативността, затруднено личностово и социално функциониране,
продължаващи тъга, страдания и мъка от смъртта на детето.
При ищеца А. П. вещото лице е установило, че той продължава да
изпитва тревожност, безпокойство и адаптационни затруднения като
последица от преживяната психотравма със загубата на дъщеря му. В
резултат на преживяното той е получил емоционален стрес с последваща
8
протрахирана тревожност. Психичната травма за него е определена от вещото
лице като остра стресова реакция с адаптационни затруднения.
Заключението на вещото лице е, че психическата травма на ищците,
свързана със загубата на дете, е най-тежката възможна такава и тя не може
да бъде преживяна никога. Тази травма за психичното и емоционалното им
състояние, изразяваща се в душевни болки и страдания, ще ги съпътства през
остатъка от живота им. Посочено е, че независимо от изминалото време
болката от загубата е силна и все още непреодоляна, те са загубили интереси
и социални контакти, персистират симптоми на тревожност и депресивност,
налице е понижена устойчивост на стрес, както и адаптационни затруднения,
понижен фрустрационен толеранс, раздразнителност и враждебност при А., а
при Л. намаляване на емоционалния интензитет, т.е. емоционално
нивелиране.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че
и двамата ищци са посещавали психолог след случилото се, като при ищцата
посещенията са продължили по-дълго – около година. То е обяснило, че е
налице зависимост между интензитета на стреса от една страна и от друга -
съществуващата емоционалната връзка между родителите и детето, а не
толкова възрастта на детето.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба на ответника за
непроведено своевременно лечение от страна на ищците следва да се посочи,
че по делото не са събрани доказателства за тези обстоятелства. Вещото лице
психолог е установило, че ищцата е приемала медикаменти за период от три
месеца, които се изписват за лечение от психиатър, без да е установено какви
са те. Изявлението на вещото лице, че навременното лечение би подобрило
симптоматиката, но не би я възстановило, е в отговор на въпрос на ответника,
зададен по принцип, а не с оглед на конкретни данни за състоянието на
ищците и необходимостта от своевременно лечение, респ. непровеждането на
такова. Такива данни липсват по делото.
В съдебно заседание вещото лице е посочило и прогнозата и тя е, че с
времето симптоматиката при ищците ще намалее малко или много, без пълно
възстановяване.
От така установеното по делото е видно, че в случая става дума за
много силни болки и страдания и за двамата ищци, свързани със загубата
9
на тяхната четиригодишна дъщеря – будно, весело и жизнерадостно дете, с
което и двамата родители са имали здрава емоционална връзка, били заедно
непрекъснато, грижели са се за него, разхождали са се и са почивали
заедно. Смъртта на дъщеря им е причинила на ищците изключително силни
негативни душевни и емоционални страдания, описани по-горе, както и
промяна в начина и качеството на живота им, включително в отношението
към по-малкото им дете, до което те са непрекъснато заради страха да не го
сполети същото, в трудовата реализация и в контактите с другите хора.
Психическият стрес не е преодолян от ищците и до момента, както е
установено от психолога, Техните негативни изживявания са все още твърде
силни въпреки изминалия период от повече от две години след случилото се,
като според вещото лице с течение на времето те само ще намаляват, но няма
да изчезнат напълно.
От конкретните обстоятелства, установени по настоящото дело е
видно, че става въпрос за тежък случай на внезапна загуба на дете с
изградена силна емоционална връзка между него и двамата родители, имаща
за последица непоправими душевни травми и за двамата ищци. Имайки
предвид установените отношения между родителите и детето преди неговата
смърт от една страна, а от друга – начинът, по който те са приели случилото
се и по който се чувстват и до момента, съдът намира за неоснователен
доводът, изложен във въззивната жалба на ответника за разлика във вида и
интензитета на болките и страданията на двамата родители, налагаща
определяне на различни обезщетения, съобразени с конкретните
обстоятелства за всеки един от тях.
Съобразявайки вида, интензитета, продължителността и
неблагоприятната прогноза за преодоляване на болките и страданията на
ищците, обстоятелството, че се е наложило да преживеят най-тежката загуба
на млада възраст / ищцата е била на 30 години, а ищецът на 31 години, когато
е починало детето им/, което коренно е променило начина им на живот и
отношенията им към хората и заобикалящия ги свят, без възможност за
възстановяването им, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от тях е по 200 000
лева. Този размер е съобразен с критериите за определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС
№ 4/1968 г. и с практика на ВКС в сходни случаи.
10
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди отчита и
икономическите условия в страната към месец август 2019 година и е
съобразен с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Към момента на ПТП – 05.08.2019 година, минималната работна
заплата в страната е 560 лева. Обезщетението от 200 000 лева се равнява на
малко повече от 357 минимални работни заплати, т.е. такива за период от
около 30 години, което при съобразяване възрастта на ищците и данните за
нарушеното социално функциониране и невъзможност за пълното им
възстановяване са допълнителен аргумент за това, че обезщетението е
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Вторият спорен въпрос между страните е свързан с наличието на
основания за намаляване на размерите на обезщетенията поради
11
съпричиняване.
Възражението, което е въведено в преклузивния срок - с отговора на
исковата молба от С. „Н.“ и по което следва да се произнесе въззивният съд
е, че родителите и законни представители на пострадалото малолетно дете са
съпричинили вредоносния резултат, като не са осигурили постоянен и
необходим надзор над малолетното си дете, което непосредствено преди
произшествието се е намирало в опасна близост до МПС и с това си
поведение - неупражнения постоянен и своевременен надзор са поставили в
риск живота и здравето на малолетната си дъщеря.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
относими към решаването на въпроса за основателността на това възражение
се установява следното:
Безспорно е, а и от събраните доказателства е видно, че смъртта на
малолетната К. е настъпила вследствие на несъвместими с живота й травми,
след като е била прегазена от движещия се на заден ход лек автомобил „Ф.“,
собственост на Б.А.К..
От приетата по делото комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентна и
неоспорена от страните, се установява точният механизъм на описаното по-
горе събитие, което според съдържащото се в т. 30 на § 6 от ДР на ЗДП
определение е пътно транспортно произшествие, доколкото става дума за
събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало смърт
на човек. ПТП, видно от скицата и отразеното в заключението, е настъпило на
неасфалтиран, земен терен с бетонна ивица, който е разположен между три
къщи и е с излаз на улица „С.“ пред номера 11 и 13 в село Р., община К..
Теренът е с лек наклон към улицата, като автомобилът, причинил ПТП е бил
паркиран на този терен със задната си част към улицата. Преди ПТП
автомобилът е бил с неработещ двигател, като движението му, при което е
ударена намиращата се на около 8,5 метра зад него К. и до крайното
положение, в което се е установил след удара е „по инерция“. Експертизата е
категорична, че потеглянето на автомобила назад под въздействието на силата
на тежестта и наклона на терена е настъпило в резултат на извършени от
малолетния С.О., внук на собственика Б. К. действия, изразяващи се в
качването му в паркирания автомобил на седалката на водача, придвижване
12
на лоста на скоростите на автоматичната скоростна кутия от позиция „Р“ –
паркинг в позиция „N“ – неутрална, при която е възможно движението на
автомобила ако не е задействана ръчна спирачка и техническа неизправност
на автомобила, свързана със заключващ палец, който би следвало да не
позволява преместване на скоростния лост при изключен двигател на
автомобила. С тази техническа неизправност вещото лице автоинженер
обяснява преместването на скоростния лост от малолетния С.О. в неутрална
позиция, заради което автомобилът е потеглил по инерция. При техническа
изправност на автомобила преместването на лоста би било невъзможно. Т.е.
ПТП е причинено от действията на малолетно лице, което е допуснато да
влезе само в незаключен автомобил на шофьорската седалка и да извършва
действията със системите на автомобила. Втората причина е техническата
неизправност на заключващия механизъм, която е позволила преместване на
скоростния лост при изключен двигател на автомобила.
От експертизата е видно, че разстоянието от около 8,5 метра, на което
се е намирала починалата К. с гръб към автомобила и бутайки детски
велосипед, след започване на движението му по инерция и до момента на
удара е преминато за 6,41 секунди, като скоростта на автомобила в момента
на удара е била около 9,6 киЛ.етра в час.
Спорен по делото е въпросът дали в този момент детето К., което е
било на четири години и четири месеца, е било под надзора на възрастен
човек. За изясняването на този въпрос по делото са изслушани показанията
на двама свидетели – Ю.И. П., дядо на К., разпитан в съдебно заседание на
07.12.2021 година, с допълнителен разпит на 03.05.2022 година , както и на
М.А., разпитана на 03.05.2022 година.
От показанията на свидетеля П. е видно, че неговата внучка К. заедно
с други деца е играела на улица „С.“ в село Р., като дядото е бил до децата.
Освен него там били и неговата бълдъза К.П., както и тяхната съседка М.А. с
нейното дете. След това децата - К. и детето на съседката - свидетелката А.,
отишли в глухата улица / пространството, описано по-горе, на което се е
намирал автомобила/, като се отдалечили на разстояние от около 6-7 метра от
свидетеля. Заедно с тях била свидетелката А., както и К.П.. Свидетелят
установява, че той е останал пред къщата си, която е през улица „С.“ точно
срещу глухата улица и от където имал видимост към децата, като през цялото
13
време виждал внучката си. Заедно с него била и неговата съпруга. В този
момент той бил на около 15 метра от паркирания автомобил и на около три
метра от глухата улица. От тази позиция той видял светлините в задната
част на колата да светват, видял и внука на собственика на автомобила,
който слязъл от него, затворил вратата и тръгнал навътре към дома си.
Автомобилът бил без запален двигател и когато детето слязло от него,
светлините вече били загаснали, автомобилът бил неподвижен, като останал
неподвижен около 10- 20 секунди. През цялото това време свидетелят
гледал към внучката си, която била с лице към улицата, пред колата и бутала
велосипеда си. След това той започнал да товари трици, не видял кога е
тръгнал автомобилът. Няколко секунди по-късно чул вик на съседката и
видял, че колата се движи и е на метър –два от К.. В този момент от дясната
страна била балдъзата на свидетеля, съседката била отляво, а К. била в
средата на глухата улица и автомобилът се насочил към нея. Съседката се
опитала да направи нещо, но не успяла, всичко станало за секунди,
автомобилът прегазил К., след което се ударил в стената. Свидетелят П. бил
на разстояние 7-8 метра от мястото, където автомобилът прегазил внучката
му.
Показанията на свидетеля П. кореспондират с показанията на
свидетелката М.А., която установява фактите и обстоятелствата за
настъпилото ПТП по сходен начин. От казаното от нея е видно, че е
разговаряла с К.П., с която била в глухата улица заедно с внучето си, като
там били и нейното дете и К., когато видяла колата да се движи. В този
момент децата били на разстояние 2-3 метра пред тях, свидетелката
дръпнала своето дете. К. била с гръб към движещата се кола, по-близо до нея,
не се дръпнала, при което свидетелката се опитала да я достигне, направила
няколко крачки към нея, но не успяла и колата я премазала.
Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства съдът
намира, че липсва съпричиняване от родителите на малолетната К.,
изразяващо се в неупражнен постоянен надзор над нея.
Според практиката на ВКС в случаите, когато малолетно или
невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от
неспособността му да действа разумно, се прилага разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД съобразно конкретните обстоятелства, като се преценява единствено
14
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат/ решение № 44 от 26.03.2013 година на ВКС по т. дело
№ 1139/2011 година, ІІ т.о; решение № 165 от 26.10.2010 година по т.д. №
93/2010 година на ВКС, ІІ т.о./. Тези решения са съобразени с т. 7 на ППВС
№ 17/63 година.
В случая съдът приема, че до вредоносния резултат се е стигнало само
поради непредприетите действия от собственика на автомобила да
предотврати достъпа на малолетния си внук до системите за управление на
автомобила без присъствието и надзора на възрастен, както и поради
техническата неизправност на автомобила. Не може да се приеме, че
поведението на малолетната К. по някакъв начин е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Тя само се е намирала на мястото на ПТП
и е бутала велосипеда си, без там да има движещи се автомобили, освен
паркирания автомобил, причинил ПТП. При положение, че автомобилът е
бил паркиран, с изключен двигател и не е издавал никакъв звук, не може да
се направи извод, че прегазването на малолетното дете се дължи на
поведението му, изразяващо се в неотстраняване от пътя на автомобила,
който е започнал своето движение по инерция в резултат на действията на
малолетния внук на собственика. Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ответника, че светването отзад на светлините на автомобила,
което е възприето от дядото на К., е сигнал за внимание и предприемане на
действия за отстраняване на детето от мястото, на което се е намирало.
Свидетелят обяснява, че е видял светещите светлини отзад. Запалване на
двигателя обаче не е имало, дядото е видял слизащото от автомобила
малолетно дете, като към този момент светлините вече са угаснали и
автомобилът е останал неподвижен около 15-20 секунди, през които
ситуацията е наблюдавана от дядото. Едва след това той е отклонил за
няколко секунди вниманието си от детето. В тази обстановка не са били
налице каквито и да било обстоятелства, изискващи засилено внимание и
предприемане на действия от К. и намиращите се наоколо възрастни,
включително нейния дядо, за да се направи извод за съпричиняване. При
изслушването на вещите лица от комплексната експертиза автоинженерът е
заявил, че задните светлини – „стопове“ на автомобила се задействат при
натискане на спирачния педал, дори без запален двигател, а аварийните
светлини – при дистанционно отключване и заключване на автомобила. Т.е.
15
видът на светлините в задната част на автомобила при незапален двигател
също не сочи на необходимост от засилено внимание, дори да се приеме, че
за лицата, които не са шофьори, какъвто е свидетелят П., съществува
задължение да ги разпознават.
Т.е. настъпилият вредоносен резултат не се дължи на поведението на
малолетната К., нито на неупражнения постоянен надзор върху детето от
страна на неговите родители. В случая е безспорно установено, че детето не е
било без надзор, а е оставено под надзора на своя дядо, който го е наблюдавал
непрекъснато, като в непосредствена близост до детето са били и други
възрастни близки на семейството. Разстоянието от 10-15 метра между дядото
и детето и загубата на непосредствения визуален контакт за няколко секунди
в ситуация, която с оглед на конкретната обстановка и обстоятелства не
предполага наличието и възникването на опасност, не е основание да се
направи извод, че не е упражняван постоянен надзор над малолетното дете.
Чл. 125 ал. 3 от СК изисква от родителите да осигуряват постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете. Този надзор може да бъде
упражняван и от други възрастни, които в дадения момент полагат грижи за
детето, съгласно изричната разпоредба на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на
детето. Съгласно тази разпоредба на Закона за закрила на детето родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете,
са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако
с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. В случая не може да се приеме, че до ПТП се е стигнало и заради
поведението на малолетната К., в ситуация, в която тя е била сама въпреки
своята възраст. Тя не е извършила каквито и да е действия, с които да е
причинила вредоносния резултат. Освен това тя е била под надзора на своя
дядо, който я е наблюдавал и е бил в близост от 10 -15 метра в момент, в
който тя е играела и в който са липсвали каквито и да е обстоятелства,
сочещи на някаква опасност за нея. Упражняването на надзор не изисква в
непосредствена близост от метър –два до детето непрекъснато да има
възрастен човек, а надзорът следва да бъде съобразен с конкретните
обстоятелства. С оглед на конкретните обстоятелства, обсъдени по-горе, не
може да се приеме, че в конкретния случай до ПТП се е стигнало поради
неупражнен надзор, респ. че е налице съпричиняване. При липса на
съпричиняване не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки
16
за намаляване на обезщетенията на двамата ищци.
Последният спорен въпрос между страните е за началния момент, от
който се дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди.
Със събраните по делото доказателства /стр. 140 и 141/ се установява,
че на 22.08.2019 година ищците са сезирали С. „Н.“ с претенция за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря,
настъпила при ПТП на 05.08.2019 година. Ответникът е образувал щета по
тази претенция под № BG -19-D-00388, видно от писмо изх. № 1-2213 от
09.09.2019 година / стр. 9/.
При тези данни и при безспорното обстоятелство, че обезщетение не е
изплатено на ищците нито от ответника, нито от кореспондента на немското
застрахователно дружество в България З.“, обезщетението следва да бъде
присъдено на ищците ведно със законната лихва с начален момент 22.08.2019
година, когато е заявена тяхната претенция. В случая Н. има качеството не на
компенсационен орган по смисъла на чл. 515 от КЗ, а на орган по чл. 511, ал.
1 от КЗ, представляващ немския застраховател на виновния водач на
територията на България и в този смисъл отговарящ като самия
застраховател.
Безспорно е, че приложимото материално право е българското.
За лихвите като част от застрахователното обезщетение, дължимо от
прекия причинител на вредата при ангажиране на неговата отговорност,
които се покриват от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, са приложими разпоредбите на чл. 493, ал. 1 , т.
5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. С оглед на това и
съобразявайки ал. 3 на чл. 429 от КЗ, съдът намира, че законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 22.08.2019
година, която е датата на предявяване на застрахователната претенция от
ищците в качеството им на увредени лица пред ответното С. „Н.“. Следва
да се приеме, че това е най-ранната дата, доколкото няма данни за
уведомяване на застрахователя от самия застрахован по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ. Става дума за заплащане от застрахователя на дължимото от
делинквента спрямо увреденото лице обезщетение за забава на основание
чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с оглед изричното правило на чл. 429,
17
ал. 3, изречение второ от КЗ и предвид въведената с новия КЗ - чл. 498, ал. 3
във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване спрямо застрахователя на прекия иск на увредения по
застраховка „Гражданска отговорност“, а именно отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.
При непроизнасяне в срока по чл. 496 от КЗ и неплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят, респ. ответното Н., дължи
законната лихва за собствената си забава след изтичането на този срок. Това
обаче не го освобождава от задължението да заплати законната лихва като
част от застрахователното обезщетение, дължимо от прекия причинител.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на Н., че в случая е
приложима не разпоредбата на чл. 429 от КЗ, а тази на чл. 497, ал. 1, т. 2 от
КЗ. Първата разпоредба урежда елементите на застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя, а втората - последиците от
забавата на застрахователя при определяне и изплащане на обезщетението.
По тези съображения съдът намира, че обезщетенията от по 200 000
лева за всеки един от двамата ищци са дължими ведно със законната лихва от
22.08.2019 година до окончателното им изплащане.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, с които са
отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата от по 100 000 лева
до по 200 000 лева за всеки един от двамата ищци, предявени като частични
от по 220 000 лева и следва да постанови ново решение по същество, с което
да осъди ответника да заплати на ищците допълнителни обезщетения от по
100 000 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение по
100 000 лева/, ведно със законната лихва от 22.08.2019 година до
окончателното им изплащане.
Решението на ОС – С.З. в останалите обжалвани части / досежно
присъдените обезщетения за разликата над по 70 000 лева до по 100 000 лева
и досежно началния момент, от който се дължи законната лихва – от
04.01.2020 година вместо от 22.08.2019 година/ следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските.
За първоинстанционното производство адвокат К. има право на
18
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на всеки един от
двамата ищци в размер на по 6636 лева с включен ДДС, определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / преди изменението с ДВ бр. 88/2022 година/,
действала към момента на приключване на първоинстанционното
производство, или общо за двамата 13272 лева. При присъдени с
първоинстанционното решение 7060 лева, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат К. допълнително за първоинстанционното
производство сумата от 6212 лева адвокатско възнаграждение, в което е
включен и дължимия ДДС.
С. „Н.“ следва да заплати допълнително държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт в размер на 8000 лева за първоинстанционното
производство пред ОС – С.З., както и 4000 лева държавна такса за
производството пред АС – Пловдив. Ответникът дължи допълнително и
сумата от 346,50 лева/ наред с присъдените 346,50 лева с
първоинстанционното решение/ на ОС – С.З., представляваща заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която
двамата ищци са осъдени да заплатят на ответника разноски за
първоинстанционното производство с оглед изхода на спора.
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на ищците е по 100 000 лева за
всеки един от тях. Тя е изцяло основателна. По тази въззивна жалба право на
разноски има адвокат К. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1, след изменението с ДВ бр. 88/2022 година, която е
приложима поради приключването на въззивното производство след
влизането й в сила, е по 8650 лева без ДДС, или 10380 лева с ДДС за всеки
един от жалбоподателите, като общо за двамата сумата е 20760 лева.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на Н. е по 30 000 лева по
всеки един от субективно съединените искове на двамата ищци. Тя е изцяло
неоснователна. Разноски по нея също следва да се присъдят на адвокат К. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Минималният размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 4
19
от Наредба № 1 е 3050 лева без ДДС, или 3660 лева с ДДС за всеки един от
ищците, а общо за двамата 7320 лева.
За цялотото въззивно производство на адвокат К. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществената
безплатна правна помощ на ищците в размер на 28080 лева с ДДС.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260084 от 20.07.2022 година, постановено по т.
дело № 169/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., в следните части:
- в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Ю. П., ЕГН
********** и Л. Й. П., ЕГН**********, двамата с адрес с.Р., обл. С.З., ул.
„С.“ № 6, против С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул.
„Г.“ №2, ет.2, искове за суми от по 100 000 лева / разликата между
присъдените с първоинстанционното решение по 100 000 лева и дължимите
по 200 000 лева, претендирани частично от общо по 220 000 лева/, ведно със
законната лихва от 22.08.2019 година до окончателното им изплащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
дъщеря К. А. П., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 05.08.2019 г. с
участието на л.а. „Ф.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от немската компания „А.“, собственост на Б.А.К.;
-в частта, с която са осъдени А. Ю. П., ЕГН ********** и Л. Й. П.,
ЕГН**********, да заплатят на С. „Н.“ сумата от общо 6636 лв. с ДДС
разноски по делото за адвокатски хонорар, 849,50 лв. разноски за експертизи,
40 лв. депозит за свидетели и 2,50 лв. за съдебно удостоверение,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул.
„Г.“ №2, ет.2 да заплати на А. Ю. П., ЕГН ********** и Л. Й. П.,
ЕГН**********, двамата с адрес с.Р., обл. С.З., ул. „С.“ № 6, суми от по 100
000 лева на всеки един от двамата / разликата между присъдените с
първоинстанционното решение по 100 000 лева и дължимите по 200 000 лева,
20
претендирани частично от общо по 220 000 лева/, ведно със законната лихва
от 22.08.2019 година до окончателното им изплащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря К. А. П.,
ЕГН **********, настъпила при ПТП на 05.08.2019 г. с участието на л.а. „Ф.“
с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от
немската компания „А.“, собственост на Б.А.К..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260084 от 20.07.2022 година,
постановено по т. дело № 169/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул.
„Г.“ №2, ет.2, да заплати на адвокат П. К. от АК-С., с адрес гр.С., ул. „Л.“ №1,
ап.9, допълнително сумата от 6212 лева / наред с присъдената с
първоинстанционното решение 7060 лв./, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
за предоставената безплатна адвокатска помощ на ищците А. Ю. П., ЕГН
********** и Л. Й. П., ЕГН********** в първоинстанционното
производство, както и сумата от общо 28080 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, за осъществената безплатна правна помощ на ищците А. Ю. П.,
ЕГН ********** и Л. Й. П., ЕГН********** във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул.
„Г.“ №2, ет.2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
допълнителна държавна такса от 8000 лева / наред с присъдената с
първоинстанционното решение такава от 8000 лева/ за производството пред
Окръжен съд – С.З., както и държавна такса в размер на 4000 лева за
въззивното производство пред АС – Пловдив.
ОСЪЖДА С. „Н.“, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ул.
„Г.“ №2, ет.2, да заплати допълнително сумата от 346,50 лева / наред с
присъдената с първоинстанционното решение такава от 346,50 лева/ по
сметка на ОС – С.З., представляваща заплатени от бюджета на съда разноски
за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22