№ 15066
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110151711 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – Ф. В. Г., редовно уведомена, не се явява, представлява се
от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – „И.С.“ АД, редовно уведомен, представлява се от адв.
Б., с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба от 02.06.2023 г. от процесуалния представител
на ищеца, във връзка с депозираната на 10.05.2023 г. молба от ответника.
АДВ. Б. - Запозната съм с молбата на ищеца от 02.06.2023 г.
СЪДЪТ, като взе предвид изложеното в молбата от 02.06.2023 г.
становище от процесуалния представител на ищеца, намира същото за
неоснователно.
Приложените към молба от 10.05.2023 г. доказателства, следва да бъдат
приети, тъй като по отношение на същите не е настъпила преклузия за
представянето им, доколкато са ангажирани във връзка с възражението
направено в предходното съдебно заседание, относно достъпът на ищцата до
служебния й имейл, с оглед на което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА доказателства приложени към молба от 10.05.2023 г.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, с
оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. В. - Моля да постановите решение, с което да уважите
предявените искове. Считам, че същите са доказани по основание и размер.
Претендирам разноски съгласно приложеният към исковата молба списък по
чл. 80 от ГПК. Искам да нахвърлям само няколко обстоятелства относно
събраните по делото доказателства. Първо считам, че е неправилно
определението на съда, с което се приобщават доказателства, тъй като в
отговора на исковата молба, ответникът изрично е посочил, че на 1 април е
изпратил имейл, с който е уведомен моят доверител за въпросните условия и
оспорването на това обстоятелство, не може да бъде тълкувано като
новоизникнали или новооткрити факти и доказателствено искане във връзка с
това обстоятелство не дава право на ответника отново да представи
доказателства, които да са свързани с друго твърдение, което не съществува в
отговора на исковата молба. Считам, че въпросните доказателства не следва
да бъдат приобщавани към кориците на делото, тъй като не е налице нито
едно от двете основания, които дават възможност да бъде преодоляна
преклузията. По съществото на спора, моля да имате предвид следното нещо.
Считам, че е недопустимо работодателят да създава изисквания за
поведението на работника или служителя за времето, през което той е в
отпуск, тъй като работникът не дължи полагане на труд и съответно не може
да бъде санкциониран за това. Дори и да се приеме, че има задължение, да
изпраща въпросните болнични, които са вменени от работодателя, то не може
работодателят да направи това нещо в ред различен от този, който е в
момента, в който работникът е на работа. Очевидно една майка, която гледа
децата си не й е основен приоритет по какъв начин точно да изпрати
болничните на работодателя. Предвид което, считам, че такова задължение не
може въобще да бъде създавано. По съществото за трите забележки, моля да
имате предвид следното: По отношение на първата забележка, се установи, че
има техническа грешка. За да има вина и за да може да се търси
дисциплинарна отговорност, трябва да има установена вина. Не е в тежест на
работодателя да установи, кога точно е липсвал служителя и дали има
оправдателен документ, но в същото време, ако служителят допусне
техническа грешка при предоставяне на болничния, то считам, че също не
може да му бъде търсена отговорност. По отношение на втората заповед за
налагане на дисциплинарно наказание забележка, моля да имате предвид, че в
мотивите на заповедта са обективирани две от трите обстоятелства за които е
2
търсена дисциплинарна отговорност, а именно за ненавременно представяне
на болнични и за неуведомяване на клиенти на работодателя. От събраните по
делото гласни свидетелски показания се установява, че е имало практика да
се изпращат и по Вайбър и е било потвърдено получаването на въпросните
документи от Вайбър, точно от счетоводителят, който ги осчетоводява. Дори
и да се приеме, че може да има такова задължение за работника, извън
работното му време, в някакъв много кратък срок да трябва да ги предоставя
на работодателя, то има потвърждение от представител на работодателя, че по
този начин се счита за редовно получаването на болничния лист и узнаването
от страна на работодателя за отсъствието. От разговора по Вайбър, който
беше потвърден от служителя, между служителя и ищцата, по никакъв начин
не може да се извлече, че тя е била недоволна от начина, по който е бил
изпратен, че примерно е имало указание, че молят това да е последният път,
в който се изпращат по Вайбър, да се спазва процедурата, напротив,
отговорът е „да разбира се аз ще го придвижа“, което по никакъв начин не
предполага служителят да е знаел, че това е поведение, което работодателят
не толерира, което създава някаква пречка за работния процес. По отношение
на третото наложено дисциплинарно наказание, от представените в
предишното съдебно заседание доказателства, се установи, че въпросният
отчет е изпратен, поради което, считам, че и в тази връзка не е извършено
дисциплинарното нарушение което е вменено. Ако счетете, че е извършено,
то моля да имате предвид следното обстоятелство, потвърдено в отговора на
исковата молба и това е, че това е единственият служител, за когото се
изискват ежедневни отчети, а не на две седмици, както е за всички останали.
Считам, че предвид събраните по делото доказателства, това, че на служител
му се налага да отсъства за отглеждане на децата си, докато те са болни, не
дава право на работодателя да проявява особено отношение към него и да му
изисква ежедневни отчети, което очевидно е целенасочено към това да бъде
преустановено боледуването, поради което считам, че има доказателства за
злоупотреба с право, тъй като от разпита на свидетелите се установи
всъщност, че това е била общата рестрикция към ищцата, което не считам, че
е право на работодателя. Предвид това, че е упражнено точно за едно лице,
навежда за белези за злоупотреба с право, което дори да се установи, че е
било допустимо да се изискват такива отчети, то същото не следва да бъде
прието за извършване на дисциплинарно нарушение.
АДВ. Б. - Моля да се отхвърлят всички искове на ищеца и да ми бъдат
присъдени разноски по делото. По отношение на първото наказание за
грешния болничен, е представен болничен само до 28 юли, която дата между
другото е рождения ден на ищцата, тя не се явява на работа с аргумент, че не
е видяла, че е представила грешен болничен. Не е ясно как работодателя да си
планира работния процес и е говорено със служителя да бъде съвестен и да се
погрижи да представи пълна и точна информация на работодателя относно
отсъствието си. Факта, че тя не е прегледала документа, показва
3
недопросъвестност при изпълнението на задълженията й от нейна страна. Тя
по никакъв друг начин, нито по Вайбър, нито по имейл не е уведомила за
продължителността на отсъствието си. Освен това в същата комуникация, тя
посочва, че е била уведомила клиентите си за отсъствието си. От
свидетелските показания става ясно, че не е вярно, тъй като според
показанията на свидетеля Атанасов, клиентите на дружеството са се оплакали
на него, че ищцата не се е включила на среща, на която те са я чакали. Което
говори, че първо не е уведомила тях, второ не е уведомила и самия
работодател за да отработи процеса. Отношението на ищцата към
комуникацията с ответника, като неин работодател, демонстрира несериозно
отношение и то повторяемо. Независимо, че е бил поставен в неудобна
позиция да търси служителката, като се основава на представените от самата
нея документи, работодателят е избрал на наложи най-ниското по степен
наказание за нарушение на задълженията на служителя – забележка, с което е
целял да й обърне внимание за последващите случаи, че трябва комуникира
отсъствията си своевременно. Относно твърденията, че имало изисквания за
полагането на труд по време на извинени отсъствия, считам, че това не е
вярно, тъй като тук не става въпрос за полагане на труд, а за уведомяване за
отсъствие, което е различно, макар да има връзка с трудовото
правоотношение. Относно факта, че имало практика за уведомяване по
Вайбър, напротив, в показанията на свидетелката М беше посочено, че само
ищцата уведомява по този начин и то на личния й Вайбър, а не на служебния.
Не на последно място напомням, че свидетелката М няма никакви
представителни правомощия по отношение на работодателя, с оглед на което
нейното мнение не би следвало да се взима за миродавно. По второто
наказание, относно изпратените графици и не явяването на следващи клиенти
и не изпращане на болнични, ищцата не е представила болничният лист в
двудневен срок. На 26 юли ищцата пропуска друга среща с клиент, клиентът
не е уведомен, ответникът получава оплаквания. За това има и писмени
доказателства по делото, комуникация по електронна поща. Болничните за
периода от 19 до 28 юли, които по памет, са двата изпратени по Вайбър, са
изпратени едва на 24 юли, което е в нарушение на двудневният срок по
Наредбата за медицинската експертиза. Ищцата напълно умишлено и
съзнателно не е изпълнила искането на работодателя да изпраща отчетите
свършената работа. В исковата молба това е потвърдено. Ищцата е знаела, че
са поискани отчети, но не била получила форма за отчети и сама е приложила
комуникация в тази посока. Отчети са изпращани на клиента, не е ясно защо
не са изпращани на ответника като работодател. По отношение на
твърдението, че това е искане само по отношение на ищцата, този факт е
адресиран в отговора на исковата молба. Да, така е, за период от няколко
месеца ищцата се е явила на работа за 10 работни дни. Тъй като за процеса на
работа, или на отсъствие по скоро, работодателят е установил, че той няма
яснота тя кога работи и кога не, тъй като работи дистанционно, за това са
поискани само от нея, защото тя е единствен специфичен случай, който
4
отсъства и не дава информация за това. Още по голяма изненада буди факта,
че тя извинява неизпращането с объркването на адреса на електронната поща,
не представя никакви доказателства за това, че е изпратила на грешен адрес.
Не че това ще поправи факта на неуведомяване, но поне щеше да покаже
някаква форма на добросъвестност. Отново се избира най-леката форма на
нарушение. По третото наказание липсващ отчет, изпратена е информация от
личният й имейл, което не е допустимо, това е ясно за всички, но предвид, че
пак не се изпращат доказателства в тази посока, изглежда, че наистина е било
немарливо отношение, като е изпратено на някакъв грешен адрес, или въобще
не е изпращано, тъй като това твърдение остана голословно. Нито една от
констатациите в заповедите за дисциплинарно наказание не е оспорено от
фактическа страна, а в представените в първото съдебно заседание
допълнителни доказателства от ищеца, прави впечатление, че в
комуникацията по Вайбър, ищцата пита изрично свидетелката М, която се яви
лично, дали да пусне информация за болничния си по Пейроу. С оглед на
това, искането за тази СТЕ беше напълно излишна, тай като е ясно, че тя е
била уведомена и е била напълно наясно за въведения от работодателя
механизъм за уведомяване и не го е спазила. Това беше в противоречие на
всичките принципи за процесуална икономия и добросъвестност. Буди
интерес факта, че съществената част от представените болнични са издадени
със задна дата, процедура която е допустима по изключение съгласно
Наредбата, за което дори не са й поискани някакви обяснения, как така
непрекъснато се издават със задна дата. Считам, че са доказани фактите за
нарушение на трудовата дисциплина. Считам, че избирайки най-леката форма
на дисциплинарно наказание – забележка, предвид многобройните безспирни
и видно съзнателни нарушения е премерена, с оглед поведението на ищцата.
С оглед на това моля исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени
разноски.
АДВ. В. - По отношение на разноските претендирани от ответника,
правя възражение за прекомерност. По отношение на твърдението на колегата
за използваната най-лека форма, моля съдът да има предвид, че е наложено не
едно дисциплинарно наказание, а три, наведнъж в един и същи момент, които
ако не бъдат оспорени в един бъдещ момент, до момента на тяхното
заличаване, при най-малкото нарушение създават основание за прекратяване
на трудовото правоотношение поради системни неизпълнения на трудовите
задължения, тъй като две или повече са системни нарушения, поради което
работодателят, ако беше действително толкова добросъвестен и беше
наложил едно единствено, бих могъл да приема тезата на колегата.
АДВ. Б. - Наказанията са три, за някъде към седем нарушения, с оглед
на това считам, че процесът е напълно адекватен.
5
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ
Съдебното заседание приключи в 11.38 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6