РЕШЕНИЕ
№…
гр.
П., 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 617 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 1184/25.06.2019 г.
по гр.д.№ 497/2019 г. по описа на ПлРС е прекратен с развод на основание чл.49,
ал.1 от СК гражданският брак, сключен с акт № *** г., на *** г. в гр.Л., между З.М.
Б. –И. и П.В.И., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.Вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.Предоставено е упражняването на
родителските права над малолетното дете М. П. И. на майката З.М. Б., като на бащата П.В.И. е
определен режим на лични отношения с детето всеки първи петък, събота и неделя
от месеца с приспиване при бащата, като го взема в петък в 17 часа и го връща в
дома на майката в неделя в 17 часа, един месец през лятото, когато не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и три часа на рождения ден на детето
04.07. от 09 часа до 12 часа.Определено
е местоживеене на детето М. П. И. при майката З.М. Б..Осъден е на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК, П.В.И. да заплаща на малолетното дете М.П.И., чрез неговата майка и законен
представител З.М. Б., месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от влизане на решението в сила, до
настъпването на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.Постановено е след развода жената да носи предбрачното си
фамилно име - Б., като за в бъдеще се именува З.М. Б..Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.П., бул.“***“№ ***, вх.***, ет.***,
ап.***, на майката с детето.Осъдена е З.М. Б. –И. на основание чл.57, ал.2 от СК да заплаща на П.В.И. месечно сумата 112.50лв., представляща наем за
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П., бул.“***“№***, вх.**** ет.***, ап.***,
считано от влизане на решението в сила.Осъден е П.В.И. на основание чл.69,
ал.1, т.7 и чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС държавна такса
върху присъдения размер издръжка - в размер на 216 лв. и доп.д.т. - 25лв.Осъдена
е З.М. Б. –И.на основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса върху определения наем в размер на 162 лв. д.т.
Депозирана е въззивна жалба от П.В.И.,
чрез пълномощник, срещу решение № 1184/25.06.2019 г. по гр.д.№ 497/2019 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва частично - в частта относно определения режим
на лични отношения с детето, като се прави искане да се измени същия и освен
така определеният режим да се добави правото на лични контакти и през официалните
празници за страната (Коледа, Нова
година и Великден) и личния
празник на бащата рожден ден на 24.06., както и в частта, в която е
предоставено на майката ползването на семейното жилище, което е лична
собственост на бащата, като се прави искане да се отмени същото и да се
предостави ползването на него, а в случай, че не се уважи жалбата
му в тази част, обжалва решението и в частта, в която е определено обезщетение
за ползването, от което е лишен и З. Б. е осъдена да му заплаща на основание
чл.57, ал.2 СК сумата 112.50 лв., представляваща наем за ползването на
семейното жилище, а не в размер, както е поискано от него и е посоченото в
приетото заключение на ВЛ, неоспорено от страните - 450 лв., като се прави
искане, ако се приеме, че следва да се предостави ползването на майката, а не
на него, да бъде осъдена да му заплаща по 450 лв. месечно, като бъдат присъдени
и разноски.
За въззавиемата страна - З.М. Б., чрез
процесуален представител, е изразено становище да се потвърди като правилно и
законосъобразно решението на ПлРС в обжалваните му части, като се присъдят и
разноските по делото.
За въззиваемата страна - Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр.П. процесуалният представител изразява становище,
че е в интерес на детето на страните жилището да се ползва от майката.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната
инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
С решението в
обжалваната му част е определен режим на лични отношения с детето М. И.на
бащата всеки първи петък, събота и неделя от месеца с приспиване при бащата,
като го взема в петък в 17.00 часа и го връща в дома на майката в неделя в
17.00 часа, един месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск
на майката и три часа на рождения ден на детето 04.07. от 9.00 часа до 12.00
часа.
Основателно е
искането да се измени така определеният режим на лични отношения на бащата с
детето, като се добави правото на лични контакти и през официалните празници на
страната (Коледа, Нова година и Великден) и личния празник на бащата рожден ден ***
Първоинстанционният
съд е определил подходящ режим на лични отношения, което е в интерес на детето,
като се е съобразил с предложения вариант от бащата.
В раздел IV от ПП на ВС № 1/74
г. е посочено, че при определяне на
личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата
на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът
и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни.
Настоящата
инстанция намира, че разширяването на режима на лични отношения с родителя,
който не упражнява родителските права, с оглед на чл.59, ал.3 СК, има смисъл,
ако той би се отразил благоприятно на детето.Съдът приема, че данните по делото
обуславят разширяването му, като това ще бъде от значение за изграждането на
стабилна връзка и отношения на привързаност и доверие помежду им и за
правилното физическо и психическо развитие на детето.Установява се, че то се
чувства добре с бащата, отношението на 5-годишната М. към бащата е само
положително, като го свързва предимно със забавление и игри.Бащата проявява
заинтересованост и загриженост за детето, има желание и възможност за по-чести
контакти помежду им и разполага с необходимия родителски
капацитет.Разширяването на така определения от първоинстанционния режим на
лични отношения на въззивника с детето ще способства за съхраняването на
създадената емоционална връзка помежду им и възможност на пълноценното му
личностово развитие под грижите и на двамата родители.
Ето защо съдът
счита, че следва да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в тази му
част относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, като бъде
допълнено и постановено бащата да вижда и взема детето М., както следва (определение № 177/1.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№
50/2018 г., ІV г.о.):
През четните
години с преспиване при бащата по време на следните официални празници: дните,
които са официални празници във връзка с Коледа (24
декември-Бъдни вечер, 25 и 26 декември-Рождество Христово), включително тези, обявени от правителството за
почивни съгласно чл.154, ал.2 КТ, като бащата П.И. взема детето М. И.в 17.00
часа в последния работен ден преди Коледните
празници и го връща в дома на майката в 17.00 часа преди първия работен ден;
През нечетните
години с преспиване при бащата по време на следните официални празници: 1
януари - Нова година, включително тези, обявени от правителството за почивни
съгласно чл.154, ал.2 КТ, като бащата П.И. взема детето М. И.в 17.00 часа в последния работен ден преди Нова година и го връща
в дома на майката в 17.00 часа преди първия работен ден;
През нечетните
години с преспиване при бащата по време на следните официални празници:
Великденските празници (Велики петък,
Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), като бащата П.И.
взема детето М. И.в 17.00 часа в последния
работен ден преди Великденските празници и го връща в дома на майката в 17.00
часа преди първия работен ден;
На рождения ден
на бащата - *** бащата П.И. следва да взема детето М. И.в 10.00 часа и го връща в
дома на майката в 21.00 часа.
По отношение на
решението в обжалваната му част, в която е предоставено на майката ползването
на семейното жилище, което се твърди, че е лична собственост на въззивника и се
прави искане да се отмени същото и да се
предостави ползването му на П.И., съдът намира следното.
Въззиваемата,
ищца в първоинстанционното производство, е направила искане да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище.
Според чл.56,
ал.1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Съгласно чл.56,
ал.2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и процесния
случай, и семейното жилище е собственост на единия съпруг, каквито безспорни
доказателства в настоящето производство не са събрани, съдът може да предостави
ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските
права, докато ги упражнява.
Вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, какъвто характер няма
семейното жилище на страните, находящо се в гр.П., бул.*** №***, вх.***, ет.***,
ап.***.
Въззивникът
твърди, че при участието в лотарийно предаване - Лотария България на *** г. е
спечелил *** лв., печалбата е била изплатена по банкова сметка ***, с тези пари
е извършено плащането на жилището.
Вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.Печелившият билет
или фиш е ценна книга, но в настоящето производство не се установява по категоричен
начин, че той е закупен с лични средства на въззивника, а не със семейни такива.
Ето защо
настоящата инстанция счита, че семейното жилище има характер на СИО, както
правилно е прието от първоинстанционния съд, а не е лична собственост на въззивника,
което има значение и при определяне на размера на дължимия наем, тъй като той би
бил различен в двете хипотези.
Не е спорно по
делото, че въззиваемата притежава идеална част заедно с баща си и брат си от
наследствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.П., застроен на 100
кв.м., състоящ се от кухня, столова, две спални, дневна, баня, пералня и
тоалетна, в което страните са живели от 2014 г. до 2015 г.В това жилище въззиваемата и детето М. обитават една стая, а
кухненските и сервизните помещения се ползват общо с останалите съсобственици.
В семейното
жилище, в което страните са живели след придобиването му - от 2016 г. почти до
края на 2018 г., за детето има осигурена самостоятелна стая, там му е позната
обстановката, тъй като то е родено през 2014 г.
Ето защо,
изхождайки от обстоятелството кое е най-доброто
разрешение с оглед на интереса на детето, първоинстанционният съд е
приел, че това е семейното жилище, което майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, следва да ползва заедно с дъщеря си М..
Не е спорно, а и
това е прието от първоинстанционния съд, че страните притежават закупен през
2016 г. недвижим имот в с.***, но приемайки
го за годен за обитаване е преценил правилно, че може да се ползва от бащата.Детето
М. е записано в детско заведение за учебната 2018/2019 г. и почти ежедневното
пътуване до гр.П. би създало затруднения на майката и детето, имайки предвид и
сравнително ниската възраст на детето - 5 години.
Поради
това съдът приема, че не са налице основания за отмяна на решението в
обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено.
По
отношение на решението в обжалваната му част, в която е осъдена въззиваемата на
основание чл.57, ал.2 СК да заплаща на въззивника месечно сумата от 112.50 лв.,
представляваща наема за ползването на семейното жилище, считано от влизане на
решението в сила, не са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения при
определянето на размера на наема, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
От
заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че наемът по действително реализирани
цени на процесното жилище е 450 лв., а след изключване на наема за ползване от
ненавършилото пълнолетие дете жилищната площ на имот - 225 лв.Правилно
първоинстанционният съд е разделил сумата от 225 лв. на две, за да определи
размера на дължимия наем, тъй като е приел, че семейното жилище е СИО и се е
позовал на съдебна практика.
Ако
се допусне, че семейното жилище е лична собственост на въззивника, то тогава
размерът на дължимия наем от въззиваемата на въззивника би бил не 112.50 лв., а 225 лв., тъй като за
сумата от 225 лв., посочена от ВЛ, съставляваща наем за ползване от
ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ на имота, също не се дължи наем за
лицата, които имат право на издръжка от собственика, т.е. за малолетното дете М.
( решение № 627/08.03.1011 г. на ВКС по
гр.д.№176/2009г., ІV г.о., решение
№ 554 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009 г., IV г. о.).
Ето
защо не може да бъде присъдена в полза на въззивника сумата от 450 лв., каквито
доводи са изложени във въззивната жалба, тъй като това е размерът на наема за
цялото жилище.
При
този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на
въззиваемата разноски по делото по компенсация за настоящата инстанция в размер
на 226.66 лв.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
решение № 1184/25.06.2019 г. по бр.д.№ 497/2019 г. по описа на П.ски районен съд относно
определения режим на лични отношения на бащата П.В.И., ЕГН **********, с детето
М.П.И., ЕГН **********, като го допълва и ПОСТАНОВЯВА бащата да вижда и взема
детето, както следва:
През
четните години с преспиване при бащата по време на следните официални празници:
дните, които са официални празници във връзка с Коледа (24
декември-Бъдни вечер, 25 и 26 декември-Рождество Христово), включително тези, обявени от правителството за
почивни съгласно чл.154, ал.2 КТ, като бащата П.В.И. взема детето М.П.И. в
17.00 часа в последния работен ден преди
Коледните празници и го връща в дома на майката в 17.00 часа преди първия
работен ден;
През нечетните години с преспиване при
бащата по време на следните официални празници: 1 януари - Нова година,
включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154, ал.2 КТ, като бащата П.В.И. взема детето М.П.И. в 17.00 часа в последния работен ден преди Нова година и го връща
в дома на майката в 17.00 часа преди първия работен ден;
През нечетните години с преспиване при бащата
по време на следните официални празници: Великденските празници (Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и
понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), като бащата П.В.И. взема детето М.П.И. в 17.00
часа в последния работен ден преди
Великденските празници и го връща в дома на майката в 17.00 часа преди първия
работен ден;
На
рождения ден на бащата П.В.И. - ***, бащата П.В.И. следва да взема детето М.П.И. в 10.00 часа и го връща в дома на майката в 21.00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1184/25.06.2019 г. по бр.д.№ 497/2019 г. по
описа на П.ски районен съд в останалите му обжалвани части, в които e предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.П., бул.“***“№***, вх.***,
ет.***, ап.***, на майката с детето; осъдена е З.М. Б. –И., ЕГН **********, на
основание чл.57, ал.2 от СК, ДА ЗАПЛАЩА на П.В.И., ЕГН **********, месечно
сумата 112,50 лв., представляща наем за ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.П., бул.“***“№***, вх.***,
ет.***, ап.***, считано от влизане на решението в сила.
Осъжда въззивникът П.В.И., ЕГН **********,
да заплати на въззиваемата З.М. Б., ЕГН **********, разноски по делото за
настоящата инстанция по компенсация в размер на 226.66 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаването му чрез връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: