№ 1674
гр. Велико Търново, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110100503 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "А1 България" ЕАД -
град *** срещу М. С. М. кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че
между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги,
идентифициран с неговия уникален № *** от *** година, със системен партиден №
***. Към посочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са
уговорени следните услуги: На *** година е подписано приложение № 1 за услуга ***
с план А1 TV 100+ за срок от 24 месеца, като на същата дата *** година е подписано и
приложение № 1 за услуга *** с план A1 Net 50 за срок от 24 месеца. Твърди, че за
периода от *** година до *** година ищецът е изпълнил договорните си задължения,
но ответникът не е заплатил възникналите от това задължения за заплащане на
предоставените електронни съобщителни услуги в предвидените в договора и ОУ
срокове, за които са издадени посочените в исковата молба фактури на обща стойност
134.52 лева. Посочва, че поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно
ОУ, договор № *** със системен партиден номер *** е прекратен на *** година и на
ответника е начислена неустойка в размер на 159.91 лева. Към посочените задължения,
ищецът претендира и мораторна лихва в общ размер на 73.71 лева за периода от ***
година до *** година. Навежда доводи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3419/2023 година на ВТРС, срещу която
1
ответникът е подал възражение. Направено е искане да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде прието за установено, че М. С. М. дължи на "А1 България"
ЕАД - град *** сумата в общ размер на 294.43 лева, от която сумата в размер на 134.52
лева – незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по договор
№ *** със системен партиден № *** за периода от *** година до *** година, сумата в
размер на 159.91 лева – общ размер на неустойката, начислена по договора, както и
сумата в размер на 73.71 лева – мораторна лихва за периода от *** година до ***
година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задълженията. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове. Посочва, че към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е приложен Договор № *** от *** година, а към
исковата молба Договор № *** от *** година и не става ясно по кой двата договора е
исковата претенция. Твърди, че е било невъзможно да се захрани жилището, находящо
се в град ***, ул. *** със сигнал на А1, за което представя декларация, подписана от
търговски консултант на А1 във ***, ул. *** – П. М.. С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил истинността на представените с исковата молба документи, като
е направил искане ищецът да бъде задължен да представи по делото оригиналите на
представените по делото писмени доказателства, както и откриване на производство
по реда на чл. 193 ГПК по отношение на същите. Направено е искане предявените по
делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да
му бъдат присъдени направените както в заповедното, така и в исковото производство
разноски.
В проведеното на *** година съдебно заседание процесуалният представител
на ищцовото дружество допълва, че на *** година ответникът е сключил договор за
интернет и телевизия за адрес в град ***, кв. ***, ул. *** и услугите за там са
инсталирани, като в последствие ответникът е заявил промяна на адрес, която промяна
обаче не се е осъществила поради лиса на техническа възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба са представени копия на Договор № *** от *** година;
Приложение № 1 към Договор № *** от *** година за пакет „А1 TV 100+“;
Приложение № 1 към Договор № *** от *** година за пакет „А1 Нет 50“;
Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор № *** от *** година /л.
3-гръб – 8/, а в проведеното на *** година съдебно заседание и заверено от страната
копие на констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване /л.
2
80/. Още с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва истинността на
приложените към исковата молба документи, като е направил и искане ищецът да бъде
задължен да представи оригиналите на същите, тъй като не е запознат с тях. Същото
искане е направено и в проведеното на *** година, както и с молба, вх. № *** от ***
година на ВТРС, поради което и във връзка и с оспорване на подписите на същите с
определение № *** от *** година на съда по делото ищецът е задължен да представи
оригинали на хартиен носител на посочените документи. С молба, вх. № *** от ***
година на ВТРС, процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че няма
възможност да представи оригиналите на посочените документи, поради което и на
основание чл. 183 ГПК с определение, постановено в открито съдебно заседание на
14.11.2024 година, същите са изключени от доказателствата по делото. Следва да се
има предвид, че искането за представяне на оригинал на приложените по делото
документи, и то представени в незаверени от страната копия, не е обвързано с
преклузивен срок, включително и този по чл. 131 ГПК, тъй като такъв не е предвиден
от законодателя, за разлика от предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок за оспорване
истинността на представен документ. Поради това и непредставянето на поисканите
оригинали, на които ищецът основава исковата си претенция, нито на официално
заверени преписи от същите води до прилагане на последиците, предвидени в чл. 183
ГПК – изключване от доказателствата по делото. В този смисъл е константната
практика на ВКС, включително Решение № 174 от 07.10.2013 година по гр.д. №
1992/2013г. на II г.о. на ВКС, Решение № 231 от 08.08.2012 година по т.д. № 325/2010г.
на II т.о. на ВКС и други.
Предвид изключването на представените от ищеца документи от
доказателствата по делото, остава недоказано твърдението на ищеца за наличие на
валидни облигационни правоотношения по посочените в исковата молба договори за
предоставяне електронни съобщителни услуги, сключени с ответника, както и че е
изпълнил задълженията си по тях и предоставил описаните в тях услуги, които
ответникът да не е заплатил.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на по сумата в общ размер на 294.43 лева,
от която сумата в размер на 134.52 лева – незаплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги по договор № *** със системен партиден № *** за
периода от *** година до *** година и сумата в размер на 159.91 лева – общ размер на
неустойката, начислена по договора, както и за сумата в размер на 73.71 лева –
мораторна лихва за периода от *** година до *** година, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задълженията се явява неоснователен и недоказан, поради което и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
3
По отношение на разноските, настоящият съдебен състав намира, че в случая по
делото не следва да бъдат присъждани такива на ответника, доколкото същият е
участвал лично в производството и предвид юридическото му образование,
респективно – качеството му на адвокат е осъществил своята защита.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град ***, ул. ***, с ЕИК ***, срещу М. С. М. от град ***, ул. ***, с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в общ размер на 294.43 лева
/двеста деветдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, от която сумата в
размер на 134.52 лева – незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги по договор № *** със системен партиден № *** за периода от *** година до
*** година и сумата в размер на 159.91 лева – общ размер на неустойката, начислена
по договора, както и ЗА СУМАТА в размер на 73.71 лева /седемдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от *** година до ***
година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – ***
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2023
година по Ч.гр.д. № 3419/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като
неоснователен и недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3419 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2023 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4