Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 15 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ……….Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Г.
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №205…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Т.Н.Е. ***, срещу решение №294/25.03.2020 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №210/2020г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление №19-1085-003439 от 06.12.2019г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното
постановление, на Т. Е., за нарушение на чл.94, ал.3 от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП), на основание чл.178е от същия закон е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
В жалбата и в съдебно заседание от адвоката на касатора се твърди,
че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон. Сочат се нарушения в
процедурата по издаване на санкционния акт, като се акцентира върху изтекла
давност по чл.34 от ЗАНН. Не се оспорва факта на нарушението. Претендират се
разноски.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение. Мотивира становището си с анализ на нарушението и на приложимите в
случая правни норми.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д №210/2020г., Русенският районен съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление, с което на касатора в настоящото
производство –Т. Е., на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. Е. е наказана в качеството й на собственик на МПС Опел
Астра, с рег. № Р **** ВХ. Автомобилът бил паркиран
на 16.06.2019г., около 14.45 часа, в гр. Русе, по ул. Рига, срещу блок „Албена“,
изцяло върху тротоара. Това нарушавало разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Според изр. 2-ро на цитираната норма
„Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя,
ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.“
Нарушението било установено от служители на ОД на МВР, които съставили фиш,
сер. Н, бл. №00679038 от същата дата-16.06.2019г. С фиша на нарушителя била наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Недоволна от така съставения срещу нея фиш, Т. Е. го оспорилa чрез началника на Сектор „ПП“ пред РРС.
С протоколно определение от 18.09.2019г., съдебният състав е приел, че по
своята същност жалбата на Е. реално се явява възражение срещу фиша, по което компетентността
е на АНО по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП. С такива мотиви е прекратил производството и върнал жалбата и фиша на началника на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР Русе за произнасяне. На 25.09.2019г., документите са
входирани в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе.
АУАН под №19-1085-003439, досежно нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП е
издаден с адресат Т. Е. на 18.10.2019г. Този акт е в резултат именно на
процедурата по чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт, подписан без възражения, е издадено и
оспореното пред РРС наказателно постановление с дата 06.12.2019г.
Защитата, която предприела Е. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея тя оспорва както
извършеното нарушение, но и твърди, че е налице незаконосъобразност на
санкционния акт поради изтекла давност. Същият довод за изтекъл срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН се развива и пред касационната инстанция, като вече не се оспорва факта
на нарушението.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че
липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е отговорил на направените с жалбата възражения и ги отхвърлил
като неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързано с неправилно паркиране на
неразрешено за това място.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е извършено
нарушение на правилата, въведени със ЗДвП досежно паркирането на позволените за
това места.
Правилно е била ангажирана за това деяние административно-наказателната
отговорност на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, след като в
декларацията по чл.188 от ЗДвП той посочва, че паркирането с процесното МПС е
извършено лично от него.
Доводите и пред касационната инстанция не са в посока липса на извършено
административно нарушение, а се оспорва законосъобразността на НП, като се
излагат съображения за незаконосъобразност на санкционния акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, а именно-неспазване от
страна на актосъставителя на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
По тези възражения се е произнесла въззивната инстанция, макар и по-лаконично.
Административен съд Русе в настоящия си съдебен състав счита за необходимо да
ги допълни за повече яснота.
Както е посочил районен съд Русе, срокът за издаване на АУАН в настоящия
казус е бил обусловен и предпоставен от действията
на наказаното с фиш лице. Вярно е, че нарушението е установено на 16.06.2019г.
и срокът за съставяне на АУАН според чл.34, ал.1 от ЗАНН е три месеца от
откриване на нарушителя или до една година от извършване на нарушението. Няма
как обаче да се приеме, че този срок тече от датата на извършване на
нарушението, защото с жалбата си до РРС срещу фиша, Т. Е. реално е инициирала
съдебно производство, което макар и недопустимо, не позволява на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе да извърши каквито и да е действия докато не
получи препис от влязлото в сила определение. Едва на 25.09.2019г., когато документите са
входирани в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, започва да тече срокът за съставяне
на АУАН в процедурата по чл.186, ал.2 от ЗДвП. АУАН е съставен на 18.10.2019г.,
безспорно в срок и след като актосъставителя се е бил убедил, че именно Т. Е. е
паркирала личното си МПС на непозволеното за това място - в гр. Русе, по ул. Рига, срещу блок „Албена“, изцяло върху тротоара, като за
целта е попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП. Проверено било и с писмо
до община Русе дали мястото, на което е бил паркирал автомобила на Е. е сред разрешените
такива или не от общината.
Ето защо възражението за изтекъл давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е
неоснователно, а нарушението е правилно установено, доказано и няма причини за касационния
съд да приеме, че санкционния акт е за отмяна.
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП,
а решението му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №294/25.03.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№210/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.