Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
04.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №304 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Първоначално делото е образувано по жалба на ЕТ „Мира-75-М.П.“, със седалище и адрес на управление гр.Д., ***, представляван от М.И.П., против Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., потвърден и изменен с Решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
С Решение №271/24.07.2020 г., постановено по адм.дело №602/2019 г., състав на Административен съд – Хасково отхвърля така подадената жалба.
С Решение №3562/17.03.2021 г., постановено по адм.дело №9784/2020 г., Върховният административен съд отменя Решение №271/24.07.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по административно дело №602/2019 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М.И.П., осъществяваща търговска дейност като ЕТ „Мира-75-М.П.“, против Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените с него задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и лихви за периода 2011 г. – 2015 г. и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ и лихви за същия период, и връща делото в посочената част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд.
В мотивите на частично отменителното окончателно съдебно решение са изложени следните съображения:
С Ревизионния акт на ревизираното лице едноличен търговец, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, са установени задължения за:
1. ДДС за периода м. декември 2011 г. – м. декември 2015 г. в общ размер 62 528,94 лв. и лихва – 36 014,91 лв.;
2. данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец – за 2011 г. – 2015 г. в общ размер – 43 857,98 лв. и лихва – 24 605,93 лв.;
3. вноски ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2011 г. – 2015 г. в общ размер – 20 728,24 лв. и лихва – 9 338.33 лв.
Данъчните основи за облагане с пряк и косвен данък и осигурителния доход са определени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, с оглед констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Посочено е, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на Ревизионния акт е допустимо и е обосновал верен извод за това, че актът е валиден, издаден от компетентни органи. Същият съд правилно е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДДС за периода 01.12.2011 г. – 01.07.2012 г., както и на задълженията по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО за 2011 г. Правилни са констатациите, че Ревизионният акт е мотивиран, като мотивите са изложени в Ревизионния доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от Ревизионния акт.
Посочено е, че от фактическа страна съдът е приел за установено в хода на ревизията, че според оборотна ведомост и детайлна книга на сметка 304 стоки годишните кореспонденции Д-т сметка 702 „Приходи от продажби”/К-т сметка 304 „Стоки” показват изписани и продадени стоки, които са в по-голям размер от отчетените такива по ОПР и ГДД. Установените разлики не се оспорват от жалбоподателката, а и посочените констатации се потвърждават от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Тезата на жалбоподателката е, че разликите в отчетната стойност на изписаните стоки е в резултат на брак на стоки основно поради изтекъл срок на годност, счупени бутилки и нарушена цялост на опаковките. Представя заповеди за инвентаризация с цел да се установи количеството негодни материални запаси и протоколи за брак. От протоколите се установява бракуване на стоки, свързани с дейността на ЕТ, която се осъществява в Пицария „Амиго-3” в гр.Д., а именно – алкохолни и безалкохолни напитки и хранителни стоки. Не е спорно също така, че във връзка с придобиването на стоките е ползван данъчен кредит.
За разрешаването на основния спорен въпрос между страните по делото, а именно за това доказва ли жалбоподателката брак на стоки с отчетна стойност в общ размер 282 025,97 лв. за периода 2011 г. – 2015 г. от общо отписаните по оборотна ведомост – 573 724,12 лв. чрез представените от нея протоколи, правилно съдът е обсъдил разпоредбата на чл.80, ал.2, т.5 от ЗДДС, регламентираща изключение от правилото на чл.79, ал.1 от ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит при придобиването на стоки при брак и липси. Посочено е също, че според чл.80, ал.2, т.5 от ЗДДС, в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че е извършен брак на стоки поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. В случая не се прави позоваване на нормативен акт, макар в протоколите да е записана причина за бракуването на стоките – изтекъл срок на годност. В тежест на търговеца при всички случаи е да докаже документално основанието за брак, а именно – изтекъл срок на годност/трайност. За това е необходимо в протоколите за брак да е посочена конкретна партида стоки, подлежащи на бракуване, и срок на годност според етикета на производителя. Същевременно водената от лицето счетоводна отчетност трябва да дава възможност за контрол на изписването на материалните запаси по партидата, за да може да се установи връзка между бракуваното количество стоки и определена партида стоки. Безспорно изпълнението на тези изисквания налага аналитичност на счетоводните записвания. Прието е, че „посочените изисквания не са изпълнени в случая, тъй като в протоколите за брак няма посочена партида на стоките и срок на годност/трайност, нито аналитично завеждане и изписване на стоките по видове.“ Изложени са и други аргументи в подкрепа на тезата на ревизиращия екип, че не е налице брак на стоки с посочената по-горе отчетна стойност. Прието е за неоснователно и направеното в допълнението към касационната жалба възражение, че е налице декларирана загуба за всички процесни години, която е следвало да бъде пренасяна, но това не е направено от ревизиращия екип.
Касационният съдебен състав е намерил за правилен изводът на органите по приходите и съда, че са налице данни за укрити приходи, съответстващи на изписаните и продадени стоки с отчетна стойност, която не е намерила отражение в ОПР и ГДД, поради което в ревизията не е направена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС за стоките, за които ревизираното лице твърди, че са бракувани поради изтекъл срок на годност, а с оглед обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е формирана данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК чрез прибавяне към отчетната стойност на установените за годините средни надценки, върху която е начислен ДДС във връзка с осъществени продажби.
Прието е, че констатациите в Ревизионния доклад относно надценките са направени въз основа на данните от сметка 304 за отчетна стойност на стоките и данните от сметка 702 – приходи от продажби. Тези надценки за първи път се оспорват от жалбоподателката в допълнително представената след срока за касационно оспорване молба за уточнение и допълнение, същата не е била оспорена в първоинстанционното производство и от страна на жалбоподателката не са били ангажирани доказателства за различна надценка от приетата в ревизионния доклад.
Посочено е, че същото се отнася и до констатацията в Ревизионния доклад, че за 2012 г. и за 2014 г. ревизираното лице не е извършило преобразуване на финансовия резултат с размера на непризнатите разходи за лихви на основание чл.43 от ЗКПО, като тази констатация не е оспорена от жалбоподателката.
За основателен е възприет единствено доводът за неправилно формирана основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и съответно – осигурителния доход. Посочено е, че данъчната основа за облагане с данък в размера по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е формирана от ревизиращия екип като към декларираните от ЕТ приходи за съответната година в ГДД са прибавени приходите, за които е установено, че не са отчетени (са укрити) и съответстват на неотразените разходи за придобиване на стоки (отчетна стойност на стоките) в ОПР и ГДД, но за които са налице данни в оборотната ведомост. Същевременно тези разходи за придобиването на стоки, за които самите ревизиращи органи са приели, че не са намерили отражение в ГДД, не са включени при определянето на основата за облагане. Посочено е, че дори и в производство по реда на чл.122 от ДОПК основата за облагане следва да се определи обективно въз основа на всички налични данни, така че да е максимално близка до действителната такава. Посочено е също, че в случая не става въпрос за констатация в Ревизионния акт, която съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК се счита за вярна до доказване на противното, а за законосъобразност на Ревизионния акт, която съдът е длъжен да прецени съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК.
По подробно изложените съображения касационна инстанция е приела, че оспореното решението на административния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в частта му, в която е потвърден Ревизионния акт относно установените с него задължения за
1. данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и лихви за периода 2011 г. – 2015 г., и
2. задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2011 г. – 2015 г. и лихви,
тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и не е установен чрез ССЕ по реда на чл.171, ал.2 от АПК правилният размер на основата за облагане и осигурителния доход.
Поради това решението следва да се отмени в посочената част и да се укаже на жалбоподателката при повторното разглеждане на делото, че следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че неправилно с Ревизионния акт е определен размерът на разходите при формиране на финансовия резултат за всички ревизирани години, съответно – да изчисли размери на дължим данък по ЗДДФЛ от дейност като ЕТ и дължими задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО вр. чл.124а от ДОПК, заедно с лихвите за забава.
След връщане на делото в отменената му част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Хасково, на жалбоподателя е указано, че следва да ангажира доказателства за обстоятелствата, изрично посочени в мотивите на отменителното решение.
Чрез пълномощника си в съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата в тази й част и формулира задачи към съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмена молба претенция за постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваният Ревизионен акт да бъде изцяло потвърден.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
В раздел IV от Ревизионен доклад №Р-16001618003956-092-001/20.12.2018 г., са изложени подробно констатациите на ревизиращия орган, за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, въз основа на които за ревизирания период 01.11.2011 г. – 31.12.2015 г. се определя данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физически лица по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Обсъдени са представените от ревизираното лице 28 броя протоколи за брак на стоково-материални ценности – напитки и хранителни стоки, и са развити съображенията, въз основа на които се приема, че те не са изготвени в съответствие с изискванията на нормативен акт, както е регламентирано в чл.80, ал.2 (неточно посочена ал.1), т.5 от ЗДДС и че протоколите за брак не са относимо обстоятелство за анализа, т.е. преценено е неприлагане хипотезата на чл.80, ал.2 от ЗДДС, според която „Корекции по чл.79 не се извършват в случаите на: т.5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт“.
