Решение по дело №93/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба от П.П.Д.,***, чрез пълномощник адв.В.К. ***, против Решение №138/02.08.2023г. по АНД №20232330200029 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 7973/22.12.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „АРОК” при Агенция ’’Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на П.П.Д., ЕГН: **********, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Нар. №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/лв..Съобразно изхода на спора П.П.Д. е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лева.

Решението се счита за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Счита се за неправилен извода на съда, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. В тази връзка се твърди, че липсва идентичност в описанието на нарушението в АУАН и НП, като в НП за първи път административно- наказващият орган е посочил нови елементи от фактическия състав на нарушението - в НП за първи път е посочена марката и модела на МПС, което се твърди ,че нарушителят е управлявал към момента на извършване на нарушението; кантарната бележка №29415/25.11.2022г. не може да служи като доказателство за претоварването на осите на превозното средство; в НП за първи път е посочен размерът на превишението, а именно 4.900т; в НП и АУАН има разминаване в модела на електронната везна ,с която се твърди ,че е установено превишението;налице е разминаване в правното основание, сочено в АУАН и в НП;нарушената Наредба №11/2001г. на МРРБ не е посочена с пълното си наименование;наложеното наказание глоба в размер 2000лв. е прекомерно.Иска се отмяна на съдебното решение, на потвърденото с него НП, алтернативно да бъде изменено НП като наложената глоба се определи до минимума от 500лв.

По жалбата е депозиран отговор от наказващия орган чрез юрисконсулт със становище, че въззивното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, без да са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основание за отмяната му.Първоинстанционният съд е коментирал всеки един от доводите на жалбоподателя, които се считат за неоснователни.Наложената глоба е около средния размер, предвиден в закона, превишението над допустимото е 4.900т., освен че е забрането от закона, поставя в риск живота и на другите участници в движението, поставя в риск от ПТП самия товарен автомобил и техническата му изправност.Иска се съдебният акт да бъде потвърден като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът П.П.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.К., която поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. В случай, че съдът не сподели доводите за наличие на процесуални нарушения, които водят до цялостна отмяна на наказателното постановление, моли да бъде намален размера на глобата по съображения, че за 30 години стаж това е първо нарушение на доверителя й. Отделно от това, същият, не е можел да знае, че натоварването на камиона е толкова голямо.Моли да бъде постановен съдебен акт в тази насока и да се присъдят направените разноски в първата инстанция.

Ответникът по касацията се представлява от юрисконсулт П., която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа доводите, изложени в отговора на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение с алтернативно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от насрещната страна.

Участващият по делото прокурор счита подадената касационна жалба за неоснователна. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил наказателното постановление.Затова моли съдът да остави жалбата без уважение.

При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна, като по отношение на обжалвания съдебен акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:

Решението на Районен съд Ямбол е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, обосновано със събраните доказателства и постановено при правилно приложение на закона, като съдът е извършил анализ на относимите към спора факти и обстоятелства за ангажиране на административно-наказателната отговорност на П.П.Д.. Доказателствата сочат за извършен превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси с максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000т..При измерване на осовото натоварване е установено натоварване 28.900т., при което е констатирано превишаване с 4.900т.За движението на такова ППС(тежко, съгласно чл.3, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и в тази връзка извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на същата наредба) е необходимо разрешение за специално ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. П.П.Д. е наказан в качеството на водач на съчленено ППС с 5 оси – влекач с рег.№**** и ремарке с рег.№*****.Това е провереното ППС, за което е представен Протокол за измерване на превозно средство №0000057/2022 от 25.11.2022г., видно от който налице е претоварване на тройната ос с 4900кг.За тази констатация правилно на водача е бил съставен АУАН, на основание чл.37, ал.1, т.1 предл.първо от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и въз основа на този акт впоследствие правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца с налагане на глоба на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.касационният състав споделя изцяло доводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения в хода на производството пред наказващия орган.Достатъчно е посочване на регистрационен номер на превозното средство, за да бъде индивидуализирано същото по безспорен начин, не е налице разминаване между АУАН и НП по отношение на регистрационните номера на влекача и ремаркето, същите са вписани и в протокола за измерване.Представената от водача кантарна бележка №29415 от 25.11.2022г. е доказателство за превозвания товар(варовик), вписан в АУАН и в НП, както и за измерения тонаж на превозното средство – според тази кантарна бележка превозното средство е с тежест 43140кг(43.140т), нето на товара 26260кг(26.260т), което сочи за превишение както на допустимата маса на ППС с пет оси като състав на МПС с две оси и ремарке, която е 40 тона, така и за превишение на натоварването на тройната ос за която допустимата величина е 24 тона.При тези данни обосновано е да се приеме, че водачът е знаел, че ППС е претоварено и за движението му по пътищата е необходимо специално разрешение.Не представлява съществено процесуално нарушение неизписването на пълното наименование на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в съставения на водача АУАН – същият следва да се защитава срещу фактическите констатации за нарушение, а не срещу правната им квалификация. В АУАН пълно и ясно е посочено максимално допустимото натоварване на тройната ос 24 тона, установеното натоварване 28.900 тона, както и обстоятелството, че водачът не представя разрешение за специално ползване на пътищата.Изчислението на превишението с 4.900 тона, вписано в НП, не е нова констатация, срещу която водачът не е могъл да се защити, то е сторено във връзка с правната квалификация на нарушение, която е идентична в АУАН и в НП – чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал. 1 и ал.2, и чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът споделя изцяло мотивите на районен съд Ямбол, изложени досежно приложението на чл.28 от ЗАНН – претоварено ППС е предпоставка за създаване на опасност за другите участници в движението, поради което и за същото се издава специално разрешение. Не се касае за минимално превишение над допустимото натоварване, а за превишение с 4.900 тона, поради което и размерът на наложеното наказание правилно е бил определен към средния, съобразно предвиденото в чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата(от 500 до 3000лв.). Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията за разноски на ответника по касацията – за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - 80(осемдесет) лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №138/02.08.2023г. по АНД №20232330200029 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол.

ОСЪЖДА П.П.Д.,***, да заплати на Агенция ’’Пътна инфраструктура” - гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80(осемдесет) лева.

Решението е окончателно.