РЕШЕНИЕ
№ 479 17.04.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
на трети април
през 2018 година
в публичното заседание в състав
ПРЕДСДЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1006 по описа на Районен
съд - Бургас за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Е.Д.П. с ЕГН ********** ***, против
наказателно постановление № 17-0769-005459 от 06.12.2017 г., издадено от
началника на сектор „ПП” в ОД МВР - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6
от ЗДвП са му наложени две кумулативни наказания - глоба в размер от 750 (седемстотин
и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното
постановление като неправилно. Жалбоподателят навежда доводи, че е нарушен
процесуалния закон в чл. 34 от ЗАНН, неправилно е определен размерът на административното
наказание глоба, без да се вземе предвид най-благоприятния за дееца закон. Иска се отмяна
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят е редовно призован,
не се явява. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.
За
ответната страна сектор „ПП” - КАТ при ОДП – Бургас, редовно призована не се
явява упълномощен представител и не се взема отношение по жалбата.
По делото са разпитани в качеството на свидетели В. Н. и
Б. Ж., присъствали на време на съставянето на акта.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител и в законоустановения преклузивен 7-дневен срок
за обжалване. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява
процесуално допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен
съд.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, установи за безспорно от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. е шофьор с категории “В, М и АМ”, притежава свидетелство за управление на
МПС № ********* и се води на отчет в
КАТ-Бургас (лист 23 и 24 от делото).
На
19.11.2016 г., в 10,33 часа, в Б., на път първи клас № Е-773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол
в посока от кв.В. към КПП-1 в качеството на водач на
лек автомобил марка „Порше“ модел „Кайен“ с рег. № ... негова собственост (видно от справката
в системата на КАТ- Бургас на лист 9 на гърба и от
договор за покупко-продажба на МПС от 09.03.2016 г с нотариална заверка на
подписите на лист 14 от делото) с наказуемата скорост от 145 км/ч при разрешена
скорост за движение в населено място въведена с пътен знак В-26 от 90 км/ч.
Нарушението е било заснето със стационарна радарна система „MULTARADAR SD 5890“ с фабричен номер №00209D32D4F9 и била направено снимка №S0000351F031 (лист 9 от делото) и показана
на водача на 24.08.2017г. Нарушителят
бил открит с попълването на декларация по чл.188 от ЗДвП (лист № 19 от делото) на 24.07.2017 г. В тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН от откриването на нарушителя на 24.08.2017 г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-0769-005459 (лист
5 от делото). В него като нарушена е посочена нормата на чл.21
ал.2 от ЗДвП. Актът е бил предявен за запознаване на 24.08.2017 г.
и жалбоподателят го подписал без възражения. Възражения и впоследствие на основание
чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени.
На 06.12.2017 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление (лист № 6 от делото) в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В него е описана
идентична фактическа обстановка както в акта и е направени същите правна
квалификация на установеното нарушение-по чл.21 ал.2 от ЗДвП. В постановлението е добавено в обстоятелствената
част, че нарушението е извършено повторно и затова на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП на нарушителя П. са наложени две кумулативни
наказания глоба в размер от 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. НП е било връчено на 20.02.2018
г.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
като ги счита за безпристрастни и последователни.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност БРС направи следните
изводи:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи (по аргумент на Заповед с рег. № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на МВР на лист 25-27
от делото) и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. При
нарушение, за които по закон следва да се постановят две нарушения и едното от
тях е лишаване от право да управлява МПС задължително се съставя акт за
установяване на административно нарушение. По правило във фазата по
установяване на административното нарушение като страни в производството
участват контролен орган/актосъставител и нарушител.
Ролята на актосъставителя е да установи нарушението,
да събере доказателства за него и да състави АУАН. Нарушителят в тази фаза
участва, за да се гарантират неговите права и от самото начало да може да се
защити срещу констатациите на актосъставителя в акта
като представи своите доказателства и възражения преди издаването на
наказателното постановление. Въведеният нов способ за установяване на
нарушенията по ЗДвП с технически средства, записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изключение
на общите правила на ЗАНН, защото предоставя необходимите и достатъчни данни за
извършеното нарушение и за цялата фактическа обстановка по извършването му, без
възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, което
пък от своя страна изключва възможността за недобросъвестно поведение от страна
на контролните органи. С промените в ЗДвП в §6 т.65 (нова ДВ бр.19 от 2015г.)
автоматизирани технически средства и системи това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието
или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат стационарни –прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Относно условията и реда за използване на автоматични
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Наличните в административнонаказателна преписка и приети по делото
протокол за проверка №20 от 24.03.2016 г на лист №20, снимка №31 на лист 9 от
делото, указват мястото за контрол със стационарно автоматизирано техническо средство и това, че
същото е технически изправно. Видно от удостоверението за одобрен тип средство
за измерване на лист 22 от делото използваното техническо средство „MULTARADAR SD 5890“ с фабричен номер №00209D32D4F9 е одобрен вид от 08.12.2010 г. От протокола на
лист 21 от делото от 05.06.2015 г на главен път І-6 в участъка г.Б.–кв.В. км 490+700 в посока
гр.Бургас е бил монтиран пътен знак Е-24 (контрол с автоматизирани технически
средства или системи) – ІV-ти типоразмер,
тъй като към момента
на извършване на административното нарушение в закона е имало изискване за поставянето на знак
Е-24 – изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани
техническо средства и системи.
По отношение на авторството на жалбоподателя в
извършването на деянието съдът намира следното:
Нормата на чл.188
от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът/ползвателят на МПС, с което
е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС – негова
собственост/ползване нарушение.
В конкретния случай, видно от
справката от централната база на КАТ-Бургас (лист 9 на гърба), собственик на
МПС е жалбоподателят П. ***. Представен е и договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.03.2016 г (лист 14 от делото)
нотариално заверено. Тогава е бил поканен жалбоподателят да попълни
декларацията по чл.188 от ЗДвП (лист 19 от делото), в
която под страх от наказателна отговорност е декларирал ясно и недвусмислено,
че на 19.11.2016 г автомобил марка Порше модел „Кайен“ с рег. № ... е бил управляван от него в 10,33 часа.
От този ден нататък са започнали да текат сроковете по чл. 34 от .
Наложеното на основание чл.182 ал.4 вр.
ал.1 т.6 от ЗДвП административно
наказание - глоба в размер на 750 (седемстотин) лева не било съответно на извършеното нарушение–предвид
установената скорост на движение на автомобила в населено място въведена с
пътен знак В-26. Съгласно редакцията на закона от ДВ бр.10
от 2011 г. предвидената в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП глоба е била за надвишаване на разрешената
скорост с над 50 км/ч глобата е била 350 лева, а за всеки 5 км/ч над това
превишаване се налагала глоба от 50 лева. Следователно в настоящия казус
глобата е следвало да бъде в размер от 400 лева (350+50 лв.) за надвишаване с
55 км/ч на разрешената скорост от 90 км/ч. При прилагането на чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП (ДВ бр.10 от 2011 г) при повторност се налага глоба в двоен размер или в настоящия
случай е следвало размерът на наказанието глоба да е 800 (осемстотин) лева. Строго
фиксирано е и кумулативното наказание 3 месеца лишаване от право да управлява
МПС. Прави впечатление, че фактът, касаещ повторността
на деянието не е бил отразен в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и се появява едва в обжалваното наказателно
постановление. Това обстоятелство накърнява правото на защита на жалбоподателя
до степен, че не е бил уведомен по какъв начин ще се определя административнонаказателната му отговорност и не е бил
наясно, че ще понесе по–тежко наказание глоба. Към датата на извършване на
деянието предмет на настоящото административнонаказателно
производство е действала разпоредбата на закона от ДВ бр.10 от 2011 г като в
тази редакция глобата в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е в размер от 400 лева. Без да
е било съобразено с разпоредбата на чл.182 ал.4 ( ДВ брой 10/2011г) не е бил наложен
двойният размер на глобата, същата е била определена в размер на 750 лева,
вместо от 800 лева. В този смисъл направеното в жалбата възражение от
жалбоподателя за неправилно определен размер на наложената глоба е основателен.
Наказанието не е погасено по давност съгласно чл.11 от ЗАНН вр.
чл.82 ал.1 т.5 НК – две
години.
Изложените по-горе съображения
водят до извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1
предложение трето от ЗАНН Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0769-005459
от 06.12.2017 г., издадено от началника на сектор „ПП” в ОД МВР-гр.Бургас, с което на Е.Д.П. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са му наложени две кумулативни
наказания - глоба в размер от 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Райна Жекова