Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
Гр. Кубрат, 06.12.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на седми
ноември, две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера Димова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 272 по
описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по обективно съединени искове
с правно основание чл.124, ал.1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на
чл.422 от ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ.
Ищецът „ФАВОРИТ -
Ответникът ЕТ „БОСМИТ-В.Д.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, област
Разград, ул. Иван
Вазов № 1А, представлявано от управителя В.И.Д. е представил писмен
отговор, с който на първо място заявява недопустимост на исковата претенция,
поради това, че оношенията между страните се основават на договор с обща
стойност над 25 000.00 лева и прави възражение за неподсъдност на делото
пред настоящия съд. На второ място оспорва размера на дължимите суми по
представените фактури.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 153/2017 г. по описа на РС - Кубрат е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 83/16.03.2017 г. срещу ответника ЕТ „БОСМИТ-В.Д.”, с която последният е осъден да заплати
на „ФАВОРИТ -
Длъжникът ЕТ „БОСМИТ-В.Д.” представляван от управител В.Д. е подал възражение против заповедта по реда и в срока
по чл.414 от ГПК.
От представените по делото фактури се установява, че ответният търговец е закупувал от ищцовото дружество
хранителни стоки в количество и стойност, описани във фактурите както следва:
№ 110670/5.05.2015 г. за сумата 201.46 лева;
№ 113435/20.07.2015 г., за сумата 187.66 лева;
№ 113686/27.07.2015 г., за сумата 177.76 лева;
№ 113929/3.08.2015 г., за сумата 192.32 лева;
№ 114117/10.08.2015 г., за сумата 198.46 лева;
№ 114314/17.08.2015 г., за сумата 203.42 лева;
№ 114533/24.08.2015 г., за сумата 224.12 лева;
№ 114933/4.09.2015 г., за сумата 207.02 лева;
№ 114974/7.09.2015 г., за сумата 208.80 лева;
№ 115339/21.09.2015 г., за сумата 252.02 лева;
№ 115340/21.09.2015 г., за сумата 232.22 лева;
№ 115540/28.09.2015 г., за сумата 237.16 лева;
№ 115783/05.10.2015 г., за сумата 243.02 лева;
№ 116042/13.10.2015 г., за сумата 240.62 лева;
№ 116217/19.10.2015 г., за сумата 302.40 лева;
№ 116431/26.10.2015 г., за сумата 253.06 лева;
№ 116665/2.11.2015 г., за сумата 307.02 лева;
№ 116841/12.11.2015 г., за сумата 344.91 лева;
№ 116994/17.11.2015 г., за сумата 273.46 лева;
№ 117184/23.11.2015 г., за сумата 230.98 лева;
№ 117504/30.11.2015 г., за сумата 272.42 лева;
№ 117675/8.12.2015 г., за сумата 272.90 лева;
№ 117850/14.12.2015 г. за сумата 271.01 лева;
№ 118040/21.12.2015 г. за сумата 269.92 лева;
Общата стойност на задължението
на ответната страна по посочените 24 броя фактури е в размер на 5 804.14 лева.
Ответната страна в
писмения отговор на исковата молба оспорва така представените писмени доказателства,
установяващи претендираната от ищеца сума, поради което съдът е допуснал
извършването на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се
установява, че в счетоводствата на ищеца и на ответника цитираните 24 броя
фактури са осчетоводени. Заприходена е стоката по посочените фактури при ЕТ
„Босмит” като са спазени изискванията на Закона за счетоводството и са
използвани правилните счетоводни сметки и статии. ЕТ „Босмит – В.Д.” е включил
процесните фактури в справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди
и е упражнил правото на данъчен кредит по тях. Размерът на законната лихва по
всяка фактура от датата на падежа й до 10.03.2017 г. е в размер на общо 840.09
лева. Изготвената съдебно счетоводна експертиза като относима към правния спор,
компетентно извършена и неоспорена от страните съдът възприема изцяло.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на
чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени договори за продажба и доставка на
стоки, оформени с процесните фактури, като продавачът е изправна страна по
отношение на задължението си да достави заявените стоки. С оглед изложеното
ответникът е обвързан от сключените договори и дължи изпълнение на задължението
си за заплащане на стоките, които както се посочи по-горе са остойностени в гореописаните 24 броя фактури, издадени в периода 05.05.2015 г. - 21.12.2015 г. Сборът от задълженията по
всички представени по делото и описани от съда 24 бр. фактури възлиза на 5 804.14
лева.
От друга страна ответникът, в чиято тежест
е това, не е ангажирал доказателства за погасяване на задълженията си в
уговорения срок, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от негова страна.
С оглед изложеното предявеният главен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 от ТЗ се явява основателен в
пълния предявен размер.
Като акцесорен основателен се явява и иска
за присъждане на законната /мораторната/ лихва върху главницата за периода от
падежа на всяка една фактура до 10.03.2017 г.
до размера установен в ССЕ от 840.09
лева. В останалата част до заявения размер от 841.12 лева следва да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Представя списък, видно от който
сторените такива по настоящото производство са в размер на общо 1 263.67 лева и по заповедното в размер на 1 027.91 лева. В случая ответникът дължи на ищеца за разноски
сумата 2 291.58 лева.
С оглед горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ
„БОСМИТ –В.Д.”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, област Разград, ул. Иван Вазов № 1А,
представлявано от управителя В.И.Д., че търговецът дължи на основание чл. 327 от ТЗ на „ФАВОРИТ -
ОСЪЖДА ЕТ „БОСМИТ – В.Д.”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, област Разград, ул. Иван Вазов № 1А,
представлявано от управителя В.И.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ФАВОРИТ -
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал. Великова