Извършен е анализ на приходите и разходите, като документи, доказващи размера на брутния приход са взети предвид подадените справки-декларации по ЗДДС в едно с дневниците за продажби за периода, приходите, посочени в ГДД по чл.50 от ЗКПО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и приходите, посочени в ОПР към ГФО, подробно описани по периоди. Установено е, че данните за разходи в ГДД и ОПР не съответстват на счетоводните записвания и оборотни ведомости по години. По отделни години са установени стойностите на счетоводно отписани активи над декларираната с ОПР и ГДД отчетна стойност на продадените активи. Установени са разлики по години между отчетната стойност на изписани стоки по кредита на счетоводна сметка 304 Стоки и дебита на сч.с-ка 702 Приходи от продажба на стоки по счетоводни данни съгласно представените счетоводни регистри „Аналитичен регистър на ЕТ „Мира-75-М.П.“ Сметка 304 от ЗЛ и декларираните стойности по ГДД. Посочено е, че сумите представляват изписани по счетоводни данни към 31.12. на съответната година с мемориални ордери стоки, отчетната стойност на които не е намерила отражение в разходите по ГДД. Констатирано е, че съгласно представените от ревизираното лице годишни главни книги, са налице годишни кореспонденции дебит счетоводна сметка 702 Приход от продажба на стоки срещу кредит счетоводна сметка 304 Стоки, при което са изписвани продадени стоки в по-голям размер от отчетените такива в ОПР и ГДД. Направен е извода, че въпросните стоки са напуснали патримониума на ревизирания субект, в резултат на осъществени от него продажби, т.е. същите са станали обект на облагаеми доставки, като косвеният данък, дължим върху продажната им цена, не е отчетен като задължение към бюджета. Установена при ревизията е средната надценка при продажба на стоките и по отделни години – приходите от продажби, неотчетени от РЛ.
В обобщение е установено, че М.И.П. е извършвала стопанска дейност чрез едноличния търговец „Мира-75-М.П.“ в собствен обект – заведение за бързо обслужване – пицария „Амиго-3“, находящ се в гр.Д., ***, с максимален капацитет до 40 места за сядане. При ревизията е установено, че са налице неотчетени продажби на стоки, намерили отражение в подадените ГДД и ОПР, съответно в размер на: 107 043,19 лв. за 2011 г.; 96 728,67 лв. за 2012 г.; 31 799,18 лв. за 2013 г.; 50 831,68 лв. за 2014 г. и 26 723,49 лв. за 2015 г. М.И.П. не е декларирала тези приходи от продажби на стоки, а тези суми следва да участват при формиране на облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец.
Въз основа на това е определена данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физически лица по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за ревизирания данъчен период, по години, (ДО, определена при ревизията), както следва:
115 763,49 лв. за 2011 г.;
105 058,78 лв. за 2012 г.;
33 572,74 лв. за 2013 г.;
57 030,92 лв. за 2014 г. и
28 913,49 лв. за 2015 г.
Съответно е определен дължимият на ЕТ по ЗДДФЛ данък за внасяне, респ. за довнасяне по отделните години, и дължимите на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви за невнесените в срок суми, както следва:
за 2011 г. – разлика за довнасяне след ревизията – 15 434,17 лв.;
за 2012 г. – разлика за довнасяне след ревизията – 14 239,02 лв.;
за 2013 г. – разлика за довнасяне след ревизията – 3 875,63 лв.;
за 2014 г. – разлика за довнасяне след ревизията – 7 280,88 лв.;
за 2015 г. – разлика за довнасяне след ревизията – 3 028,28 лв.;
Същите суми са предложени за установяване в т.т. 1 – 5 вкл. от таблицата към Ревизионния доклад, с лихвите, изчислени към 20.12.2018 г. и установени като размер на задълженията, с т.т. 1 – 5 вкл. от таблицата към Ревизионния акт, с лихвите, изчислени към дата 17.01.2019 г. Общият им размер възлиза на 68 463,91 лв., от които данък 43 857,98 лв. и лихва – 24 605,93 лв.
В т.т. 55 – 69
вкл. от таблицата към Ревизионния акт са изчислени задълженията на търговеца за
ДОО – за самоосигуряващи се (16
155,50 лв.; лихва – 7 844,68 лв.);
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се (7 929,08 лв.; лихва – 3 695,40 лв.) и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се (4
955,67 лв.; лихва 2 406,34 лв.),
за периода 2011 г. – 2015 г.
С Решение №230/12.04.2019 г. на Директор на ОДОП – Пловдив, Ревизионният акт е изменен в тази му част, като общият размер на вноските за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ е намален от 29 040,25 лв. на 20 728,24 лв., а общият размер на лихвите – от 20 728,24 лв. на 9 338,33 лв.
В настоящото производство беше назначена съдебно-счетоводна експертиза и изготвено заключение на вещото лице П.П.П., със задачи на първо място да изчисли данъчния финансов резултат, чрез приспадане на доставната цена на стоките, за които се твърди, че има укрита продажба, а именно стоките, описани в протоколите за брак. В изпълнение на тази задача вещото лице е установило от проверката на процесния Ревизионен акт определените от органите по приходите недекларирани продажби с включена надценка и е посочил размер на отчетната стойност на отписани активи, която е използвана от органите по приходите за определяне на неотчетените продажби. В табличен вид съобразно указанията в мотивите на отменителното решение на ВАС вещото лице е определило размера на данъчния финансов резултат конкретно за недекларираните от жалбоподателя продажби, като финансовият резултат е определен и при съобразяване с основен счетоводен принцип за съпоставимост на приходи и разходи.
В отговор на задача 2, да изчисли облагаемия доход, чрез прилагане разпоредбите на чл.78 от ЗКПО, коригира финансовия резултат от отчетните периоди за отчетени загуби за 2011 г. – 2015 г., и да приспадне загубите от финансовия резултат, вещото лице е посочило, че по данни от ГДД жалбоподателят не е отчел загуби през процесния период, а след корекция финансовия резултат също не се установяват загуби, подлежащи на приспадане. Експертът е изчислил и посочил в табличен вид облагаемия доход по години, след приспадане на ЗОВ, както следва:
13 537,85 лв. за 2011 г.;
7 812,38 лв. за 2012 г.;
3 673,75 лв. за 2013 г.;
6 858,19 лв. за 2014 г. и
3 370,02 лв. за 2015 г.
В отговор на въпрос 5, въз основа на така формираните коригирани годишни данъчни финансови резултати на едноличния търговец, вещото лице е изчислило и облагаемия доход по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, както и размера на задължителните вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, като за тези суми е коригирало размера с платените през годините от задълженото лице авансови вноски и съответно е изчислило размера на лихвите. По отношение дължимите лихви, вещото лице ги е изчислявало за периода от 01.05. на съответната година, като е посочило, че органите по приходите са изчислявали лихвите, считано от 01.04. на съответната година, което е срока за изчисляване на лихви на юридическите лица, като не е съобразен чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ (според който в приложимата редакция дължимият данък по чл.48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода).
Вещото лице е изчислило задълженията на ревизираното лице в следните размери:
за 2011 г.
Данък по ЗДДФЛ за довнасяне – 1 155,13 лв. и лихва 789,15 лв.;
ДОО – 2 045,37 лв. и лихва 1 535,40 лв.;
ЗО – 1 003,86 лв. и лихва 685,80 лв.;
ДЗПО – 627,41 лв. и лихва 470,98 лв.
за 2012 г.
Данък по ЗДДФЛ за довнасяне – 706,86 лв. и лихва 410,42 лв.;
ДОО – 725,35 лв. и лихва 421,15 лв.;
ЗО – 356,00 лв. и лихва 206,70 лв.;
ДЗПО – 222,50 лв. и лихва 129,19 лв.
за 2013 г.
Данък по ЗДДФЛ за довнасяне – 551,06 лв. и лихва 263,97 лв.;
Допълнителни ЗОВ не са дължими.
за 2014 г.
Данък по ЗДДФЛ за довнасяне – 1 020,73 лв. и лихва 385,24 лв.;
ДОО – 505,37 лв. и лихва 190,74 лв.;
ЗО – 248,03 лв. и лихва 93,61 лв.;
ДЗПО – 155,02 лв. и лихва 58,51 лв.
за 2015 г.
Данък по ЗДДФЛ за довнасяне – 467,50 лв. и лихва 128,58 лв.;
Допълнителни ЗОВ не са дължими.
Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган и насочена срещу част от акта, която не е отменена, а в случая е частично потвърдена и частично изменена с Решението на решаващия орган.
Предвид диспозитива на Решение №3562/17.03.2021 г. по адм.дело №9784/2020 г. на ВАС, в частта му, касаеща установеното задължение за периода 01.12.2011 г. – 31.12.2015 г. за Данък върху добавената стойност и съответните лихви, Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., потвърден с Решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, е влязъл в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалваната част на Ревизионния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за частично основателна.
Процесният Ревизионен акт е издаден от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия, а и такива не се твърдят от оспорващия.
С обжалваната част на Ревизионния акт са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на данъчния субект М.И.П., с регистрация като едноличен търговец „Мира-75-М.П.“, като е установен дължим данък за довнасяне на ЕТ за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер, по-голям от внесения от търговеца.
В приложимата редакция на чл.48 от ЗДДФЛ, е регламентирано определянето размера на данъка, както следва: ал.2 – Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл.29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто; ал.3 – От определените по ал.1 и 2 данъци се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло, и не намира за необходимо да преповтаря съображенията, изложени в съдебното решение при предходното разглеждане на спора и касационното му оспорване, въз основа на които е приет за безспорно установен и правилен изводът на ревизиращия орган – за наличие данни за укрити приходи, съответстващи на изписаните и продадени стоки с отчетна стойност, която не е намерила отражение в ОПР и ГДД, и правилно определяне размера на надценката.
Единственият
останал неразрешен спорен въпрос по делото е относно правилното изчисляване
размера на данъчната основа, съобразно указанията в отменителното решение на
ВАС. Установява се, че ревизиращият орган е формирал данъчната основа за
облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като към декларираните от едноличния
търговец приходи за съответната година в ГДД са прибавени приходите, за които е
установено, че не са отчетени (са укрити) и съответстват на неотразените
разходи за придобиване на стоки (отчетна стойност на стоките) в ОПР и ГДД, но
за които са налице данни в оборотната ведомост, без да включи разходите за придобиването
на тези стоки, при определянето на основата за облагане. Това е сторило вещото
лице, изготвяйки заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета без
оспорване от страните по делото. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице
в тази насока, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и
обективността му. Изчислените от експертизата стойности за съответните години
следва да се приемат за действителните размери на дължимите за довнасяна от
жалбоподателя Данък по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО, и съответните лихви за забава,
които вещото лице е изчислило коректно, съобразявайки предвидения в чл.67, ал.5
от ЗДДФЛ срок (до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на
дохода), в който се внася дължимият данък по чл.48.
Ето защо
обжалваният Ревизионен акт, в потвърдената му и изменена с Решение
№230/12.04.2019 г. на Директор на ОДОП – Пловдив, част, следва да бъде отменен частично,
за задълженията на търговеца над определения от експертизата размер, и изменен
в останалата му част, като неправилно изчислените размери на задълженията бъдат
съобразени с изчислените от експертизата размери. В частта на ревизионния акт,
касаеща определеното на жалбоподателя задължение за ДОО за периода 2011 г.,
жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като експертизата е изчислила
задължението на 2 045,37 лв., т.е. в размер, превишаващ определения в
Решението на Директора на ОДОП – Пловдив такъв от 1 627,18 лв. Изчислените
от експертизата лихви за забава също са в по-висок размер от изчислените от
данъчния орган.
Общият размер на отменената част от акта възлиза на 13 411,39 лв. (от които 9 923,40 лв. главница и 3 487,99 лв. лихви).
Общият размер на изменената част от акта – от 82 272,25 лв. (от които 53 035,64 лв. главница и 29 236,61 лв. лихви) на 11 978,86 лв. (от които 7 744,82 лв. главница и 4 234,04 лв. лихви), или разликата е 70 293,39 лв.
Общият размер на отхвърлената част от жалбата възлиза на 2 846,84 лв. (от които 1 627,18 лв. главница и 1 219,66 лв. лихви).
При този изход на спора, основателна съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни са присъждане на разноски по делото.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. е в размер на 3 486 лв. Съразмерно на отхвърлената част на жалбата (15%), на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 523 лева.
В настоящото производство жалбоподателят е направил разноски от 550 лв. – депозит за вещо лице и 3 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г., което по изрично направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерно, съобразно минималния размер, изчислен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на направените в настоящото производство разноски от жалбоподателя възлиза на 4 150 лв. Съразмерно на уважената част на жалбата (85%) на същия се следват разноски в размер на 3 527,50 лева.
На основание чл.226, ал.3 от АПК, в настоящото производство на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските, направени за водене на адм.дело №9784/2020 г. пред ВАС – внесена държавна такса за касационно обжалване от 1 576,60 лв. и заплатено по фактура №**********/06.11.2020 г. възнаграждение от 7 680,84 лв. по Договор за правна защита и съдействие №984/05.11.2020 г., или общо 9 257,44 лв., дължими съобразно уважената част от касационната жалба (50%) и съобразно изхода на настоящото производство, в размер на 3 934,41 лв.
Като краен резултат на ответника се дължат 523 лв., а на жалбоподателя – 7 462 лв., или след прихващане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени дължими от ответника разноски в размер на 6 939 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., в частта му, изменена с Решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на М.И.П. с ЕТ „Мира-75-М.П.“, гр.Д., са установени задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице, както следва:
(1) Вноски за ДОО
- за период 2013 г. в размер на 1 868,98 лв. главница и 892,17 лв. лихви;
- за период 2015 г. в размер на 3 476,65 лв. главница и 955,25 лв. лихви;
(2) Вноски за ЗО
- за период 2013 г. в размер на 1 159,31 лв. главница и 553,41 лв. лихви;
- за период 2015 г. в размер на 1 621,93 лв. главница и 445,64 лв. лихви;
(3) Вноски за ДЗПО – УПФ
- за период 2013 г. в размер на 730,07 лв. главница и 348,50 лв. лихви и
- за период 2015 г. в размер на 1 066,46 лв. главница и 293,02 лв. лихви.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., в частта му, потвърдена и изменена с Решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на М.И.П. с ЕТ „Мира-75-М.П.“, гр.Д., допълнително са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице, както следва:
(1) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
- за 2011 г. в размер на 15 434,17 лв. главница и 10 665,93 лв. лихви;
- за 2012 г. в размер на 14 239,02 лв. главница и 8 382,59 лв. лихви;
- за 2013 г. в размер на 3 875,63 лв. главница и 1 888,89 лв. лихви;
- за 2014 г. в размер на 7 280,88 лв. главница и 2 808,67 лв. лихви;
- за 2015 г. в размер на 3 028,28 лв. главница и 859,85 лв. лихви;
(2) Вноски за ДОО
- за период 2012 г. в размер на 1 535,34 лв. главница и 888,87 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 2 209,78 лв. главница и 832,17 лв. лихви;
(3) Вноски за ЗО
- за период 2011 г. в размер на 1 016,98 лв. главница и 694,19 лв. лихви;
- за период 2012 г. в размер на 959,59 лв. главница и 555,56 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 1 357,41 лв. главница и 511,18 лв. лихви;
(4) Вноски за ДЗПО – УПФ
- за период 2011 г. в размер на 635,62 лв. главница и 476,43 лв. лихви;
- за период 2012 г. в размер на 599,74 лв. главница и 347,21 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 863,20 лв. главница и 325,07 лв. лихви,
като вместо това определя задължения
за:
(1) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за довнасяне
- за 2011 г. в размер на 1 155,13 лв. главница и 789,15 лв. лихви;
- за 2012 г. в размер на 706,86 лв. главница и 410,42 лв. лихви;
- за 2013 г. в размер на 551,06 лв. главница и 263,97 лв. лихви;
- за 2014 г. в размер на 1 020,73 лв. главница и 385,24 лв. лихви;
- за 2015 г. в размер на 467,50 лв. главница и 128,58 лв. лихви;
(2) Вноски за
ДОО
- за период 2012 г. в размер на 725,35 лв. главница и 421,15 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 505,37 лв. главница и 190,74 лв. лихви;
(3) Вноски за ЗО
- за период 2011 г. в размер на 1 003,86 лв. главница и 685,80 лв. лихви;
- за период 2012 г. в размер на 356,00 лв. главница и 206,70 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 248,03 лв. главница и 93,61 лв. лихви;
(4) Вноски за ДЗПО – УПФ
- за период 2011 г. в размер на 627,41 лв. главница и 470,98 лв. лихви;
- за период 2012 г. в размер на 222,50 лв. главница и 129,19 лв. лихви;
- за период 2014 г. в размер на 155,02 лв. главница и 58,51 лв. лихви,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Мира-75-М.П.“, гр.Д., срещу Ревизионен акт №Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., в частта му, изменена с Решение №230/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която са установени задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице, както следва:
(1) Вноски за ДОО
- за период 2011 г. в размер на 1 627,18 лв. главница и 1 219,66 лв. лихви.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление, да заплати на ЕТ „Мира-75-М.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ***, разноски по делото в размер на 6 939 (шест хиляди деветстотин тридесет и девет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: