Решение по дело №213/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 221
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 19.11.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  213  по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от С.Р.М. от *** против Заповед15/29.07.2021 г. издадена от Главния секретар на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «забележка». В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят сочи, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, както и че в същата липсват мотиви, обосноваващи наложеното дисциплинарно наказание.  Иска отмяна на оспорения акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Главен секретар на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения, че посочените в оспорената заповед нарушения на разпоредбите на ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ са установени и доказани по безспорен начин. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е изпълнявал длъжността ***» в отдел «***», Областна дирекция - Кърджали към ДФ «Земеделие».

С докладна записка изх.№05-2-090/71/23.02.2021г., директорът на ОД - Кърджали, е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ, за неправомерно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в повишаване на тон към него и към началник на отдел „***“, по време на оперативка, както и непристойно поведение по време на заключителна среща при атестация, от която служителят си тръгнал демонстративно. В докладната записка е посочено също, че служителят системно не спазва и установеното работно време.

Във връзка с горната докладна записка, звено „Инспекторат“ при ДФЗ е извършил проверка по случая, в хода на която били изискани писмени обяснения от служителя С.М. и от началника на отдел „***“ - Д. Ч. Последната, в своите обяснения е посочила, че след отказ да подпише годишната си оценка, на 29.01.2021 г. служителят бил извикан в кабинета на директора, където, в присъствието на други трима експерти, подписал съответния формуляр, но поведението му било неетично – не изслушвал и говорил на висок тон. Според писмените обяснения на С.М., директорът на ОД на ДФЗ, гр.Кърджали имал негативно отношение към него от 2017 г. насам. Посочил е, че никога не е нарушавал трудовата дисциплина, като за отсъствията от работното място се е аргументирал с командировъчни заповеди. Отрича да се е държал грубо, да е отправял заплахи и да е влизал в пререкания с директора, началника на отдел или който и да е служител на дирекцията.

За резултатите от проверката е била изготвена докладна записка с вх. № 05-2-090/71#1 / 07.06.2021 г., адресирана до изпълнителния директор на ДФЗ. В същата е направен извод, че при проверката не са констатирани нарушенията, визирани в докладната на директора на ОД - Кърджали, както и че отношенията между служителя и директора на дирекцията не оказват влияние и напрежение в работната атмосфера и между останалите служители в дирекцията. Посочено е също, че комуникацията между двамата е затруднена и негативна, като периодично се отправят взаимни обвинения за извършени нарушения.  Прието е, че действията и на двамата служители - директора на ОД - Кърджали и *** в отдел ***, са в нарушение на разпоредбите на чл. 18 и чл. 28, ал.1 от ЗДСл, както и на чл. 2, ал.1-5, 8, 11, чл. 6, ал.1, чл. 14, ал.1 и 3, чл. 16, ал.4 и чл. 17, ал.2 от КПСДА. Направено е предложение да се ангажира дисциплинарната им отговорност по реда на Закона за държавния служител.

Във връзка с писмо изх.№ 05-2-090/13.07.2021 г. на гл.секретар на ДФЗ, жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, в които отговорил на поставени въпроси, свързани със спазването на етичните норми на КПСДА.

По делото е приложен и протокол от изслушване, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, проведено на 16.07.2021 г.

С обжалваната Заповед 15/29.07.2021 г., издадена от главния секретар на ДФЗ, на основание чл. 90, ал.1 от ЗДСл, във вр с чл. 92, ал.1 от ЗДСл, на С.Р.М., на длъжност***» в отдел «***» при ОД, гр. Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание «забележка». В мотивите към заповедта е прието за установено, че в периода 27.01.2021 г. – 29.01.2021 г., служителят имал неетично поведение, изразяващо се в повишаване на тон на директора на дирекцията по време на оперативка, както и при подписване на формуляра за оценка на изпълнението на длъжността. Посочено е, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 2, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.11 от КПСДА, изискващи отговорно, компетентно и обективно изпълнение на служебните задължения, както и тези на чл. 21 и чл. 28, ал.1 от ЗДСл за точно, добросъвестно и безпристрастно изпълнение на задълженията си в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на ДФЗ. Прието е, че горното представлява нарушение по чл. 89,  ал.2, т.1 и т.5 на ЗДСл. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.07.2021 г., видно от отбелязаното в нея.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели -  Е.В.А. – колега на жалбоподателя и Б.Б.Я. - бивш колега на жалбоподателя, същите редовно присъствали на оперативките на отдела и категорично заявяват, че на нито една от тях не е имало скандал между директора и С.М., нито пък последния  е повишавал тон. Не им е  известно също да е имало скандал между жалбоподателя и началника на отдел „***“, независимо от намеренията на жалбоподателя да оспори поставената му годишна оценка при атестация. Сочат, че жалбоподателят никога не повишава тон, както и че не са били свидетели на неприемливо или неетично поведение от негова страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално  допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92, вр. с чл.6, ал.3 ЗДСл. Със Заповед №03-РД/2953#1/06.07.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на главния секретар на ДФЗ са делегирани правомощията на дисциплинарнонаказващ орган.

Съдът констатира, че е спазен срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна, нарушението се счита за открито към датата, на която всички материали по дисциплинарната преписка са предоставени на административния орган. В случая, нарушението е открито на 07.06.2020 г., с представянето на докладната записка с вх.№05-2-090/71#1 от 07.06.2021 г. от звено „Инспекторат“ на изпълнителния директор на ДФЗ, а дисциплинарното наказание е наложено на 29.07.2021 г. Спазено е и изискването на чл. 93 ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган, като му е дадена възможност да представи писмени обяснения по случая.

В настоящата хипотеза, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «забележка», за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл., за неизпълнение на изискванията на  чл. 21 и чл. 28, ал.1 от ЗДСл, както и на чл. 2, т. 1, т.2, т.4, т.5 и т.11 от КПСДА.

Съгласно чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл., дисциплинарни нарушения, за които се налагат предвидените в закона наказания, са неизпълнението на служебните задължения /т.1/, както и неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /т.5/.

Според разпоредбата на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, държавния служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, като задълженията му се определят в неговата длъжностна характеристика.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавния служител следва да има поведение, което  не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА.

Съгласно останалите разпоредби на чл.2, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.11 от КПДА, визираните в оспорената заповед, дейността на служителите в държавната администрация следва да се осъществява при спазване на следните принципи за поведение: законност – изпълнение на служебните задължения в съответствие с Конституцията, правото на Европейския съюз, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, законите и подзаконовите нормативни актове на страната и вътрешните за администрацията актове, при зачитане и спазване на правата и на основните свободи на гражданите /т.1/; лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата /т.2/; безпристрастност – обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като се избягва поведение, което може да се възприеме като предразположеност или предубеденост /т.4/; равнопоставеност – изпълнение на служебните задължения по начин, който не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна /т.5/ и колегиалност и учтивост – поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения /т.11/.

          В мотивите към заповедта, ДНО е приел, че жалбоподателят е проявил неетично поведение по време на оперативка и при подписване на формуляра за оценка на изпълнението на длъжността, изразило се в повишаване на тон. Тези изводи са формирани изцяло въз основа на докладната записка от 23.02.2021г. на директора на ОД на ДФЗ, гр. Кърджали, адресирана до изпълнителния директор на фонда, съдържаща твърдения за посоченото по-горе поведение на жалбоподателя. Според приетото в докладна записка с вх. № 05-2-090/71#1 / 07.06.2021 г. обаче,  при извършената проверка на случая, не са констатирани нарушенията, визирани в докладната записка на директора на ОД – Кърджали. Посочено е само, че комуникацията между двамата е затруднена и негативна, като периодично се отправят взаимни обвинения за извършени нарушения. Т.е., извършената проверка не е констатирала соченото в заповедта неетично поведение на служителя, изразяващо се в повишаване на тон, в периода 27.01.2021 г. – 29.01.2021 г.  Такова поведение не се установи и от показанията на свидетелите А. и Я., присъствали на въпросната оперативка, състояла се след приключване на годишното оценяване. Според двамата свидетели, жалбоподателят не е имал поведение, с което да нарушава общоприетия тон на общуване. Не се установи също така, жалбоподателят да е повишавал тон и на прекия си ръководител - началник на отдел ***. Т.е., от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, не се установява служителят да е осъществил деянието, за което му е наложено дисциплинарното наказание.

В тежест на ДНО е да установи наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, а в настоящата хипотеза, предвид гореизложеното, не се доказа жалбоподателят да е имал неетично поведение, изразяващо се в повишаване на тон на директора на дирекцията по време на оперативка, както и при подписване на формуляра за оценка на изпълнението на длъжността. Респ., не са били налице и предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание.

Следва да се отбележи също, че описаното в заповедта деяние е неотносимо към изброените в акта разпоредби на чл.21, чл.28, ал.1 и чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл, както и на  чл.2, т.1, т.2, т.4, т.5 от КПДА, сочени за нарушени. В оспорения акт не е посочено конкретно, кои свои задължения, определени с нормативен акт, длъжностна характеристика или заповед, служителят не е изпълнил. Отбелязано е също, че служителят е нарушил основни правила и принципи за поведение, залегнали в КПСДА. Не е посочено обаче, нито е обосновано, защо и по какъв начин поведението на служителя води до нарушение на принципите за законност, лоялност, безпристрастност, равнопоставеност и колегиалност и как с това поведение е уронен авторитетът на службата /чл. 28, ал.1 ЗДСл/.

Предвид горното съдът приема, че оспорения акт е незаконосъобразен, като издаден при липса на материалноправните предпоставки на чл.89 от ЗДСл, поради което е налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК, за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК и като взе предвид своевременно направеното искане, следва на жалбоподателя да се присъдят и деловодни разноски в размер на 600 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 04.10.2021 г. Предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените две открити съдебни заседания и проявената активност от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №15/29.07.2021 г., издадена от главния секретар на Държавен фонд „Земеделие“, с която на С.Р.М. е наложено дисциплинарно наказание «забележка».

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София ***, да заплати на С.Р.М. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600 лв.

Решението, на основание чл.124, ал.1, изр.2 от ЗДСл, е окончателно и не подлежи на оспорване. 

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.

 

                                           С Ъ Д И Я: