Решение по дело №179/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260476
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20215300900179
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260476

 

гр.Пловдив, 23.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

СЪДИЯ: Росица Кюртова

секретар: Мая Крушева,

като разгледа докладваното от съдията т.дело №179 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от Е.В.и К.А.(към датата на исковата молба, а понастоящем – представлявано от Ю.А.Б. и С.В.Г.), чрез пълномощник адв.П.Д., твърди, че първият ответник му дължи деловодни разноски, присъдени с първоинстанционно решение по гр.д.№54463/2016 г. на СРС, 63 с., в размер 40 769,09 лв., както и разноски, присъдени с въззивното решение по в.гр.д.№14936/2018 г. на СГС в размер 1 400 лв. Твърди, че решението е влязло в сила на 03.12.2019 г., както и, че за горните разноски в негова полза е издаден изпълнителен лист против първия ответник, въз основа на който е образувано изп.д.№370/2020 г. на ЧСИ М.Обретенова. Въпреки предприетите множество изпълнителни действия, вземането му не е погасено. Твърди се по-нататък, че първият ответник е извършил непарична вноска в капитала на второто дружество с предмет право на собственост върху недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, находящи се в **, с идентификатори 00702.536.44 и 00702.536.11, първият от които ведно с намиращите се върху него сгради с идентификатори съответно: 00702.536.44.1, 00702.536.44.2, 00702.536.44.3 и 00702.536.44.4. Твърди се, че съгласието за апорта е дадено с нотариално заверена декларация от 23.01.2020 г., като апортът е вписан в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2020 г., а в Службата по вписвания – на 20.05.2020 г. Твърди се още, че към момента на извършване на непаричната вноска двете ответни дружества са с управител едно и също физическо лице – Д.К.К., ЕГН **********. Ищецът поддържа, че извършването на непаричната вноска от първия ответник – негов длъжник за вземането за разноски по гр.д.№544/2016 г. на СРС, в полза на втория ответник е действие на разпореждане с имущество, което уврежда кредитора. Въпреки, че срещу отчуждените имоти първият ответник е придобил 15 300 дяла на стойност 10 лв. всеки от капитала на втория ответник, така придобитият финансов актив, макар и с еквивалентна стойност, не може да гарантира в еднаква степен удовлетворяването му като кредитор в сравнение с възможността за изпълнение върху недвижими имоти. Тъй като двамата ответници се представляват от едно и също лице, то поддържа се, че е налице и знание за увреждането, поради което е изпълнен фактическият състав по чл.135, ал.1 ЗЗД. Евентуално се поддържа, че е налице намерение за увреждане у ответниците по смисъла на чл.135, ал.3 ЗЗД. Въз основа на изложеното в обстоятелствената част, е формулиран петитум на иск за обявяване за недействително спрямо ищеца на извършеното от първия в полза на втория ответник увреждащо разпоредително действие, съставляващо непарична вноска в капитала на описаните недвижими имоти. Претендират се деловодни разноски.

Ответниците „К. ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул.”Цар Освободител” №69, представлявано от Д.К.К., и „К.-ММ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Бачковска“ №22, представлявано от Д.К.К., са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват иска. Първият ответник посочва, че производството по гр.д.№54463/2016 г. на СРС е образувано по негов иск за сумата 20 000 лв., заявена частично, срещу настоящия ищец, който иск е бил изцяло отхвърлен, като с решението в негова тежест и в полза на настоящия ищец са присъдени деловодни разноски в общ размер 40 769,09 лв., от които 500 лв. – за възнаграждения на вещи лица, а остатъкът – за адвокатско възнаграждение. Посочва, че в образуваното въззивно производство по обжалване на горното решение в полза на настоящия ищец са присъдени 1 400 лв. от общо претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер 18 000 лв., като въззивната инстанция е съобразила размера на разноските с материалния интерес по делото. Ответникът посочва също, че не е очаквал въззивното решение да е окончателно и не е извършвал справки за постановяването му, очаквал е решението на въззивната инстанция да му бъде връчено, за да го обжалва касационно. Междувременно във връзка с търговската си дейност е взел решение да бъде извършен оспореният апорт. Възразява, че намерението за апорта предхожда постановяването на решение от Софийски апелативен съд – на 30.10.2019 г. са назначени вещи лица за оценка на непаричната вноска, в същия ден ответникът е внесъл депозит за експертизата, а въззивното решение е постановено след това. На 26.11.2019 г. длъжностното лице по регистрация е дало указания за изправяне на нередовности в експертизата, като извършването на апорта се е забавило във времето не по вина на ответника. Последният е узнал за въззивното решение едва след като получил поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№370/2020 г. на ЧСИ М.Обретенова. В тази връзка се възразява, че ищецът няма качеството на кредитор към релевантния момент – предприемане на действия по реализиране на апорта. Възразява се още, че липсва знание за увреда. Направени са възражения и за това, че присъденото от първоинстанционния СГС адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо защитавания материален интерес в аспекта на Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Развиват се подробни съображения в тази насока. Възразява се по действителността на договора за правна защита и съдействие – поддържа се, че същият е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.

В отговора на втория ответник „К.-ММ“ООД се изтъква, че процедурата по процесния апорт е започнала с искане за назначаване на вещи лица вх.№20191029113827, подадено по партида на този ответник в ТРРЮЛНЦ. Към този момент не е имало знание у ответниците относно задълженията на дружеството-прехвърлител към ищеца, тъй като исковото производство е било все още висящо. Изтъква се, че апортът е смесен фактически състав, приключващ с вписването му в търговския регистър. Реалните действия по прехвърляне са извършени преди влизане в сила на решението за разноски, както и преди образуване на изпълнителното производство.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че е титуляр на непогасено вземане за разноски по силата на влязло в сила на 03.12.2019 г. съдебно решение. Изтъква, че в първоинстанционното исково производство първият ответник не е предприел процесуални действия по възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, искане за изменение или обжалване на решението в частта му относно разноските. Решението е влязло в сила и отговорността за разноски не може да бъде пререшавана в настоящото производство. Възразява се по това ответникът да е узнал за задължението с получаване на ПДИ от ЧСИ Обретенова, тъй като по-рано – на 22.07.2020 г., същият е подал частна касационна жалба чрез СГС. Изтъква се също така, че ответникът е узнал за задължението още през май 2018 г., когато е постановено решението на СРС. Съответно фактическият състав на непаричната вноска е осъществен най-рано с вписването й в ТР на 27.02.2020 г. – след като вземането е установено с влязло в сила решение. Моментът на увреждането е извършването на апорта, а това е моментът, в който настъпва вещно-прехвърлителното му действие с вписване в ТР. Евентуално (ако съдът прецени, че меродавен е моментът на иницииране на процедурата през м.октомври 2019 г.) се поддържа, че е налице хипотеза по чл.135, ал.3 ЗЗД, тъй като в този случай увреждащото действие е било предназначено от длъжника и лицето, в полза на което е извършено, само и единствено да увреди кредитора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от доказателствата, че с решение по гр.д.№54463/2016 г. по описа на Софийски районен съд, постановено на 13.05.2018 г., е отхвърлен предявеният от „К. ЛОГИСТИК“ООД, ЕИК *********, против „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, частичен иск по чл.104, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията за сумата 20 000 лв., като част от вземане в пълен размер 100 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради предсрочно плащане на сумата 100 000 лв. по сключен от „К. ЛОГИСТИК“ООД с „Райфайзенбанк България“ЕАД договор за револвиращ банков кредит от 22.02.2007 г. С решението „К. ЛОГИСТИК“ООД е осъдено да заплати на „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“АД сумата 40 769,09 лв. – съдебни разноски. Няма спор между страните, че горното решение е обжалвано пред Софийски градски съд (в тази връзка е и представената справка от портал за достъп до съдебни дела на СГС), който със свое окончателно решение от 03.12.2019 г. го е потвърдил, в това число в частта му относно разноските, като на свой ред е присъдил в полза на настоящия ищец сумата 1 400 лв. – адвокатски хонорар. Установява се, че на 21.01.2020 г. по гр.д.№54463/2016 г. на СРС в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист срещу първия ответник за сумата 40 769,09 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство, и за сумата 1 400 лв. – разноски за въззивното производство. Установява се, че по молба на ищеца от 13.07.2020 г. с приложен посочения изпълнителен лист е образувано изп.д.№370/2020 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, гр.Пловдив. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „К. ЛОГИСТИК“ЕООД на 06.01.2021 г. На гърба на изпълнителния лист, приложен по изп.дело, няма отбелязано погасяване пълно или частично на дълга.

Установява се от вписванията по партида на втория ответник в търговския регистър, че на 29.10.2019 г. в регистъра е подадено искане за назначаване на вещи лица, които да изготвят оценка на поземлени имоти с идентификатори 00702.536.44 и 00702.536.11 с цел апортирането им в капитала на дружеството. На 30.10.2020 г. е постановен акт за назначаване от длъжностното лице по регистрация. Със заявление А4 №20200221181317 е заявено вписване в регистъра на непарична вноска в капитала на втория ответник на горепосочените имоти, увеличаване на капитала със стойността на вноската, както и вписване на вносителя „К. ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, като съдружник. Към заявлението е приложен дружествен договор на „К.-ММ“ООД, ЕИК *********, подписан на 07.01.2020 г. от съдружниците Д.К.К., ЕГН **********, и „К. ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.К., в който е описана непаричната вноска на двата поземлени имота, ведно със сградите върху тях, и е посочено, че съдружникът получава 15 330 дружествени дяла от по 10 лв. всеки за направената непарична вноска. Приложена е декларация-съгласие от представляващия „К. ЛОГИСТИК“ЕООД за същата вноска с нотариална заверка на подпис и съдържание от 23.01.2020 г. Приложено е и заключение на вещи лица по чл.72, ал.2 ТЗ. Вписването на апорта е извършено на 27.02.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав, първата предпоставка по който е наличието на действително вземане в полза на ищеца, което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Втората предпоставка на фактическия състав е увреждащо удовлетворяването на кредитора действие или сделка на длъжника и последният елемент – от субективна страна следва да е налице знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането.

В аспекта на изложеното, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник с вземане за деловодни разноски в производството по предявения срещу него от ответника осъдителен иск, проведено пред СРС и СГС. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него. Самото гражданско правоотношение се поражда от фактически състав, включващ: 1) неоснователно предизвикан правен спор, 2) разноски, причинени от необходимостта за водене на делото; и 3) съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. (В този смисъл проф.д-р Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“.) В настоящия случай първият ответник е предизвикал правен спор, който е неоснователен и в тази насока е влязлото в сила съдебно решение, с което искът му е изцяло отхвърлен. Сторени са деловодни разноски от ищеца, който е ответник в производството пред СРС, които са присъдени с решението на основание чл.78 ГПК. Длъжник по това правоотношение е първият ответник, а кредитор – ищецът. Възраженията на ответната страна за недействителност на договора за правна защита и съдействие, на който се основават част от присъдените деловодни разноски, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. На първо място, същите са неотносими, тъй като ищецът извежда качеството си на кредитор не на въпросния договор, а на наличието на съдебно решение, с което са присъдени разноски. Както се каза по-горе, отговорността за разноски не произтича от договорно правоотношение, а от специфично гражданско правоотношение, уредено от процесуалния закон между две страни в неоснователно предизвикан съдебен процес. Възражения за прекомерност на адвокатското възражение ответникът е следвало да направи в процеса пред софийските съдилища. След като възражение в този смисъл не е правено и решението, с което въпросното възнаграждение е присъдено, е влязло в сила, размерът на вземането не може да бъде редуциран. На следващо място, размерът на вземането няма значение в производството по чл.135 ЗЗД, тъй като според трайно установената съдебна практика по този въпрос, за основателността на иска не е необходимо да се установи реципрочност между размера на вземането на кредитора и стойността на имуществото, с което длъжникът се е разпоредил. Пак според съдебната практика, за материалната легитимация на ищеца не е необходимо вземането да е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер. По тези съображения, дори настоящият съд да можеше да извърши преценка и да намери, че в производството пред софийския районен съд ищецът е заплатил прекомерно адвокатско възнаграждение спрямо материалния интерес на спора, то това не би довело до извод за неоснователност на претенцията по чл.135 ЗЗД, тъй като несъмнено вземане за разноски е възникнало в полза на ищеца и в тежест на първия ответник, без да е от значение в какъв конкретен размер.

Следващата предпоставка на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е увреждащо действие на длъжника. Увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори (в този смисъл Решение №201/31.10.2018 г. по гр.д.№1036/2018 г. на ВКС, ІV г.о.). Апортът съставлява увреждащо действие по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като с него длъжникът се разпорежда в полза на трето лице – търговско дружество, което става приобретател на апортираното имущество, съответно имуществото на длъжника се намалява с прехвърленото в полза на търговското дружество такова. (В този смисъл Решение №147/12.02.2018 г. на ВКС, І т.о., по т.д.№2530/2016 г.) Съгласно чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството – нормата третира случаите на внасяне на непарична вноска при учредяване на дружеството, а в случаите, в които се приема нов съдружник във вече учредено дружество, който съдружник внася непарична вноска, правата върху внесеното имущество се придобиват от дружеството от момента на вписване на апорта и увеличаването на капитала в търговския регистър. В аспекта на посочените норми, съдът намира, че процесното разпоредително действие е извършено от длъжника със сключването на нов дружествен договор от 07.01.2020 г., в който са описани недвижимите имоти, предмет на апорта, и който е подписан от длъжника, респективно вещнопрехвърлителното действие на разпореждането е настъпило на 27.02.2020 г., когато апортът е вписан в търговския регистър. Действията по вземане на решение за непарична вноска и по подаване на искане до АВ за определяне на вещи лица за оценка на имуществото не са част от фактическия състав по извършване на непаричната вноска, а са подготвителни действия, които нямат разпоредителен и вещноправен ефект. Към 07.01.2020 г., от когато датира дружествения договор, и към 27.02.2020 г., когато е извършено вписването на процесния апорт, ищецът вече е имал качеството на кредитор по отношение първия ответник за вземането за деловодни разноски, присъдено с влязлото в сила на 03.12.2019 г. съдебно решение, респективно ответникът е имал качеството на длъжник за същите разноски. Или разпоредителното действие е извършено след възникване на вземането и е увреждащо за ищеца.

За да е осъществен фактическият състав по чл.135, ал.1 ЗЗД, необходимо е длъжникът при извършване на разпореждането да е знаел за увреждането. Процесното разпореждане е възмездно, за това е необходимо знание и у лицето, с което длъжникът е договарял, т.е. в лицето на втория ответник, придобил апортираното имущество. Знание за увреждане е налице, когато длъжникът, респективно третото лице са знаели фактите и обстоятелствата, които пораждат задължението. В конкретния случай към 07.01.2020 г. първият ответник е бил наясно за водения от него съдебен процес пред СРС и СГС, наясно е бил и с това, че при първоинстанционното разглеждане на делото в негова тежест са присъдени разноски, както и, че е постановено съдебно решение, с което е установено, че искът е неоснователен – решението на СРС по гр.д.№54463/2016 г. датира от 13.05.2018 г., а видно от справката на л.33, въззивното производство пред СГС е инициирано по жалба на „К. ЛОГИСТИК“ЕООД от 08.11.2018 г., следователно най-късно на последната дата това дружество е узнало за присъдените в негова тежест деловодни разноски. Както се каза по-горе, отговорността за разноски възниква при три предпоставки: неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от необходимостта за водене на делото, и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. Тези три предпоставки са били налице към датата на разпореждането с процесните имоти. Дали ответникът е очаквал решението на въззивната инстанция да подлежи или не на касационно обжалване и дали е получил препис от същото, би имало значение само ако въпросните разноски бяха присъдени за първи път от въззивната инстанция, но настоящата хипотеза не е такава. Вземането на ищеца не е необходимо да бъде ликвидно – безспорно установено по основание и размер, ето защо съдът намира, че за легитимацията на ищеца и за знанието за увреждане на ответника няма значение кога е влязло в сила съдебното решение в частта му относно разноските, достатъчно е такова решение да е постановено преди извършване на увреждащото действие, а влизането му в сила само стабилизира вземането и го прави ликвидно и изискуемо. Разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД не изисква умисъл, нито намерение за увреждане, достатъчно е длъжникът да знае (съзнава) намаляването на имуществото си, което служи за обезпечение на кредитора. Ето защо съдът намира, че при извършване на процесното разпореждане първият ответник е знаел, че разпореждането уврежда интереса на ищеца като кредитор. Знание за това е съществувало и в лицето на втория ответник, тъй като той се представлява от лицето-представител и на длъжника Д.К.К..      

В обобщение на горното съдът намира, че са налице предвидените в чл.135, ал.1 ЗЗД предпоставки за прогласяване на атакуваната сделка за недействителна спрямо ищеца. Искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора и с оглед заявеното от страната искане в тази насока, на ищеца следва да се присъдят такси и разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Дължимата за исковото производство държавна такса е 1 981,46 лв. (1% от данъчната оценка на процесните имоти на л.52 и л.53) Отделно от това, във връзка с исковото производство ищецът е заплатил такса за вписване на исковата молба в размер 198,50 лв. (л.48) и е направил разходи за издаване на данъчна оценка в размер 36 лв. (л.193). Претендира се в списъка с разноски адвокатско възнаграждение в размер 5 520 лв., платено изцяло в брой според приложения на л.11 договор за правна защита. Ответникът прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е 5 492,92 лв. (изчислен на база материален интерес 198 146 лв. съобразно данъчната оценка на процесните имоти), съответно уговореният и платен размер на възнаграждението не надхвърля значително минималния. Така общият размер на таксите и разноските, полагащи се на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, е 7 735,96 лв. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от Ю.А.Б. и С.В.Г., извършената от „К. ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул.”Цар Освободител” №69, представлявано от Д.К.К., непарична вноска в капитала на „К.-ММ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Бачковска“ №22, представлявано от Д.К.К., която непарична вноска е извършена с дружествен договор от 07.01.2020 г. и е вписана в търговския регистър на 27.02.2020 г., на недвижими имоти, както следва:

1.)               ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00702.536.44 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград, обл.Пловдив, одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-16-495/21.12.2006 г. на началника на СК Пловдив, с адрес на поземления имот: гр.Асеновград, площ: 5666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: квартал: 6, парцел: част от VII, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: 00702.536.52; 00702.536.51; 00702.536.12; 00702.536.11; 00702.536.10; 00702.536.8; 00702.536.54; 00702.536.53; 00702.536.5, ведно със СГРАДА с идентификатор 00702.536.44.1, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: складова база, склад; ведно със СГРАДА с идентификатор 00702.536.44.2, със застроена площ 15 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: складова база, склад; ведно със СГРАДА с идентификатор 00702.536.44.3, със застроена площ 382 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда; ведно със СГРАДА с идентификатор 00702.536.44.4, със застроена площ 117 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда;

2.)               ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00702.536.11 /нула, нула, седем, нула, две точка пет, три, шест точка едно, едно/, по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Асеновград, Община Асеновград, Област Пловдив, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Асеновград, площ: 2038 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 61, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: 00702.536.12; 00702.536.48; 00702.536.47; 00702.536.10; 00702.536.44.

 

ОСЪЖДА „К. ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул.”Цар Освободител” №69, представлявано от Д.К.К., и „К.-ММ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Бачковска“ №22, представлявано от Д.К.К., да заплатят на „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от Ю.А.Б. и С.В.Г., сумата 7 735,96 лв. (седем хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 96 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№179/2021 г. по описа на ОС Пловдив, Търговско отделение, ХVІ състав.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: