Определение по дело №503/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 365/11.09.2023 г. по чнд № 503/2023 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по молба от адв. М.М. от АК – Сливен, в качеството й
на защитник на Р.Р.Р. - обвиняем по досъдебно производство № 467/2022 г. по описа на РУ
на МВР - Нова Загора, вх. № 1348/2022 г., пор. № 182/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Сливен, с искане за изменение в по-лека на взетата по отношение на същия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В искането се заявява, че с определение от 30.08.2022 г., постановено по ЧНД №
413/22 г. на Окръжен съд – Сливен по отношение на обв. Р. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража", отчитайки фактите и обстоятелствата по делото,
установени от събраните към онзи момент доказателства и извличайки от тях законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 от НПК. Твърди се, че към настоящия
момент са налице нови обстоятелства, обосноваващи необходимостта от изменение на
определената мярка за неотклонение в по-лека. Сочи се, че установените в хода на
разследването факти от една страна сериозно разколебават първоначалното обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил тежкото умишлено престъпление по чл.116 от
НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност, а от друга страна – че доказват
липсата на реална опасност обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да
попречи за нормалното протичане и приключване на наказателното производство. Заявява
се още, че в хода на досъдебното производство са събрани многобройни и категорични
доказателства, че деянието, квалифицирано от прокуратурата като такова по чл. 116 от НК е
извършено от обв. Р. при условията на неизбежна отбрана и продължаване срока на
задържането му под стража е необосновано и ненужно. Настоява се за изменение на взетата
спрямо обвиняемия Р. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
В съдебно заседание пред настоящия съд упълномощените защитници на
обвиняемия Р. Р. - адв. М.М. от АК – Сливен и адв. Г.С. от АК - Сливен поддържат
депозираното искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека. Заявяват, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на
по-лека мярка. Адв. С. акцентира върху това, най-тежката мярка за неотклонение се взима
ако може да се направи обосновано предположение за извършеното престъпление и твърди,
че в настоящия случай това не е така. Цитира съдебна практика, с оглед на която обосновава
извод, че обвиняемият е действал в условията на неизбежна отбрана, като обръща внимание
на това, че отбраняващият се не е длъжен да не насочва защитното деяние към уязвимите
места за живота и здравето на нападателя. Сочи, че нападението е било извършено от
множество лица – „паплач“, въоръжени с колове, лопати, мотики, което говори за нападение
и то не за очаквано, а за действително такова. Обръща внимание на заключението на
психоголо-психиатричната експертиза, в което е посочено, че деянието е извършено поради
силна уплаха и смущение. Коментира и другото обстоятелство обсъждано от съдилищата
относно липсата на постоянен и настоящ адрес на обвиняемия в страната и в тази връзка се
позовава на представения договор за наем т.е., че съществува жилище където той може да
пребивава. Тезата на защитата е, че вече не е налице обоснованото предположение, че е
извършено престъпление по чл.116 от НК. Навеждат се и доводи за практика на ЕСПЧ, че
задържането под стража не може да бъде репресия, то е вид процесуална принуда, но следва
да се подхожда към нея съразмерно с оглед времето, през което се задържа дадено лице и то
не може да бъде прекомерно ако доказателствата не сочат на това. Настоява за по-лека
мярка за неотклонение - „Парична гаранция“ или „Домашен арест“. Адв. М. сочи, че от
последното произнасяне на съда по искане за изменение на мярката за неотклонение
никакви процесуално следствени действия не са извършени, така че да обосноват такова
1

сериозно забавяне в разследването, което вече надхвърля година. Твърди се, че както още от
самото начало, така и на настоящия етап категорично вече е видно, че обвиняемият е
действал в условията на неизбежна отбрана и че ако той не беше предприел тези действия,
които тогава е счел за адекватни на нападението, той и неговите близки щяха да са в
позиция на жертви в това наказателно производство. Настоява се, че по делото са събрани
отдавн, достатъчно безпротиворечиви и категорични доказателства за това, че въпреки, че е
извършил деяние с тежък краен резултат, въпреки че има двама загинали и няколко ранени,
то той е действал в условията на неизбежна отбрана, бил е поставен в ситуация да се
защитава сам тогава когато държавата се оказала напълно неадекватна да противодейства на
замисъла на нападателите, да предприеме такива действия, че превантивно да пресече
зараждащия се конфликт между двете фамилии. Обосновава се извод за необходимостта към
настоящия момент да се преосмисли адекватността и законосъобразността на първоначално
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ поради това, че разколебано и
поставено под сериозно съмнение заключението дали изобщо деянието е обществено опасно
и дали обвинението по тежкия състав квалифицирано по чл. 116 от НК е адекватно и
законосъобразно. Отправя се упрек, че до този момент не се обсъжда и не се взема предвид,
че обвиняемият е с ниска степен на обществена опасност - няма противообществени прояви,
не е осъждан, имал е трайно установени трудови навици, имал е ангажираност към
семейство, към близки, показва безупречно процесуално поведение от самото начало на
производството, напълно съдейства за разкриване на обективната истина, прави признание
дори за факти, които не са в негова полза. Твърди се, че в условията на следствения арест
прогресивно се влошава здравословното му състояния. Настоява се съдът да измени
първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава –
„Парична гаранция“ или „Домашен арест“ на адреса, който е посочен в договора за отдаване
под на жилище. Алтернативно се настоява изцяло да се отмени взетата мярка за
неотклонение, предвид вече очерталото се бъдещо приключване на това наказателно
производство – неговото прекратяване. Обвиняемият заявява, че здравословното му
състояние в ареста се влошава независимо от провежданото лечение. Изразява недоумение
защо съставът на съда при предходното произнасяне по искане за изменение на м ярката му
за неотклонение не се е съобразил с изразеното становище на наблюдаващия прокурор.
Изразява неудовлетвореност и от позицията на прокурора участващ в настоящото
производство. Също настоява за определянето на по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът дава становище, че направеното искане за изменение на взетата спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и поради това настоява
същото да бъде отхвърлено. Счита, че не били променени обстоятелствата, съобразени при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение. Наред с това заявява, че продължават
да са налице основания за законосъобразно на задържането, така както се ги констатирали и
обсъдили съдилищата при първоначалното вземане на мярката. Изразява несъгласие с
твърденията и доводите на защитата на обвиняемия, че вече не са налице законовите
основания обосноваващи законосъобразността на продължаващото задържане.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 467/2022 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора е
започнато на 26.08.2022 г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.116 ал.1 т.4
и т.6 вр.чл.115 от НК за това, че на 26.08.2022 г. в ***, умишлено са умъртвени лицата
В.П.К. и П.Р.П., двамата от ***, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина -
пистолет и ловна пушка, като убийството е причинено на повече от едно лице.
С постановление на разследващия орган от 27.08.2022 г. Р.Р.Р. е привлечен в
качеството на обвиняем като му е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по
чл.116 ал.1 т.4 и т.6 вр.чл.115 от НК - за това, че на 26.08.2022 г. в ***, умишлено умъртвил
2

повече от едно лице, а именно В.П.К. и П.Р.П., двамата от ***, по начин и със средства,
опасни за живота на мнозина, посредством възпроизвеждане на множество изстрели с
пистолет и ловна пушка.
Разпитан в това си качество обвиняемия Р. заявява, че разбира обвинението и дава
подробни обяснения във връзка с него. Твърди, че действително е произвел изстрели с
незаконно притежавани от него пистолет и пушка, в резултат на което са пострадали
няколко лице вкл. и двама починали, но го е сторил в дома си и за да защити себе си и
семейството си от нападението на много лица, при което е било напълно възможно да
пострадат самия обвиняем и неговите близки.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.08.2022 г. обв. Р. е бил задържан
за срок от 72 часа на 27.08.2022 г. до довеждането му пред ОС - Сливен за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража”.
С определение № 313/30.08.2022 г. постановено по ЧНД № 413/22 г. на Окръжен
съд – Сливен по отношение на обв. Р.Р.Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по досъдебно производство № 467/2022 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора.
Този съдебен акт е потвърден с определение № 167/ 07.09.2022 г. постановено по ВЧНД №
185/22г. на Апелативен съд - Бургас.
С определение № 438/14.11.2022 г. постановено по ЧНД № 557/2022 г. на Окръжен
съд - Сливен е оставено без уважение искането на обв. Р. Р. за промяна на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По повод постъпила частна
жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците на обвиняемото лице Апелативен
съд - Бургас с определение № 224/21.11.2022 г. постановено по ВЧНД № 248/2022 г. е
потвърдил съдебния акт на окръжния съд.
По повод второ искане с правно основание разпоредбата на чл.65 от НПК е било
образувано ЧНД № 202/2023 г. по описа на Окръжен съд-Сливен. В с.з., проведено на
13.04.2023 г., защитниците на обв. Р. - адв. М.М. и адв. Д.М., както и самото обвиняемо лице
са оттеглили искането, поради което производството по делото е било прекратено.
С постановление на разследващия орган от 21.04.2023 г. на обвиняемия Р. Р. е
повдигнато второ обвинение - за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК за това, че
на 26.08.2022 г. в дома си в *** държал огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 от
ЗОБВВПИ - 1 бр. пистолет „Webley&Scott“, кал.7,65 мм с № 99892; 1 бр. пистолет
конструкция „Макаров“, кал. 9х18 мм, без обозначения и 1 бр. едноцевна гладкоцевна,
ловна пушка марка „Saint Etienne“, кал.12, с № 67637 върху долната страна на цевната кутия
и № 138268 от лявата страна на цевта, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ-40 патрони кал. 7,62х39мм; 38 бр. патрони кал.7,62х25
мм „ТТ“; 77 бр. патрони кал. 7,62х39 мм; 38 бр. патрони кал.12 и 1 бр. патрон кал.7,62х57,
без да е имал за това надлежно разрешение съгласно чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Постановлението е предявено на обвиняемия на 25.04.2023 г. Разпитан по това обвинение
обв. Р. е заявил, че го разбира, но е отказал да даде обяснения по него.
С определение № 215/09.06.2023 г. постановено по ЧНД № 306/2023 г. на Окръжен
съд – Сливен е оставено без уважение искането на обв. Р. Р. за промяна на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По повод постъпила частна
жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците на обвиняемото лице Апелативен
съд - Бургас с определение № 115/16.06.2023 г. постановено по ВЧНД № 117/2023 г. е
потвърдил съдебния акт на окръжния съд.
В хода на проведеното разследване, освен първоначалните действия предприети
преди първоначалното вземане на мярката за неотклонение, са били извършени и редица
други процесуално- следствени действия.
Извършени са оглед на местопроизшествие, претърсвания и изземвания, за които са
3

изготвени съответните протоколи, като тези за извършените претърсвания и изземвания са
одобрени от съдия от СлОС.
Взети обтривки и микроследи, както и биологичен материал с оглед назначаване на
съответните експертизи, които действително са били назначени впоследствие.
Назначени са и са изготвени две съдебно-медицински експертизи на труп, касаещи
пострадалите П.Р.П. и В.П.К.. От заключенията им се установяват телесните увреждания
причинени на тези пострадали, механизма на причиняването им и причините за
настъпването на смъртта им – острото шоково състояние, в което са изпаднали вследствие
полученото огнестрелно нараняване със засягане на белия дроб и сърцето.
Назначени са и са изготвени няколко съдебно-медицински експертизи на живо лице,
от заключенията на които се установяват телесните увреждания на няколко лице – М.В.П.,
С.Р.С., В.П.Р. Р.П.Р. и Г.В.П., характера на тези увреждания и механизма на причиняването
им. Според тези заключения:
- на Н.П. са били причинени множество огнестрелни наранявания в областта на
дясната половина на гръдния кош отпред, обхващащи предната повърхност на дясната горна
половина на корема, което е довело до „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ т.е. лека телесна повреда, като пострадалият по щастлива случайност не е получил
по-тежки, даже и смъртоносни наранявания в областта на корема и гърдите;
- на С.С. е причинено тежко огнестрелно нараняване на дисталния край на лявата
предмишница с натрошаващи счупвания на костите на дисталните части на лакътната и
лъчевите кости, с разкъсване на съдовете, мускулите, сухожилията на мускулите и нервите,
което е довело до „осакатяване или загуба на левия горен крайник“ т.е. тежка телесна
повреда;
- на В.Р. са причинени множество огнестрелни наранявания в областта на дясната
половина на гръдния кош отпред, обхващащи предната повърхност на дясното рамо и
дясната мишнична област, което е довело до „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ т.е. лека телесна повреда, както и огнестрелна рана в областта на дясното бедро,
което също е довело до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. лека
телесна повреда, като пострадалият по щастлива случайност не е получил по-тежки, даже и
смъртоносни наранявания в областта на гърдите;
- на Р.Р. са причинени масивно огнестрелно нараняване в областта на
предновътрешната повърхност на долната половиная на лявото бедро с разкъсване на
стените на левите фемурална артерия и вена, което е довело до „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“ т.е. средна телесна повреда, както и увреждания в областта на
челото, гърба и левия горен крайник, които са довели до „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ т.е. лека телесна повреда;
- на Г.В. са причинени множество огнестрелни наранявания предимно в областта на
лявата половина на гръдния кош с левостранен хомопневмоторакс, както и огнестрелни
наранявания в коремната кухина, които са довели до „проникващи наранявания в гръдната и
коремната кухина“ т.е. средна телесна повреда, като установеният хемопневмоторакс и
хемоперитонеум са довели и до „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ т.е.
средна телесна повреда. Разкъсването на слезката е наложило нейното оперативно
премахване и е довело до „загуба на слезка“ т.е. тежка телесна повреда. Огнестрелните
наранявания в областта на гръдните стени вляво и вдясно, огнестрелните наранявания в
областта на горните крайници, корема и лявата хълбочна област са довели до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. лека телесна повреда.
Назначена е и е изготвена комплексна балистична и химическа експертиза на
намерените и иззети боеприпаси. Назначена е и е изготвена и дактилоскопна експертиза за
наличие на годни дактилоскопни следи върху тези боеприпаси.
4

Назначена е и е изготвена съдебно-фоноскопна експерпетиза за съдържанието на
проведените разговори при обажданията на тел. 112.
Назначени са и са изготвени съдебно-химически експертизи за установяване на
капсулни следи или барутни частици от произведен изстрел по иззетите и предоставени за
изследване обтривки от дланите и дрехите на лицата, от които са били иззети. Според
заключенията на тези експертизи в пробата, иззета от лявата ръка на обв. Р. Р. са били
регистрирани две капсулни микрочастици, в пробата, иззета от предната част на тениската
му са регистрирани три капсулни микрочастици, а в пробата, иззета от предната част на
дънковия му панталон е регистрирана една капсулна микрочастица. Такива микрочастици са
били регистрирани и в пробите иззети от дланите и дрехите на други лица.
Назначени са и комплексна съдебно-биологична експертиза по метода на ДНК-
профилиране, дактилоскопна, химическа и съдебно-балистична експертизи, по които също
са изготвени съответните заключения.
Назначена е и е изготвена комплекса съдебна психолого-психиатрична експертиза,
според чието заключение обв. Р. не страда от психично заболяване, годен е да участва в
наказателното производство, но по врече на инцидента е изпитал интензивен страх, като не
са установени психопатологични мотиви при извършване на деянието.
По делото е приложена справка за осъжданията на обв. Р. Р., според която той
осъждан с присъда № 889/20.09.2011 г. по нохд № 926/2011 г. на Районен съд – Петрич, в
сила от 14.02.2012 г. – за деяние по чл.234 ал.1 от НК, извършено на 07.01.2011 г. – на шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от
НК за изпитателен срок от три години. Обв. Р. е реабилитиран по право.
Разпитани са множество свидетели, за които предходните съдебни инстанции, които
са се произнасяли по мярката за неотклонение на обв. Р. са приели, че условно могат да
бъдат обособени в три групи - свидетели от рода на „Ридваните“ т.е. тези, които са близки
на обвиняемия; свидетели от рода на „Алкови“ т.е. тези, които са близки на пострадалите и
полицейски служители и лица, които не част от враждуващите семейства.
След последното произнасяне на Окръжен съд – Сливен и Апелативен съд – Бургас
по искането на обв. Р. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ е било изготвено заключението по назначената по-рано с
постановление от 31.10.2022 г. на разследващия полицай съдебно-техническа експертиза със
задача да се извлече цялата налична информация от паметта на предоставените за
изследване два броя мобилни телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се
намирали в имота по време на стрелбата - обв. Р. Р. и свид. Арсени Михайлов. Според това
заключение от паметта на мобилните телефони, предоставени за изследване, не е била
извлечена никаква информация поради липсата на персоналните кодове за достъп. Според
вещите лица, ако тези кодове за достъп бъдат предоставени, апаратите могат да бъдат
отключени и допълнително изследвани.
Назначена е била и е изготвена съдебно дактилоскопна експертиза за установяване
на годни дактилоскопни следи върху допълнително предоствавени на вещото лице предмети
за изследване, иззети при извършените в началната фаза на разследване действия.
Изискани са и справка от Районна прокуратура – Сливен за наличието на преписки
и досъдебни производства спрямо обв. Р., справка от РУ на МВР – Нова Загора за съставени
протоколи за предупреждения и полицейски разпореждания по ЗМВР спрямо обв. Р., както
и информация за хода на конкретна преписка.
Наблюдаващият прокурор се е произнесъл по искане на защитниците на
обвиняемия, като е отказал да прекрати частично наказателното производство за деянието
по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.1 вр.чл.115 от НК и е отказал да измени взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в претендираната мярка за неотклонение „Парична
5

гаранция“. Пред прокурора е бил представен договор за наем от 10.07.2023 г. между В.А.Р. и
А.Ш.А., от една страна като наемодатели и обв. Р.Р.Р., от друга страна като наемател.
Според този договор наемодателите предоставят на обв. Р. за временно и безвъзмездно
ползване собствения си имот – апартамент в жилищен блок в гр.Несебър, ж.к. „Слънчев
бряг – запад“. Този договор, както копие от нотариабния акт за собственост бяха приобщени
към доказателствения материал по настоящото дело.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. Р.Р.Р. мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение респ. да бъде отхвърлено.
Няма съмнение, че обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко
време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като в производството по чл. 65 от НПК
съдът съответно е длъжен всеки път, когато е сезиран, да прецени всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането.
Както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и впоследствие
при осъществяването на контрол за законосъобразността й в цитираните по-горе
производства от различни състави при първоинстанционния и въззивния състав са били
обсъдени всички въпроси, имащи отношение към определянето й респ. продължаване на
действието й.
И към настоящия момент са налични и споделими аргументите на съда както при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Р., така и
последващия контрол относно законността й – тези, касаещи деянието, авторството,
личността на обвиняемия, степента на обществената му опасност и тази на извършеното
деяние, както и другите относими преценката за законосъобразност на взетата мярка за
неотклонение обстоятелства.
Съдът намира, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, която да мотивира
извод, че задържането е незаконосъобразно. Все още са налице законовите предпоставки,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 63 ал.1 от НПК, които обосновават законосъобразността
на взетата най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обв. Р..
Същият е привлечен към наказателна отговорност като му е повдигнато и предявено
обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер - по чл.116 ал.1 т.4 и т.6
вр.чл.115 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 15
до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Впоследствие му е
повдигнато и предявено и допълнително обвинение – за извършено друго тежко умишлено
престъпление – такова по чл.339 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години.
Както към момента на първоначалното задържане, така и към настоящия момент са
събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, както и такива съдържащи се в
заключенията на изготвените експертизи, от които може да се направи обосновано
предположение, че обв. Р. е съпричастен към вменената му престъпна деятелност. Тези
доказателства се съдържат в протоколите за претърсване и изземване, в показанията на
разпитаните свидетели и в заключенията на назначените и изготвени до настоящия момент
по делото експертизи. И към настоящия момент доказателствената съвкупност по делото е
такава, че от нея следва извод за наличие на обосновано подозрение по отношение на
обвиненото лице, че е участвал в извършването на престъпленията, за които е привлечен към
отговорност и този извод не се разколебава в хода на производството до този момент. В тази
връзка следва да се има предвид, че основния обем от уличаващите обвиняемия и свързващи
6

го с посочените престъпни деяния доказателства са били събрани в първоначалната фаза на
разследването, а събраните по-късно доказателствени материали вкл. и коментираните по-
горе такива, които са приобщени след последното произнасяне по искане за изменение на
мярката за неотклонение, по никакъв начин не се отразяват на така направената в хода на
вече четвърто поредно производство констатация относно съпричастността на обвиняемия
към посочените инкриминирани деяния.
И в това производство защитниците на обвиняемия акцентират върху изготвената
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, според която обвиняемият към
момента на извършване на деянието е изпитал интензивен страх /уплаха/, позовават се общо
на останалия доказателстввен материал и с оглед на това обосновават тезата, че обв. Р. е
извършил деянието довело до причиняването на смъртта на двете лица при условията на
неизбежна отбрана или евентуално при условията на превишаване на пределите на
неизбежната отбрана при уплаха или смущение.
И този състав на съда счита, че и към настоящия етап от разследването
обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е
повдигнато обвинение, не е отпаднало. Това е така, доколкото са налице многобройни
гласни доказателства, които разкриват в по-общ план взаимоотношенията между двете
враждуващи фамилии и поведението на обвиняемия преди инцидента. В допълнение следва
да се има предвид и обстоятелството, че вече е изготвено заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, чиято задача е да се извлече цялата налична информация от
паметта на предоставените за изследване два броя мобилни телефони марка „Айфон“,
ползвани от лица, които са се намирали в имота по време на стрелбата - обв. Р. Р. и свид.
Арсени Михайлов и това заключение с оглед на съдържанието си по никакъв начин не
способства за изясняването на въпроса относно приложението на института на неизбежната
отбрана, както и с приложението на Постановление № 12 от 29.11.1973 по н.д.№11/1973 г.
на Пленума на ВС, съгласно което, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с
активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на
определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, така както това е
коментирано в актовете на съдилищата при предходното произнасяне по искане за
изменение на мярката за неотклонение. Това е така, тъй като според вещите лица паметта на
телефоните не е била изследва поради липса на достъп до нея заради това, че не са били
предоставени персоналните кодове за достъп за отключване на апаратите. По делото няма
данни лицата, които са собственици на телефоните да са били поканени да предоставят тези
кодове за достъп, което би позволило експертите действително да бъдат в състояние да
отговорят на поставените им въпроси, от една страна, а съобразно установеното съдържание
би могло отново да се постави въпроса коментиран в цитираните съдебни актове на
Окръжен съд – Сливен и Апелативен съд – Бургас относно основателността на претенциите
на защитата на подсъдимите за приложимостта на нормата на чл.12 от НК. В този смисъл
ако лицета предоставят тези кодове за достъп действително би коментира и отчете
претенцията на обвиняемия и защитата, че с поведението си е оказал съдействие и е
допринесъл за разкриване на обективната истина.
Независимо от горните разсъждения, несъмнено е и е видно от материалите по
делото, че събраните доказателства след последното произнасяне на съдилищата по искане
за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение по никакъв начин не
водят до промяна на установените факти респ. няма основание събраните до този момент
доказателства да бъдат преценявани различно от преценката на предходните съдебни
състави по отношение на констатацията за наличие на обосновано подозрение, че
обвиняемият е съпричастен към деятелността, за която е привлечен към наказателна
отговорност.
Настоящият съдебен състав споделя и констатациите в актовете на съдилищата
7

постановени в хода на предходните производства по реда на чл.65 от НПК, че доколкото се
касае за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебната фаза, степента на
доказване на предположението за авторството на престъплението като предпоставка за
задържане под стража е значително по-ниска от тази, необходима на прокурора да състави
обвинителен акт или на съда да постанови осъдителна присъда. Събраните до момента на
досъдебното производство доказателствени източници, които са в голям обем, включващ
разпити на голям брой свидетели, приложени множество документи като писмени
доказателства, огледи на местопроизшествие, оглед на труп, веществени доказателства,
фотоалбуми и заключения на съдебномедицински и други експертизи са достатъчни, за да се
аргументира извод за наличието на обосновано предположение, че обв. Р. Р. може да е
съпричастен към престъплението, за което е привлечен. Освен това, предстои внасянето на
обвинителен акт в съда и осъществяване на централната част на наказателния процес -
съдебната му фаза, в хода на която ще се събират и проверяват всички доказателства,
необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, за доказване на
обвинението срещу обвиняемия по несъмнен и категоричен начин и за проверка на
различните версии, включително на лансираната от обв. Р. и защитата му, отричаща
съставомерност на деянието му. С оглед на това напълно следва да бъде споделена тезата
възприета от предходните съдебни състави, че изтъкнатите от защитата доводи за
недоказаност и несъставомерност на престъплението, за което обвиняемият е привлечен, не
изискват по-задълбочено обсъждане, тъй като касаят въпроси, свързани с разглеждане на
делото по същество. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ, според която когато трябва да
се произнесе по мярка за неотклонение, свързана със задържане на обвиняемия под стража,
националният съдия трябва да отговори на въпросите относно законността на задържането,
които обаче не са идентични с въпросите,у изискващи отговор с акта по същество то на
наказателното дело. Съдът отбелязва, че когато взема решение по въпроса за мярката за
неотклонение, националният съдия трябва да прецени и обобщи наличната по делото
информация с оглед на това да утвърди дали има „на пръв поглед“ данни за първоначално
формиране или за последващо продължаване на подозрението за връзка са обвиненото лице
с извършеното престъпление, а когато решава делото по същество с окончателен за
съответния процесуален стадий съдебен акт т.е. постановявайки присъда, съдът следва да
преценява дали доказателствата, които са събрани и проверени при съдебното следствие са
достатъчни и способни да обосноват по категоричен начин виновността на подсъдимата
лице. Такова е и становището на Аналитичното звено към Наказателната колегия на ВКС,
прието с решение на ОСНК от 13.07.2023 г., изпратено до административните ръководители
на съдилищата с писмо изх.№ И-1043/14.07.2023 г. на ОСНК на ВКС. В настоящия случай, с
оглед направената по-горе констатация за новосъбраните /т.е. след предходното произнасяне
по искане за изменение на мярката за неотклонение/ доказателства, че същите по никакъв
начин не променят изводите относно фактите, няма основание да се стигне до промяна в
извода направен от предходните съдебни инстанция, че е налице продължаване на
обоснованото подозрение за съпричастност на обв. Р. към деянията, за които той е
привлечен към отговорност по надлежния ред.
Налице е и втората предпоставка, обосноваваща законността на задържането на
обвиняемия - наличието на реална опасност същия да извърши престъпление, ако се намира
на свобода, респективно да се укрие. При първоначалното задържане съществуването на
тази опасност е било обосновано от окръжния, респективно апелативния съд с оглед на
законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.3 от НПК, която обаче се отнася само за
първоначалното задържане и не следва да се ползва в настоящото производство. В казуса
реалната опасност обв. Р. да извърши престъпление продължава да е налице със същия
интензитет, както към момента на първоначалното задържане. На реална опасност от
извършване на престъпление сочат конкретните особености на разследваното деяние - чрез
използването на две незаконно притежавани огнестрелни оръжия е било извършено
8

умишлено убийство на две лица и са били ранени още няколко, като на две от тях са били
причинени тежки телесни повреди. По отношение на някои от тези лица пострадалите по
щастлива случайност не е получил по-тежки, даже и смъртоносни наранявания. С оглед на
наличните доказателства за извършена от обвиняемия безразборна стрелба спрямо
множество хора, наистина е случайност, че няма и други убити. Налице са и доказателства за
намерение отговорността за стрелбата да бъде поета от друго лице различно от обвиняемия.
Има доказателства и за опит да бъдат укрити оръжията, с които обвиняемият е стрелял. Тези
обстоятелства – тежестта на извършеното деяния и неговия характер, механизма на
осъществяването му и възникналата реална опасност да бъде отнет живота на множество
лица позволяват да се формира и да продължи да съществува и към този момент извод за
наличие на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Вярно е, че рискът от
извършване на престъпление следва да бъде конкретен и реален и да се основава на
събраните по делото доказателства и данни за личността на обвиняемото лице. В случая
констатацията, че опасността от извършване на престъпление не е с хипотетичен характер, а
е реална такава и се извежда както от тежестта на престъпленията, предмет на обвиненията
срещу обвиненото лице, която в случая безспорно е висока, така и от конкретните данни по
делото /коментирани по-горе/, свидетелстващи за особеностите на случая.
Опасността обв.Р. да се укрие е извод, който се налага от данните по делото, че
същият, а вече и цялото му семейство, живее постоянно и работи в Република Франция. В
допълнение към този извод е и обстоятелство, свързано с продажбата на жилищния имот,
находящ се в ***. Освен това следва да се вземе в предвид и характера, вида и тежестта на,
за които на обвиняемия са повдигнати обвинения. Наказанията, които са предвидени за тези
престъпления /особено тези предвидени за деянието по чл.116 от НК/ са сериозен мотив, че
ако е на свобода обвиняемото лице би могло да се укрие за да се опита да избегне
наказателната отговорност и последиците от нея – евентуалните наказания, които включват
и най-тежкото – доживотен затвор без замяна.
Вярно е, че в това производство са представени доказателства за новонастъпило
обстоятелство – сключения договор за наем от страна на обвиняемия, въз основа на който
защитата претендира да се направи извод, че при по-лека мярка за неотклонение обв. Р. има
къде да се установи. Настоящият съд намира, че макар действително да се касае за
новонастъпило обстоятелство, същото само по себе си не е достатъчно за да се формира
извод за отпаднала опасност обвиняемото лице да се укрие ако се намира на свобода.
Констатациите за наличие на такава опасност произтичат преди всичко от характера и
тежестта на деянията, за които обв. Р. е привлечен към наказателна отговорност, а това дали
той има къде да живее в страната има само допълнително при това косвено значение за
формирането на този извод.
В тази връзка следва да се подчертае и законовата регламентация, според която
двете опасности - да се укрие или да извърши престъпление - са предвидени в нормата на
чл.63 ал.1 от НПК алтернативно и наличието на която и да е от тях е достатъчна да обоснове
вземането или продължаването на мярка за неотклонение задържане под стража.
Съдът обсъди и наведените доводи за влошено здравословно състояние на
обвиняемия, които също са били предмет на коментари и произнасяне от страна на
предходните съдебни инстанции. Отбелязано е, че още след постъпването на обвиняемия в
ареста при Затвора - Сливен и по повод неговите оплаквания са му били проведени
необходимите изследвания, медицински прегледи от лекари-специалисти и му е било
предписано съответното медикаментозно лечение. В своите актове произнесени в
производствата по чл.64 и чл.65 от НПК въззивният съд изрично е разяснил на защитниците
на обвиняемото лице за приложимостта на нормата на чл.255 от ЗИНЗС, която задължава
администрацията в затвора и ареста да осигурява на задържаните лица ежеседмична
лекарска помощ, а в неотложни случаи - да я осигурява незабавно, като при необходимост
9

задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, както и за разпоредбите на
Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, гарантиращи реална възможност на задържаните лица да получат
специализирана медицинска помощ, включително и лечение в болнично заведение извън
системата на затворите, дори и в друго населено място, различно от това, където се
изпълнява мярката за неотклонение задържане под стража. В този смисъл са и изводите на
настоящия първостепенен съд, който счита, че влошеното здравословно състояние на обв. Р.
не е основание да се промени мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-
лека, а освен това в настоящото производство не се сочат и представят никакви конкретни
доказателства в подкрепа на тези оплаквания, нито е било поискано събирането на такива.
Съдът при извършената от него проверка установи, че разследването по делото се
провежда в разумен срок и не е налице хипотезата на чл.63 ал.4 от НПК, предписваща
императивно максималната продължителност на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в досъдебното производство, респ. задължителната промяна на тази мярка с
по¬лека мярка за процесуална принуда в случай на изтичане на законоустановения
максимален срок на задържане на обвиняемия. Съобразявайки конкретните данни за
фактическа и правна сложност на делото, както и съотносимостта на срока на задържане на
обв. Р. към наказанието, което евентуално може да му бъде наложено, съдът намира, че
настоящото задържане на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и
необоснованост.
Целта на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото
лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да
извърши престъпление. С оглед на горните констатации относно всички обстоятелства
имащи значение за преценката на законосъобразността на задържането, съдът стигна до
извода, че и към настоящия момент това задържане се явява законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл.63 ал.1 от НПК.
В този смисъл по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би могла
да осигури постигането на целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображения следва да се отхвърли искането на защитата на
обв. Р.Р.Р. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека, както и следва да се потвърди взетата най-тежка мярка за неотклонение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10

Номер на акта:	365
Дата:	11 септември 2023 г. (в сила от 15 септември 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200503
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 септември 2023 г.

Определение по дело №503/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите