Решение по дело №1006/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 479
Дата: 17 април 2018 г. (в сила от 22 май 2018 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20182120201006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

  

 479                                        17.04.2018 г.                            град Бургас

                                                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                V-ти наказателен състав

на трети април                                                                                през 2018 година

в публичното заседание в състав

 

ПРЕДСДЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА                                                                           

 

 

Секретар: Райна Жекова   

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1006 по описа на Районен съд - Бургас за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Е.Д.П. с ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 17-0769-005459 от 06.12.2017 г., издадено от началника на сектор „ПП” в ОД МВР - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП са му наложени две кумулативни наказания - глоба в размер от 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

            С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление като неправилно. Жалбоподателят навежда доводи, че е нарушен процесуалния закон в чл. 34 от ЗАНН, неправилно е определен размерът на административното наказание глоба, без да се вземе предвид най-благоприятния за дееца закон.  Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.  

            Жалбоподателят е редовно призован, не се явява. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства. 

            За ответната страна сектор „ПП” - КАТ при ОДП – Бургас, редовно призована не се явява упълномощен представител и не се взема отношение по жалбата.

            По делото са разпитани в качеството на свидетели В. Н. и Б. Ж., присъствали на време на съставянето на акта.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и в законоустановения преклузивен 7-дневен срок за обжалване. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд.

             Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи за безспорно от фактическа страна следното:

            Жалбоподателят П. е шофьор с категории “В, М  и АМ”, притежава свидетелство за управление на МПС № ********* и се  води на отчет в КАТ-Бургас (лист 23 и 24 от делото).

            На 19.11.2016 г., в 10,33 часа, в Б., на път първи клас № Е-773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.В. към КПП-1 в качеството на водач на лек автомобил марка „Порше“ модел „Кайен“ с рег. № ... негова собственост (видно от справката в системата на КАТ- Бургас на лист 9 на гърба и от договор за покупко-продажба на МПС от 09.03.2016 г с нотариална заверка на подписите на лист 14 от делото) с наказуемата скорост от 145 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място въведена с пътен знак В-26 от 90 км/ч. Нарушението е било заснето със стационарна радарна система „MULTARADAR SD 5890 с фабричен номер №00209D32D4F9 и била направено снимка №S0000351F031 (лист 9 от делото) и показана на водача на 24.08.2017г.   Нарушителят бил открит с попълването на декларация по чл.188 от ЗДвП (лист № 19 от делото) на 24.07.2017 г. В тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН от откриването на нарушителя на 24.08.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-0769-005459 (лист 5 от делото). В него като нарушена е посочена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът е бил  предявен за запознаване на 24.08.2017 г. и жалбоподателят го подписал без възражения. Възражения и впоследствие на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени.

 На 06.12.2017 г. било издадено атакуваното наказателно постановление (лист № 6 от делото) в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В него е описана идентична фактическа обстановка както в акта и е направени същите правна квалификация на установеното нарушение-по чл.21 ал.2 от ЗДвП. В постановлението е добавено в обстоятелствената част, че нарушението е извършено повторно и затова на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.6  от ЗДвП на нарушителя П. са наложени две кумулативни наказания глоба в размер от 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.  НП е било връчено на 20.02.2018 г. 

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като ги счита за безпристрастни и последователни.

             Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

 С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи (по аргумент на Заповед с рег. № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на МВР на лист 25-27 от делото) и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.

 Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. При нарушение, за които по закон следва да се постановят две нарушения и едното от тях е лишаване от право да управлява МПС задължително се съставя акт за установяване на административно нарушение. По правило във фазата по установяване на административното нарушение като страни в производството участват контролен орган/актосъставител и нарушител. Ролята на актосъставителя е да установи нарушението, да събере доказателства за него и да състави АУАН. Нарушителят в тази фаза участва, за да се гарантират неговите права и от самото начало да може да се защити срещу констатациите на актосъставителя в акта като представи своите доказателства и възражения преди издаването на наказателното постановление. Въведеният нов способ за установяване на нарушенията по ЗДвП с технически средства, записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изключение на общите правила на ЗАНН, защото предоставя необходимите и достатъчни данни за извършеното нарушение и за цялата фактическа обстановка по извършването му, без възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, което пък от своя страна изключва възможността за недобросъвестно поведение от страна на контролните органи.  С промените в ЗДвП в §6 т.65 (нова ДВ бр.19 от 2015г.) автоматизирани технически средства и системи това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат стационарни –прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Относно условията и реда за използване на автоматични технически средства и системи за контрол на правилата за движение, министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Наличните в административнонаказателна преписка и приети по делото протокол за проверка №20 от 24.03.2016 г на лист №20, снимка №31 на лист 9 от делото, указват мястото за контрол със стационарно  автоматизирано техническо средство и това, че същото е технически изправно. Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване на лист 22 от делото използваното техническо средство „MULTARADAR SD 5890 с фабричен номер №00209D32D4F9 е одобрен вид от 08.12.2010 г. От протокола на лист 21 от делото от 05.06.2015 г на главен път І-6 в участъка г.Б.–кв.В. км 490+700 в посока гр.Бургас е бил монтиран пътен знак Е-24 (контрол с автоматизирани технически средства или системи) – ІV-ти типоразмер, тъй като към момента на извършване на административното нарушение в закона е имало изискване за поставянето  на знак Е-24 – изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо средства и системи.

 По отношение на авторството на жалбоподателя в извършването на деянието съдът намира следното:

Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител. Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът/ползвателят  на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС – негова собственост/ползване нарушение.

В конкретния случай, видно от справката от централната база на КАТ-Бургас (лист 9 на гърба), собственик на МПС е жалбоподателят П. ***. Представен е и договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.03.2016 г (лист 14 от делото) нотариално заверено. Тогава е бил поканен жалбоподателят да попълни декларацията по чл.188 от ЗДвП (лист 19 от делото), в която под страх от наказателна отговорност е декларирал ясно и недвусмислено, че на 19.11.2016 г автомобил марка Порше модел „Кайен“ с рег. № ... е бил управляван от него в 10,33 часа.  От този ден нататък са започнали да текат сроковете по чл. 34 от .  

Наложеното на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 750 (седемстотин) лева не било  съответно на извършеното нарушение–предвид установената скорост на движение на автомобила в населено място въведена с пътен знак В-26. Съгласно редакцията на закона от ДВ бр.10 от 2011 г. предвидената в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП глоба е била за надвишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч глобата е била 350 лева, а за всеки 5 км/ч над това превишаване се налагала глоба от 50 лева. Следователно в настоящия казус глобата е следвало да бъде в размер от 400 лева (350+50 лв.) за надвишаване с 55 км/ч на разрешената скорост от 90 км/ч. При прилагането на чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП (ДВ бр.10 от 2011 г) при повторност се налага глоба в двоен размер или в настоящия случай е следвало размерът на наказанието глоба да е 800 (осемстотин) лева. Строго фиксирано е и кумулативното наказание 3 месеца лишаване от право да управлява МПС. Прави впечатление, че фактът, касаещ повторността на деянието не е бил отразен в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и се появява едва в обжалваното наказателно постановление. Това обстоятелство накърнява правото на защита на жалбоподателя до степен, че не е бил уведомен по какъв начин ще се определя административнонаказателната му отговорност и не е бил наясно, че ще понесе по–тежко наказание глоба. Към датата на извършване на деянието предмет на настоящото административнонаказателно производство е действала разпоредбата на закона от ДВ бр.10 от 2011 г като в тази редакция глобата в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е в размер от 400 лева. Без да е било съобразено с разпоредбата на чл.182 ал.4 ( ДВ брой 10/2011г) не е бил наложен двойният размер на глобата, същата е била определена в размер на 750 лева, вместо от 800 лева. В този смисъл направеното в жалбата възражение от жалбоподателя за неправилно определен размер на наложената глоба е основателен. Наказанието не е погасено по давност съгласно чл.11 от ЗАНН вр. чл.82 ал.1 т.5 НК – две години.

 Изложените по-горе съображения водят до извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

   Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 предложение трето от ЗАНН Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0769-005459 от 06.12.2017 г., издадено от началника на сектор „ПП” в ОД МВР-гр.Бургас, с което на Е.Д.П. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са му наложени две кумулативни наказания - глоба в размер от 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Райна Жекова