Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №976 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №976/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Поделение за П.П . София ЕИК *******към “БДЖ–П.П .” ЕООД срещу
решение №493816 от 25.09.2018 г постановено
по гр.д.№741/2018 г на СРС , 153 състав ; в
частта , с което са уважени срещу въззивника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ на Е.Б.И. ЕГН ********** от гр.София
– отменено е дисциплинарното уволнение на И. със заповед №Д-6 от 20.10.2017 г на директора
на Поделение за П.П . София ; същата е възстановена на длъжността „кондуктор
спални и кушет вагони „ и въззивникът е осъден да й
заплати сумата от 5080,68 лева обезщетение за оставане без работа за
периода 03.11.2017 г – 03.05.2018 г ; ведно със законната лихва от 03.01.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , с която е отхвърлен насрещния иск на въззивника
да се осъди Е.Б.И. ЕГН ********** от гр.София да му заплати сумата от 888,88
лева обезщетение по чл.221 ал.2 КТ /
при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието /.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищцата не се ползва с предварителна
закрила по чл.333 КТ. Решенията на ТЕЛК на ищцата от 2012 и 2013 г не са
пожизнени , а са със срок до 01.10.2015 г . Според ЕР на ТЕЛК от 2015 г ищцата
е викана три пъти да се яви през 2015 г , но не се явила . В ЕР на ТЕЛК от 2018
г не е записано , че ищцата страда от исхемична болест на сърцето /ИБС/ . СРС е
допуснал процесуални нарушения като не е
допуснал СМЕ и не е установил по безспорен начин , че ищцата страда от ИБС
, а вместо това е допуснал свидетелски показания . Не може да се счита , че
заболяването ИБС е пожизнено . Ищцата е отказала
на 03.11.2017 г да попълни в 3-дневен срок декларация , че страда от
заболяване обосноваващо предварителна закрила. Ищцата е законосъобразно
уволнена , защото системно е нарушавала трудовата дисциплина .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
04.10.2018 г и е обжалвано в срок
на 18.10.2018 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на
посочената част от решението на СРС.
След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи процесните искове и да
отхвърли насрещния иск на ответника СРС е приел , че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ /дисциплинарно уволнение/ със заповед ,
връчена на ищцата при отказ на 03.11.2017 г. Не се спори , че от ищцата са
поискани обяснения, заповедта е издадена от компетентен орган и в писмена
форма. Ищцата не е оспорила законността на уволнението поради нарушение на
нормите на чл. 193 и 195 КТ, предвид което съдът приема, че тези разпоредби на
закона са спазени. Спазено е и изискването на чл. 194 КТ. Дисциплинарното
наказание е наложено в установения от закона двумесечен преклузивен
срок, противно на възражението на ищцата, като ответникът е узнал за
нарушението на 07.09.2017 г. с постъпване на оплакване от съответния пътник
/свидетеля П ./ , респективно е наложил наказанието на 03.11.2017 г. с
връчването на заповедта за уволнение на ищцата. Произнасянето по въпроса за
нарушаване на предварителната закрила
при процесното уволнение е преюдициално според правилото
на чл. 344, ал. 3 КТ . Предпоставките за предварителна закрила на лицата ,
страдащи от заболяване, определено в Наредба №5 от 20.02.1987 г. /ДВ
бр.33/1987г./, са от обективно естество
и когато в изпълнение на задължението си да събере предварителна информация по
чл. 1 ал. 2 от наредбата, работодателят постави въпрос в анкета дали конкретния
работник страда от такава болест, отговорът на последния, като субективна
преценка, не е решаващ за предпоставките на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ. Още по -
малко решаващо значение може да има отказът
на работника да попълни анкетата, какъвто е процесния случай, предвид
установеното по делото обстоятелство, че неговото заболяване по смисъла на чл.
1 ал. 1 т. 1 от Наредбата е било констатирано в медицински документ, за който
работодателят е знаел преди да предприеме процесното съкращение. Принципът за
обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване
по посочената наредба. Видно от представените
по делото от самия ответник експертни решения същият е знаел за заболяването на
ищцата още към 2012 г, но не е предприел действия за преодоляване на
закрилата. В експертно решение № 2038 от 23.10.2012 г на ТЕЛК ищцата е
преосвидетелствана с основна диагноза „хронична исхемична болест на сърцето”,
която болест е установена още на 07.01.2008 г. На 22.02.2013 г. е
издадено ново експертно решение на ТЕЛК , след извършване на частична
експертиза само по документи, в отговор на изрично писмо, отправено от
ответника. В решението е посочено, че заболяването на ищцата попада в т. 1 от
Наредба № 5, т.е. по делото се установява, че ответникът веднъж вече е вземал предварително мнение от ТЕЛК по реда
на чл. 333, ал. 2 КТ по отношение на ищцата и е бил наясно, че за
прекратяването на трудовото й правоотношение по дисциплинарен ред се изисква
разрешение от Инспекция по труда съгласно чл. 5 от Наредбата. Тези факти, както
и обективния характер на закрилата обосновават извод, че процесното
дисциплинарно уволнение е извършено въпреки наличието на закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ, без да се съобрази изискването за предварително разрешение на
инспекцията по труда и без да се вземе преди уволнението мнението на ТЕЛК.
Нарушенията са съществени и обосновават извод за незаконност на уволнението без
да се разглежда трудовия спор по същество, съобразно разпореденото
в чл.344 ал.3 КТ. Изложеното налага уважаване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2,3 КТ респ. отхвърляне на насрещния иск по чл.221 ал.2 КТ .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения . Основателно е оплакването на
въззивника , че при наличните множество медицински документи по делото
/болнични листа , епикризи , решения на ТЕЛК/ е наложително изслушването на
съдебно-медицинска експертиза . Съдът няма специални знания по медицина и
без СМЕ не е следвало да приема за доказан по делото фактът , че ищцата страда
от ИБС .
Според изслушаната пред СГС СМЕ на
вещото лице д-р Н.С. се установява , че още от 2012 г и към датата на
уволнението 03.11.2017 г ищцата е страдала от исхемична
болест на сърцето /ИБС/ , която обосновава предварителна закрила от
уволнение по чл.333 КТ .
Трайна е практиката на ВКС , че предварителната закрила е с обективен
характер . От друга страна в представените и от ответника
експертните решения на ТЕЛК на ищцата №416 от 22.02.2013 г , №2038 от
23.10.2012 г и №1713 от 22.07.2015 г е видно , че работодателят е бил наясно -ПОСОЧЕНО МУ Е ИЗРИЧНО ОТ ТЕЛК - че
ищцата страда от ИБС и се ползва с предварителна закрила по КТ . В мотивите
на експертните решения е записано , че работодателят
многократно е писал писма по ТЕЛК за заболяването на ищцата и е получавал
съответните отговори , както и очевидно разполага с екземпляри на експертните
решения в своя архив , за да г представя по делото . Не може да се приеме , че
ищцата е укрила съществуващото заболяване ИБС . Въпрос на елементарна
консултация със специалист-кардиолог или със Службата по трудова медицина
/каквато ответникът е длъжен да има / , е да се установи , че ИБС е пожизнено
заболяване и не може за се очаква пълно излекуване.
Отделно , действията на ответника говорят за тенденциозност и прибързаност
при уволнението . Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на
20.10.2017 г , без да са събрани данни за предварителна закрила на ищцата .
На 03.11.2017 г в 9,15 часа ищцата отказала да попълни декларацията за
предварителна закрила , в която се дава 3-дневен срок за представяне на
съответните документи , а петнадесет
минути по-късно , на 03.11.2017 г в 9,30 часа заповедта за дисциплинарно
уволнение е връчена на ищцата при отказ.
Според указанията в решение №191 от 25.04.2012 г по гр.д. № 606/2011 г, ГК, ІV ГО на ВКС работодателят
е длъжен да даде на работника разумен срок за попълване на декларацията по Наредба
№5 от 20.02.1987 г. . В случая такъв
срок не е даден , а искането до ищцата да попълни декларацията е било напълно
формално , като работодателят не е спазил и 3-дневния си срок за представяне на
допълнителни документи ; както и вече е бил наясно , че ищцата страда от
сърдечни проблеми , включително ИБС . В цитираното решение на ВКС изрично е
посочено , че ако работодателят разполага с данни за заболяване на работника , искането
на нови доказателства е безпредметно .
Предвид нарушаване на императивните
норми за предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ и съгласно чл.344 ал.3 КТ първоинстанционният съд правилно е отменил уволнението със законните
последици и е отхвърлил насрещния иск без да разглежда по същество останалите
доводи на страните . Решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част
. Въззивникът дължи разноски пред СГС на въззиваемата страна , както и на СГС за СМЕ .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №493816 от 25.09.2018 г постановено
по гр.д.№741/2018 г на СРС , 153 състав ; в
частта , с което са уважени срещу
Поделение за П.П . София ЕИК *******към
“БДЖ–П.П .” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ на Е.Б.И. ЕГН ********** от гр.София
– отменено е дисциплинарното уволнение на И. със заповед №Д-6 от 20.10.2017 г на директора
на Поделение за П.П . София ; И. е възстановена на длъжността „кондуктор спални
и кушет вагони „ и Поделение за П.П . София е осъдено
да й заплати сумата от 5080,68 лева обезщетение за оставане без работа
за периода 03.11.2017 г – 03.05.2018 г ; ведно със законната лихва от
03.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , с
която е отхвърлен насрещния иск на
Поделение за П.П . София да се осъди Е.Б.И. ЕГН ********** от гр.София да му
заплати сумата от 888,88 лева обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието при дисциплинарно
уволнение ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Поделение
за П.П . София ЕИК *******към “БДЖ–П.П
.” ЕООД да заплати на Е.Б.И.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 500 лева разноски пред СГС ; както
и да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева възнаграждение за вещо
лице .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 18.06.2019 г .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.