Р Е Ш Е Н И Е
№234 /30.07.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и осми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на секретаря Веселина Сандева и прокурора при Окръжна
прокуратура – Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия С.Сандева
КАНД № 252 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „ИТ“ - гр. Добрич срещу решение № 66/04.03.2020 г.,
постановено по нахд № 98/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Балчик, с което
е отменено наказателно постановление № 08-001032/505 от 18.02.2019 г. на директора
на Дирекция „ИТ“ - гр. Добрич, с което на „****“ ЕАД за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен изводът на съда, че за неизпълнение
на предписанието е следвало да се издаде само едно наказателно постановление, а
не за всяка отделна негова точка да се налага наказание, тъй като се касае за
един административен акт. Твърди се, че в мотивите към решението не е направено
разграничение между индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК
и принудителна административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1 от КТ, които не
са идентични понятия. Сочи се, че всяко предписание е индивидуализирано
поотделно и има самостоятелни правни последици в определения от контролния
орган срок, поради което неизпълнението му представлява самостоятелно
административно нарушение, което подлежи на самостоятелно санкциониране
съгласно чл.18 от ЗАНН. Не се споделя извода на съда, че
наказващият орган следва да се съобразява със затрудненото финансово състояние
на работодателя. При положение че наказаното дружество не е представило в
определения срок доказателства за това, че е изпълнило даденото задължително
предписание, то единствената възможност е била да се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди изцяло НП. Налице е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждание на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Ответникът – „****“ ЕАД,
в несъстоятелност, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението
на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Добричкият административен
съд, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и е допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на касационното обжалване е решение № 66/04.03.2020 г., постановено по
нахд № 98/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Балчик, с което е отменено
наказателно постановление № 08-001032/505 от 18.02.2019 г. на директора на
Дирекция „ИТ“ - гр. Добрич, с което на „****“ ЕАД за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В мотивите към НП е посочено, че на 01.10.2018 г. е
извършена проверка от служители на ДИТ гр. Добрич на „****“ ЕАД във връзка с изпълнението
на дадени задължителни предписания за плащане на трудовите възнаграждения за
месец юли 2018 г. на работещите в дружеството, описани в 164 отделни точки.
Установено е, че трудовите възнаграждения не са изплатени в указания от
контролните органи срок – 28.09.2018 г., поради което е прието, че дружеството
не е изпълнило задължително за изпълнение предписание по т.3 от протокол изх. №1829514/13.09.2018
г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за м. юли 2018г. на лицето Александър
Христов Живков на длъжност „минен работник III“.
Въз основа на събраните
по делото доказателства районният
съд е констатирал, че за всяка отделна точка от предписанието за установено
нарушение на чл.128, т.2 от КТ за всеки отделен работник (общо 164 точки за 164
работници) е издадено отделно наказателно постановление. Съдът е счел, че
предписанието във всичките му части е един ИАА и неизпълнението му частично или
изцяло съставлява едно административно нарушение, което следва да се
санкционира с издаването на едно наказателно постановление. Налагането на
отделно наказание за неизпълнението на всяка точка от предписанието води до
издаването на множество наказателни постановления за едно и също нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ, което е недопустимо и няма да доведе до целения с
предписанието резултат – да се изплатят задълженията за трудово възнаграждение,
защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови публични задължения.
Като краен правен извод съдът е приел, че процесното наказателно постановление
е материално незаконосъобразно, в резултат на което го е отменил изцяло.
Така постановеното
решение е правилно, като касационният
състав се възползва от възможността по чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК (редакция, ДВ, бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) да препрати
към мотивите на въззивния съд.
Даването на задължителни
предписания по КТ е вид принудителна административна мярка, която се обективира
в съответния административен акт, който подлежи на съдебен контрол по АПК. Неоснователно
е възражението на касатора, че принудителната административна мярка по чл.404,
ал.1 от КТ се различава по своето естество от индивидуалния административен акт
по чл.21 от АПК. ПАМ е властническо волеизявление, което поражда едностранно
правни последици за адресата си независимо от неговата воля, поради което
притежава всички характеристики на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК. С оглед на това правилно и законосъобразно районния съд е
приел, че в случая дадените предписания (независимо от техния брой) съставляват
един административен акт и неизпълнението им осъществява състав на едно
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, за което се следва само една
санкция. След като е дадено едно предписание за изплащане на трудовото
възнаграждение на 164 работници и служители,
макар и разбито в отделни точки, то неизпълнението на предписанието спрямо тези работници и/или служители
(изцяло или частично) следва да се счита за едно нарушение, а не за няколко
отделни нарушения със самостоятелни правни последици по смисъла на чл.18 от ЗАНН. Незаконосъобразно наказващият орган е издал отделни
наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изпълни предписанието
в отделните му негови части, както правилно е преценил и районният съд. Така
издаденото наказателно постановление противоречи на общия правен принцип за
едно нарушение да се налага едно наказание. То противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на
отделни имуществени санкции работодателят не се превъзпитава, а се поставя в
още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците и
служителите.
Ето
защо, като е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно
по същество, и го е отменил, районният съд е действал в съответствие с материалния закон, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
С
оглед на изхода от спора касаторът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добрчкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/04.03.2020 г., постановено по нахд № 98/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: