НОХД № 138/2016 год. МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия М.И. ***, за престъпления, както следва:

1.     по чл.316 от НК във връзка с чл.309 ал.1 от НК за това, че на 19.01.2015 г., в гр. Пазарджик, пред С.П.П. - системен оператор в Сектор „ПП" при ОД на МВР, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на л.а. „Рено Канго" с рама № ***, изготвен на немски език - „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

2.    по чл.313 ал.1 от НК затова, че на 19.01.2015 г., в гр.Пазарджик, е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 г. към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. на МВР, която се дава пред орган на власт - Началник Сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр.Пфинцтал от М. В. л.а. „Рено Канго" с рама № ***.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвиненията и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.

Прокурорът поддържа обвиненията, като пледира за осъдителна присъда.

Пазарджишкият районен съд като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

През 2014 год. св. М.И. закупил повреден л.а. „Рено Канго" с рама № *** от автокъща в Германия. При покупката на автомобила му били предоставени голям и малък регистрационен талон (бриф) на немски език /лист 23 от ДП/, както и договор за покупко- продажба (кауфертрак) на негово име, също на немски език /лист 10 от ДП/. След това свидетелят транспортирал автомобила на платформа до гр.Силистра, където живеел. В края на годината го отремонтирал и обявил за продажба.

Поде. М.Н. имал намерение да закупи лек автомобил за дейността на фирмата си - „Т." ЕООД-гр. Пещера. След като научил за обявата на св.М.И. той решил да направи връзка с продавача и да огледа автомобила.

На 05.01.2015 година, поде.Н. заедно с приятеля си - св.А. Б., придружавани от друг техен приятел от гр.Тутракан, пристигнали в гр.Силистра. Свързали се със св.И. и направили оглед на автомобила. Поде.Н. харесал автомобила, макар че имал дребни технически повреди, като се разбрали св.И. да ги отстрани. Договорили се и за цената от 6500 лева.

На 09.01.2015 год., поде.Н., отново придружаван от св.Б., пристигнали в гр.Силистра и се свързали със св.И.. Той бил отстранил техническите повреди по автомобила и поде.Н. му заплатил сумата от 6500 лева. Св.И. пък предал на поде.Н. автомобила, заедно с двата регистрационни талона на немски език.

Към този момент в гр.Силистра не се извършвала временна регистрация на МПС, т.к. нямало транзитни номера, поради което св.И. организирал чрез свой познат транспортирането на автомобила до гр.Русе, където да се извърши такава регистрация. Разходите за транспортирането на автомобила поде.Н. и св.И. си поделили по равно, след което се разделили.

Автомобилът бил качен на платформа и откаран в гр.Русе. Поде.Н. и св.Б. също потеглили с автомобила, с който били дошли, за гр.Русе. Там поде.Н. се снабдил с транзитни номера за автомобила от Сектор „ПП"-Русе, след което на собствен ход се прибрал с колата до гр. Брацигово, където живеел.

На 19.01.2015 год. поде.Н. пристигнал в Сектор „ПП"- Пазарджик с цел депозиране на необходимите документи за първоначална или т.нар. постоянна регистрацията на новозакупения от него лек автомобил. Влязъл в сектора за обслужване на граждани, където на едно от гишетата провел разговор със служителката на Сектор „ПП" - св.С.П., изпълнявща длъжността системен оператор. В този разговор попитал дали трябва да има фактура за закупения от него автомобил и получил утвърдителен отговор. След това подс.Н. изразил учудване и попитал св.П. защо трябва да има такава фактура, при положение, че преди това бил направил временна регистрация на автомобила без фактура в КАТ-Русе. Св.П. му казала да попита началника й за това.

След този разговор подс.Н. си уредил среща с Началника на сектор „ПП" при ОД на МВР Пазарджик - св.Т.Т., която се провела в кабинета на последния и продължила от 10.05 часа до 10.10 часа. При тази среща подсъдимият се поинтересувал дали документите, които носи със себе си са достатъчни за да се направи регистрация на закупения от него автомобил. Св.Т. прегледал документите, които носел със себе си подс.Н., а те били: Свидетелство за регистрация на МПС част 1 и част 2 на немски език /лист 23 от ДП/; договор за покупко-продажба на МПС на немски език с придружен превод на български език „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г. /лист 19-20 от ДП/, в който като купувач на автомобила било посочено дружеството на подсъдимия „Т." ЕООД-Пещера, въпреки че на 05.01.2015 г. подс.Н. не е бил в Германия и не бил сключвал такъв договор с германския гражданин, посочен за продавач; Удостоверение за актуално състояние на „Т." ЕООД-Пещера /лист 22 от ДП/ и Декларация от 09.01.2015 г. към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. на МВР за внос на автомобила /лист 21 от ДП/, с която Н. декларирал, че на 05.01.2015 г. лично бил закупил автомобила от Република Германия.

След като св.Т. прегледал набързо документите той казал на Н. да изчака пред кабинета му, след което повикал при себе си св.П.. Предал й документите предоставени от подсъдимия, а тя на свой ред казала на Н. да слезе в сектора за обслужване на граждани и да я изчака там.

Св.П. прегледала всички документи и се усъмнила в истинността на договора за покупко-продажба, изготвен на немски и съответно преведен на български език. Обикновено действителните договори от този вид били оформяни доста по-съдържателно. В тях била вписвана по-подробна информация за сключващите сделката и в повечето случаи били придружавани от копие на документ за самоличност на лицата, подписващи договора. В този договор обаче имало положени с химикал само два съкратени подписа и дата „05.01.2015", като под съкратените подписи не били изписани никакви имена, дори не ставало ясно кой е подписът на „продавач" и кой на „купувач".

По повод на това св.П. показала документите на св.И.С., който към онзи момент бил началник на отдела за регистрации на МПС в сектор „ПП". Св.С. също се усъмнил в истинността на коментирания вече договор за покупко-продажба по изтъкнатите по-горе причини. Освен това той разчел, че според отразеното в малкия регистрационен талон на автомобила, неговият собственик го бил отчисли пред контролните германски власти още на 23.07.2013 година, а според договорът за покупко-продажба автомобилът е бил продаден от неговият германски собственик на дружеството на подс.Н. на 05.01.2015 година. Това означавало, че германският собственик на автомобила по регистрационен талон - лицето М. В., знаело около една година и половина преди сключването на договора за покупко-продажба, че ще сключи този договор с дружеството на Н. и поради това го отчислило, което било житейски нелогично. Това допълнително засилило съмненията на св.С., относно истинността на въпросния договор. Св.С. отишъл до работното място на св.П., откъдето провел кратък разговор с подс.Н., който се намира от другата страна на гишето. В този разговор св.С. попитал подсъдимия дали наистина лично е ходили закупил автомобила от Германия на 05.01.2015 год., както било отразено в договора, при което получил утвърдителен отговор. След това С. обяснил на Н., че ще трябва да се извърши проверка за редовността на документите и междувременно наредил на св.П. да приеме документите, като изготви заявление за първоначална регистрация, с което да се започне процедурата и да е налице правно основание за извършване на проверката.

Св. С.П. изготвила от компютърната система заявление № 151006001163 от 19.01.2015 г. за първоначална регистрацията на автомобил „Рено Канго" с рама №*** /лист 17 от ДП/, което било подписано от поде.Н.. След това бил съставен приемо-предавателен протокол на оригиналните документи, представени от подсъдимия пред св. П. /лист 16 от ДП/, като в този протокол поде.Н. саморъчно описал всички гореизброени документи, които бил представил във връзка с регистрацията.

В хода на извършената проверка по случая св.С. отправил запитване до немските власти чрез Дирекция „МОС" на МВР-София, в резултат на което било установено, че последният регистриран собственик на автомобила, описан в свидетелството за регистрация, бил продал автомобила си на автокъща в Република Германия, която от своя страна препродала автомобила на друга автокъща също в Германия, от където пък автомобилът бил закупен през 2014 г. от св. М.И., а не от поде. М.Н..

С оглед на всичко това св.И.С. изпратил преписката в Сектор „ПИП" при ОДМВР - Пазарджик, след което било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената по делото почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, подписът и ръкописният текст в Декларация Приложение №2 към чл. 12а, ал. 1, т.6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от Наредба 1-45/ 2000 г. на МВР от 09.01.2015 г. от името на М.И.Н., ЕГН ********** *** са положени (написани) от поде. М.Н..

Ръкописният текст, изразяващ се в цифри „05.01.2015" в документ на немски език - „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г., е написан от подсъдимия М.Н..

Подписите, положени в долен десен и долен ляв ъгъл на документ на немски език - „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г., не са положени от поде. М.Н. и св. М.И..

Вещото лице е категорично в съдебно заседание, че установените съвпадения на общите и части признаци в почерка на изследваните документи и сравнителния материал, подробно описани в обстоятелствената част на експертизата, са достатъчни да се направи категоричен извод в горния смисъл.

Тази фактическа обстановка възприе съдът частично въз основа на обясненията на поде.Н., св.А. Б. и св.И. П. и изцяло от показанията на свидетелите М.И., С.П., Делка Н., И.С. и Т.Т., заключението на съдебно-почерковата експертиза и писмените доказателства, приети по делото.

Тук е мястото да се посочи, че показанията на св.Делка П. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не допринасят с нищо за изясняване на релевантни за делото факти, включени в предмета на доказване. Тази свидетелка разказва само как на инкриминираната дата е съдействала по телефона на своя съпруг - св.Н. да осъществи среща с началника на сектор „ПП"-Пазарджик. Не следва да се обсъждат задълбочено и показанията на св.Т., т.к. той заяви, че не си спомня никакви конкретни подробности по случая, като нито потвърди, нито отрече да се е срещал на инкриминираната дата в кабинета си с подсъдимия. Последното обаче се установи както от неопроверганите обяснения на Н. в този смисъл, така и от приетото като писмено доказателства извлечение от дневника за посетители в сектор „ПП"- Пазарджик за 19.01.2015 година.

Съдът не дава вяра на обясненията на поде.Н. в частта им, в която твърди, че на инкриминираната дата е отишъл в сектор „ПП"- Пазарджик не за да регистрира автомобила си, а да поиска само информация как би могъл да направи това и в този смисъл не е имал престъпен мисъл да се ползва от неистински частен документ, какъвто е договорът за покупко-продажба на лекия автомобил, както и да декларира неверни обстоятелства. Твърди, че не е знаел, че подписва и подава заявление за първоначална регистрация. Не му дава вяра и на твърденията, че неистинският договор за покупко-продажба, изготвен на немски език, както и декларацията от 09.01.2015 г. към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. на МВР му били дадени от св.И. на 09.01.2015г., когато купил колата. Сочи, че тези документи били оставени в самия автомобил на предната дясна седалка, като декларацията била изцяло попълнена като съдържание от някого, а той в последствие, в КАТ-Русе, положил върху нея само съкратен подпис и печата на фирмата си. Твърди също, че не той е вписвал датата „05.01.2015" в договора за покупко- продажба. Тези обяснения са очевидно израза на изградената защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност.

В подкрепа на тези твърдения на подсъдимия показания депозира на първо място св.А. Б.. Той също сочи, че когато Н. на 09.01.2015г. в гр.Силистра купил колата от св.И., договорът за покупко-продажба, заедно с регистрационните талони на автомобила били оставени на предната дясна седалка. Твърди, че лично бил видял договора, който бил с дата 05.01.2015 година. Не убягна от вниманието на съда обаче, че св.Б. не казва да е видял сред документите, оставени на предната дясна седалка и попълнената декларация по Наредба 1-45/2000 г. на МВР, така както твърди подсъдимия, а напротив сочи, че никога не бил виждал тази декларация. Това е меко казано смущаващо противоречие, т.к. ако въпросната декларация е била при другите документи, както сочи Н., то несъмнено св.Б. би видял и нея.

За съда не остана съмнение обаче, че нито поде.Н., нито св.Б. казват истината относно появата на инкриминираните документи в автомобила на 09.01.2015 година, т.е нито договорът за покупко- продажба, нито декларацията са били в колата. Това е така, защото ако е вярно казаното от тях, то излиза, че въпросните документи са били съставени преди това от продавача на колата - св.И. или от друго лице, по негова поръчка. Това обаче обективно не би могло да се случи, т.к. във въпросния договор за покупко-продажба на немски език, а и в декларацията /която според Н. е била изцяло попълнена като съдържание, но не била единствено подписана/ се съдържат множество лични данни за Н. и данни за неговата фирма. В тези два документа са изписани ЕГН, номер на лична карта и адрес на Н., наименование на фирмата му, седалище и Булстат, които св.М.И. няма откъде да знае, за да запише. Отделно от това самият св.М.И. категорично отрече да е съставял, давал и въобще виждал на 09.01.2015г. въпросните договор и декларация, а съдът не намери основания да е кредитира неговите показания като обективни и достоверни, освен по посочените по-горе съображения, а и заради това, че той няма интерес да изкривява обективната истина.

Обстоятелството, че декларацията е изцяло съставена и подписана от подс.Н. се установява категорично от заключението на почерковата експертиза, което бе подробно коментирано по-горе. От същото заключение се установява и че датата „05.01.2015" в договорът за покупко- продажба е била изписан от подсъдимия, което за пореден път даде основание на съда да не повярва на него и на св.Б. относно появата на тези два документа, обяснена недостоверно от всеки един от тях.

Отделно от това следва да се каже, че е без всякакво значение за предмета на делото кое лице е съставило договора за продажба на колата, т.к. е несъмнено, че това е неистински документ, което не отрича в обясненията си подс.Н., т.к. сочи, че лично не е бил в Германия и не е подписвал този договор. В същото време обвинението против подс.Н. е по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК, т.е. за ползване, а не за съставянето на неистинския документ. Без значение е също и кое лице е попълнило като съдържание декларацията за произхода на МПС, макар да се установи безспорно, че това е бил подсъдимия. Достатъчно е, че в нея се съдържат неистински обстоятелства относно придобиването на собствеността над процесното МПС, което подс.Н. напълно е съзнавал и въпреки това лично е подписал декларацията, с което я е превърнал в документ, а след това я е подал в сектор „ПП-Пазарджик, с цел регистрация на автомобила.

В унисон с твърденията на подс.Н., че на 19.01.2015г., в сектор „ПП"-Пазарджик не е имал намерение да регистрира автомобила си, а само до получи информация как и с какви документи може да стане това, показания депозира и св.Иордан П.. Съдът не даде вяра, както на обясненията на подсъдимия, така и на показанията на св.П. в горния смисъл, т.к. те категорично се опровергаха първо - от обективно установеното поведение на Н. на инкриминираната дата и второ - от показанията на свидетелите С.П. и И.С., които са абсолютно обективни, доколкото са депозирани от изцяло незаинтересовани от изхода на делото свидетели.

Ако е вярно заявеното от подсъдимия и потвърдено от П., че Н. не е имал намерение да регистрира автомобила си, то тогава е в разрез с всякаква житейска логика последният на 19.01.2015г. да подписва и подава заявление за първоначална регистрация. Обясненията на поде.Н. в смисъл, че знаел, че подава такова заявление, а св.П. му казала да го подпише, за да не чака на опашка следващия пък, когато дойде, звучи меко казано несериозно. Едва ли може да се очаква, че човек с висше образование, упражняващ професията архитект, какъвто е поде.Н., на инкриминираната дата е бил така лековато подведен от св.П., че не разбрал какво заявление подписва и подава пред нея. Също така няма никаква логика св.П. да го подвежда и да го кара да подписва заявлението, при положение, че той не демонстрирал намерението си да регистрира автомобила.

Отделно от това, ако той наистина не е имал намерение да регистрира автомобила и да ползва за това документите, които е носел и представил, то не е имало никаква пречка да откаже първо да подпише заявлението за първоначална регистрация, а след това да откаже да направи саморъчен опис на документите, които представя. При положение, че не е сторил нищо такова, а напротив подписал е заявлението и подал документите, то очевидно поде.Н. е обективирал своето намерение да регистрира автомобила, респ. да се ползва от договора за покупко-продажба, както и да представи декларацията за произхода на автомобила.

Това свое желание поде.Н. е демонстрирал не само пред св.Попово, но и пред св.С., който бе абсолютно категоричен, че лично е питал Н. дали е ходил в Германия на 05.01.2015г. и дали е закупил автомобила, на което получил утвърдителен отговор. Това обстоятелство бе отречено от поде.Н., но съдът се довери именно на показанията на св.С., който е обективен и незаинтересован свидетел и няма никакъв личен мотив да уличава подсъдимия, като му приписва поведение или деяние, което обективна да не е извършил.

Твърдението, че не е имал намерение да регистрира автомобила си, а само да се консултира как да стори това, поде.Н. и защитника му подкрепят с факта, че когато е подадено заявлението за първоначална регистрация и описаните в разписката на лист 16 от ДП документи, сред набора от документи на се е намирала квитанция на платена т.нар. еко- такса, а без нея регистрация на автомобил е абсолютно невъзможна. Също така не била платена и такса за разглеждане на заявлението за регистрация, което значело, че Н. не е имал намерение да прави такава.

Св.С. и св.Т. поясниха еднозначно, че такса за разглеждане на заявлението за регистрация не се плаща предварително, а в края на процедурата, след като се разреши такава и лицето бъде насочено за поставянето на регистрационни номера на колата. Св.С. поясни също така пространно в своите показания, че е възникнало съмнение за истинността на договора за покупко-продажба на автомобила още при първоначалното разглеждане на документите, т.е. преди те да са били официално предадени с разписка от Н.. По този повод св.С. е питал лично Н. дали наистина е ходил в Германия, за да закупи колата от собственика й по талон и получил положителен отговор. Именно тогава св.С. казал на Н., че преди да се разгледа заявлението за регистрация ще се направи съответна проверка за редовността на документите. След това, за да има правно основание за започването на проверката, св.С. наредил на св.П. да изготви заявлението и да го представи за подпис на Н., както и да приеме документи от него по опис. По тази причина въпросните документи са били приети без наличието на квитанция за платен еко-такса. Тук за пореден път следвало да се припомни, че ако подс.Николо не е имал намерение да регистрира автомобила си и да се ползва от документите, то именно в този момент той би отказал да подпише въпросното заявление и би си поискал документите, както и не би се съгласил да направи саморъчно техен опис и с това официално да ги предаде на св.П. за нуждите на започнатата процедура по регистрация на МПС.

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че поде.М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави, както следва:

1.    по чл.316 от НК във връзка с чл.309 ал.1 от НК, като на 19.01.2015 г., в гр. Пазарджик, пред С.П.П. - системен оператор в Сектор „ПП" при ОД на МВР, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на л.а. „Рено Канго" с рама № ***, изготвен на немски език „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

2.      по чл.313 ал.1 от НК, като на 19.01.2015 г., в гр.Пазарджик, е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 г. към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. на МВР, която се дава пред орган на власт - Началник Сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр.Пфинцтал от М. В. л.а. „Рено Канго" е рама № ***.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията си, като е имал представи за всички обективни елементи на съответния осъществен от него престъпен състав.

Съзнавал е на първо място, че описаният договор за покупко- продажба на л.а. „Рено Канго" с рама № ***, изготвен на немски език - „KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 05.01.2015 г. е частен документ, както и че е неистински, т.к. той не е бил на посочената в договор дата в Германия и не го е подписвал, както и че посочения в договора продавач не е подписвал същия. Съзнавал е, че с официалното представяне на договора се ползва от инкриминирания документ пред служителката в сектор „ПП" при подаване на заявление за първоначалната регистрация на МПС.

Отделно от това е съзнавал, че подписаната от него декларация от 09.01.2015 г. към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. на МВР, по силата на закона се дава пред орган на власт - Началник Сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр.Пфинцтал от М. В. л.а. „Рено Канго" с рама № ***. В същото време е съзнавал и неистинността на тези обстоятелства, т.е. че никога не е бил в Германия и не е закупувал автомобила от неговя германски собственик по талон.

Поде.Н. е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от всяко от двете деяния - действал е с пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на всяко от двете конкретни деяния, т.к. с тях се нарушават правилата за документооборота в сферата на една високо отговорна държавна дейност, свързана с регистрацията на МПС в България.

Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска - не е осъждан, не е криминално проявен и има позитивни характеристични данни, а настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура, което е довело до незачитането на установения в страната правов ред, регламентиращ документооборота.

Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.

При тази данни и като съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде пълен превес на същите и намери, че за постигане целите на наказанието, за престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК, поде.Н. следва да бъде осъден на три месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл.313 ал.1 от НК - следва да бъде осъден също на три месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на извършеното.

В конкретния казус не са налице основанията за приложението на чл.55 ал.1, т.2, бук „б" от НК, т.к. няма многобройни или пък изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на които и най- лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.

Не може да бъде удовлетворено и алтернативното искане на защитата на подсъдимия да се приложи разпоредбата н чл.78а ал.1 от НК, като Н. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба, за всяко от деяние ята. Такова искане не би било направено ако се държеше сметка, че двете отделни деяния са извършени при условията на реална съвкупност, т.к. са осъществени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, т.е. налице е множество от престъпления. В същото време нормата на чл.78а ал.7 от НК въвежда императивна забрана за приложението на чл.78а ал.1 - 5 от НК, при наличието на множество престъпления.

Както вече са посочи, двете отделни деяния са осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал. 1 от НК. С оглед а това и на основание горепосочения текст съдът определи наложи на подс.Н. едно общо най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода.

С оглед данните за личността на подсъдимия и преди всичко чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни съдът прецени, че предимно за неговото поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективно изтърпяване на така наложеното му общо наказание JIC, с оглед на което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа с условно съдения се възложи на Наблюдателната комисия при Община гр.Брацигово.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.З от НПК съдът осъди подсъдимия Н. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик сторените по делото разноски в размера на 99.20 лева за почеркова експертиза, а в полза на ПРС да заплати 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: