№ 35
гр. Ловеч , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл.
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
"Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ********************, представлявано от Е.Д., чрез
адв.И.Л. от АК - София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна,
*************, срещу Разпореждане № 260147/16.12.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 798/2020 г. по описа на PC Тетевен, с което е оставено без
уважение и прекратено в цялост производството по делото. Счита същото за
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че вземането срещу длъжника, което
произтича от Договор за мобилни услуги, е прехвърлено от „Теленор
България”ЕАД на заявителя „Евро финанс колект”ЕООД с договор за
продажба на вземане от 28.10.2020 г. Изтъква, че длъжникът уведомен за
извършената цесия с изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с
обикновена пратка чрез „Български пощи”ЕАД и му е връчено лично. С
допълнителна молба от 10.12.2020 г. е уточнил начина на уведомяване на
длъжника, но районният съд е приел, че указанията не са изпълнени.
Счита, че заявлението отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от
ГПК. Посочва, че в настоящето производство уведомяването на длъжника по
реда на чл.99 от ЗЗД е ирелевантно и няма задължение да представи
1
доказателства за съобщаване на цесията. Твърди, че уведомяването на
длъжника е факт, който единствено се заявява от заявителя, но е неотносим
към правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане.
Същият е обект на проверка в евентуален бъдещ исков процес. Цитира
съдебна практика в подкрепа на доводите си.
Моли въззивната инстанция да отмените разпореждането на
първоинстанционния съд и се произнесе по същество да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410
ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и изложените в
жалбата оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител
срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по ч.гр.д. № 798/2020 год. по описа на РС Тетевен е
образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от "Евро Финанс
Колект" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Д. И.
за парично вземане в размер на сумата за вземане в размер на 80.46 лева –
неизплатена главница по договор за телекомуникационни услуги по фактура
№ **********/ 05.12.2017 год. за отчетен период от 06.11.2017 г. до
04.12.2017 г., 23.74 лева – лихва от 21.12.2017 год. до 13.11.2020 год.; 106.32
лева - неизплатена главница по договор за телекомуникационни услуги по
фактура № **********/ 05.01.2018 год. за отчетен период от 05.12.2017 г. до
04.01.2018 г. и 30.44 лева лихва за периода от 21.01.2018 г. до 13.11.2020 г.
В т.12 от заявлението е изложено, че вземането произтича от договор
за телекомуникационни услуги от 06.11.2017 год. за мобилен номер
+359********* по посочените две фактури, цедирано на 28.10.2020 год. от
"Теленор България" ЕАД на заявителя "Евро Финанс Колект" ЕООД. Твърди,
че длъжникът е уведомен за закупеното вземане с изпратено уведомление за
цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи”ЕАД
до адреса в гр.**********. Посочва, че към датата на подаване на
заявлението В. Д. И. не е заплатил сумите по описаните фактери. Претендира
се заплащане и на сумата 325 лева съдебноделоводни разноски.
2
С разпореждане № 260749/30.11.2020 год. заповедният съд е оставил
без движение подаденото заявление, като указал на заявителя да отстрани
констатираните нередовности, като с допълнителна молба уточни кой от
кредиторите е изпратил съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД – цедентът или
цесионерът, ако е изпратено от цесионера, да се посочи дали е упълномощен
от цедента и с какъв акт, получено ли е съобщението по чл.99, ал.3 от
длъжника и на коя дата.
С молба вх. № 262056/ 15.12.2020 год. заявителят е навел твърдения, че
уведомлението за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено с обикновено
писмо чрез „Български пощи”ЕАД до адреса в гр.********** на 03.11.2020 г.
Съобщението е получено от длъжника, тъй като на 12.11.2020 г. в кантората
на адвокатското дружество е приет телефонен разговор, проведен между
служител и длъжника В. Д. И.. Същият се е интересувал какво вземане се е
прехвърлило с този договор, какъв е размера на дължимата сума, в какъв срок
и по какъв начин следва да се извърши плащането. Уточнява, че
уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено от цедента
"Теленор България" ЕАД.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК,
като е приел, че не са отстранени дадените указания и по делото не се доказва
изпращането на уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД и достигането
му до длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния
съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и
понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да
отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение - чл. 127, ал.1 и
ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Действително производството по чл.
410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са
налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта.
Една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в
заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, следва
да бъде направено в същата степен подробно и изчерпателно, както в една
искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното
производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на
исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които
се основава претеницята е и гаранция за защита правата на длъжника по
3
повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на
вземането. В практиката на ВКС е прието, че абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от
препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013
г. ІІ т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане
и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото
възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност
на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или
да не оспори вземането". В този смисъл са и постановените от ВКС Опр. №
46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на І т. о на ВКС; Опр. № 187 от
11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на І т. о, ТК; Определение № 126 от
28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на ІІ т. о. ТК, както и Определение № 241
от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. ІІ т. о ТК и др.
В случая заповедният съд е констатирал, че подаденото от "Евро
Финанс Колект" ЕООД заявление не отговаря на законовите изискванията,
поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания
на заявителя, които не са били изпълнени. В постъпилата уточняваща молба
последният е посочил, че уведомлението за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД е
изпратено от цедента с обикновено писмо чрез „Български пощи”ЕАД до
адреса на длъжника в гр.Тетевен. За получаване на съобщението от длъжника
са наведени факти относно проведен на 12.11.2020 г. в кантората на
адвокатското дружество телефонен разговор между служител и длъжника В.
Д. И..
Настоящата инстанция също счита, че от страна на жалбоподателя не
са отстранени нередовностите на заявлението относно формиране на
вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството
му на кредитор. Следва да се отбележи, че заявителят претендира издаването
на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира
като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за
изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е
известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал
правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с
деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. Утвърдената
съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно
правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е
основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен
правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е
съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради
изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от
4
жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва
от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на
заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на
проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по
чл. 410 от ГПК.
Представените с частната жалба две съдебни решения на окръжни
съдилища не са задължителна съдебна практика и не следва да се обсъждат в
настоящия съдебен акт.
Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в
частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен
извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Следва да се обърне внимание на районния съд, че в тази хипотеза
производството по делото не се прекратява, тъй като същото е допустимо, а в
диспозитива на обжалваното разпореждане се съдържа произнасяне само по
основателността на подаденото заявление.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260147/16.12.2020 год.,
постановено по ч. гр. д. № 798/2020 г. по описа на PC Тетевен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5