Р Е Ш
Е Н И Е
19.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.ІІІ
Районен съд – Дупница състав
25 февруари 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1090 2020
дело № по описа за година.
Производство по чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Б.В.Б., с ЕГН **********,***
е обжалвал Наказателно постановление (НП) № 20-5310-000547 от 04.06.2020 г.
издадено от Началник Група КПДГПА Кюстендил, с което за извършено
административни нарушения по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 185, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2-ро и пр.
3-то от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: „глоба“ в размер на 20.00 лв.; 10.00 лв. и 10.00 лв.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и несправедливо, издадено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че не е извършил нарушението.
Претендира деловодни разноски в общ размер на 900 лв. като е посочил, че
претендира разноски в размер на по 300 лв. за всяко едно от деянията, в които е
обвинен.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. В конкретния случай НП не е връчено по надлежния ред на
жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН НП се връчва лично, срещу подпис
на лицето. Тъй като адресната регистрация на жалбоподателя е в различно
населено място от АНО, издал настоящето НП, същото е изпратено на 05.06.20020
г. за връчване в ОД на МВР гр. Стара Загора, където на 11.06.2020 г. е получено
–прието за връчване. В АИС „КАТ-АНД“ няма отразяване за връчване на НП. По приложената
преписка върху НП е отбелязано, че НП не е връчено, няма върнат връчен
екземпляр. Това е видно и от приложената
по делото справка за нарушител/водач. Съгласно ал. 2 на същия член е
предвидено да се направи отбелязване от
наказващия орган, когато нарушителят не
е намерен на посочения от него адрес или новият му адрес е неизвестен. По АНП
не са приложени доказателства в тази посока, че лицето е търсено на адрес или
че е променил адресната си регистрация, а и липсва изрична резолюция върху НП с
поставени дата и подпис от АНО, за да се счита НП за връчено, считано от датата
на отбелязването.
В Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
АА, бл.№ 234667 от 24.05.2020г. актосъставителят Б.Р., на длъжност мл. автоконтрольор при КПП
ГПА ОД РУ гр. Дупница, в присъствие на свидетеля на нарушението, съставянето и
предявяване на АУАН – Р.З., приел от фактическа страна, че на 24.05.2020г., в 13:40
ч. на първокласен път Е-79, км. 336+600,
бистро „Пако“, с посока на движение гр. София жалбоподателят Б.В.Б., е управлявал лек автомобил, марка и
модел „Форд Фиеста“, с рег. № РА 7611
управлявал с неплатени глоби в размер на 170 лв.. Водачът не представя
контролен талон към СУ на МПС и свидетелства за регистрация на автомобила част II, в нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т.
1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
АНО е приел същата фактическа и правна обстановка като на основание чл. 185, чл.
183, ал. 1, т. 1, пр.2-ро и пр. 3-то от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ за трите деяния, както следва: в размер на
20.00 лв.; 10.00 лв. и 10.00 лв.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен на 24.05.2020г. за нарушение, сочено за извършено на 24.05.2020г., а
обжалваното въз основа на акта НП е издадено на 04.06.2020г. АУАН е издаден от
компетентен орган - „младши автоконтрольор при РУП гр. Дупница”, съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, както и НП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели на нарушението и на нарушителя, като
екземпляр от акта е връчен на жалбоподателя. АУАН съдържа изискуемите от чл. 42
от ЗАНН реквизити, а НП - тези по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят З., който поддържа констатациите отразени в
АУАН. Направена е справка с РСОД, от която установили, че водача управлява МПС
с неплатени глоби в срока указан в закона.
По пункт 1 от НП Съдът
намира, че НП следва да бъде отменено в частта, в която е ангажирана
отговорността на Б. за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Преди всичко следва
да се има предвид принципа за законоустановеност на административните нарушения
и наказания, установен с чл.2, ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В светлината на този принцип следва да се тълкува
нормата на чл.185 от ЗДП, съгласно която за нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. За да е налице нарушение
по чл.185 ЗДП следва привлеченото към отговорност лице да не е изпълнило
изрично вменено му от ЗДП задължение или да е извършило нещо, което законът
изрично е забранил. С наказателното постановление, предмет на обжалване Б. е
наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в
която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че
за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20 лева. В процесния случай АНО е посочил, че привлеченото към отговорност лице
е управлявал моторното превозното средство при наличие на неплатена в срока по
чл.190 ал.3 от ЗДП глоба. Това не е нарушение, тъй като нито ЗДП, нито
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, забраняват правоспособните
водачи да управляват автомобил ако не са си заплатили глобите. Тоест в
посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за
водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно
нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с
възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е
така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за
доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача
след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП и чл. 171, т.
2, б. „к“ ЗДвП (обявени за противоконституционни с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС по
к. д. № 11/2020
г, обн., ДВ, бр.
26 от 30.03.2021 г., влязло в сила на
02.04.2020 г.) Чл. 151, ал. 2, изр. 3
КРБ урежда конститутивното действие на решението на КС, установяващо
противоконституционност на закон – той занапред не се прилага, което в
практиката на КС (решение № 22 от 31.10.1995 г. по конст. д. № 25/1995 г., КС)
се приема за отмяна на закона и евентуално за възстановяване действието на
отменените или изменените редакции на закона преди приемането на
противоконституционната му редакция. Всъщност значението на тази норма е, че от
влизане в сила на решението на КС всички държавни органи, вкл. съдилищата, са
длъжни да не го прилагат. Съдилищата са длъжни да откажат да го приложат по
всички висящи дела, а останалите държавни органи – по всички неприключили
правоотношения. Следователно, неплащането на
наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на
водачите. Следва да се добави, че приемането на противното означава да се
налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично
такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната
разпоредба на чл. 185 ЗДвП.
По пункт 2 и пункт 3
от НП. Несъмнено се установява от доказателствата по делото, че на
посочената в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и не
носел контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява. Тези обстоятелства се доказват по категоричен начин
отново от показанията на св. Р.З., който е заявил,
че поддържа констатациите в АУАН. По това нарушение също не се спори от
нарушителя. Изрична е нормата на чл.100, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП, която
вменява на водача на моторно превозно средство, че е длъжен да носи контролния
талон към СУМПС и свидетелството за регистрация на МПС. Тъй като жалбоподателят Б. не е изпълнил това свое задължение към
момента на проверката, правилно е санкциониран на осн. чл.183, ал.1, т.1 пр.2 и
пр. 3 от ЗДвП с глоба в размер на по 10лв. и за двете нарушения, чийто размер е
фиксиран от законодателя и не може да бъде променян. Това налага в тази част НП
също да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.
576), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., като изрично е записано, че за всяко отделно нарушение (общо
три нарушения) се дължи възнаграждение по 300 лв. Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 300 лв., съдът намира, че следва да осъди
ОД на МВР Кюстендил да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5310-000547 от 04.06.2020 г. издадено от Началник Група КПДГПА Кюстендил, с което на Б.В.Б., с ЕГН **********,***, за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв., като НЕзаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-5310-000547 от 04.06.2020 г. издадено от Началник
Група КПДГПА Кюстендил, с което на
Б.В.Б., с ЕГН **********,***, за извършени административни нарушения по чл. 100, ал. 1,
т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2-ро
и пр. 3-то от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на по 10.00 (десет) лв. за всяко едно от нарушенията, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил да заплати на Б.В.Б., с ЕГН **********,***,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (триста).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски
административен съд, в
14-дневен срок, считано от съобщаването на страните.
Районен
съдия: