РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110203333 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано по жалбата на „Б.Г. Б.“ ЕАД с ЕИК*****************
със седалище и адрес на управление в гр.*****************************, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на съвета на директорите Н. Б., Р. Х. С. К. В. К., Л.М. П.
М. М. Д. О. М.и Т. М. М. Д. С., по силата на чл. 61, ал. 1, т. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от юрисконсулт Я. Валентинов
С., срещу наказателно постановление №**********************, издадено на 13. ХI. 2024
година от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК**************** със седалище и адрес на управление в
гр. ************************************ представлявана от директора Р. П. С..
Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Извършеното само формално имало
признаците на административно нарушение – не бил отпечатан в срок месечен отчет за
месец април 2024 година.
Според акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление било извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба
№Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на Република
1
България, който уреждал генерирането на дневен, а не на месечен финансов отчет. Това
довело до несъответствие между словесното описание на твърдяното от наказващия орган
нарушение и посочената в обжалваното постановление правна норма, за чието нарушаване е
наложена санкция – в нарушение на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Дружеството-жалбоподател не извършвало продажби на гориво, а само използвало
такова. Затова случаят следвало да се счита за маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. Държавният бюджет не бил ощетен от
закъснялото отпечатване на финансовия отчет.
Наложеното наказание било несъразмерно тежко.
Пълномощникът на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата
страна – юрисконсулт Кристина Владимирова Чутуркова, която оспорва жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Дружеството жалбоподател е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Съдът установява
обстоятелството от представено по делото Удостоверение №2166 от 22. I. 2021 година,
издадено от Министерството на икономиката и индустрията, допълнено на 13. V. 2022
година. Според удостоверението дейността се осъществява чрез вътрешен обект, находящ се
в гр. С*****************************. За извършването на дейността явстват и
представените по делото служебни бонове.
През 2024 година дружеството жалбоподател прави изменения в техническата
поддръжка на ведомствената се бензиностанция и в тази връзка иска извършване на
проверка от Националната агенция за приходите и от Българския метрологичен институт.
Исканата проверка е извършена на 25. VII. 2024 година от свидетелите Й. И. П. с
ЕГН********** и Р. Х. В. с ЕГН**********. Двамата посещават производствената база на
жалбоподателя и проверяват книгата за дневните финансови отчети на ведомствената
бензиностанция. На място е установена електронна система с фискална памет, чийто
индивидуален номер се установява от представени по делото удостоверение, свидетелство
за регистрация на фискално устройство и протокол за монтаж. При проверката свидетелите
установяват още, че отчетът за месец април 2024 година е отпечатан на 08. V. 2024 година.
В деня на проверката е изготвен и представен по делото протокол.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
2
писмени доказателства:
протокол за извършена проверка в обект,
служебни бонове,
Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите,
протокол за монтаж на електронна система за фискална памет,
таблица за извършени ремонти и профилактика,
дневни финансови отчети,
фискални бонове,
свидетелство за регистрация на фискално устройство,
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение,
Удостоверение №2166 от 22. I. 2021 година, издадено от Министерството на
икономиката и индустрията, допълнено на 13. V. 2022 година,
Декларация за съответствие на качеството на течните горива,
нареждания за експедиция,
приемно-предавателни протоколи,
товарителници,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитаните свидетели.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение
№*********************** на 11. X. 2022 година от компетентно длъжностно лице –
свидетелят Й. И. П. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор по приходите в
Националната агенция за приходите, в присъствието на свидетеля Р. Х. В. с ЕГН**********,
присъствал и на проверката.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. На 18.
Х. 2024 година жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган.
Въз основа на установеното в акта на 13. XI. 2024 година Началникът на Софийския
отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, компетентно
длъжностно лице по силата на представената от наказващия орган Заповед №ЗЦУ-384,
издадена на 27. II. 2024 година от Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите, издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло
3
описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 1 000.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност във връзка с първата алинея на същата разпоредба за нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на
Република България във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
пълномощница на жалбоподателя най-рано на 04. II. 2025 година, а жалбата е подадена по
пощата на 18. II. 2025 година – в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По установените с акта за установяване на административно нарушение
обстоятелства, възпроизведени и в обжалваното наказателно постановление:
От събраните писмени и гласни доказателства се установи безспорно, че дружеството
жалбоподател е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект по силата на чл. 3 от Наредба №Н-18 за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена на 13. XII. 2006 година от Министъра на финансите на
Република България. Установи се още, че жалбоподателят използва електронна система с
фискална памет.
Така за жалбоподателя е възникнало задължението за отпечатване на съкратен отчет
на фискалната памет от всяка електронна система с такава памет за съответния период в 7-
дневен срок след изтичане на всеки месец. Според извършената от разпитаните свидетели
проверка, за месец април 2024 година това задължение е изпълнено с един ден закъснение –
на 08. V. 2024 година.
Горните обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че установените в акта за установяване на административно
нарушение обстоятелства, възпроизведени и в обжалваното наказателно постановление, са
верни.
По издаването на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление от формална страна:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
4
представените заповеди на Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред и форма.
Нарушението, вменено на жалбоподателя, се твърди да е извършено на 08. V. 2024
година. Свидетелите са извършили проверка на 25. VII. 2024 година, на която дата са и
узнали за извършването на нарушението. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 11. X. 2024 година – преди изтичането на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Обжалваното наказателно
постановление е издадено на 13. ХI. 2024 година – преди изтичането на преклузивния
шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания,
макар и след изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
В наказателното постановление е изрично посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството
на финансите на Република България, във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност.
Според посочената разпоредба всяко фискално устройство, включително вградено в
автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки
календарен ден (от 00:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в следните случаи:
когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59
часа; или
когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и
след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции.
Тълкувайки цитираната разпоредба граматически и логически, съдът стига до извод,
че тя действително урежда дневния, а не месечния финансов отчет. Затова и с установеното
забавяне на отпечатването на месечен отчет е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на
Република България, а не на чл. 39, ал. 1 от същата Наредба.
Изписвайки в обжалваното постановление различна от нарушената разпоредба,
административнонаказващият орган действително е нарушил чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от Закона за административните нарушения и наказания. Според посочените разпоредби
актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление
трябва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени. В случая такива не се
съдържат, а вместо това са посочени законови разпоредби, каквито жалбоподателят не е
нарушавал.
5
Съдът намира, че издаването на наказателното постановление в нарушение на
посочените разпоредби е довело до затруднение за представителите и пълномощниците на
жалбоподателя да разберат за какво нарушение е издадено обжалваното постановление.
Затова и то представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
отмяна на постановлението, без да се обсъжда друго.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя. Не е направено
обаче искане в такъв смисъл, затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*************************** издадено от
Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК*********************** със седалище и адрес на
управление в гр. ***********************, представлявана от директора Румен
Пенков Спецов, на 13. ХI. 2024 година, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност във връзка с първата алинея на посочената
разпоредба на „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК************************със
седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Професор Иван Георгов“ №1,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на съвета на директорите Н. Б., Р.
Х. С. К. В. К., Л.М. П. М., М. Д. О. М. и Т.М. М. Д. С., по силата на чл. 61, ал. 1, т. 3 от
Закона за административните нарушения и наказания представлявано от юрисконсулт
Я. Валентинов С., е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 (хиляда) лева
за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от
Министерството на финансите на Република България, във връзка с чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7