Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 17.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14955 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от С.А.Н. против „З.А.Д.А.“ АД иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищцата
твърди, че на 23.03.2016г. пострадала при пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на т.а ”Фиат Дукато” с рег.№ ********– И.Д.Д., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие ищцата получила
следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, фрактура на гръдна
кост, счупване на шесто и седмо ребра вляво, фиброкистозна мастопатия,
плеврално срастване при лявата основа. Продължавала да изпитва болки в областта
на счупванията и дишането й било затруднено. От обезопасителния колан получила
травма на лявата гърда, изразяваща се в събиране на течна колекция с неправилна
форма в лявата гърда, което представлявало доброкачествено новообразование на
млечната жлеза. На лявата гърда се образувала подутина, която ищцата лекувала.
Изпитвала силни болки в гръдната кост и в лявата гърда, поради което приемала
болкоуспокояващи. Все още не била излекувана. Твърди, че изпитваните от нея
болки ще продължат и за в бъдеще. Стойността на неимуществените вреди определя
на 50 000лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди размер на 50 00лв.,
ведно със законната лихва от 23.03.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска,
като прави следните възражения: оспорва твърденията за виновно и противоправно
поведение на сочения от ищцата деликвент; оспорва механизма на настъпване на
ПТП; оспорва наличието на причинно-следствената връзка между фиброкистозната
мастопатия и пътно-транспортното произшествие; оспорва твърдението, че ищцата
ще търпи за в бъдеще болки от травмите; оспорва размера на иска; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан или с неправилно поставен колан; оспорва претенцията за
законна лихва. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за неимуществени
вреди:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
отговорността на деликвента е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“, което се установява и от служебно извършена справка от съда на
официалния сайт на „Гаранционен фонд”, на който е отразено, че за процесния
товарен автомобил ”Фиат Дукато” с рег.№ ********е сключена на 27.08.2015г.
застрахователна полица, която е валидна към датата на пътно-транспортното
произшествие - 23.03.2016г.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и представените
по делото огледен и констативен протокол, се установява, че водачът на т.а „Фиат Дукато” с рег.№ ********на
остър завой и мокър участък от пътя е навлязъл в насрещната лента за движение,
където е ударил насрещно движещия се л.а „Фиат Пунто”. Платното за движение в
района на произшествието е двупосочно с две ленти, разделени с единична непрекъсната линия. Лекият автомобил
”Фиат Пунто” се е движел в посока от гр.Монтана към гр.София, а т.а „Фиат Дукато”
се е движел в обратна посока от гр.София към гр.Монтана. Преди мястото на
удара, от двете страни за двете посоки на движение е имало пътни знаци, ограничаващи
скоростта до 30 км/час и предупреждаващи
за опасен завой. Л.а „Фиат Пунто” се е движел със скорост не повече от 40 км/час
към момента на удара. Товарният автомобил „Фиат Дукато” преди ПТП се е движел
със скорост от около 60 км/час, а към момента на удара с не повече от 40 км/час.
Мястотото на удара е между предните леви части на микробус „Фиат Дукато” и л.а „Фиат
Пунто” и е настъпило изцяло в лентата за
движение в посока към гр.София, в която се е движел лекият автомобил ”Фиат
Пунто”. Взаимната видимост за двамата водачи е била от около 60-65м. Опасната зона за спиране на т.а „Фиат Дукато”
при критична скорост от 60км/час е 58 метра, а при разрешена скорост от 30
км/час е 20 метра. Опасната зона за спиране на л.а ”Фиат пунто” при скорост от
40 км/час е 31 метра. Според вещото лице, само водачът на т.а „Фиат Дукато” е имал
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, ако се бе движел с регламентираната
скорост от 30 км/час или със скорост, не по-висока от 50 км/час, съгласно
кривината на десния за него завой. За водача на л.а”Фиат Пунто” ударът е бил
непредотвратим.
В своите
показания св.Б.– водач на л.а „Фиат Пунто” и св. Д. – водач на т.а.„Фиат
Дукато”, описват същия механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, който установява и
автотехническата експертиза.
Според
свидетеля Б., на остър завой от пътя внезапно насрещно движещият се микробус се
е блъснал в управлявания от него автомобил. Ударът настъпил в предната лява
част на автомобила. Водачът успял да избегне челен удар, за него ударът бил
леко страничен. Пътно-транспортното произшествие настъпило към 15 часа, валял
сняг, свидетелят имал видимост, нямало мъгла. Видял ограничителен знак за
скоростта. Самият той се движел със скорост от около 30-40 км/час. Насрещно движещият се микробус навлязъл в
лентата за движение на лекия автомоблил. В последния момент водачът на
микробуса натиснал спирачките, нямало спирачен път. Свидетелят заявява, че
ищцата пътувала на предна дясна седалка.
След ПТП свидетелят излязъл през прозореца на автомобила, тъй като не
могъл да отвори вратата. Понеже колата била на газ, отишъл да спре газта. През
това време колата се запалила и започнала да пуши. Свидетелят срязъл колана на
ищцата и я извадил през прозореца. Коланът не можел да се отвори, тъй като бил
блокирал от самия удар. След като извадил ищцата, взел пожарогасителя и
започнал да гаси пожара.
Св. Д.
заявява, че по време на пътно-транспортното произшествие валял град и дъжд. Пътят бил хлъзгав.
Произшествието настъпило на остър завой, преди него имало табела за ограничение
на скоростта. Край завоя имало дървета. Свидетелят се опитал да намали
скоростта, но предните колела на
превозното средство блокирали и продължил пътя си направо, не могъл да вземе
завоя. Ударът настъпил в платното за насрещно движение. За него ударът бил
челен. Другият водач се опитал да избегне удара, но имало някакъв насип край
пътя, който му попречил да избегне удара. Свидетелят заявява, че се е движел
със скорост от около 40 км/час.
С оглед
на автотехническата експертиза и показанията на св. Б.и Д. съдът приема, че
поведението на водача на т.а „Фиат Дукато” -
И.Д.Д., е виновно и противоправно. Същият е нарушил
правилата за движение по пътищата, уредени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.2,
**ал.1, тъй като се е движел с по-висока скорост от 60
км/час от разрешената за този пътен участък от 30 км/час, не е съобразил
скоростта си на движение с пътната обстановка – предстоял е остър завой, и с метеороличните условия – валял е дъжд и град,
пътят е бил мокър и хлъз гав, поради което не е могъл да вземе завоя и е
навлязъл в платното за насрещно движение.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от
в.л. С., което съдът приема, се установява, че от ПТП ищцата е претърпяла
следните телесни повреди: контузия на гърдите и корема, счупване на шесто и
седмо ребра вляво, счупване на гръдната кост. Спрямо нея е приложено
консервативно лечение с вливане на инфузионни разтвори, бронхолитици. При
прегледа, извършен на 07.02.2018г., вещото лице не е установило трайни
последици от уврежданията, получени при произшествието. След инцидента ищцата
два месеца е изпитвала болки в лява гръдна половина. При прегледа на
07.02.2018г. се е оплакала от болки в областта на счупването на ребрата при промяна
на времето. В съдебно заседание вещото лице С. заявява, че при тези травми
възстановителният период е продължил три месеца. При счупване на ребрата
болките са по-интензивни през първия месец. Счупването на гръдната кост и
зоната на счупването на ребрата – 6-то до 7-мо ребро вляво отговарят на спецификата
на коланна травма.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от в.л.
Т. – специалист вътрешни болести и онкология, се установява, че няколко месеца
след ПТП ищцата е получила подутина в областта на лявата гърда от 4 см. с
неравна повърхност, слабо болезнена. Поставена е диагноза – *********. Причина
за това заболяване е промяна на нивото на хормоните, предимно на естрогените.
Значение за появата на заболяването има и наследствеността, както и
констукцията на гърдата. Това заболяване не е в причинно-следствена връзка с
процесното произшествие. Няма доказана причинно-следствена връзка с предхождащ
силен удар или травма в областта на гърдата. От това заболяване е възможно
пациентката да изпитва болки в областта на гърдата. При проведения преглед,
извършен година и половина след датата на произшествието, не са установени
данни за болезнени участъци при палпация на гърдата. Пациентката също е отрекла
наличие на болков синдром пред вещото лице. Според експерта, след проведената
обезболяваща терапия, оплакванията са отзвучали.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по
делото е разпитана св. Й.– сестра на ищцата. От нейните показания се
установява, че е посетила пострадалата в болницата непосредствено след
пътно-транспортното произшествие. Тялото на ищцата „от рамото до коляното” било
„цялото синьо”. След изписването й от болницата я свалили на носилка до колата,
а след това на ръце я пренесли в дома й. Тя била вдовица, живеела сама, поради
което свидетелката останала при нея. Заедно със сина на ищцата се грижели за
нея. Три месеца свидетелката била неотлъчно до Н. през месеците март, април и май.
На първи май мъжът на свидетелката я попитал дали вече може да се прибере в
къщи, но свидетелката пожелала да остане още известно време при сестра си. До
10-ти или 15-ти юни продължила да се грижи за нея. През време на
възстановителния период два-три месеца ищцата ползвала подлога. Свидетелката я
мажела с лекарства, поставяла листа от зеле по тялото й. Най-тежко било
състоянието на гърдата на ищцата, тя
била „в буци, почерняла”, всеки ден излизали нови синини, боляла я гръдната
кост. Към м.юни ищцата вече ставала, но с чужда помощ, нейният син й помагал. Пиела лекарства. През цялото време се
оплаквала от болки. При студено време изпитвала болки в ребрата и в гръдната
кост.
С оглед на гореобсъдените медицински експертизи и показанията на св.Йорданова,
съдът приема, че при пътно-транспортното произшествие на ищцата са причинени следните телесни поверди: контузия на гърдите и корема, счупване на шесто и седмо
ребра вляво, счупване на гръдната кост, от които е претърпяла болки и страдания
по време на лечението и възстановителния период. Фиброкистичната мастопатия не
е в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установявт настъпването на
всеки един от юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради
което искът е доказан по основание.
При определяне размера
на иска съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата към датата на ПТП – 69 г.; вида на телесните повреди - контузия на гърдите и корема, счупване на
шесто и седмо ребра вляво, счупване на гръдната кост; продължителността на лечебния
и възстановителен период – 3 месеца, от които през първия месец болките и
страданията са били по-интензивни; обстоятелството, че по време на лечението
ищцата е спазвала постелен режим и е разчитала на помощта на своите близки – на
сестра си св.Й.и на сина си, тъй като първоначално не е могла да се обслужва
сама, едва през м.юни/на третия месец след катастрофата/ е започнала да се
придвижва сама. При определяне размера на обезщетението съдът отчете и
преживеният от ищцата стрес и типичните за механизма на настъпването на вредите
негативни емоционални преживявания. От друга страна съобрази
обостоятелството, че травмите на ищцата са излекувани, не са останали трайни
последици от уврежданията. Според в.л. С. е възможно, при смяна на времето, да
изпитва болки в областта на счупването на ребрата, а св. Й.потвърждава, че при
влошаване на времето ищцата се оплаква от болки в областта на зарастналите
счупвания на ребрата и гръдната кост.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 25 000лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000лв., следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за съпричиняване: Ответникът поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен
колан или с неправилно поставен обезопасителен колан. Възражението
е неоснователно. От медицинската експепртиза, изготвена от в.л. С., и
показанията на св.Б.се установява, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен
колан. Не бяха ангажирани доказателства от ответника, че ищцата е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, а тежестта на установване на това
обстоятелство е върху него.
По разноските: Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 553лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат К. И. Н. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1015лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер на 1000лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на
225лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.А.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: *** А, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 25 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на гърдите и корема, счупване на шесто и седмо
ребра вляво, счупване на гръдната кост, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 23.03.2016г., по вина на водача на т.а. „Фиат Дукато”
с рег. № ********– И.Д.Д., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 23.03.2016г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.А.Н. да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер 553лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД да заплати на адвокат К. И. Н. ***,
адрес за призоваване: гр. София, бул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1015лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1000лв.върху уважената част от иска,
а на СГС разноски за вещи лица в размер на 225лв., съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :