№ 84
гр. Русе, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20234501000098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„ДВЕ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК117614885, представлявано от С.Н.,
чрез пълномощник адвокат В. Ф. е подало въззивна жалба срещу решението,
постановено по гр.д.№634/2022г. по описа на РРС, с което са отхвърлени
предявените от него срещу „НИКТРАНС“ЕООД, ЕИК117620537, искове. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението-нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост, иска се да бъде отменено от въззивния съд, а претенциите-
уважени. Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба „НИКТРАНС“ЕООД в
подадения от пълномощник адвокат В. П. отговор заявява становище за
нейната неоснователност, счита решението на РРС за правилно и иска да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на страните, въззивния съд
приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е постъпила от надлежна страна, в срок,
процесуално допустима е и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове на
„ДВЕ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК117614885, против ответник
„НИКТРАНС“ЕООД, ЕИК117620537, с искане да бъде осъден да му осигури
достъп до второстепенна /обслужваща/ улица, като премахне електрическата
бариера и двукрилата врата, находяща се непосредствено зад бариерата,
както и напречно на улицата паркиран бус без регистрационни номера, с
което му пречи да упражнява правото си на собственост; Да бъде осъден да
му заплати сумата 1000 лева, заплатена без основание цена на дистанционно
управление за електрическата бариера по фактура №2869/22.11.2021г., ведно
със законна лихва от 26.11.2021г. до окончателното и изплащане. Ищецът е
навел фактически твърдения, че с ответника са съсобственици на
второстепенната улица, представляваща ПИ 63427.8.912, която обслужва
достъпа до имота му, а последният монтирал най-късно до 20.11.2021г.
електрическа бариера и метална врата зад нея, с което възпрепятствал
ползването на собствения му имот ПИ 63427.8.394. Ответникът оставял
напречно на улицата бус „Фолксваген Поло“, без регистрационни номера, с
което му пречел да упражнява правото си на собственост. Твърдял е, че след
поставяне на бариерата и вратата, управителят на ответника разпоредил на
служителка да предостави ключове от катинарите на всяко крило от вратата и
дистанционно управление на бариерата, които били изградени без съгласието
му като съсобственик, за което му предал за плащане фактура
№2869/22.11.2021г. за сумата 1000.80лв., която заплатил, за да си осигури
достъп до имота си. Твърдял е, че сумата била заплатена без основание,
предвид липсата на съгласие от негова страна за извършеното незаконно
строителство по преграждане на улицата.
След анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
отхвърлил предявените искове. Приел е, че страните са съсобственици на
второстепенна улица, от която ищецът притежава 3.91% идеални части, както
и че общата вещ се използва и управлява, съобразно решение на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ според
чл.32 ЗС, а ответникът притежава такава част. Приел е, че монтирането на
съоръжението, ограничаващо достъпа на външни лица до съсобствения имот
2
е действие на управление, предвид което, с оглед квотите на съсобственост,
ищецът няма право да оспорва решението на мажоритарния съсобственик-
ответника. Съдът е счел, че искът с правно основание чл.109 ЗС е
неоснователен, тъй като не е установено процесната бариера да ограничава
възможността на ищеца да ползва имота по предназначение, тъй като
ответникът му е предал ключ от портала и дистанционно управление за
бариерата. Приел е, че паркираното МПС-микробус без регистрационни
номера не създава пречки на ищеца да достигне до портала, нито го
препятства да премине през улицата. Осъдителният иск за сумата 1000лв. е
отхвърлен от съда, като е прието, че тя съставлява стойността на предаденото
му дистанционно управление и е налице основание за предаването й.
Решението на районния съд е правилно.
С оглед представените от страните доказателства – титули за
собственост и скици, е установено, че процесната второстепенна улица,
представляваща ПИ 63427.8.912 е съсобствена между страните, като
жалбоподателя е съсобственик с 106 кв.м., а останалите части са на ответника.
Безспорно е, че достъпът до имота на ищеца-ПИ 63427.8.394 се осъществява
по второстепенната улица. Безспорно е установено, че ответникът е
преградил тази улица, поставяйки процесната бариера и метална прозирна
ограда зад нея /портална врата и врата за пешеходци/. Безспорно е
установено, че ответникът е предал на ищеца ключове от металната ограда-от
вратата и портала, както и дистанционно управление за бариерата, за което му
е издал фактура №2869/22.11.2021г. на стойност 1000.80лв., която ищецът е
заплатил. Според показанията на свидетелят Д.Д., работещ при ищеца на
граждански договор, със задача да осигурява достъп до собствения му имот и
да го представя на потенциални клиенти, тъй като се продава, до есента на
2021г. нямало проблем с достъпа на ищеца до имота. След монтиране на
бариерата и металната врата, която била заключена отвътре, достъпът на
ищеца се осъществявал само през тях, в района на югоизточния портал били
наредени пънове и до тях бил паркиран л.а. „Фолксваген Поло“, разположени
така, че ограничавали достъпа до портала. Свидетелят установява, че за
препятствията уведомил управителя Станев и по негова молба изпратил на
ответника имейл, с молба да разчисти портала. Установява, че при товарене
на готова продукция на 01.12.2021г., тирът нямало откъде да влезе,
управителя говорил с ответника да отвори вратата и вдигне бариерата,
3
управителя на ответника дошъл с ключ за катинара, дистанционно и фактура
и му казал, че ще отвори, но трябва да си плати, след което вече управителя
имал ключ, дистанционно и фактура. Имало случай, в който свидетелят не
могъл след многократни опити да отключи катинара, по молба на управителя
се обадил на телефон 112, дошъл патрул с двама полицаи, а служител на
ответника отключил катинарите, не знае дали отключил с ключа, който той
му дал. Установява, че вратата се отключва много трудно, тъй като
катинарите са поставени отвътре. Свидетелят К.Г., работник при ищеца, знае
от работници на ответника, че бариерата била сложена за тях, за да се
чекират. Установява, че бариерата прегражда изцяло пътя, тя и вратата били
поставени преди година, когато ответникът купил имота си. Установява, че
имало проблем с извозването на тяхна продукция, защото ответникът бил
блокирал пътя с микробус и имало трап с пясък и се налагало да минава на
риск с мотокара. Бусът бил спрян така, че нямало достъп до бариерата за да
излязат на главния път да натоварят камиона, който не може да влезе вътре,
тъй като е едрогабаритен. Свидетелят С., мениджър при ответника
установява, че до имота им има монтирана врата и две бариери, едната от
които само за техния имот, която се затваря вечер и сутрин се отваря, а
другата е на улица, която не се поддържа и е вход за имота им. Установява, че
управителят на ищеца разполагал с дистанционно за бариерата и ключ от
вратата, които може да даде на свои служители, но те трябва да покажат, че са
от това предприятие. Знае за случай, при който дошъл човек, който казал, че е
служител на ищеца, не може да отключи и извикал полиция. Свидетелят
установява, че взел ключа от ръцете на служителя на ищеца и отключил с
него. Установява, че захранването на бариерата идва от техническо
съоръжение, което е в тяхната сграда. Свидетелят К.Д., началник-склад при
ответника установява, че външни лица влизали на площадките на „Никтранс“,
което е опасно и за тях и за фирмата. Сочи, че теренът им е ограден само
външно, няма ограда между него и малката уличка, и ако влезе външно лице
през нея може да се разхожда свободно в имота им. Голяма част от
суровините са навън, има много отпадъци от цветни и черни метали и затова
не се допускат хора, нито клиенти без придружител. Установява, че през деня
вратата-портал стои заключена, а бариерата спусната, както и че от „Две
трейдинг“ имат ключове. Установява, че има паркиран бус след входа на
имота на ищеца, но той е в техния имот, покрай него може да се премине с
4
превозно средство. Знае, че е имало разговор между двамата управители за
бариерата, както и разбирателство такава да бъде направена, не знае какво
конкретно са се договаряли. Свидетелят предоставил на управителя на ищеца
П.С. ключове от двата катинара и дистанционно за бариерата, а той заплатил
уговореното, както се били разбрали. Такива предал и на свидетеля Д.Д.. Знае,
че човек от „Две трейдинг“ извикал полиция, тъй като не можел да отключи,
колега му се обадил да пита, дали не са сменени катинарите. Установява, че
катинарите са от вътрешната страна, но има отвори да се пъхнат ръцете и да
се отключи отвън. Установява, че бариерата за захранва с ток, но има
аварийно захранване и при спиране на тока. Бариерата била поставена, за да
не се влиза. Знае, че ищецът има достъп до имота си и от друг портал. Когато
ищецът товари, мотокарът му излиза от техния имот, пресича улицата,
навлиза в имота на „Никтранс“ и товари в камиона. Установява, че имотът на
ищеца е ограден, а техния не е. Прието е заключение на техническа
експертиза, от което е установено, че достъпът на ищеца до имота му е през
второстепенната улица. На 26.08.2022г. по партидата на ищеца-въззивник е
вписана промяна на управител и нов ЕСК.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението-правилно, поради което то следва да бъде
потвърдено.
Негаторният иск дава правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според
нейното предназначение - т. 1 на ТР № 4/6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС. Това предпоставя ищецът да посочи в исковата молба по какъв
начин ответникът пречи с действията или бездействията си на пълноценното
упражняване на правото му. В случая в исковата молба са изложени
твърдения за това, че ползването на съсобствената улица е възпрепятствано
от ответника, чрез монтирани електрическа бариера и метална врата и спрян
напречно бус без регистрационни номера. За да бъде уважен иска с правно
основание чл. 109 ЗС, следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: неоснователност на действията на ответника и създаване на
пречки за упражняване правото на собственост от ищеца в пълен обем. Нито
една от двете предпоставки не е доказана и не е налице в случая.
5
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно е прието
от първоинстанционния съд приложимост на разпоредбата на чл.32 ЗС,
вместо специалния закон-ЗУТ. Акцентирането в жалбата на обстоятелството,
че се касае до преместваем обект – електрическа бариера, по отношение на
която е приложим е ЗУТ, в случая е несъстоятелно. Дори и да се касае до
незаконно строителство, това само по себе си не води до извод за нарушаване
на правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС. Това е така, с оглед
константната практика на ВКС и приетото в т. 3 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017
г. на ОСГК на ВКС, според която, за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
При конкретната преценка, при съобразяване на обстоятелството, че
ответникът е ищецът е получил дистанционно от бариерата и ключ от двете
крила на металната врата, съдът приема, че поставените бариера и метална
врата не създават на ищеца-въззивник пречки и затруднения по-големи от
обикновените да ползва имота. И както е прието в решение № 139 от
10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г. на II г. о. на ВКС, съгласно т. 3 от ТР №
4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни
условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията
са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на
този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника му създава пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените. Не е установено по делото
поставянето на електрическата бариера и металната врата да създават пречки
на въззивника да ползва имота, нито те да са по-големи от обикновените.
Достъпът му не е ограничен, тъй като са му предоставени дистанционно
управление и ключове, посредством които да вдигне бариерата и отключи
вратите. Не е установено и че действията на ответника са неоснователни. Т.е.
и двете хипотези в случая не са налице. На следващо място, паркираният на
6
уличката бус без регистрационни номера, не е установено да създава пречки
на въззивника да я ползва и да преминава по нея, тъй като покрай него може
да се премине свободно и той да достигне до имота си.
Съдът намира, че решението е правилно и в частта, с която е
отхвърлен иска за сумата 1000лв., представляваща цена на дистанционно
управление на електрическата бариера. Това е така, тъй като сумата е
заплатена от ищеца на основание това, че му е предадено дистанционно
управление за поставената бариера на тази стойност, издадена му е фактура,
по която той е направил плащането, факти, които не са били спорни. Чрез
предаване на дистанционното на въззивника, както бе посочено, му е
осигурен достъп до съсобствения имот, който е преграден от другия
съсобственик-ответника, по който всеки от тях достига до собствените си
имоти. Според чл.30, ал.3 ЗС, в Анотирана съдебна практикатежест на
съсобственика са направените разходи за съсобствената вещ. В случая,
разходът за дистанционното управление /тежест по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС/
е направен с оглед предотвратяване на достъпа на трети лица до имотите на
страните и запазването им от увреждане и се явява необходим, поради което е
налице основание за въззивника за заплащане на сумата 1000лв.
Предвид тези съображения, решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на
въззивника са направените от въззиваемия разноски по делото в размер на
1070лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №158/17.02.2023г., постановено по гр.д.
№634/2022г. по описа на Русенския районен съд.
7
ОСЪЖДА „ДВЕ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК117614885, да
заплати на „НИКТРАНС“ЕООД, ЕИК117620537, сумата 1070лв. разноски за
тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8