РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Бургас, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20232120100309 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба на ”Топлофикация-Бургас” АД против Т. А.
Т. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 737.96 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлоенергия за периода м. януари 2021г. – м. юни 2022г., лихва за забавено
плащане в размер на 58.30 лева за периода от 01.03.2021г. до 23.08.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между
него и ответника са възникнали и съществуват договорни отношения за
продажба на топлинна енергия в жилище на адрес ***, ап. ляв, собственост на
ответника по наследство. За процесния период ищецът е начислил посочените
суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които представляват суми за
битово-горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и дялово
разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в
общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за съответната сума.
С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за
дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, с който
1
оспорва иска. Заявява, че по делото няма фактури за начислените суми и няма
данни ищецът да е предоставил информация на потребителя за фактурирането
лично или по електронен път. Няма данни сумите на каква база са начислени,
не се доказва какво е потреблението на топлоенергия и как е остойностено.
Карнетите нямат реквизити на документ и не са подписани от отчетника и
абоната. Липсата на датиране опорочава вземането на показанията, защото
отчитането обхваща период от около година, а част от този период не е
включен в претенцията. Потреблението на топла вода е разделено на съвсем
произволни суми. В справките за дялово разпределение липсва разбивка на
потреблението по месеци. Няма данни, че приложените свидетелства за
проверка на топломерите се отнасят до процесния период. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „***“ ЕООД, е конституирано като
трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация - Бургас” АД. Не
е заявено становище по делото от негова страна.
В съдебно заседание, ищецът, чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява лично, като взема становище чрез назначен по
реда на чл. 47,ал. 6 ГПК особен представител
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1,
предл.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника,
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет
на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Не се спори по делото и се установява от представените по делото
справка за собствениците и носителите на вещни права, договор за продажба
на недвижим имот от 24.03.1986 г. и удостоверение за наследници, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот по наследство след смъртта
на баща си А. С. Т. и майка си З. Н. Т.а, като единствен наследник.
Между страните не се спори, че процесното жилище се намира в сграда
в режим на етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, както и че третото лице „***“ ЕООД, е било
избрано за топлинен счетоводител с решение на Общото събрание на
етажните собственици от 25.11.2000 г., протокола от което е представен по
делото, както и списък на съгласилите се етажни собственици. Тези факти се
установяват и от останалите приети писмени доказателства, приложени към
исковата молба, от съдържанието, на които става ясно още, че ищцовото
дружество се е задължило да доставя топлинна енергия до абонатната
станция сградата, както и че в качеството си на топлинен счетоводител „***“
ЕООД е носител на правото да извършва отчитането и дяловото
2
разпределение на топлинна енергия в имота на ответника, да изготвя обща и
индивидуална сметка на абонатите, както и да предоставя крайните резултати
от извършеното отчитане и дялово разпределение на „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, а последното от своя страна да начислява и осчетоводява процесните
суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна
енергия от топлинния счетоводител по цени на топлинна енергия, одобрени
от КЕВР. Това е видно от Договор от 21.01.2000 г. за доставяне на топлинна
енергия в етажна собственост и анекс към него, и сключени между ищеца и
„***“ ЕООД договори за дялово разпределение.
Представени са публикуваните в местен ежедневник общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас” ЕАД, които са
действали в процесния период и обвързват потребителя, без да е необходимо
изрично изявление от негова страна за това.
Представени са справки за дължимите суми и за консумирана
топлоенергия и приспаднати технологични загуби за процесния имот, както и
отчетите на общия топломер и водомер подписани от ищцовото дружество.
Представени са и справки за дялово разпределение издадени от „***“ ЕООД.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че задължението за процесния
имот е формирано от потребено количество топлинна енергия за отопление от
един радиатор, от щранг лира, за сградна инсталация и за топла вода. В
жилището на ответника не е редовно отчитан водомера за топла вода, поради
неосигурен достъп и са начислявани служебно количества топла вода по
предходен реално отчетен среден разход. В интерес на потребителя са
начислени по-малки количества топла вода от нормативно определените - по
140 литра за един обитател на денонощие, което е 4,2 куб. м.на месец. През
2023 г. е отчетен водомерът за топла вода и изразходените количества са
изравнени. Поради установената липса на пломба на разпределителя на
радиатора, топлинната енергия от радиатора е определена по максимален
специфичен разход съгласно методиката за дялово разпределение. Сградната
инсталация се определя по изчислителен път по методиката за дялово
разпределение и се разпределя между отделните потребители на по обема на
жилището по проект. Обемът на жилището на ответника по проект е 148 куб.
м. Дължимите суми по компоненти за процесния период за процесния имот са
следните: сума за БГВ - 304,03 лв., сума за отопление - 365,34 лв., сума
сградна инсталация - 115,38 лв., отчет и дялово разпределение - 27,04 лв.,
корекция - 73,83 лв. Всичко главница - 737,96 лв. и лихви за забавено
плащане - 58,30 лв. Абонатната станция за адрес ***, към която е
присъединен процесният имот, за процесния период е работела на отопление
и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Била е действаща през целия
процесен период. Спазени са утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия
при индивидуалното разпределените на топлинната енергия за всички
абонати, присъединени към абонатната станция. Фирмата, извършваща
дялово разпределение за процесния имот „***" ЕООД, е регистрирана в
публичен регистър, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за
3
извършване на дейността. Експертизата не установи несъответствие при
разпределената топлинна енергия. Цената на топлинната енергия е правилно
заложена за процесния период при определяне на дължимите суми.
Претендираните лихви за просрочие са правилно изчислени.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./ Съгласно §1, т. 2а ДР на
ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По
силата на чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество, купувач на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде всяко физическо лице,
потребител на топлинна енергия, който е собственик, или титуляр на вещно
право на ползване.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е
собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който
са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на
ВКС - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО;
решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО;
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.
Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/ По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
4
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на
обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и
мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ и заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и
кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесните суми
са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет – срокове,
процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер. При липсата на осигурен достъп до топлоснабдения имот и респ.
оспорване на начислените суми, нито на искане за допълнителен отчет, от
заключението на вещото лице се установява, че за процесното жилище
разпределеното количество е съобразено с неговия обем.
Неоснователно е възражението за неправилно изчисление на
претендираните в производството суми. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
пълно и компетентно дадено, се установява, че цената на топлинната енергия
е правилно заложена за процесния период от топлинния счетоводител.
Спазени са действащите правила и норми и утвърдените от КЕВР цени за
топлинна енергия. Съобразени са разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 2, т. 2, чл.
70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Всеки от
компонентите свързани с доставката и потребление на топлинна енергия е
правилно изчислен и съобразен нормативната уредба приложима в случая,
при липсата на осигурен достъп за извършване на реален отчет.
Не е правилно становището на особения процесуален представител, че
представените от ищцовото дружество справки не представляват документ.
Подписаните от ищцовото дружество справки са документи и не могат
самостоятелно да обусловят извод за доказаност на правнорелевантните
факти. Въпреки това те притежават доказателствена стойност, доколкото
могат да служат за проверка на достоверността на останалия доказателствен
материал. Издадените от „***“ ЕООД справки действително не са подписани,
но те представляват експертна документация, която следва да бъде
съобразена при извършване на съдебно-техническата експертиза, чието
заключение в настоящия случай отговаря изцяло на събрания доказателствен
материал. Още повече, че по делото са представени и физическите отчети на
водомера и топломера, които са подписани и от трето неутрално лице.
При това положение настоящия съдебен състав намира, че
задълженията на ответника са в претендираните по делото размери, поради
което ответникът дължи на ищцовото дружество процесните главница и
мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповедта за
изпълнение. Ето защо предявеният установителен иск следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство и
в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Т. с ЕГН
**********, че същият дължи на „Топлофикация - Бургас” АД с ЕИК ***,
сумата от 737.96 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлоенергия за периода м. януари 2021г. – м. юни 2022г., лихва за забавено
плащане в размер на 58.30 лева за периода от 01.03.2021г. до 23.08.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Т. А. Т. с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация -
Бургас” АД, ЕИК ***, сумата от 800 лв. (осемстотин лвева), представляваща
сбор от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД с ЕИК
*********, в качеството му на трето лице – помагач на ищеца „Топлофикация
- Бургас” АД,
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
6