Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.
гр. д. № 16208 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление на ЧСИ Р.М.В.по изпълнително дело № 20197900402070, с което частният
съдебен изпълнител е отказал да редуцира приетите по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя –
адвокат Г.С.САК в размер на 350 лева.
Жалбоподателят посочва, че е подал възражение на
13.11.2019 г. срещу определения адвокатски хонорар, като е поискал намаляването
му до 200 лева за образуване на делото, което не е уважено. Счита приетият
хонорар от страна на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразно изчислен,
тъй като надвишава сумата от 200 лева и включва сума за водене на изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване, каквито в настоящия случай
не са били извършвани от представителя на взискателя. Поддържа, че адвокатският
хонорар е и прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под
никаква форма действителната правна или фактическа сложност. Предвид изложеното иска да се отмени като
незаконосъобразно и прекомерно обжалваното постановление, с което е присъдено
възнаграждение над 200 лева за образуване на делото, като се реши спора по
същество по отношение на адвокатското възнаграждение и дължимата пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски.
С възражение, приложено в кориците по изпълнителното
дело, взискателят М.К., иска да се остави жалбата без уважение като
неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че разноските са
правилно определени.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, подаденото
възражение и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя,
като длъжникът счита, че определеният адвокатски хонорар над сумата от 200 лева
за образуване на делото, е незаконосъобразен и прекомерен.
Жалбата има допустим предмет на
съдебен контрол – постановлението, с което е отказано редуциране на
адвокатското възнаграждение и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело № 20197900402070 по
описа на ЧСИ Р.М.В.е образувано по молба на взискателя М.А.К.срещу „Т.С.“ ЕАД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.11.2019 г. по гр.д. № 5898/2018
г. на СРС, 49 състав, в която като способ за изпълнение е посочен запор върху
банкова сметка ***.
С покана за доброволно изпълнение,
изпратена на 08.11.2019 г., длъжникът „Т.С.“ ЕАД е поканено да заплати сумата
по изпълнителния лист, както и 350 лева разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 11.11.2019 г.
На 14.11.2019 г. длъжникът „Т.С.“
ЕАД е подал възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу посочения
като дължим адвокатски хонорар и
определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление от
15.11.2019 г. ЧСИ Р.М.В.е отказала да редуцира приетите по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя –
адвокат Г.С.САК в размер на 350 лева.
Видно е, че сумата по изпълнителното
дело е постъпила по сметка на ЧСИ от запор, наложен на 11.11.2019 г.
Съдът, при
установените по делото данни, намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното
производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело, в
която е посочен способ за изпълнение запор върху банкова сметка, ***ги
процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради което
и съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с
фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата от 07.11.2019
г. е условие за редовност на молбата за образуване на производството, съгласно
чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, а не представлява самостоятелно извършено
процесуално действие от страна на взискателя. Събирането на сумите по
изпълнителния лист с наложения от съдебния изпълнител запор не предполага
сложност на изпълнителното дело, поради което не следва да бъде приложена
нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде
намалено до размера от 200 лева. Обжалваното постановление подлежи на отмяна,
като разноските за дължимо адвокатско възнаграждение се определят в размер на 200
лева.
При съобразяване становището на
настоящия въззивен съдебен състав, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева,
основателно се явява и искането за редуциране на дължимата такса по тарифата,
като същата се определи по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
152,78 лева с ДДС.
Предвид изхода
на спора право на разноски има жалбоподателят, който своевременно заявява
искане за тяхното присъждане и на когото следва да се присъдят разноски в общ
размер на 123 лева, от които 25 лева за държавна такса, 48 лева за такси по
ТТРЗЧСИ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ Р.М.В.по
изпълнително дело № 20197900402070, с което частният съдебен изпълнител е
отказал да редуцира приетите по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар за процесуалния представител на взискателя – адвокат Г.С.САК в размер
на 350 лева,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20197900402070 по
описа на ЧСИ Р.М.приетите
разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 152,78 лева с ДДС.
ОСЪЖДА М.А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, сумата 123 лева /сто двадесет и три лева/,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.