Решение по дело №3142/2020 на Районен съд - Добрич

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Добрич, 20.10.2021 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         Добричкият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

при участието на секретаря Галина Х., сложи за разглеждане гражданско дело № 3142 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Д.Б.Н. ЕГН ********** ***1, с която срещу М.П.Д. ЕГН ********** и Д. В.Д. ЕГН ********** ***, е предявен иск за признаване за установено в отношенията на страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от  5800лв.  обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот- ***, находящ се в ***, в периода 01.05.2015г.- 01.03.2020г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпъленние по ч.гр.д№ 687/2020г. по описа на РС Добрич.

 ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

           Страните са съсобственици на ***, находящ се в ***, при квоти за ищеца - 2/6 ид. части и за ответниците - 4/6 ид. части в режим на СИО.

          С влязло в сила съдебно решение по гр.д№ 5995/2014г. по описа на ВКС, ответниците са съдени да предадат владението върху 2/6 ид.части на ищеца на осн.чл.108 ЗС. Предвид на това, че ответниците не изпълнили задължението си по съдебния акт, Д.Б. им изпратил нотариална покана с искане да му бъде заплащано месечно обезщетение в размер на 100лв. или да бъде осигурена възможност за общо ползване на имота. Поканата е получена от ответниците на 01.05.2015г., но до момента ответниците не са заплатили обезщетение, нито са предали имота за общо ползване.

          Д.Б. се снабдил със заповед за изпълнение за дължимото обезщетение. Събразно указанията на заповедния съд и в дадения едномесечен срок ищецът предявил иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна, представлявана от особен представител- адв. И.С., депозира отговор с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага следните възражения:

-отправената покана за предоставяне съвместното ползване на съсобствения имот не е достигнала до знанието на ответниците. Видно от съдържанието на документа,  ищецът е поканил ответниците да му осигурят възможност за съвместно ползване на имота или да му заплащат обезщетение в размер на 100 лева месечно. На гърба на нотариалната покана нотариусът е отбелязал -„На 01.05.2015г. адресатите са уведомени при условията на чл.47 ГПК. От което следва, че нотариусът е приел, че поканата е редовно връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК след залепване на уведомление и след изтичането на срока предвиден в чл.47, ал.5 от ГПК.

За да се приложи обаче разпоредбата на чл.47, ал.З от ГПК трябва стриктно да се изпълни процедурата по чл.47, ал.1 и 3 от ГПК, включително да са налице обстоятелствата, при които е осъществено залепването, в това число къде е залепено съобщението, пуснато ли е уведомление в пощенската кутия, как се е уверил нотариусът , че това е адресът на получателите. При този ред на връчване нотариусът е длъжен да удостовери не само датата на залепване на уведомлението, но и предвидените в процесуалния закон предхождащи действия, обуславящи прилагането на този ред- датите на които е търсено лицето, причините, поради които връчването на поканата не е осъществено, извършвана ли е проверка за настоящ и постоянен адрес на ответниците.

Видно от приложеното към нотариалната покана уведомление, в същото е посочено, че е залепено на входната врата, без обаче да бъде конкретизирано точното място/ входната врата на апартамента или на блока/, в коя пощенска кутия е пуснато, имал ли е достъп до нея и изобщо има ли пощенска кутия. Не е извършено отбелязване колко пъти, на кои дати и по кое време на деня е посетен адреса и кое е наложило този начин на връчване. Процедурата по връчване не е спазена, което от своя страна обуславя извод за нередовно връчване. Резултатът от нередовното връчване е, че поканата не е произвела целеното от ищеца действие да сведе до знанието им описаните в поканата претенции.

-Ответниците не са се противопоставяли на желанието на съсобственика да упражнява ползването на имота, не са изпадали в забава, и не дължат обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота.

-Искът се оспорва и по размер. Респективно се оспорва и акцесорната претенция.

Претендира се отхвърляне и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

          Съгласно нот.акт№ 92, том ІVс/1969г. П.М.Д. е признат за собственик на ***, със застроена площ от 84,55кв.м., въз основа на договор за покупко- продажба. Не е спорно за страните, че възмездното придобиване станало по време на брака му с М.С.Д..

          По делото е представено удостоверение за наследници № 008294/15.11.2011г. на П.М.Д.. Съгласно вписванията в удостоверението, призовани да наследят ***Д. са М.С.Д., съпруга и двама низходящи Д.П.Н.  и М.П.Д..

          С нот.акт№ 144, томІІ, рег.№ 4080/02.12.2009г. М.С.Д. продала на Д.П.Н. собствените си 4/6ид части от имот- ***, находящ се в ***. Като приложение към този договор е посочен нот.акт№ 92, том ІVс/1969г.

          Не е спорно обстоятелството, че сделката е осъществена по врече на брака на Д.Н. с ищеца Д.Б.Н..

          С решение№ 47/04.03.2015г.  по гр.д№ 5995/2014г. по описа на ВКС, на осн.чл.108 от ЗС М.П.Д. и Д.П.Н. да предадат на  Д.Б.Н. владението върху 2/6 ид.части от процесния имот.

          По делото е представена нотариална покана от Д.Б.Н. до ответниците М.П.Д. и Д.Б.Д., с която се отправя искане последните двама да заплащат на съсобственика си обезщетение за лишаване от правото му да ползва имота в размер на 100лева.

Поканата е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, в редакцията му към 15.04.2015г., съгласно направеното отбелязване от нотариус рег.№  330 в НК, на дата 01.05.2015г.Към поканата е приложено уведомление до адресатите, залепено на 15.04.2015г. В последен абзац на уведомлението са изписани текстовете на чл.47 ал.1 , 2 и ал.5 ГПК, като е подчертан теста « на входната врата» и « пощенската кутия».

По делото е представена съдебно- оценителна експертиза за оценка размера на обезщетението съразмерно средните наемни цени за подобен вид имоти в процесния период. Събразно уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание от 24.06.2021г., наемната цена за 2/6 ид.ч. от процесния имот, за периода 01.05.2015г. до 01.3.2020г. е в размер на 4612лв.

По искане на ищцовата страна е изслушан свидетелят П.Д.Б., син на ищеца по делото и племенник на ответника М.Д.. Свидтелят споделя, че след изнасянето на  апартамента находящ се в ***,  на публична продан ответниците  твърдяли, че са станали пълни собственици на имота и никой няма право да стъпва в този имот и съответно не допускали никой в него.  И след проведеното съдебно производство, с която се установили правата на Д.Н. върху 2/6 от имота и ответниците били осъдени да предадат владението върху тези части на съсобственика, апартамента останал недостъпен за Д.. След съдебните производства ответниците отказвали всякаква комуникация със съсобственика, нито били оставени у него ключове. Апартамента в повечето време бил необитаем , доколкото свидтелят имал данни, че ответниците са в чужбина. Чрез близки и роднини свидетелят и баща му потърсили телефонен контакт с ответниците, но неуспешно. Свидетелят преди около година на място разпитал съседи и установил, че в апартамента последно е живяло някакво момче. От съседи ответникът узнал, че и в момента в жилището живее някой.

По реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д№ 687/2020г. по описа на РС Добрич, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за исковата сума. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. След дадени указания на заповедния съд, исковата молба е подадена в законовия едномесечен срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 31 ал.2 от Закона за собствеността във вр. с чл.422 от ГПК, след успешно проведено заповедно производство.

         Основателността на иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС се обуславя от наличието на три основни юридически факта, а именно съсобственост между страните, ползване на имота само от част от съсобствениците, съответно създаване на пречки за ползване от останалите съсобственици, или ползване, което обективно възпрепятства ползването от останалите съсобственици, и писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от правото му да ползва вещта.

Безспорно, в настоящото производство се установи, че ищецът, в качеството си на съпруг на Д.П.Н. придобил съвместно с нея в СИО правото на собственост върху 4/6 ид.части от процесния апартамент.  След прекратяване брака им всеки от съпрузите станал собственик на 2/6ид.части от имота.

От мотивите на  решение№ 47/04.03.2015г.  по гр.д№ 5995/2014г. по описа на ВКС, се установява, че процесния имот е изнесен на публична продан за задължения на Д.Н.. В публичната продан участва само съсобственика М.Д., който с протокол от 19.12.2011г. е обявен за купувач, а в последствие от съдебния изпълнител е издадено постановление за възлагане  от 27.12.2011г. С този съдебен акт е прието, че съдебният изпълнител неправилно възложил в собственост на М.Д. притежаваните  от Д.Б.Н. 2/6ид.части, респективно, го осъжда на основание чл.108 ЗС да върне на Н. идеалните му части.

При гореустановените факти се налага извод, че между страните по делото е налична съсобственост при квоти 4/6ид.части за ответниците в режим на СИО и 2/6 ид.части за съсобственика Д.Н..

С оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт на основание чл.108 ЗС, следва да се приеме за безспорно и обстоятелството, че към датата на постановяване на акта- 04.03.2015г., ответниците без основание са владяли частите на Д.Н., респективно, последния нямал достъп до съсобствения имот. От показанията на свидетеля П.Б. се установява, че ищецът няма и до момента достъп до жилището, не му е предоставен ключ въпреки постановения съдебен акт. При тези данни настоящия състав приема, че ответниците Димитрови ползват изцяло имота, свръх правото си на собственост. Без значение е обстоятелството дали последните живеят в него или го предоставят на трети лица. Така и втората относма предпоставка следва да се приеме за установена категорично.

В трайната си практика ВКС на РБ приема, че претенцията по  чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи на този, който му е отправил поканата да му предостави възможност да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност.

В случая ищецът е направил изявление за търсено обезщетение, като избрал връчването да стане чрез нотариална покана. В срока за отговор особения представител на ответниците е направил конкретни възражения относно връчването на писмената покана и нарушение процедурата за удостоверяването му.

Нормата на чл. 47 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 86/2017 г./ предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато не може да бъде намерен на постоянния или настоящ адрес, не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението по смисъла на чл. 46, ал. 1 - 3 ГПК, на вратата, или на пощенската кутия, или на входната врата, или на видно място около нея е залепено съобщение, че съдебните книжа са оставени в канцеларията на съда, или в общината и същите не са получени в двуседмичен срок. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 4, въпреки, че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. В случай, че те не са осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване. При формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от сочената правна норма факти.

В настоящия случай в представената по делото нотариална покана е отбелязано единствено, че връчването на екземпляр от същата е  чрез залепване на „уведомление при условията на чл.47 от ГПК”. Не е посочена причината , наложила връчването по този начин. Представено е и самото уведомление /втори отрязък/, в което в абзаца с изписаните норми на разпоредбата на 47 ал.1, 2 и 5 е налице подчертаване на текста „ на входната врата” и „пощенската кутия”.

Не е приложен друг нарочно съставен за целта документ - протокол, разписка, който да удостовери, че  връчителят е посетил адреса,но не е открил адресата, както и лице, което е съгласно да приеме книжата, едва след което да удостовери залепване на уведомление за получаване на книжата в нотариалната кантора. Също така се изисква тази процедура да е повторена на постоянния или настоящ адрес, тъй като нормата чл. 47 от ГПК изисква залепване на уведомление както на посочения в нотариалната покана адрес, така и справка дали той е постоянен/настоящ и ако не съвпада с него, процедурата да се повтори по същия начин и на постоянния/настоящ актуален адрес на адресата.

Когато релевантните факти не са удостоверени, то съдът не може да приеме, че е налице осъществяване фактическия състав на разпоредбата. Следва да се има предвид и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство между удостоверените от нотариуса действия, които той или натоварено от него длъжностно лице, или трето лице са извършили, или възприети от него изявления на трети лица и извода му относно приложение диспозицията на правна норма, каквато е хипотезата при отбелязване, че нотариална покана е връчена при фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК с уведомление по ал. 1 ГПК. Настоящия състав приема, че по делото не е надлежно доказано осъществяване на всички факти, предвидени в чл. 47, ал. 1 – 4 ГПК, за да се приеме фингирано връчване на нотариалната покана, адресирана до ответниците Димитрови.

При горните доводи следва, че липсва отправено до ответниците изявление имащо характер на писмена покана от неползващия съсобственик за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. При недоказаност на третата кумулативна предпоставка, обуславяща правото на ищеца да получи претендираното обезщетение, искът следва да се приеме като недоказан, респективно отхвърли поради неоснователност.

 По изложените съображения, Добричкият районен съд

       

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Н. ЕГН ********** срещу М.П.Д. ЕГН ********** и Д. В.Д. ЕГН **********,  иск за признаване за установено в отношенията на страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от  5800лв.  обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот- ***, находящ се в ***, в периода 01.05.2015г.- 01.03.2020г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпъленние по ч.гр.д№ 687/2020г. по описа на РС Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Добрич в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................