О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 07.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 413 по описа за 2020 г. на Софийски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу разпореждане № 1178 от 04.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 328/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград,
с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Д. К. с ЕГН: ********** *** за
парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № **********
от 19.04.2017 г., като неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Като е сторил това
съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,
тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Изтъква, че е направил
опит да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на вземането, като е
изпратил уведомително писмо, но същото не било потърсено от длъжника.
Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася, относно въпроса за възникване на предсрочната изискуемост на
вземането и да прави преценка относно нея.
Излага, че с пакета от
допълнителни услуги кредиторът се задължава да извърши услуга в полза на
кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план, като отложи
или намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска.
Тези действия представляват услуга в полза на кредитополучателя. Посочва, че
видно от условията на договора и ОУ, сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на кредита, а е по избор на потребителя и зависи само от неговата
воля. По тези съображения счита, че не става въпрос за неравноправна клауза.
Кредиторът от своя страна гарантира на ответника, че ще може да се възползва от
всички допълнителни услуги за срока на кредита. Още при сключване на договора,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително закупения пакет от допълнителни услуги, който предоставя на
длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора,
а са свързани с необходимостта от бързо получаване на исканата сума. Посочва,
че потребителят не е поставен в неравностойно положение, тъй като
споразумението е сключено по искане на клиента, направено при информиран избор
от негова страна. Искането
е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в
делото доказателства, намира следното.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Д.К.
с ЕГН: ********** ***, за вземания по договор за потребителски кредит № ********** от 19.04.2017 г. Претендира се
главница: 1569.51 лева, договорно възнаграждение за периода 26.12.2018 г. до
28.08.2019 г. в размер на 797.89 лева, сумата от 1095. 57 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30.00 лева – такси за
извънсъдебно събиране на вземането от 10.08.2017 г. до 28.08.2019 г., лихва за
забава от 97, 01 лева за периода от 27.06.2017 г. до 28.08.2019 г., ведно със
законна лихва за забава от дата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането.
Заповедният
съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, а по
силата на чл. 410, ал. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност
за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „П.К.Б.“ ЕООД представлява договор за
потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съгласно приетото разрешение в т.
18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТГК на
ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, като, за да се постанови незабавно
изпълнение, е необходимо получаването на това волеизявление да предхожда по
време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изискването е то да е достигнало до длъжника, което означава да му е било
надлежно връчено. По делото липсват доказателства, от които може да се
установи, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника. Няма данни
за броя на падежиралите вноски, които длъжникът не е
заплатил към датата на подаване на заявлението, поради което искането за
издаване на заповед за изпълнение за главница, договорна и законна лихва следва
да се отхвърли.
По силата на сключения договор В.Д.К. е получил
кредит в размер на 1950, 00 лв., като дължимата сума по кредита е 3425,40 лева,
която сума включва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги /с обща месечна
вноска 137,36 лева/. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. С оглед на това настоящият
състав приема, че така, както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора (и представлява противоречие с
добрите нрави). Налице е
нееквивалентност на двете престации – тази на
кредитора и тази на заемателя, което е значително и
то в ущърб на последния. Заплащането на възнаграждение от потребителя за
допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброени услуги /отлагане на погасителни вноски, намаляване
на определен брой вноски, смяна дата на падеж и др./, както е посочено и в
самото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази
нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно обогатяване на
кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност
на уговорката за допълнителни услуги,
поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
тази му част правилно е било отхвърлено.
Задълженията
за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения също се пораждат от
неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя (потребителя) да върне на падежа предоставената
му по кредита сума, ведно с възнаградителната лихва,
т. е. и с тях се цели обезпечаване на срочното изпълнението на тези задължения
и да се обезщетят вредите от забава. Същевременно целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита –
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят
основава процесните вземания и с които е уговорено,
че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за
забава, противоречат на горепосочените императивни законови норми, които
ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо
обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
По
изложените съображения, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 1178 от 04.03.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 328/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград,
с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Д.К. с ЕГН: ********** *** за
парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № **********
от 19.04.2017 г., като неоснователно.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: