РЕШЕНИЕ
№ 6559
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110157196 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца А. П. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че ищецът А. П. Х. не дължи на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 1118,45 лв., представляваща 1/2 част от общо
начислено задължение в размер на 2236,90 лв. за периода 01.05.2008 г. до 30.10.2010 г.
за имот, находящ се в гр. София, ****, за който е открита партида с абонатен номер
**** на наследодателя на ищеца – *****
Ищцата А. П. Х. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че ответникът претендира от нея, в качеството и на наследник на ***** заплащане на
сумата 1118,45 лв., представляваща 1/2 от цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2008 г. – 30.10.2010 г. в общ размер на 2236,90 лв. по партида с абонатен
номер ****, която сума е недължима, тъй като липсва облигационна връзка между
наследодателя на ищеца и ответника, не е доставено претендираното количество
топлинна енергия, а при условията на евентуалност е доставял топлинна енергия не по
Българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, както и поради това, че
вземането е погасено с изтичането на кратката погасителна давност. При тези
твърдения иска съдът да установи недължимост на 1/2 от общо начислената сума за
периода, а именно сумата от 1118,45 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска, тъй като погасяването на
едно вземане по давност не води до погасяване на самото вземане, а до възможността
да бъде принудително изпълнено, както и защото неотписването на вземането в
счетоводството на кредитора не означава, че същият оспорва факта на настъпила
погасителна давност. Оспорва иска по основателност с твърдения, че ищецът има
качеството потребител като собственик на процесния имот, придобит по наследство и
същият е обвързан на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от Общите условия на ответника.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на
ищеца топлинна енергия, като последният не е заплатили дължимата цена, формирана
1
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване
на месечните сметки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
по чл. 55 г от ЗПИНМ, том ІІ, дело № **** по силата на който Зорка Х. Х. и **** са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 24,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****
Видно от изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. Зорка Х. Х. и **** са починали и техен законен наследник е *****
По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ16-УГ01-
363/28.01.2016 г., издадено от Столична община – район „Илинден“, от което се
установява, че *****е починал на 02.04.2012 г. и е оставил наследници по закон
ищцата А. П. Х. и Борислав Божидаров Христов.
Представен е Договор от 30.09.2002 г., сключен между етажните собственици в
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 2, вх. А и Б и „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване от последния на дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда, за което е взето решение на общото
събрание на етажните собственици, видно от приложения протокол от 15.08.2002 г.
Представен и договор от 06.11.2007 г., сключен между ответника на „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна-собственост, както и общи условия на
ответника.
По делото е представена фактура, издадена от ответника, касаеща период извън
исковия.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че при ответното дружество по
партидата на имота се претендира задължение в посочения размер за процесния
период, за което не са представени доказателства, но с оглед поддържаното от
ответника становище за съществувала облигационна връзка с наследодателя на ищеца,
а след смъртта му пряко с нея, съдът намира, че е налице правен интерес от
предявяване на иска в посочения размер.
По така предявения иск, в тежест на ответника е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и
за наследодателя, а след неговата смърт за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
2
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ, том ІІ,
дело № **** справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и
) *****се е легитимирал като собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, поради което може да се обоснове извод, че същият е бил потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период, респ. между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение.
Липсва спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници се установи, че ищецът е наследник на *****с квота 1/2, поради което
същият отговоря за задълженията на своя наследодател, съобразно неговия
наследствен дял.
По делото обаче не бяха ангажирани никакви доказателства, че ответното
дружество е доставило до имота на ищеца твърдяното количество топлинна енергия за
процесния период, за което претендира и процесната сума.
Дори да беше доказано доставеното количество топлинна енергия, то
процесните вземания са погасени по давност, поради изтичането на кратката 3-
годишна давност. По отношение на вземанията за периода 2010 г. приложение намират
ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно 3-годишния срок за фактурата
от последния месец на процесния период – м. 10.2010 г. е станала изискуема с
изтичането на 30 дни от изтичането на месеца, за който се отнася, т.е. на 15.12.2010 г.,
следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл на 15.12.2013 г.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.
Процесуалният представител на ищеца – адв. В. С. е поискал и присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска,
намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца А. П. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че ищецът А. П. Х., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1118,45
лв., представляваща 1/2 част от общо начислено задължение в размер на 2236,90 лв. за
периода 01.05.2008 г. до 30.10.2010 г. за имот, находящ се в гр. София, ****, за който е
открита партида с абонатен номер **** на наследодателя на ищеца – Божидар Ташков
Христов.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 50,00 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Ф. С.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ******** на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4